Ингар Йонсрюд
Калипсо (107)

Глава 107

Егон Борг влезе, но остана до вратата. Кафа никога не го беше виждала облечен така. Широко долнище на анцуг, маратонки и тениска. Беше блед, светлината от крушката на тавана се отразяваше върху челото му, движенията му бяха бавни и контролирани.

— Беше се изпоцапала — съобщи той и посочи към боксерките й, после седна до нея на леглото. — Наложи се да те съблека и почистя, докато спеше.

Тя усети всичко вътре у нея да се бунтува. Мисълта какво й се бе случило, след като я беше дрогирал, я отвращаваше. Сега си припомни. Как се бе изправила в стаята за разпити с вдигнат срещу него пистолет и как само едно трепване на мускул я бе делило да го заличи от лицето на земята. Той бе отворил капачката на спрея си за нос. Насочи го към решетката на климатика.

— Предимството на биологичните оръжия — бе просъскал — е, че не активират аларма при проверка на поста на охраната. Тази тубичка съдържа вирус на едра шарка. Искаш да ме застреляш? Готова ли си да заложиш на риска, че умирайки, няма да успея да го впръскам? — Вдигна очи към нея. — Може да се стигне до грозни последствия — обяви.

Дали лъжеше? Или тубичката в треперещата му ръка наистина съдържаше вирус на едра шарка? Тясното лице с издадени скули, лице, което някога й се бе видяло привлекателно, беше неразгадаемо. Очите му бяха разширени, пълни почти с очакване, сякаш току-що й беше дал подарък и нямаше търпение тя да го отвори. На устата му имаше не точно усмивка или гримаса — по-точно предпазливо напомняне как би изглеждал човек, на когото вече му е все едно дали ще живее, или ще умре. Именно изражението му я бе убедило. Тя свали пистолета си.

В колата той изсипа течност от кафяво шишенце върху марля и й я подаде.

— Притисни я към устата си.

И после тя се бе събудила тук.

— Неприятно ли ти е?

Тя се втренчи в него неразбиращо.

— Че те измих там отдолу?

Там отдолу. Каква стерилна и унизителна фраза.

— Грижих се дълги години за Сусане и Калипсо, така че ми идва естествено. Мюсюлмански обичай е да се обезкосмявате там, нали? Хареса ми. Улесни ми задачата.

Погледна я с почти съучастническа усмивка. Борг не мигаше като нормалните хора. Всяко мигване при него изглеждаше като съзнателно действие. Сякаш естествените му инстинкти бяха потиснати.

Тя изпита отвращение. Сгъна коляно и постави стъпалото си на ръба на леглото, така че кракът й образува бариера помежду им. Отмести се още по-настрани. И тъкмо се канеше да се извърне от него, изпита усещане. Вибрация, леко нарушение в звуковия пейзаж някъде далеч, много далеч. Като ехо от блъскане по метал. Борг като че не го бе забелязал.

— Това никога не престана да ме изумява. Аксел беше войник, а не беше готов да прави каквото вършат войниците. Да убива. Това го съсипа. Така и не успя да надмогне чувството на вина.

— За какво говориш?

— Ако се допуснеше Морениус да продължи разследването си, той щеше да ни изобличи. Щеше да открие, че Аксел е жив, че майка му и Сусане са мъртви. Щеше да научи за Калипсо… всичко щеше да излезе наяве. И все пак Аксел изпитваше вина за онова, което трябваше да се свърши. Позволи си да ме съди.

— Имаш предвид заплашителното писмо, което е пратил до хотела? Може би е изпитвал вина, защото единствената цел е била да спасите собствените си кожи? — каза Кафа.

Егон се позасмя на себе си и се премести към нея по ръба на леглото.

— В стаята за разпити ми се подиграваше. И сега това правиш. Нямаш представа какво става всъщност. И все пак се държиш, сякаш си по-добро човешко същество от мен.

Думите му бяха последвани от сумтене. И тогава тя отново чу шума. Имаше ли някого там? Беше ли дошъл Фредрик да я спаси? Върху шията на Борг потрепна мускул, което показа, че и той го бе чул.

— Но ти не си по-добра от мен, Кафа Икбал. Ти си само незначителна мърлява кучка. И скоро ще го осъзнаеш. Искам да умреш със съзнанието за това. Да си дадеш сметка, че си без никаква стойност.

Тя се отдръпна още от него, но вместо да отпусне тежестта върху хълбоците си, напрегна мускулите в бедрото си. Когато той понечи да се премести заедно с нея, тя го блъсна с всичката сила, която събра. Завъртя ръката си с белезниците на нея, веригата изсвистя като камшик и се уви около шията му. После се хвърли напред с цялата си тежест и когато падна на пода, усети, че веригата се затяга, и издърпа ръка към гърдите си.

Егон Борг издаде тънък писък при стягането на веригата. Бившият морски пехотинец се свлече от леглото и запълзя към нея на колене. Очите му бяха изскочили, приличаше на риба, извадена от дълбините на морето, като отваряше уста и поемаше въздух, та да задържи дихателните си пътища отворени. Но той беше силен. С една ръка стисна веригата, после я повлече по бетона, при което ожули кожата на коленете й и накара стоманените белезници да се впият в китката й. Тя се претърколи по гръб и притисна стъпала към пода, за да окаже съпротива. Той я дърпаше и влачеше към себе си, мускулите на врата му бяха изопнати като телени жици, а тя отново дръпна веригата.

— Помощ! — изкрещя Кафа. — Помощ!

Той изтегли веригата към себе си и я нави около ръката си. Натискът върху гърлото му се облекчи. Сега тя виждаше само втренчените му очи и побелели кокалчета, чуваше затрудненото му дишане. Той я дърпаше като непослушно куче. Успя да докопа ръката й и я издърпа към себе си, а с другата я ощипа точно над носа.