Ингар Йонсрюд
Калипсо (106)

Глава 106

Светлината на уличните лампи пред полицейското управление се отразяваше в замръзналата снежна каша. По улицата се носеше мразовита мъгла.

Кафа бе някъде там. Всички полицейски патрули до един я издирваха. Проверяваха входове, мазета и подозрителни адреси. Всяко място, което някак можеше да бъде свързано с Егон Борг, но истината бе, че търсеха игла в копа сено. Нямаха представа накъде да се насочат. А не можеха да проверят навсякъде.

Фредрик се дръпна от прозорците и нетърпеливо прекоси откритото офисно пространство към стаичката на медицинската сестра. Тересе Грьофтинг му помагаше да съставят профила на Егон Борг. Тя беше следовател като него, но Андреас им бе общ приятел и Тересе имаше остър ум. След като бе прекарал по-голямата част от днешния ден в апартамента на Егон Борг, му бе нужен свеж чифт очи.

— Трябва да се подпишете тук… и тук — каза сестрата на Тересе.

— Това официалната наредба за секретност ли е?

— Да.

Тересе предпазливо притисна лепенката върху зимно бялата си ръка. Беше я измъкнала от ръкава на черното си сако, под което носеше бяла блуза.

— Може да вдигнете температура, да получите обрив и да се чувствате недобре няколко дни. Ваксината става ефикасна почти моментално и ви пази, ако случайно се заразите — обясни сестрата.

Той бутна назад стола си и се втренчи изпитателно в Тересе, докато тя си обличаше сакото.

— И все пак трябва да се държите, сякаш не сте били ваксинирана, ако влезете в контакт с източника на инфекция.

Тересе погледна към Фредрик и на лицето й се появи слаба усмивка.

— И защо?

— Просто за всеки случай — отвърна само сестрата.

— Е, това звучи окуражаващо — промърмори Фредрик. Беше единственият полицай от екипа им, който не фигурираше в списъка на сестрата. Беше ваксиниран преди срещата си с пациента с едра шарка по време на разследването „Сулру“.

Егон Борг. Израснал с баща си Ердман Борг на улица „Кристиан Бенехес“ в Бюгдьой. Баща му беше починал и къщата отдавна беше продадена. След напускането си на армията Борг бе живял в апартамент във Фрогнер. Не бяха открили вила, котидж или други имоти, регистрирани на негово име. Караше стар син фиат 500, който полицията издирваше в момента.

— Хей, Фредрик.

Той погледна към Тересе, седнала на стола на Андреас. Беше си поставила големи очила за четене, през които се взираше в екрана. Махна му с ръка да приближи.

— Виж това — каза, когато той се наведе над рамото й. Улови мириса на лек летен парфюм. Тя бе открила дигитална версия на страница от „Дагбладет“ от лятото на 1969. Статия за богат човек, докладвал в полицията за неприличното поведение на съпругата си с друга жена. Случаят бе прекратен, защото, макар хомосексуалността да бе забранена по онова време, законодателните мерки покриваха само мъжете. Никой от съпрузите не беше назован, но бе ясно, че са имали двама синове и че мъжът е подал молба за развод.

— Може и да е съвпадение, но тъкмо тази статия излезе, когато написах в търсачката „Кристиан Бенехес“. Придружаващата снимка е направена на същата улица — каза Тересе.

— Обратната — промълви тихо Фредрик.

— Моля?

— Обратна — повтори той. — Тази дума употреби Егон Борг, когато описваше съседка от детството си, която уж посегнала на Агнес Усе. Сега ми става ясно. Тази съседка е била любовница на майка му. Ето защо Борг бе така груб по отношение на нея.

Припомни си учителката по танци Ингеборг Балтерсен, която по-малко от десет години по-късно бе живяла под наем у Каин и майка му в Холменколен. Споменала бе пред тях едно минало събитие. Госпожа Борк бе починала в същата седмица, когато Селин Дион спечелила в Евровизия с „Не заминавай без мен“. Трябва да е била прощалната им песен. Двете са имали връзка.

— Каин и Авел — възкликна Терез. — Семейството е имало двама синове. Значи наистина са били братя. Синре Борк и Егон Борг. Синре е тръгнал с майка си след развода. Егон е останал с баща си.

— Ето защо братята не са поддържали контакт като подрастващи — добави Фредрик. — Родителите им трябва да са се ненавиждали.

— Борк и Борг — размишляваше Тересе. — Вместо да си върне моминската фамилия, майката просто е променила една буква в тази на бившия си мъж. Ева Борг е станала Ева Борк.

Фредрик удари с юмрук по масата. Добра работа. Но щеше ли да им помогне да открият Егон Борг? Имаше ли нещо в миналото на Борг, което да им подскаже къде се криеше днес? Майка му и баща му бяха покойници. Каин също…

Тересе трябва да бе прочела мислите му.

— Борг няма близки роднини. Никога не е канил хора у дома си. Бил е дружелюбен с колегите си, но никога не е взел участие в извънработни събирания с тях. Обядвал на бюрото си.

Терористът единак. Типът, от когото най-много се боят преследвачите на терористи. Няма мрежа, която да се проследи, нито мобилни телефони, които да се подслушват. Няма най-близък приятел, пред който злодеят да сподели плановете си в пияно състояние. И отгоре на всичко този конкретен злодей беше бивш морски пехотинец.

— Мислиш ли, че Кафа е още жива?

Той се стъписа. Тересе се беше изправила, но вместо да понижи гласа си при този опасен въпрос до конфиденциален шепот, беше отишла до оперативното табло и го изучаваше с гръб към него. Думите й отекнаха в помещението. Няколко от колегите му надигнаха глави от бюрата си.

Дали той мислеше, че Кафа още е жива? Кос бе намекнал същото. Че може и да не беше.

— Имах предвид — продължи Тересе с висок и ясен глас, — че тя му е била нужна само да излезе от сградата. Не е било планирано отвличане. Сега тя е само воденичен камък около врата му.

Фредрик си позволи да бъде провокиран. Надали това бе нейното намерение, но тя звучеше точно като Андреас. При все това дълбоко в себе си той знаеше, че нямаше значение начинът, по който бе поднесено посланието, а неговият смисъл. Докато никой не го бе изрекъл, някак си не можеше да се е случило.

— Тя е жива — проговори той с дрезгав глас. — Убийствата, които Борг е извършил дотук, са били планирани. Той избива свидетели. Хора, които могат да разкрият какво е направил, или такива, които могат да разкрият какво ще направи.

— Значи, според теб, докато Борг е сигурен, че държи контрола над Кафа, ще я остави да живее?

Той започна да се поти. Студени струйки се стичаха по кожата му като олио. Днешният ден не биваше да е такъв. Той трябваше да е последният му в полицейското управление. Бе взел решение. Трябваше да каже истината. За смъртта на Андреас и за тази на Педер Расмусен. За себе си.

Но днес не беше този ден. Той трябваше да открие Кафа.

— Права си — промълви. — Ако той смята, че Кафа е заплаха, ще я убие.

Изправи се и застана до Тересе пред оперативното табло. Гледаше снимката от аутопсията на Микаел Морениус. Пръстите му обходиха смазаното лице.

— Морениус е бил изтезаван дни наред, без никой нищо да види и чуе — отбеляза той. — А Лин изчезна без следа. Когато Каин се свърза с нас, искаше да я спаси. Това би трябвало да означава, че Егон я е държал жива. — Той заразсъждава на глас. — Скривалището трябва да е звукоизолирано и бягството от него да е невъзможно. Нещо обикновено и безинтересно, което не би привлякло внимание.

До тази седмица Егон не бе отсъствал и един ден от работа. Анастасия Сиянина изискваше всекидневни грижи.

— Трябва да е в Осло или в покрайнините.

— Мазе? — предположи Тересе.

— Така смяташе патологът.

— Провери ли Агнес Усе и Синре Борк? Може те да са имали собственост, която той да използва.

Той кимна вяло.

— Ами Аксел Тране? Майка му?

— Нищо.

— Ами Авел?

— Какво имаш предвид?

— Синре Борк беше Каин. Егон е бил Авел. Провери ли имоти, регистрирани на името на Авел Борг?

Не, не беше проверил.

Десет минути по-късно държеше в ръка разпечатка от Имотния регистър. Авел Борг бе собственик на стара ферма в Ломедален, на двайсет минути с кола от центъра на Осло.