Ингар Йонсрюд
Калипсо (104)

Глава 104

Гърбът й бе влажен. Не както когато бе изпотена нощем, а мокър и студен. Усещаше главата си тежка върху матрака. Нямаше възглавница. Нито завивка. Дали не я бе изритала? Напипа одеяло от евтина лигава тъкан, което уви около бедрата си. Краката й бяха боси, кожата — настръхнала от студ. Придърпа одеялото до брадичката си. Не миришеше на нея, а на нечия чужда пот и секреции със следа от евтин парфюм — ванилия и кайсия.

Усещаше клепачите си тежки. Непоносимо тежки. Лежеше на една страна и ръката й беше изтръпнала. Вероятно бе притиснала нерв. Матракът беше осеян с жълтеникави петна; тя се вгледа в стена с лющеща се боя върху груб бетон.

Прониза я треперене, когато нова капка вода уцели гърба й под кръста. Превъртя се по гръб. Какъв беше този звук? Металическо тракане. Верига? Ръката, върху която бе лежала, сега бе толкова схваната, че едва успяваше да я размърда. Стисна китката си и тогава усети студената стомана. Белезници. Примигна, насили се да отвори очи; синкавобялата светлина от лампа на тавана предизвика болезнени спазми някъде зад очните й ябълки.

Кафа лежеше в помещение без прозорци. Белезниците бяха закачени към верига с дебелината на пръст, която бе свързана с кука на тавана. Оформи се още една капка и скоро ледената вода щеше да падне върху голия й корем.

Тя впи пръсти в матрака и се надигна до седнала поза. Трябваше да затвори за кратко очи, та зрението й да се избистри. Имаше усещането, че суха гъба зад челото й бавно поемаше течности. Притисната бе до очните ябълки, слепоочията и синусите й. Знаеше защо. Беше дрогирана, а студените капки от тавана я бяха принудили твърде скоро да прекъсне съня си.

Бетоненият под бе леденостуден под ходилата й. Помещението беше с размерите на нейната дневна, имаше хладилник, тоалетна чиния без седалка и фризер, който тихо бръмчеше до стоманена врата. Кръглото стъклено прозорче на нея пропускаше остра жълта светлина.

Кафа погледна надолу към себе си. Беше почти гола. Носеше само белия спортен сутиен, който бе нахлузила презглава сутринта, когато остави Фредрик на дивана в дневната, и гащи, които не бяха нейни. Бяха боксерки, прекалено големи за нея, тъмносини и избелели, имаха вид на мъжки.

Гледката я отврати. Спонтанно постави ръка на корема си, като се опита да разпознае едновременно отвътре и отвън какво не беше наред. Би трябвало да се досети. Само че имаше нужда да се изпикае. Кафа се наведе напред много предпазливо и туптенето зад челото й се поднови, но този път по-слабо. Тъкмо като се канеше да се надигне, тъмна сянка плъзна в стаята. Вратата. Имаше някого пред стъклото на вратата.