Холи Блек, Касандра Клеър
Златната кула (10)

Глава десета

Когато отвори вратата с едно махване на гривната си, Кал видя, че каменната стена гори. След миг огънят започна да изписва букви.

Да се срещнем на мястото в часа на твоята възраст.

Буквите се превърнаха в пепел и после изчезнаха, като не оставиха нищо след себе си.

— Още безумия — каза мрачно Гуенда.

— Това е съобщение от Раван — обясни Тамара. — Тя общува с огън, това е езикът й. А и почеркът е нейният.

— Добре — каза Джаспър, — но как може да разберем какво има предвид?

— „Мястото“ вероятно е същото, на което я срещнахме миналата година — предположи Тамара. — Дворът на Магистериума.

— Навън? — попита Гуенда.

— Ами „часът на твоята възраст“? — зачуди се Тамара. — Дали няма предвид рождения ми ден?

— Или часът, в който си родена? — намеси се Джаспър. — Но откъде можеш да знаеш това, освен ако не звъннеш на майка си, разбира се.

Шестнайсет часа — каза Аарън.

Кал отвори уста да каже, че Аарън е разбрал какво има предвид, но си спомни, че това ще е грешка.

— Четири следобед — каза вместо това, — понеже тя е на шестнайсет.

— Но това ни дава само двайсет минути! — възкликна Гуенда и всички се втурнаха навън.

Кал повика Пакостник. Той вече не бе обсебен от Хаоса, но никога не се знаеше кога може да ти потрябва верен вълк. Тичаха по коридорите на Магистериума към Портата на Мисиите. Когато излязоха навън, Кал нямаше как да не си спомни за пристигането на Алекс на гърба на дракона, най-вече защото в далечината строяха тъпата му кула. Магове хвърчаха във въздуха, повдигаха каменни блокове с вълшебство, поставяха ги един върху друг и укреплението растеше. Може и да бе нелепо, но го строяха, а времето на Кал изтичаше.

— Това е мястото — каза Тамара, когато пристигнаха в горичката.

Покатери се на една скала и седна.

Зачакаха, опивайки се от мириса на борови иглички. Някъде в далечината зави вълк и Пакостник наостри уши.

Раван се появи внезапно, като искра, издигнала се от огнище. На Кал му заприлича на обикновено момиче въпреки огнения ореол и това, че лявата й ръка бе цялата от пламък като горящ Алкахест. Очите й горяха, а косата й сипеше искри. Но имаше фигурата на момиче, а Кал се смути, когато видя приликата с Тамара. Побиха го тръпки — сам не беше наясно защо.

Понеже се ужасяваш само при мисълта нещо подобно да се случи с Тамара — каза Аарън. — А това е защото харесваш Тамара. Влюбен си в нея.

Я не ми се бъркай в личните дела — помисли си Кал. — Не ти влизат в работата.

Докато съм тук, влизат. Освен това се надявам да ви се получи.

— Раван — изправи се Тамара, осъзнала, че в момента тя е неофициалният говорител на групата, — благодаря ти, че дойде.

— Ти си ми сестра — каза Раван, а от устата й се посипаха искри, докато говореше. — Искаше да дойда, ето ме. Какво има?

Тамара започна да си играе с гердана си.

— Трябва да разберем как се убива Погълнат.

Раван се изсмя. Звукът бе като гърмящи фойерверки. Джаспър отстъпи няколко крачки назад. Очевидно се притесняваше да не го подпалят.

— Защо ми е да ти казвам това?

— Защото в противен случай Алекс Страйк ще убие мен, а също и Кимия — отвърна Тамара.

Раван спря да се смее и се надвеси, цялата в пламъци, докато Тамара обясняваше какво се случва: строежът на кулата, исканията на Алекс, неспособността на Кал да го нарани с Хаоса.

— Не искаме да нараняваме друг Погълнат — довърши Тамара, — но трябва да се отървем от Алекс, Раван. Иначе той може да убие много хора.

— Виждам — каза Раван. — Веднага ти казвам, не съм чувала за Погълнат от Хаоса досега. Погълнатите се убиват като останалите елементали — унищожава ги противопоставящият им се елемент. Аз мога да бъда убита от воден Погълнат или много водна магия, която да угаси пламъците ми завинаги.

Внезапно гласът й сякаш се изпълни с ужас.

— Хаосът обаче…

— Противоположността на Хаоса е човешката душа — каза Кал. — Няма такова нещо като Погълнат от душата.

— Не може и да има — отвърна Раван. — Няма как човек да бъде погълнат от собствената си душа. Това е като да бъдеш убит от живота.

— Какво да правим тогава? — попита Гуенда. — Не може да го целим с души!

— Не зная — отвърна Раван. — Ако можех, щях да ви помогна.

Тамара изглеждаше съкрушена.

— Ако чуеш други елементали или Погълнати да говорят как може да се отървем от Алекс, кажи ми, моля те!

— Ще го направя, малка сестрице. Пази се. Потрябвам ли ти, ще дойда отново.

С тези думи Раван избухна в огнено торнадо, завъртя се във въздуха и се разпадна на искри, все едно никога не е била тук.

Четиримата останаха смълчани. Надеждите им бяха угаснали. Умът на Кал бушуваше. Трябваше да има друг вариант, друга идея, някой, когото да могат да попитат за съвет. Пакостник излая, когато една от искрите приближи опасно до козината му. Кал си помисли, че дори той май е депресиран.

В далечината сред дърветата отекна вой.

— Какво е това? — изправи се рязко Джаспър.

— Вероятно е някой от обсебените вълци… — предположи Гуенда.

От началото на обучението им в Магистериума горите гъмжаха от обсебени. Орденът на Безредието дори се бе преместил, за да ги изучава. После Асамблеята ги прибра и макар Кал да ги бе спасил от незавидна участ, вече не бяха в горите.

— Може би са се върнали? — каза Тамара, като подскачаше от камък на камък и вървеше към началото на леса.

Отново долетя вой, този път от много по-близо. И срещу тях се появи един от вълците, после още и още. Тъмна фигура, все едно изрязана от хартия, а на мястото, където трябваше да се намира тялото, нямаше нищо. Гърбът на Пакостник настръхна.

Това не бяха обсебени от Хаоса вълци. Вече не. Тези се бяха върнали от бездната с Алекс и вече бяха елементали на Хаоса, далеч по-могъщи и ужасяващи.

В центъра на дланта на Тамара заблестя огън, топка, която се увеличи, когато тя застана пред вълците. Пакостник оголи зъби и се втурна към зверовете.

— Не! — извика Кал и хукна подир вълка, но се препъна.

Падна болезнено на коленете си. В същия миг Гуенда скочи, за да застане до Тамара, вдигнала ръце. Малки парченца желязо и никел започнаха да се изтръгват от земята, когато Гуенда призова метал, а после полетяха към съществата на Хаоса, които прииждаха от гората, за да ги обградят.

Няколко завиха и отстъпиха, а металът пробиваше дупки в подобните им на пушек тела. Кал виждаше през раните им дърветата от другата страна.

— Застанете гръб в гръб! — извика Джаспър.

Кал се изправи на крака, готов да върне елементалите в Хаоса. Ала те бяха приближили Тамара твърде много. Не можеше да е сигурен, че ако отвори портал, тя няма да пропадне през него като Майстор Рокмапъл.

Пакостник дойде до Тамара и застана между нея и съществата на Хаоса, като не спираше да ръмжи.

Трябва да направим нещо — каза Аарън, което не бе особено окуражаващо.

Кал запрати снаряд от енергия на Хаоса, като се прицели в един от приближаващите вълци. Създанието изчезна, разпръснато от нищото в нищо.

Два вълка се втурнаха към Гуенда от противоположни посоки едновременно и тя издърпа метал, за да го изпрати срещу единия от тях. Уцели съществото в гърлото и го накара да полети назад. Джаспър се метна пред другия вълк, като създаде огромен порив на вятъра, който изпотроши клоните на дърветата зад вълка и го издуха към една скала.

Тамара пусна огън срещу вълците около себе си, ала други заеха местата им. Кал започна да се паникьосва, докато стреляше снаряди Хаос напосоки към вълците. Гуенда продължаваше да ги цели с метал, а земята около нея се покри с кратери, но изглежда започваше да се отчайва. Скоро металът щеше да свърши, разбра Кал. Лицата на Тамара и Джаспър бяха изопнати от изтощение. Вълците бяха твърде много и твърде близо до Тамара, Гуенда и Пакостник. Нямаше как да ги запрати обратно в бездната, преди да ги докопат. Един от тях се метна към шията на Тамара, а челюстите му изщракаха срещу кожата й.

„Спомените!“ — помисли си паникьосан той. Ако имаше спомените на Константин, щеше да знае какво да направи. Константин бе Врагът на Смъртта. Той можеше да се оправи в такава ситуация.

Кал си пое дълбоко дъх.

— Аарън…

Сигурен ли си — поиска да разбере Аарън.

— Отключи ги — каза Кал. — Давай.

Добре тогава.

Усещането бе, че нещо в главата на Кал се къса. Падна на колене и притисна ръце до слепоочията си. Пакостник изтича до него и вдигна лапа. Кал сведе глава заради огъня и метала, които хвърчаха наоколо. Кракът го заболя пронизващо, точно както и главата.

Аарън — помисли той. — Каквото и да правиш, не мисля, че…

Сякаш някакъв катинар в ума му се строши и вратата, която бе заключена за него, се вдигна като бент на язовир. Мозъкът му се наводни от образи. Осъзна, че Пакостник започва да вие ужасено и отскача, за да се свие.

Сила изпълни Кал, брутална и ужасяваща. Той се изправи на крака, а гората около него сякаш се разтапяше. Други спомени изместиха гората — на древни дъбрави с могъщи дървета, между които криволичеха черни пътеки и дебнеха страховити елементали чудовища.

И през всичко това Кал видя нещо, което не бе виждал досега. Хаос, живия Хаос, като черни линии, които опасваха света. Небето и земята бяха потъмнели от тях. — „Затова Хаосът има такава сила — помисли си той — понеже е част от всичко, всяко камъче и всяко дръвче, и всяко облаче, около и във всички неща. Той бе биещото сърце на света.“

Пресегна се с две ръце, все едно да хване нещо просто като чаша или камък. Сграбчи виещите се възли на Хаоса, реещи се около него, и ги събра в едно, за да сплете огромен черен пламък между ръцете си.

Чуваше как другите крещят името му, ала това вече беше без значение. Много добре знаеше какво прави. Нейде из ума му и Аарън крещеше. Кал разпери ръце и черният огън избухна от пръстите му, като порази елементалните вълци и ги разкъса на мънички частички.

Джаспър се бе хвърлил пред Гуенда и Тамара. Тримата го гледаха смаяни, докато вълците ставаха на пепел, а черният огън затанцува нагоре и надолу по ръцете на Кал, трещейки като гръмотевица.

— Кал! — извика Тамара. — Кал!

Ала Кал не я чуваше. Той виждаше и чуваше само черния огън и помнеше само пламъците. Всъщност спомените се изливаха като неконтролируема вълна в главата му. Докато пропадаше в мрака, се чу как пищи.