Холи Блек, Касандра Клеър
Златната кула (8)

Глава осма

Кал се събуди внезапно. За миг помисли, че е изгубен в Хаоса, докато не чу познатото жужене на гласове и характерния минерален мирис на пещерите в Магистериума. Той се изправи и стресна Майстор Амарант. Беше в лечебницата. Отпусна се и се облегна на възглавницата.

Магът се наведе над него. Медната й коса бе дръпната назад, а змията й се бе увила около главата като огромна превръзка. Днес бе ярко жълто-зелена, а докато Кал я гледаше, първо стана синя, после лилава. След миг по люспите й се появиха червени ивици.

Едва не умря — каза Аарън в главата му.

Помнеше нещо такова. Нещо за дупката, изтръгната в Хаоса, и как опита да я затвори, докато докосваше собствената си душа.

Опитах да те задържа, но чувствах, че ми се изплъзваш — продължи Аарън. Беше паникьосан и уплашен. Кал мислено предположи, че това е логично, тъй като ако умреше, Аарън също щеше да си отиде.

Изобщо не става дума за това! — започна Аарън, но Майстор Амарант го прекъсна.

— Въпреки препоръките ми приятелката ти още е тук — каза тя.

За един ужасен миг Кал си помисли, че тя говори на Аарън, но после се завъртя и видя Тамара да седи на болничното легло до него. Тя свали учебника по анатомия, в който се бе зачела, и се приближи до леглото му.

— Извинявай — каза той, макар да не бе сигурен дали го казва на нея, или на Аарън, — предполагам, че не ме бива в това да побеждавам враговете си.

— Не говори глупости — каза му с любов Тамара. — Няма за какво да се извиняваш.

Изобщо не ме разбираш — каза Аарън. — Нямаше да умра. Ако изхабиш душата си, щях да остана сам тук.

На Кал му хрумна, че и това е вариант Аарън да си намери тяло.

Не е смешно — отвърна Аарън.

Тамара седна на стола до леглото му. Усмихваше се и Кал изпита невероятно облекчение да я види. Нещата не изглеждаха добре, преди да изгуби съзнание.

— Наред ли е всичко? — попита той.

— Като цяло — отговори Тамара. — Ти разкъса торнадото на Хаоса, завихрено от Алекс, а след това припадна и не забелязах какво точно става.

Тя се изчерви.

— Но на практика Алекс избяга в суматохата. — Тя прехапа устни. — Изгубихме Майстор Рокмапъл.

— Съжалявам — каза отново Кал.

Знаеше, че е закъснял с реакцията си.

— Казах ти, вината не е твоя — каза Тамара, като се върна към обичайния си назидателен тон, а после добави: — Не знам обаче какво ще правим с Алекс. След като ти припадна, успях да говоря с татко. Той каза, че Алекс е прав. Никога досега не е имало Погълнат от Хаоса. Макарите вече са толкова малко. Същото важи и за маговете, които стават Погълнати. Досега Макар не се е справял. Не знаем как може да го спрем. Дори не знаем много за Погълнатите. В света на маговете не е прието да се признава, че това се случва.

Кал си помисли за Раван, сестрата на Тамара, както и за Майстор Маркус, учителя на техния учител Майстор Руфъс. И двамата бяха станали Погълнати и наистина бяха зловещи. Не бяха нито съвсем хора, нито съвсем елементали. Кал никога не знаеше на чия страна са и никой не бе сигурен каква част от предишната им личност е оцеляла.

А Алекс се беше запазил чудесно. Беше същият отвратителен гадняр, какъвто бе и преди да стане Погълнат от Хаоса. Просто много по-силен.

— Лоша работа — каза Кал. — Нямам идея как да го спра.

— И аз — въздъхна Тамара.

Не можеш да й признаваш такова нещо — каза Аарън. — Кажи нещо окуражаващо.

— Но съм сигурен, че ще измислим нещо — някак немощно рече Кал.

Тамара се намръщи.

Кажи й, че ако работим заедно, ще намерим начин да победим Алекс, както сме правили винаги.

Кал повтори думите. Опита се да ги каже по начина, по който Аарън би ги казал.

— Не — вдигна ръка Тамара, — съвсем не. Защо изобщо говориш по такъв начин? Онзи Кал, когото познавам, никога не би го казал. Той би предложил да си оберем крушите и да избягаме нейде надалеч, където да живеем под прикритие. После с голямо нежелание би извършил някакъв подвиг.

Тя го загледа подозрително.

— Тук става нещо.

Кал направи гримаса и се сети за баща си, който неотдавна наистина бе предложил да избягат на далечно място. Тамара го познаваше твърде добре. Не можеше да отлага повече.

— Ох! — изпъшка той. — Аарън е в главата ми.

— Кал, не се шегувай! Не е сега моментът за това.

— Не се шегувам и не лъжа — прошепна рязко Кал. — Когато Аарън умря на бойното поле, душата му премина в мен. И не като онзи полу-Аарън, когото съживих, ами истинският Аарън. Душата на Аарън е жива и е в главата ми.

Тамара го зяпна. Очевидно се питаше дали той няма нужда от по-тежки лекарства.

Кажи й, че можеш да го докажеш.

— Дай ми шанс и ще го докажа — каза Кал.

След дълго колебание тя кимна.

Нека аз да говоря — каза Аарън. — Само за минута.

Кал не знаеше какво има предвид, но кимна.

Тамара вече се взираше в него, очевидно забелязала, че й кима без причина. Но на Кал вече не му пукаше. Трябваше някой да повярва, че ставащото е истина.

Давай.

— Тамара — заговори Кал. Не искаше да го казва, но думата излезе сама от устата му. Застана неподвижен, все едно слушаше Аарън. Какво ли щеше да каже сега?

— Помниш ли първата нощ след Железния изпит? — попита Аарън.

Тамара кимна ококорена.

— Кал си легна рано. Седяхме в хола и ти ми каза да не се притеснявам, задето е в групата ни с чираци, тъй като няма да изкара и седмица.

Тя се взря в очите на Кал.

— Може и да си го казал на Кал.

Беше добър знак, че се държи, все едно говори с Аарън. Но бе странно. Кал беше дал на Аарън разрешение да контролира тялото му, но това не му харесваше.

— Добре — отвърна Аарън през устата на Кал. — Какво ще кажеш за това тогава? Когато лятото останах във вашия дом, баща ти не спря да обикаля с бялата роба със златен ръб. Един ден ти я облече и се направи на него, но той те хвана и ме видя да се смея. Помниш ли? Толкова се уплаших да не ме изхвърли, но той просто отмина и се направи, че това не се е случвало.

— Аарън! — извика Тамара и обгърна с ръце Кал. Ридаеше. — Наистина си ти! Никой друг не знае това.

— Не мога да повярвам — промърмори Кал. Беше му приятно да държи Тамара, но нищо от това, което бе казал Аарън, не му харесваше. — И двамата сте искали да се отървете от мен! Гадняри такива!

Тамара се отдръпна с очи, блеснали от сълзите.

— Мина ни — каза тя.

Кал не беше сигурен, че му е минало, но бе доволен, че му вярва. Когато тя го погледна отново, видя нещо в лицето й, което не бе виждал досега.

— Кал — каза тя, — сбърках. Направил си нещо невероятно. Не знам как си успял, но си върнал Аарън от мъртвите.

— И това е добре — каза Кал, без да е наясно как да направлява толкова тежък разговор. — Нали?

Очевидно е така — отвърна Аарън.

— Не спирам да мисля за нещо, което каза, когато дойде в Магистериума и тепърва опознаваше света на маговете — рече Тамара. — Не можеше да разбереш защо Врагът на Смъртта е толкова плашещо име. Помниш ли какво каза? „Кой би искал да е Приятел на Смъртта“?

Кал не помнеше да го е казвал и поклати глава.

— Много си мислих, че няма нищо лошо в това да не искаме повече смърт. Всички бихме искали да я няма. Не в това бе проблемът на Константин. Това, че върна Аарън, е невероятно и хубаво. Прекрасно е. Кал, ти направи нещо, което никой друг не е правил досега.

— Но има два проблема — каза Кал, макар да не искаше да влошава мнението й за себе си. — Първо, Аарън бе в общи линии засмукан в главата ми, докато опитваше да ме предпази да не бъда унищожен от Хаоса. Не съм сигурен, че мога да го повторя. И второ… ъъъм… трябва да намерим тяло на Аарън.

— О, да — съгласи се Тамара.

Преди да започнат да обсъждат етиката на кражбата на тела, Майстор Амарант се върна. Зад нея вървеше маг от Асамблеята, когото Кал позна, но не помнеше името му. Змията на Майстор Амарант бе приела агресивен оранжев цвят, а главата й се местеше във въздуха над рамото й, все едно искаше да удари новодошлия.

— Калъм — каза Майстор Амарант, — въпреки препоръките ми маговете от Асамблеята са дошли в Магистериума и искат да се срещнат с теб и приятелите ти. Човек би предположил, че ще имат малко повече търпение, но се оказва, че не ги бива в чакането.

Магът от Асамблеята гледаше все по-измъчено и нещастно, но не захапа стръвта.

— Много съжаляваме — каза той, — но това е спешен случай. Алекс Страйк ни изпрати исканията си. И двамата сте част от тях.

* * *

Асамблеята заседаваше в голяма каменна стая около кръгла маса, край която Кал бе сядал и преди. Най-вече когато бе донесъл главата на Константин Мадън в торба. Беше голям удар — или поне така мислеше Кал тогава.

Когато двамата с Тамара влязоха, с изненада видяха, че Джаспър вече е там. Той говореше шепнешком с един от членовете на Асамблеята. Кал приближи достатъчно, за да чуе, че разговорът засяга бащата на Джаспър, който в момента бе затворен в Паноптикона. Ако Анастасия бе осъдена на смърт, какво ли беше наказанието на бащата? Едва ли е в голяма беда, опита да успокои сам себе си Кал. Иначе Джаспър щеше да му каже. Но като видя суровите лица на маговете, усети как го полазват тръпки.

— Достатъчно, достатъчно! — остър глас прекъсна разговорите, когато Кал и Тамара заеха местата си.

Майстор Руфъс седна пред тях със скръстени ръце. Още няколко учители от Магистериума седяха около него.

— Достатъчно! Нека да въведем ред — призова маг Грейвс, сърдит старец, един от най-влиятелните магове в Асамблеята. — Имаме работа за вършене.

Всички замълчаха. Кал опита да улови погледа на Джаспър, но той се взираше в собствените си сплетени ръце.

— Днес преживяхме тежка загуба — каза Майстор Норт. — След дълъг живот, посветен на себеотрицателна служба на своите събратя магове, почина Майстор Рокмапъл.

— Не просто почина — поправи го Майстор Милагрос със зачервени очи. — Беше засмукан в Хаоса. Кой знае къде броди душата му сега!

— Той спаси двама ученици — каза Майстор Руфъс — и ще бъде запомнен като герой. Но герой бе и Кал.

Той погледна маг Грейвс.

— Ако не бе нашият Макар, Александър Страйк можеше да убие още повече невинни.

— Заради Александър Страйк заседаваме — отговори Грейвс и надигна един лист от каменната маса с изражение на погнуса. — Тук са неговите искания, които ни изпрати, след като е бил видян в Паноптикона да „спасява“ Анастасия Таркуин от заслужено наказание.

— Пратил е писмо? — прошепна Тамара. — Кой прави това в наши дни?

— Какви искания? — сопна се Майстор Норт.

Останалите магове се разшумяха.

— Няма причина да изпълняваме исканията му! — сякаш излая Майстор Тайсуке. — Той вече не държи заложници! Не бива да му сътрудничим!

— Всички ние сме негови заложници — каза Руфъс. — Никой не знае какво може да стори един Погълнат от Хаоса.

— Може да изгори гората — каза Тамара, — да създава черни дупки на Хаоса, които само Кал може да обезвреди. А и Кал едва не умря, докато го правеше.

Маг Грейвс я изгледа странно.

— Тамара Раджави — каза той, — мислех, че би искала да чуеш списъка му с искания, предвид факта, че си вътре. Или предпочиташ да дуднеш?

Кал хвана ръката на Тамара под масата, преди тя да скочи и да залепи един шамар на Грейвс, който се прокашля, намести си очилата и започна да чете:

Към маговете от Магистериума

Вече знаете, че аз, Александър Страйк, станах едно с Хаоса. Ад съм Хаосът и Хаосът — това съм аз. Бих могъл да стоваря разрушителната сила на Хаоса върху която точка на земята си поискам, при това по всяко врете. Мога да изгоря цели градове. Мога да изпаря световните океани. Мога да унищожа целия свят.

Едничкият ви шанс да оцелеете, е да правите каквото ви наредя. Бих обмислил примирие с Магистериума, ако маговете веднага започнат да ми изграждат кула. Прибавил съм чертеж. Тя трябва да е огромна крепост, направена от мрамор и гранит. Искам да я построите близо до Магистериума, тъй че всеки чирак да я вижда, когато излезе от пещерите. Искам в нея да има голям киносалон и балкон. Трябва да е много по-голяма от всичките крепости на Константин Мадън.

Веднага щом завършите кулата, аз ще се нанеса в нея. После ще ми доставите другите неща, които желая. Искам да ми доведете Калъм Хънт, Тамара Раджави и Джаспър де Уинтър вързани, така че да не могат да правят магии. Всъщност искам и да запушите устите им, особено тази на Кал. Искам да ми доведете и Кимия Раджави, макар че тя би дошла доброволно.

Александър Страйк

— Това е нелепо! — викна Майстор Тайсуке в мига, в който Грейвс завърши четенето. Стана и удари с ръка по масата. — Не може да пише това! Звучи като писмо на разглезено дете! Що за искания? Иска имение и какво още? Наказание за враговете му? Мацка? Да не смята да играе ролята на злодей от приказка?

— Той вярва, че дъщеря ми Кимия е влюбена в него — каза господин Раджави. — Тя е глупава девойка, ала посрамена от това, че я е подвел. Последното нещо, което би искала, е да се върне при него.

Грейвс го погледна скептично, но не коментира.

— Видях Алекс — продължи господин Раджави. — Не прилича на момчето, което помня. Носеше огромна пелерина и изглежда се забавляваше от това, че ни плаши. Неговите искания може да ни звучат детински, но той има силата да си ги получи. За мен това го прави още по-страшен. С голям човек можеш да се разбереш, ала едно дете е капризно.

— Погълнат от Хаоса — каза маг Грейвс след малко. — Нямаме опит с нещо подобно, нали?

Настъпи гробна тишина.

— Явно не — каза той след малко. — Калъм, какво знаеш за това като Макар?

Кал се прокашля и усети как се паникьосва. Това бе от типа ситуации, в които никога не се справяше добре. Винаги казваше нещо неправилно.

Ти всъщност нищо не знаеш — рече му Аарън. — Кажи истината.

— Познавам един гущер — каза Кал. Чу как Аарън пъшка в главата му, но въпреки това продължи. — Той ме предупреди за нещо друго… нещо, изпратено в Хаоса. Предполагам, че Алекс е изкарал елементали на Хаоса със себе си. Като дракона.

— А ти можеш ли да станеш Погълнат? — попита Грейвс, без да се впечатлява от думите му.

— Моля? — зяпна Кал.

Грейвс намести очилата си.

— Ако използваш силите си да манипулираш Хаоса без противотежест, можеш сам да станеш Погълнат. Ще бъдеш създание на Хаоса, а не истински човек. Но може би ще успееш да победиш Алекс. Ще бъде голям подвиг.

Кал продължи да го зяпа. Не можеше да повярва на дебелоочието на Грейвс, но после си спомни как Аарън бе знаел, че се отнасят добре с него само защото планират да го помолят да умре за тях. Сега Кал бе единственият Макар. За нещастие на Асамблеята Кал не беше толкова благодарен.

Значи си ме смятал за будала — коментира Аарън.

— Не! — отвърна Кал и осъзна, че е отговорил на Грейвс по-грубо, отколкото бе възнамерявал.

— Кал е прав. Няма да направи това. Би било самоубийство — намеси се Майстор Руфъс и предотврати повече прекъсвания. — Кал, Джаспър, Тамара, искам да разберете какво се случва, понеже беше риск да ви кажем, че Алекс ви иска като трофеи. Риск, който не всички тук смятаха, че трябва да поемем.

Той загледа мрачно Грейвс. Онзи отвърна на погледа му.

— След като узнахте исканията на Алекс и знаете каква опасност представлява той лично за вас, бих ви разбрал, ако не искате да имате повече нищо общо. Алекс смята, че никога не бихме ви казали това, че ви иска за свои затворници, понеже би ни било страх, че ще избягате. Аз обаче ви вярвам. Вярвам, че няма да избягате, защото невинни хора ще бъдат засегнати от смърт и опустошения. Не възнамеряваме да ви предаваме на Алекс, но предлагам да започваме тази кула — така той ще реши, че му сътрудничим, а това ще ни спечели малко време. Трябва да използвате това време. Кал, ти си последният Макар. Потърси решението в себе си. Открий вътрешната си сила. Разбери как можеш да победиш Алекс.

Всички се вторачиха в Кал.

Кажи, че ще дадеш всичко от себе си — посъветва го Аарън.

— Ако ще правя това сам — каза Кал строго — и ще трябва да побеждавам Алекс, макар да съм само ученик, тогава и аз ще поискам нещо от вас. Каквото и да направя, каквото и да потрябва на мен и приятелите ми, за да унищожим Погълнатия от Хаоса, не искам да ми се пречкате. Искам да помогнете. Стига сте се отнасяли с мен като с враг. Като с Врага на Смъртта. Ясен ли съм?

Настъпи мълчание. Лицето на Майстор Руфъс бе неразгадаемо. Кал се запита дали не е прекалил.

Грейвс свали очилата си на масата и присви очи към Кал.

— Разбираме, господин Хънт — каза той. — Съвсем ясно се изразихте.

— Хубаво — каза Кал и се изправи. За негово облекчение Тамара и Джаспър също станаха, видимо готови да го последват. — Тогава ще дам най-доброто от себе си.