Джеймс Ролинс
Ключът (2)

Исторически бележки

Eu non creo nas meigas, mais habelas, hainas.

Не вярвам във вещици, но те съществуват.

Стара галисийска поговорка

От февруари 1692 г. до май 1693 г. в колония Масачузетс са били обвинени, намерени за виновни и осъдени на смърт за вещерство двайсет души, четиринайсет от които жени. Прословутите съдебни процеси срещу вещиците от Салем са оставили неизличим белег в историята, но те са само финалният истеричен спазъм на големия лов на вещици, който вече преминал през цяла Европа. Там гоненията продължили почти три века и отнели живота на повече от шейсет хиляди „вещици“, които били горени на клада, бесени и давени.

Цялото това кръвопролитие започнало внезапно през петнайсети век и може да се припише на излизането на една книга — наръчник на ловци на вещици, озаглавен Malleus Maleficarum (което може да се преведе като „Чук за вещици“). Тя била издадена от немския католически духовник Хайнрих Крамер през 1487 г. и получила одобрението както на университета в Кьолн, така и на главата на Римокатолическата църква папа Инокентий VIII. Благодарение на нововъведената печатна преса копия на книгата бързо залели цяла Европа и достигнали до Америка. С времето тя се превърнала в своеобразна „библия“ за инквизитори и гонители за идентифициране, изтезаване и екзекутиране на магьосници, най-вече жени. Мнозина учени я сочат като една от най-кървавите книги в историята наравно с „Моята борба“.

Преди публикуването на наръчника отношенията между вещиците и християнството не са били така праволинейни, както изглеждат на пръв поглед. Първоначално вещиците не са били обявявани толкова категорично за зло. В Стария завет цар Саул се обръща към магьосницата от Ендор (Аендор) да призове духа на покойния пророк Самуил, а през Средновековието вещиците често са били образовани лечители, използващи целебни билки според древни традиции. Дори по време на кървавата Испанска инквизиция най-преследвани и измъчвани били не вещиците, а еретиците.

Друго доказателство за това размиване на границата между магьосничество и католицизъм е култът към св. Колумба, процъфтявал през Средните векове в Испания и най-вече в северната област Галисия, смятана за бастион на вещиците. Според легендата Колумба била вещица от девети век, която срещнала духа на Христос на пътя. Той й казал, че тя няма да влезе в рая, ако не приеме християнството, и тя се покръстила — но си останала вещица. Накрая станала мъченица и била обезглавена заради вярата си и била известна като „светица покровителка на вещиците“. И до днешен ден тя изпълнява тази роля и се застъпва за добрите вещици, като в същото време се бори срещу онези, които покваряват това изкуство за зли цели.

И сега може би времето е подходящо да запалим свещ на св. Колумба, защото ни предстои да навлезем в една нова епоха на вещерство.