Глория Голдрайх
Дъщерята на художника (8)

Седма глава

Ида се обади на майка си от станцията на метрото и я уведоми, че Мишел ще вечеря с тях.

— Разбира се. Ще ви чакаме — отговори Белла.

Тя остави слушалката и се обърна към Марк.

— Ще вечерят с нас. Ида и нейният Мишел. Какво ще им кажем?

— Как какво? — отвърна нетърпеливо Марк. — Ида не може да роди. На осемнайсет е. Самата тя е дете. Глупаво, безотговорно дете.

— Нашето дете. Глупава или не, тя е нашето дете — настоя Белла. — Но съм съгласна с теб. Твърде млада е. Притеснявам се обаче, че абортът е опасна процедура.

— Опасна ли? — попита той със студен глас и очи — сини късчета лед. — Ще ти кажа какво е опасно. Опасно е да родиш еврейско дете в такива времена. Хитлер бълва заплахи срещу евреите в Германия. Дизенгоф ми писа от Тел Авив. Арабите се бунтуват срещу евреите, избиват ги в Галилея, избиват ги в Хеброн. В Русия опожаряват синагоги. Кой би дал живот на еврейско дете в свят, пълен с омраза и опасности?

Белла го погледна гневно. Затвори вратата към кухнята. Не искаше Катя да ги чуе. Завъртя се и се втренчи в Марк.

— Винаги е било опасно да дадеш живот на еврейско дете — рече студено тя. — В нощта на раждането ти антисемитски варвари са подпалили пожар във Витебск. Нали? А аз родих Ида по време на Световната война, когато мобилизираха еврейските младежи в руската армия. Имало ли е безопасно време да се роди еврейско дете? Ще спрем ли да се обичаме и да имаме деца заради онези, които искат да ни избият? Не се боя от опасностите, грозящи еврейските деца. Боя се дали абортът крие риск за нашето дете, за Ида. Рискована ли е процедурата? Зададох просто въпрос. Не те помолих да ми осветлиш актуалните събития.

Той трепна, стъписан от резките й думи, от непознатия, едва прикрит гняв. Марк винаги очакваше съгласие, приемане. Но тя, разбира се, защитаваше яростно Ида. Както и той. Отиде до самовара, напълни чаша чай и сложи две кубчета захар под езика си с надеждата сладостта им да смекчи горчилката, изгаряща сърцето му.

— Добре. Ще ти отговоря тогава, че сутринта се консултирах с доктор Холандер. Помниш го, богатия гинеколог, на когото миналата година продадох няколко гравюри. Споменах, че питам от името на модел. Той ме увери, че процедурата е рутинна, по-безопасна от раждане.

— Раждането те ужасява, разбира се — отбеляза сухо тя.

— Никога не съм отричал.

Беше й разказвал как наблюдавал раждането на сестра си Лиза, вцепенен от страх. Стоял близо до леглото на майка си и когато гъбестата кървава плацента се изтръгнала от утробата й, капки кръв оплискали лицето му. Бил сигурен, че животът напуска тялото й.

Белла осъзна, че както тя се бои от аборта, той се ужасява раждането да не застраши живота на Ида. С гняв прикриваше страха, че тримата са като акробати от картините му — едва-едва пазят равновесие върху опънатото нависоко трептящо въже на живота, което всеки момент може да се скъса и да ги предаде.

Марк се обърна към нея и заговори много тихо и много бавно.

— Права си. Ужасява ме мисълта Ида да роди дете. Толкова е млада, неподготвена. Както казах обаче, доктор Холандер ме увери, че в ранна бременност абортът не крие сериозен риск. Жените идват в Париж, защото лекарите тук са опитни и добре обучени. В Ньой има отлична клиника. Ида няма да пострада.

— Имаш право, предполагам — съгласи се тъжно Белла. — Според Раиса Маритен абортът е смъртен грях.

— Раиса стана католичка — тросна се той. — Ние все още сме евреи. Не вярваме в смъртни грехове.

— А какво мислим за аборта? — попита тя.

— Не знам и не ме интересува — отвърна нетърпеливо Марк. — Юдаизмът не определя начина ми на живот.

— Да. Снабдява те единствено с теми за картините ти. Брадати равини, еврейски музиканти, летящи синагоги — отбеляза тя. — Що за евреин си, Марк?

Той я изгледа изненадан. Съпругата му за пръв път повдигаше въпроса за почтеността му като творец, искреността на темите му, противоречията между живота и изкуството му. Не можеше да й отговори. Сам не знаеше какъв евреин е.

— Отивам в ателието — рече той. — Рисувам еврейска сватба. — Усмихна й се да покаже, че не е обиден. — А ти? Какво ще правиш днес?

— Ще посетя брат ми Яков. После ще помогна на Катя да приготви вечерята за Ида и нейния Мишел.

— Нейният Мишел — повтори Марк, нюансирайки думите с презрение.

През прозореца той я проследи с поглед как върви към широката улица, както винаги грациозна и крехка. Не попита защо е решила да отиде при ортодоксалния си брат. Не искаше да знае.

* * *

Яков Розенфелд посрещна радушно Белла в мизерния си апартамент на улица „Де Розие“. Домът му бе пропит с познатите ухания на детството — лук и картофи, запържени в пилешка мас, къкрещ борш с месо, златист пирог, бухнал във фурничката на съпругата му. Миризмата би отблъснала Марк, но на Белла вдъхваше успокоение. Връщаше я в родния Витебск, където растеше като галена дъщеря на богат бижутер и се наслаждаваше на ястията на семейната готвачка.

Съпругата на Яков, Хинде, се появи тутакси с чайник и поднос бадемови рогчета, изпечени по рецепта на свекърва й. После остави брата и сестрата сами.

Белла и Яков поседяха в приятна тишина; вкусът на майчиния сладкиш се разливаше по небцата им. Белла огледа стаята и очите й се спряха върху полиците с талмудските и медицинските книги на Яков. Той бе напълнил каруците с библиотеката си, оставяйки в Русия сребърния сервиз и приборите от чисто сребро. Благочестивата Хинде не бе възразила. Книгите на съпруга й бяха по-ценни от среброто.

Яков напълни чай в чашите им и сложи кубче захар под езика си. Отпи и се обърна към сестра си. Посещението й не беше обичайно. Шагалови стъпваха в „Льо Маре“ само на Пасха и Ханука, колкото да запалят свещите.

— Какво има, Белла? — попита меко Яков.

Веднага бе забелязал колко е бледа и как треперят ръцете й. От съвсем малка сестра му търсеше спасение в болестта при всяко разочарование, при всяка трудност.

— Ида… — отрони тя.

— Ида. — Той засмука кубчето захар и изчака.

— Бременна е.

По бузите на Белла се стекоха сълзи. Той извади прокъсаната си носна кърпа и изтри очите й. Зачака отново.

— Кой е бащата? — попита най-сетне.

— Казва се Мишел Рапапорт. Студент по право. Родителите му са руснаци. На двайсет години.

Яков въздъхна.

— Млади са. Много млади — рече тъжно той. — Разбирам защо си притеснена. Все пак не са първата млада двойка в подобно положение. Имат избор. Всичко може да се уреди.

— Марк твърди, че няма избор. Ида трябва да направи аборт.

Белла опипа огърлицата си, изправи се и застана до прозореца. Току-що бяха разпуснали учениците и улицата бе пълна с деца. Две млади майки бутаха бебешки колички и носеха багети под мишница. Вървяха една до друга и си говореха. „По-възрастни ли са от Ида, или по-млади“, запита се Белла. Ненадейният въпрос я засрами. Тя сви рамене и се обърна към брат си.

— По-важно е какво ще реши Ида, не Марк. Какво иска дъщеря ти? — попита тихо той.

— Казва… о, Яков, казва, че иска да умре. Снощи сънува кошмар, предишната нощ също. Сънува смърт. Не спи. Почти не яде.

— Значи не бива да ражда детето — рече сериозно той. — Талмудът го забранява.

— Талмудът ли? — учуди се Белла.

Отпусна се тежко на стола. Яков огледа рафтовете, извади обемиста книга и разлисти страниците.

— Ето… — подхвана той. — Става дума за преследвач, нарича се родеф. Ако преследвачът заплашва нечий живот, е разрешено да бъде погубен. Това не се смята за убийство, а за самозащита. И тъй, ако плодът застрашава физическото или психическото здраве на бременната, той е родеф и трябва да се отстрани, за да бъде спасена жената. Казваш, че Ида боледува, не се храни и не спи, иска да умре. Животът й наистина е в опасност. Следователно детето, което носи, е родеф. Абортът е наложителен.

Белла се взря в непонятния текст. Сърцето й биеше бързо, бузите й пламтяха.

— Чувал ли си за такъв случай, Яков? — попита тя.

Той кимна.

— Помниш ли Малка Файнщайн от Витебск?

— Да. Дъщерята на търговеца на риба.

— Ти беше малка и не знаеш цялата история. Горкото момиче забременя, но нямаше съпруг. Шушукаха, че я изнасилил руски селянин. Други говореха, че бащата бил студент, учел в йешива и идвал да се храни в къщата им. Както и да е. Тя се поболя от срам и скръб. Плачеше, говореше, че ще се самоубие. Ходеше по улиците боса и полугола. Хвърли се в река Двина, но я спаси някакъв гимназист, минавал случайно оттам. Тя очевидно полудяваше. Родителите й поискаха съвет от равините и те отсъдиха, че детето е родеф. Отстраниха плода.

Яков почука с лъжичка по чашата с чай и въздъхна.

— Какво стана с Малка? — попита Белла.

Помнеше я смътно — слабичко момиче с воднисти сини очи и рядка, сламеноруса коса; прокъсаните й дрехи винаги бяха пропити с миризмата на риба от магазина на баща й.

— Омъжи се за студента, мисля, когото нарочиха за баща на детето. Отидоха в Америка. Всъщност ако той наистина е бил бащата, съгласно традицията вече са били женени. Според някои равини сексуалната близост е равнозначна на брак.

Той погледна сестра си. Деликатните й изваяни черти представляваха скръбна маска; кичури блестяща тъмна коса се подаваха изпод разкроената й кадифена шапка, изглеждаше сломена. Яков знаеше, че на съпругата и дъщерята на великия Марк Шагал не им е лесно. Замисли се за племенницата си Ида, толкова красива, жизнена и наивна. Дожаля му за нея.

Белла се изправи, за да си върви. Яков улови ръката й, целуна я и рече:

— Ще постъпиш правилно, сигурен съм.

— Благодаря, Яков — промълви тя с глух, почти недоловим глас.

После излезе и затвори тихо тежката врата след себе си. Беше топъл есенен ден и Белла вдигна лице под милувката на прохладния ветрец. Вече бе решила. Отби се в една изискана сладкарница и купи подбрани, много скъпи сладкиши, не пропусна любимите наполеони на Марк. Познаваше слабостите му. Щеше да го умилостиви със сладост.