Глория Голдрайх
Дъщерята на художника (32)

Тридесет и първа глава

Вирджиния се съгласи. Не искаше да се разделя с Марк, а и двете с Джийн отдавна не бяха ходили на крайбрежието. Съпругът й, потънал в още по-дълбока депресия, не възрази. Знаеше колко са им необходими парите, които й дават Шагалови. Нямаха друг източник на доходи.

Белосаната къща на Сий Коув Лейн бе поостаряла, с оскъдна и овехтяла мебелировка, но стаите бяха просторни. Широк балкон опасваше втория етаж; всички спални бяха с изглед към морето. Отърсили се от градския зной и шум, те се наслаждаваха на слънчевите дни и прохладните вечери. Солен ветрец облъхваше лицата им, докато съзерцаваха сияйните звезди.

Яркото слънце обжари кожата на Марк и сините му очи блещукаха като ахати. Ида, с широкополи шапки и в прозирни пастелни рокли без ръкав, обикаляше пазарите и канеше приятели на пищни пикници край брега. Дръзко изрязаните бански костюми разкриваха позлатеното й от слънцето, изваяно тяло. Тичайки грациозно към морето, тя се усмихваше закачливо на втренчените в нея мъже.

Учеше Джийн да плува, помагаше й да събира мидички, но с Вирджиния обсъждаше само вечерното меню или й напомняше да смени чаршафите в спалнята на Мишел при редките му посещения. Всеки разговор, показно вежлив, напомняше на Вирджиния, че макар нощем да спи в леглото на Марк, си остава прислужница.

Музиката на Стравински се носеше в къщата. Марк се потапяше във въздействащите ритми, запаметяваше ги, после се впускаше трескаво да улови ефирните образи с молив или акварел. Вечер се отпускаше изтощен в обятията на Вирджиния. Винаги оставяше отворена вратата на балкона, за да чува успокоителния шум на прибоя.

През летните нощи Ида заспиваше бързо, ала твърде често се събуждаше рязко, впримчена в копринената паяжина на убягващите сънища. Със затворени очи си спомняше само, че отново тича по познатата улица, но сега е сама и незащитена. Марк и Вирджиния я следваха, стиснали ръцете на Джийн. После ненадейно тримата се понасяха нагоре към гостоприемното небе, осеяно с цветя в меки багри. Ида оставаше сама, объркана и ужасена. Страхът я подтикваше да се изправя в леглото, с мъка да си припомня съновиденията, да посяга към скицника върху нощното шкафче и да стиска графита, който така и не докосваше девственобелия лист.

Една нощ от съня я изтръгнаха ужасените писъци на Джийн.

— Страх ме е, мамо! Много ме е страх — острият глас на детето пронизваше дълбоката тишина.

Ида скочи от леглото и се втурна на балкона, където се сблъска с Вирджиния, дотичала от спалнята на Марк. Двете жени в бели нощници, посребрени от лунната светлина, впиха очи една в друга.

— Джийн сигурно е сънувала кошмар — прошепна Вирджиния и влезе бързо в стаята на детето.

Ида се взря към морето, обзета от ненадейна и необяснима самота. Помисли си безпричинно, че странният й сън навярно е нахлул като невнятна зараза в съня на момиченцето.

Странната среднощна среща разсея напрежението между Ида и Вирджиния. Загърбиха преструвките. Разговаряха дружелюбно, деляха си домакинските задължения. Когато Вирджиния и Джийн отпътуваха с влака да посетят Джон Макнийл, Ида пое готвенето и чистенето без възражения.

— Днес съм отново твоята единствена дъщеря — подхвърли тя шеговито на Марк.

Небесната сватбена кантата на Стравински отекваше в стаята. Марк вдигна глава от скицника.

— Имам само една дъщеря. Винаги ще имам само една дъщеря, Идочка — рече укоризнено той.

През една късна лятна вечер Вирджиния и Джийн се върнаха от Ню Йорк видимо разстроени. Косите им бяха разрошени, кожата — покрита със зловонен тъмноморав прах. Джийн плачеше неутешимо. Вирджиния напълни ваната и я потопи в сапунената вода.

— Някой хвърли консервена кутия с тази гадост през прозореца на влака. Немирен ученик вероятно. Но се изплашихме много — обясни тя на Ида.

След като изкъпа Джийн, облече й чиста пижамка и я успокои с чаша какао и приказка за лека нощ, Вирджиния влезе в банята и се изненада, че Ида й подготвя ваната.

Съблече се бързо и се потопи с благодарност във вдигащата пара вода, ухаеща на лавандулови соли.

— Рецепта на мама. Обичаше лавандулата — прошепна Ида.

Тя коленичи до ваната, втри шампоан в косата на Вирджиния, после изтърка с гъба стройното й млечнобяло тяло.

— Красива си — възхити се Ида и прокара нежно гъбата по стегнатите малки гърди на Вирджиния. — Приятно ли е? — попита.

— Прекрасно е — отвърна Вирджиния. — Водата е топла точно колкото трябва. Ела при мен.

Ида кимна, смъкна си халата и прекрачи във ваната. Седяха една срещу друга — високата Вирджиния с измита коса, спускаща се на копринени кичури върху блесналите й рамене; сластно закръглената Ида с влажни тицианови къдрици и порозовяла от топлината кожа, осеяна с бисерни капки.

Марк отвори напосоки вратата на банята и се втренчи в тях.

— Красивите ми момичета — промърмори той. — Mes belles demoiselles.

Хрумна му, че са съвършена композиция за Анри Матис, после затвори тихо вратата. Докато се сушаха с хавлиите, двете чуха трелите на „Жар птица“ да звучат дори по-силно отпреди.

Идиличните летни дни изтляха в меланхолична есен. Върнаха се в Ню Йорк.

Заживяха отново в паяжината на потайността. Марк се тревожеше, че приятелите му няма да приемат връзката с Вирджиния, ще я сметнат за възмутителна след скорошната смърт на Белла, а и понеже Вирджиния не е еврейка. Ида се безпокоеше репутацията на баща й да не пострада; боеше се любовната връзка да не опетни паметта на майка й.

Вирджиния разбираше опасенията им. Неохотно се върна с Джийн в мизерния си апартамент, при съпруга, когото и съжаляваше, и презираше. Тя се страхуваше от ожесточените изблици на Джон Макнийл, ала още повече се страхуваше от гнева на Ида. Знаеше, че бъдещето й зависи от нея.

Отдъхна си, когато балетистите започнаха да репетират и Ида я помоли заедно да подготвят костюмите. Сребърните им ножици летяха, хартиените шаблони пърхаха в ръцете им, докато, седнали една до друга, обвезваха лъскавите платове със сложните фигурални композиции на Марк. Той рисуваше трескаво декорите. Размахал дълга четка, създаваше приказни пейзажи, вълшебни гори, омагьосани дракони. Беше се пренесъл в света на Стравински, в своята Русия, обичната земя, където с Белла бяха отраснали. Макар и чужденка в този свят, Вирджиния работеше до него. Иглата й сновеше неуморно, бод след бод. Той мислеше за Белла, усещаше присъствието й, представяше си как духът й води ръката на Вирджиния.

— Майка ти ни гледа отгоре. Щастлива е, че Вирджиния ни помага — рече Марк на Ида. — Не иска да съм сам.

Бе настъпил краят на самотата му. Той се чувстваше прероден. Младата жена го бе дарила с нов живот. Марк се взираше в тъжното й бледо лице, наслаждаваше се на изяществото, с което се изправя и вдига алените костюми към светлината.

Ида мълчеше. Разбираше, че той рисува мислена картина, фантазия, оправдаваща новия му живот, новата му любов.

Доушиваха костюмите направо върху балерините. Марк рисуваше върху плата, обвил послушните им, неподвижни тела. Хореографът Баланшен гледаше и кимаше одобрително. Марк обаче се обръщаше към Вирджиния, както навремето бе търсил възхищение от Белла. Ида знаеше, че сега Вирджиния е тайното средоточие на живота им.

— Достатъчно силни ли са цветовете? — поглеждаше той към младата жена, докато балетистите Мария Толчиф и Франсиско Монсион стояха застинали пред тях.

Вирджиния не критикуваше, не възразяваше.

Ида настоя мантията на принца да изглежда по-мефистофелски, да позлатят по-ярко дърветата в омагьосаната гора.

Забележките й, макар и уместни, винаги ядосваха Марк.

— Въобразяваш си, че имаш окото на майка си ли? — скастри я той. — Нейното място ли искаш да заемеш?

— Не, то вече е заето — отвърна гневно Ида.

С пламнало лице събра скиците за костюмите — щеше да ги предложи за продан. Вирджиния понечи да й помогне да изглади големите листове.

— Ще се справя — рече студено Ида.

Вирджиния сви рамене и се захвана отново с шевицата.

На премиерата на „Жар птица“ в „Метрополитен“ Ида — ослепителна в алена рокля и с коса, прибрана в меденозлатист кок — влезе, уловила под ръка баща си.

— Съпругата на Шагал е красива, но много по-млада от него — изшушука зяпнал зрител.

Ида се усмихна, подвоуми се дали да го уведоми, че е дъщеря на Марк; дъщеря, отговорна за домакинството и за финансовите му дела; дъщеря със съпружеска роля в живота на бащата.

Марк, в сако от зелено кадифе и с пригладени сребристи къдрици, се усмихваше лъчезарно и приемаше аплодисментите на публиката с царствено кимане. Нито тя, нито той се бяха сетили да поканят Вирджиния да ги придружи.

В окаяния си дом Вирджиния слушаше музиката на Стравински по радиото. Джон Макнийл я наблюдаваше.

— Готова си сигурно да заживееш с великия Марк Шагал — предположи горчиво той. — Ако проклетата му дъщеря позволи.

Вирджиния замълча. Съпругът й не грешеше, разбира се. Би живяла с Марк Шагал, ако Ида разреши. Ида властваше над баща си и даваше тежката си дума за всяко решение.

На другия ден Вирджиния купи всички сутрешни вестници и ги занесе в апартамента на Ривърсайд Драйв, нетърпелива да покаже възторжените отзиви на Марк и Ида. На вратата обаче я посрещна Мишел.

— Ида замина — съобщи й той. — Напусна апартамента, напусна и мен. Всъщност ме беше напуснала отдавна. Както и аз нея, предполагам. Сигурно знаеш.

Гласът му бе спокоен, погледът му не трепна. Двамата с Ида тъгуваха дълбоко, ала раздялата им бе неизбежна.

За Ида премиерата на „Жар птица“ сякаш затвори страница. Тя се върна вкъщи, изпълнена с решимост. „Време е — прошепна на Мишел в притихналото ранно утро — да заживея свой живот, сама.“ Не искаше да живее нито с него, нито с баща си.

Мишел не възрази. Изчака я да си събере куфара, свали го на улицата, целуна я по бузата, помогна й да се качи в таксито. Марк се събуди късно. Мишел му съобщи, че Ида е заминала, и лицето му се разкриви от мъка и недоумение.

— Защо е толкова жестока? Остави ме сам — простена той.

— Не си сам — увери го Мишел. — Имаш Вирджиния.

— Да, Вирджиния. Тя ще живее с мен! — отсече Марк.

Мишел предаде думите му на младата жена, вкаменена пред прага с купчината вестници в ръка.

— Ще дойдете ли да живеете тук с Джийн? — попита я той.

— Не знам — отговори Вирджиния, заобиколи го и тръгна към спалнята.

Марк стоеше до прозореца. Обърна се към нея. В очите му се четяха страх и тъга. Той разтвори безмълвно ръце и тя безмълвно се притисна към него, загърбила всякакво колебание.

* * *

Новият им живот започна. Конфигурацията в апартамента на Ривърсайд Драйв се промени. Мишел остана — нито на гости, нито вкъщи; странен обитател, който си идва и тръгва без обяснение. Вирджиния и Джийн се нанесоха.

Ида се появяваше често и сядаше до писалището да преглежда потока от писма, договори и разписки. Предпазлива и бдителна, понякога разпитваше Вирджиния за сметките и обсъждаше продажбите на картини с Марк. Бащата и дъщерята се държаха студено и вежливо един към друг — внимателни акробати върху опасно високото въже на трудните им отношения.

Вирджиния и Ида разбираха, че са свързани с Марк — главната фигура в живота им. Един следобед Вирджиния уведоми Ида:

— Джийн ще учи в пансион в Ню Джърси. Заминава скоро. Мислим, че е добре за нея — добави със сведени очи.

— По-точно баща ми мисли, че е добре за него. Но дали е добре за нея да живее далеч от теб? — попита Ида.

Изпитваше симпатия към Джийн, която й напомняше собственото й самотно детство.

— Искам баща ти да е щастлив — отговори Вирджиния. — Джийн ще свикне.

— Помисли и за своето щастие — отвърна Ида. — Жените, дори жените на великия Марк Шагал, имат право да са щастливи, да вземат решения. Научих го по трудния начин.

— Щастлива съм — настоя Вирджиния. — И скоро ще бъда още по-щастлива.

Ида се втренчи в нея. Бе забелязала едва доловими промени у Вирджиния — изглеждаше позакръглена, бледото й лице с фини черти сияеше. Разбира се. Вирджиния беше бременна. Марк щеше да има второ дете. В живота им пак щеше да настъпи промяна.

— Баща ми знае ли за детето? — попита Ида.

Вирджиния поклати глава.

— Още не. Скоро ще му съобщя.

— Когато е твърде късно, имаш предвид.

Вирджиния отклони поглед. Ида знаеше защо отлага.

В САЩ абортът не бе законен, но можеше да се уреди с достатъчно познанства и средства. След първото тримесечие обаче процедурата ставаше рискована. Никой лекар или акушерка — независимо колко са корумпирани или състрадателни — не би съдействал. Вирджиния очевидно не искаше да абортира.

— Разбирам — кимна Ида. — Ще изчакаш, докато няма възможност да се прекрати бременността. Смела си! По-смела от мен.

Спомни си тихия въпрос на Белла: „Колко месечни цикъла си пропуснала, Ида?“. Тогава бе твърде наивна да разбере подтекста.

— Няма да кажеш на Марк, нали? — попита Вирджиния.

— Не, разбира се. Ти трябва да му кажеш. На мен ми предстои да обсъдя друга трудна тема с него.

Вирджиния й благодари и излезе от стаята. Ида забеляза как се поклаща леко, сплела ръце върху корема си — закрилнически жест на жена, очакваща дете.

Тя побутна настрани купчината останали без отговор писма и взе счетоводната книга. Отвори я на последните страници с приходи и разходи и се съсредоточи върху цифрите. Добави няколко колони, после взе един празен лист и преписа изчисленията. Не се изненада. Почуди се дали баща й ще остане изненадан.

Докато подреждаше писалището, се запита бегло каква ще е връзката й с детето на Вирджиния. Полубрат или полусестра ще има? Доведен брат или сестра? Нито едно от двете, осъзна. Баща й и Вирджиния не бяха женени и не можеха да се оженят, докато Вирджиния не се разведеше с Джон Макнийл и не приемеше юдаизма. Марк Шагал нямаше нищо против да спи с друговерка, ала не би се оженил за нея. Би ли се съгласила Вирджиния да смени вярата си? Въпросите без отговор объркаха Ида. Тя се съсредоточи отново върху счетоводните книжа. Надвечер си тръгна от апартамента, без да е зърнала нито Вирджиния, нито Марк.

— Au revoir, татко! Au revoir, Вирджиния! — подвикна им от прага.

— Лека нощ, Ида — чу се приглушеният глас на Вирджиния; Марк не продума.

През следващите няколко дни Ида проучваше преписаното от счетоводните книги. Не се съмняваше в точността на цифрите, съмняваше се в способността си да ги обсъди с баща си.

— Трябва — каза си строго.

— Не бива да се страхуваш — успокои я Мишел, винаги предан довереник, когато му обясни какво е замислила. — Постъпваш правилно.

Предложи да я придружи.

— Не — поклати глава тя. — Ще го направя сама.

Взе такси и пристигна в апартамента на Ривърсайд Драйв точно когато здрачът приглушаваше светлината в ателието. Баща й не работеше в полумрак. Ида знаеше, че вече е обърнал триножника към стената и е потопил четките в терпентин, прилежен в ателието, макар и нехаен в дома си.

Марк седеше в трапезарията, пиеше водка и разлистваше еврейски вестник. Мирис на пържен чесън и лук се носеше откъм кухнята, където Вирджиния приготвяше вечерята, дръзко решена да поднесе вкусния пирог на Белла.

— Домашна идилия, нали, татко? — рече Ида. — Донесох ти прясно сирене и сметана от млекарницата на Лъдлоу стрийт.

— Дай ги на Вирджиничка — той посочи към кухнята.

— Вирджиничка? Любимата ти вече е рускиня? Кога ще ти стане еврейска съпруга? — усмихна се Ида.

— Не сме обсъждали нищо подобно — отговори раздразнен той и Ида разбра, че Вирджиния още не е разкрила бременността.

— Искам да обсъдим друго — подхвана Ида и седна срещу него. — Както знаеш, с Мишел се разделихме. Той се връща във Франция. Вече не може да ме издържа.

— Сякаш някога те е издържал. Беше слаб мъж, слаб на младини и такъв си остана — махна пренебрежително с ръка Марк. — Колко печели? Доходите му могат ли да се мерят с моите? Не изгуби нищо, като прекрати този брак.

Марк винаги бе възприемал Мишел като придатък в живота им — съпруг, когато благоприличието изискваше Ида да има съпруг, превърнал се в случаен гост, лесно пренебрегван, лесно забравян.

— Ти настоя да се оженя — напомни му Ида. — И всъщност Мишел съвсем не се оказа слаб. Благодарение на него и родителите му избягах от Франция. Благодарение на него безценните ти картини оцеляха. Не е вярно, че не ме е издържал. Даваше ми от заплатата си в радиото. След развода няма да е длъжен, разбира се, да ме подкрепя. Трябват ми обаче средства, за да живея, да планирам бъдещето си.

— Получаваш комисионни. Ако ти трябват повече пари, просто ме помоли — отвърна Марк.

Лицето й почервеня. Очите заискриха застрашително.

— Комисионните не са сигурен доход. Имам нужда от стабилност, от средства за инвестиции. Вече съм жена, не съм дете. Не искам да тичам при татко за нова рокля и за нови обувки. Искам независимост, искам каквото ми се полага — дял от наследството на мама — настоя тя. — И картините, които по право ми принадлежат.

Той се вторачи в нея, сякаш му говореше на чужд език. Бузите му поаленяха от гняв, сините му очи се вледениха.

— Как смееш? С какво право искаш картините, парите ми? За какво наследство приказваш? Единствената твоя картина е „Сватбеният стол“. И ми се иска да не бях я рисувал! — Гласът му се извисяваше все повече, гневът му набираше сила и ожесточение. — Всяка копейка за издръжката на семейството е спечелена от мен, дължим я на творбите ми! Какво безочие от твоя страна!

— Мама би искала да имам част от полагащото се на нея. Аз също съм печелила пари. Внасяла съм копейки в дома ни. Копейки и франкове, лири стерлинги и долари. Не бях ли твоя представителка? Не организирах ли продажби и изложби? — не му отстъпи Ида. — Кой успя да изнесе картините ти от Европа?

Тя извади листа с дати, имена, цифри. Извлечение от всяка сделка, сключена благодарение на нея. Марк вдигна ръка и помете плика със сиренето и сметаната. Сграбчи листа със спретнатите колонки, смачка го на топка и го захвърли. Гъстата сметана се изля върху масата и се стече на локвички по излъскания дъсчен под.

— Видя ли какво направих заради теб? — изкрещя той и се изправи.

Вдигна стола и замахна заплашително към нея.

Вирджиния дотича в стаята. Гневните изблици й бяха чужди. Родителите й не се караха. Просто се оттегляха в студено английско мълчание. Съпругът й преработваше гнева и разочарованието в униние. Те бяха различни, еврейският баща и дъщеря му — изкрещяваха дълбоките си чувства, плачеха и размахваха пестници един срещу друг. Вирджиния хвана стола — оръжието на яростта и негодуванието му — и се взря в сключения юмрук на Ида, готов за защита или за ответен удар. Свирепите им възгласи на руски, този странен, непонятен език, объркваха Вирджиния. Тя остави с трясък стола надалеч от Марк.

Двамата я погледнаха, засрамени от страха в очите й. Тя тръгна мълком към кухнята, донесе парцали и бавно и грижливо избърса белите езерца и капките сметана — снежнобелите останки от страховития двубой. Изтощен, Марк седна, а Ида тръгна към вратата.

— Не биваше да си говорим така — рече й той на идиш.

— Не биваше. Но аз ще си взема своето, татко. Ще получа каквото съм спечелила — отговори на идиш Ида.

Нежният език на сърцето не смекчи решимостта й.

И все пак тя се обърна, коленичи до него, целуна го по бузите. Той прокара зацапаните си с боя пръсти през блестящите й къдрици.

— Meine Tochter, дъще моя — прошепна.

— Mein Vater, татко мой — отвърна Ида.

Гневът не зачеркваше, не можеше да зачеркне обичта им.

Вирджиния ги гледаше, объркана от бързото сдобряване след ожесточената разпра. Никога нямаше да ги разбере — мъжа, в когото беше влюбена, и пламенната му, непредсказуема дъщеря.