Санта Монтефиоре
Среща под магическото дърво (9)

Девета глава

През следващите три дни единственото й занимание беше да стане най-добрата приятелка на Ева и да я накара да й разказва абсолютно всичко. Анна я похвали, задето полага толкова усилия да помогне на гостенката да се почувства като у дома. Двете с Ева станаха неразделни и тя й доверяваше всичко — така на София не й се налагаше да я шпионира, за да разбере какви са чувствата й към Санти и дали той откликва на интереса й.

Внезапно младежите отново започнаха да я забелязват — навярно си въобразяваха, че могат да я използват, за да се сближат с Ева. Вниманието им я радваше и тя умело играеше ролята си. Обаче новата й приятелка се интересуваше само от Санти. Охотно й разказваше как двамата яздили заедно, как играели тенис… Призна, че краката й се подкосявали, щом го видела, обаче досега не бил намекнал за нещо повече от обикновено приятелство.

— Не се притеснявай — побърза да я успокои София. — Санти ми е най-близък от братовчедите ми и споделя с мен дори онова, което премълчава пред сестра си. Ще го подпитам и веднага ще те информирам. Но при едно условие — да не казваш на Мария, защото тя не може да пази тайни.

— Добре, обаче внимавай. Не искам да изглеждам като влюбена глупачка.

— О, не, няма! — усмихна се София.

По-късно издебна Санти насаме на игрището за голф, където той упражняваше удара си.

— Добре се справяш — похвали го.

— Благодаря, Чофи.

— Много си мил с Ева — яздите заедно, развеждаш я из ранчото…

— Тя е много мила. — Той сложи на тревата поредната топка.

— О, Ева е много повече. Всъщност не съм виждала по-красиво момиче от нея.

— Да, красива е — разсеяно промърмори Санти — явно голфът му беше по-интересен от разговора.

— А знаеш ли по кого си пада? — попита София, подбирайки думите си внимателно като змия, плъзгаща се през високата трева към жертвата си.

— Кого? — Санти остави стика и се втренчи в нея.

— Аугустин.

— Нима? Шегуваш се.

— Защо? Аугустин е много привлекателен…

— София, не ти вярвам!

— А ще повярваш ли, че снощи я е целунал? Само че тя не иска да се разчува.

— Разправяй ги на старата ми шапка!

— Давам ти честната си дума. Гледай да не се изпуснеш пред нея, че ще ме убие. Не се сдържах да не ти кажа — знаеш, че споделям с теб всичко.

— За което съм ти безкрайно задължен — иронично подхвърли той. Замахна със стика, но не улучи топката и грозно изруга.

— Ти пропусна! За първи път ти се случва. Какво ти става? Нали не ревнуваш от Аугустин?

— Не, разбира се. Изчезвай, че ме разсейваш.

— Добре, добре, отивам си. Чао до после.

Санти не можеше да повярва, че красивата Ева харесва Аугустин. Не, не може да бъде! Присви очи и се загледа в София, Ева и Мария, които седяха на тревата и заговорнически си шепнеха нещо. „Какво ли е намислила Чофи?“ — помисли си. Познаваше я твърде добре, за да й се довери.

По-късно София каза на Ева:

— Съжалявам, но нищичко не можах да изкопча от Санти. Много е потаен. На твое място бих изчакала той да поеме инициативата. Знаеш ги мъжете — не харесват нахалните жени.

— Е, поне не е казал, че не ме харесва — обнадеждено промълви Ева. — Благодаря, ти си истинска приятелка!

София почувства угризения на съвестта.

През следващите няколко дни тя наблюдаваше как Ева се движи из ранчото като Снежанка, следвана по петите от верните си джуджета Фернандо, Себастиан, Никито и Анхел. С облекчение забеляза, че след разговора им Санти е престанал да се интересува от русокосата красавица, дори я отбягва. Ева също не говореше за него, сякаш осъзнаваше, че е загубила битката.

* * *

Към края на гостуването си в ранчото Ева започна да изчезва часове наред. Или отиваше на езда, или заедно с Чикита пазаруваха в града. София беше доволна. Планът й беше проработил. Не само че беше предотвратила евентуалната романтична връзка между натрапницата и Санти, ами се беше отървала от задължението да я забавлява. Щеше да е още по-щастлива, ако Санти не беше станал неуловим. Сигурно още й се сърдеше, задето му беше съобщила неприятната новина за „тайната връзка“ между Ева и Аугустин. Тя се утешаваше с мисълта, че скоро ще му мине.

Последният си ден в ранчото Ева прекара край басейна и на тенискорта. После се сбогува с братовчедите и отиде да си стегне багажа и да се преоблече. Санти седна до София и тайно й подаде бележка в запечатан плик:

— Чофи, предай я на Ева, моля. Това е последният ми шанс. Внимавай да не те види Аугустин. Ще ме убие, ако разбере.

Тя сви рамене и съчувствено му се усмихна:

— Щом настояваш. Само че надали ще те огрее.

— Длъжен съм да опитам.

* * *

София изтича обратно в къщата, втурна в кухнята и сложи чайника на котлона. Искаше да прочете писмото преди заминаването на Ева, затова щеше да разлепи на пара плика. Горкият Санти, нямаше представа какъв номер му е скроила. Така или иначе явно го беше убедила. Затананика си, докато внимателно разпечатваше плика. Извади сгънатия лист хартия и прочете краткото, написано на ръка съобщение: „Не си пъхай носа в чуждите работи, Чофи!“.

Все едно я удари гръм. Кръвта нахлу в лицето й. Още няколко пъти прочете писмото, сякаш не вярваше на очите си, после го разкъса на малки парченца и ги хвърли в кошчето за смет. Закрачи напред-назад, питаше се какво да прави. Не искаше да се изправи лице в лице нито със Санти, нито с Ева.

Накрая осъзна, че няма избор: трябваше да се държи така, сякаш нищо не се е случило и да изпрати гостенката. Когато излезе, Мария тъкмо се сбогуваше с новата си приятелка; изглеждаше съкрушена, лицето й беше облято в сълзи. София се огледа и като не видя Санти, изпита облекчение. Усмихна се престорено, прегърна Ева и обеща през другото лято да й гостува в Чили, а междувременно често да й пише.

Внезапно Санти излезе измежду дърветата и тръгна към тях. Отмина София, прегърна Ева и я целуна толкова страстно, че момичетата смутено извърнаха очи. Двамата се бяха вкопчили един в друг като любовници, които не искат да се разделят. Целуваха се като мъж и жена, станали интимни, взаимно опознали телата си. София почувства, че земята се изплъзва изпод краката й, зави й се свят. Най-сетне двамата се откъснаха един от друг, Ева се качи в колата и шофьорът потегли. Санти маха за сбогом, докато автомобилът изчезна от погледа му, после се обърна към София:

— Да не си посмяла пак да ме излъжеш! Разбра ли?

Тя понечи да отговори, обаче гърлото й беше пресъхнало. Не смееше да мигне да не би сълзите й да бликнат и да издадат колко се срамува. Санти внезапно се усмихна и поклати глава:

— Лошо момиче си ти, Чофи. — Въздъхна, прегърна я през раменете и добави: — Какво да те правя, а?