Санта Монтефиоре
Среща под магическото дърво (16)

Шестнайсета глава

На другата сутрин Санти се събуди с мисълта, че е реагирал като кръгъл глупак. Защо си беше изпуснал нервите? Какво го засягаше с кого излиза тя? Дали пък не е искал да я предпази, както биха сторили братята й… После си я представи гола в леглото с Роберто Лобито и му се повдигна. Да му се не види! Можеше да излиза с когото си пожелае, само не и с Роберто!

Той беше с няколко години по-голям от Санти и се мислеше за най-желания мъж на света след Рет Бътлър. Перчеше се из „Санта Каталина“, сякаш ранчото беше негово, и караше страхотна германска кола. Митото за вносните автомобили беше убийствено, но бащата на Роберто го беше платил, без да гъкне. „Мразя го! — помисли си Санти. — Защо се е лепнал за моята София?“

Стана от леглото и откри, че радостта от завръщането в „Санта Каталина“ го е напуснала, помрачена от снощното му откритие. Влачейки крака, излезе на терасата; Мария седеше на масата под чадъра и закусваше. Той размени няколко думи с нея, после престорено небрежно я попита откога София излиза с Роберто. Без да подозира истинските му чувства, сестра му наля масло в огъня, като обясни, че през последните осем месеца младият Лобито прекарвал повечето уикенди в „Санта Каталина“. Санти отново почувства, че му призлява.

Реши да поязди, за да се разсее. Разговорът с Хосе му помогна за малко да забрави тревогите си, но щом яхна коня и препусна по игрището, мислите за София отново го връхлетяха и всеки път, когато удряше топката, си въобразяваше, че е главата на Роберто Лобито.

По едно време усети, че го наблюдават. София седеше на оградата и се взираше в него. Престори се, че не я забелязва, обаче не след дълго обърна коня и запрепуска към нея. Тъкмо сега беше моментът да й каже мнението си за нейния Роберто Лобито.

Тя плахо му се усмихна, опитвайки се да потисне усещането, че всичко в нея се разтапя.

— Какво търсиш тук? — попита я той с леден тон, без да слезе от коня.

— Гледам те.

— Защо?

Тя въздъхна и едва чуто попита:

— Защо ми говориш така? Какво съм направила?

— Нищо.

— Не играй игрички с мен, Санти. Познаваме се прекалено добре.

— Какви игрички? Ядосан съм, точка по въпроса!

— На мен ли? Задето излизам с Роберто Лобито ли?

— Какво ме засяга с кого ходиш? — избухна той, вбесен от споменаването на омразното име.

— Мисля, че те засяга. — Нервите й не издържаха и тя скочи от оградата. — Имаш право, това няма нищо общо с теб — добави, сви рамене, сякаш вече не я беше грижа, и понечи да се отдалечи.

Санти скочи на земята и я хвана за рамото. Пусна юздите на коня, притисна я до дървото, сложи длан на тила й и впи горещите си устни в нейните. Стана толкова бързо, че когато той се отдръпна и промърмори някакво извинение, София се запита дали наистина се е случило. Искаше да му каже, че повече от всичко на света иска отново да я целуне.

Санти яхна коня, тя задържа за миг юздите и промълви с треперещ глас:

— Когато Роберто ме целува, си представям, че си ти.

Санти я изгледа — вече не изглеждаше ядосан, а обезпокоен. Искаше му се да не е чувал думите й.

— Господи, не знам защо го направих! — възкликна и пришпори коня.

София го проследи с поглед и прокара пръст по устните си, които още потрепваха от страстната му целувка. Искаше й се да изтича след него, но краката не я държаха, пък и не смееше. Беше мечтала за тази целувка, само че в мечтите й Санти я беше целувал по-дълго. Ала и това й беше достатъчно… Той я ревнуваше! Възможно ли беше да е влюбен в нея? Не беше сигурна, но знаеше, че незабавно трябва да скъса с Роберто.

Обади му се по телефона и му каза, че повече не иска да излиза с него. Отначало той не реагира. За първи път му се случваше момиче да го отблъсне.

— Помни ми думата, правиш голяма грешка — процеди след малко. — Като се осъзнаеш, ще ме молиш да те приема обратно, обаче това няма да се случи. Разбра ли?

— Ами, добре. — Тя затвори телефона.

Мислеше, че Санти ще е щастлив, задето е скъсала с Роберто, само че той продължаваше да страни от нея и с приятелството им сякаш беше свършено. Нима беше забравил целувката? Тя не я беше забравила — щом затвореше очи, усещаше устните му върху своите. Не можеше да сподели с Мария, затова се оплака на Соледад, която я обожаваше и винаги я изслушваше и утешаваше. И този път се опита да я успокои:

— Не се тревожи, мила, той е още млад и зелен. Ще се върне при теб, когато му дойде умът в главата. А ти ще си намериш друг приятел и пет пари няма да даваш за сеньор Сантяго.

Брат й побесня, като научи какво е направила. Страхуваше се, че това ще развали приятелството му с младия Лобито. Проклетата егоистка мислеше само за себе си!

Започна да го кани на гости още по-често, защото му доставяше удоволствие да гледа колко неловко се чувства София и за да й покаже какво е изпуснала. Роберто пък с радост се възползва и флиртуваше с всички момичета пред нея.

На София й омръзнаха нелепите му номера, затова започна да изчезва с часове от ранчото — яздеше или се разхождаше из пампата. Мария чувстваше, че тя крие нещо от нея и се чувстваше наранена, задето най-добрата й приятелка я беше изолирала от живота си.

Отначало Санти я избягваше с лекота и се мъчеше да си внуши, че случилото се е било само нещо като временно полудяване. Невъзможно беше да е влюбен в нея, все едно да бе влюбен в сестра си. Спомнеше ли си целувката им, стомахът му се свиваше на топка. През последвалите безсънни и мъчителни нощи често се питаше дали наистина я е целунал. Упрекваше се заради безразсъдността си; знаеше, че тя го обожава, и като по-зрял от нея би трябвало да си дава сметка за последствията. Хрумна му, че ако забрави случилото се, то някак ще се заличи.

Постепенно обаче осъзна, че тя му липсва, че непрекъснато я търси с поглед, и му докривява, като не я види. Разумът му подсказваше, че с нея не могат да са любовници. Семействата им нямаше да го допуснат. Ала той копнееше за София, жадуваше я и постепенно съпротивата му се сломи. Налагаше се да говори с нея, да й каже, че я е взел за друга жена, или може би, че за миг се е поддал на налудничав импулс… каквото и да е, само не и истината. Не и че я обича все по-страстно и това го изтезава денонощно.

Зърна Мария на терасата и я попита знае ли къде е София. Тя се намръщи, но преди да отговори, Чикита излезе от къщата с цял панер с играчки и нареди на сина си да се сдобри с братовчедка си. Санти се опита да възрази, че не са се карали, но тя го изгледа така, сякаш казваше: „За глупачка ли ме вземаш?“.

— Откакто си се върнал, я избягваш — упрекна го Мария. — А тя очакваше завръщането ти с такава радост! Намери я и си поговорете откровено.

Санти откри София под дървото омбу — беше се облегнала на ствола и четеше книга, конят й беше завързан наблизо. Горещината беше непоносима, черни облаци се скупчваха на хоризонта.

Тя го чу да се приближава и вдигна глава.

— Какво искаш? — попита и мигом съжали за грубостта си.

— Да си поговорим. — Той седна до нея. — Не можем да продължаваме така.

— Май да.

Замълчаха. София си спомни целувката му и я зажадува отново.

— Онзи ден… — подхвана нерешително. — Исках да ме целунеш. Защо избяга?

— Защото любовта ни е невъзможна. Първи братовчеди сме, какво ще кажат нашите? — Санти закри с длани лицето си. Презираше се заради слабостта си. Трябваше да й каже, че я обича, но само като брат, и че е сглупил, като я е целунал.

— Кого го е грижа за мнението им? — възкликна София и се почувства окрилена. Беше казал, че не е трябвало да го правят, а не че не го е искал. Прегърна го и облегна глава на рамото му. — Санти, влюбена съм в теб от дълго време. — Думите, които бе изричала толкова често наум, избликнаха от дъното на душата й. Той отмести длани от лицето си, взе я в прегръдките си и двамата се умълчаха, питайки се какво ще правят оттук насетне. Санти пръв наруши мълчанието:

— Опитвах се да си внуша, че не те обичам, но… Често мислех за теб, докато бях в чужбина. Не подозирах, че съм влюбен в теб, едва сега осъзнах какво чувствам.

— Кога по-точно?

— Когато те целунах. Тогава си дадох сметка защо толкова те ревнувам от Роберто.

— Засрами ли се?

— Много.

— Ако отново ме целунеш, пак ли ще се срамуваш?

— Не знам… сложно е. Надали разбираш какво означава да се целуваме. Ти си ми първа братовчедка и…

— Какво от това? — възкликна София. — Важното е, че се обичаме, че сме щастливи заедно и че се учим да живеем в настоящето.

— Да, имаш право…

София се поотдръпна и го изгледа, сякаш се опитваше да разгадае изражението му. Той плъзна длан по лицето й, прокара палец по треперещите й устни и изпитателно се взря в кафявите й очи, като че ли се мъчеше за последен път да се вслуша в гласа на разума. После забрави всичко, обхванат от страстта. Придърпа към себе си София и устните му намериха нейните. За секунда тя престана да диша, сякаш внезапно я бяха потопили под вода. Толкова пъти си беше представяла тази сцена, без да подозира неописуемото усещане, че тялото й се разтапя. Опита се да си поеме въздух и се отдръпна, сепната от силата на чувствата си. Зърна копнежа в очите на Санти, усети лудото биене на сърцето си… и му позволи отново да я целуне. Ето каква беше поуката от историята, която й беше разказал — в този миг тя съществуваше и се наслаждаваше на всяко ново усещане. Той нежно целуна слепоочията й, очите и челото й, любещите му пръсти следваха очертанията на красивото й лице. София бе опиянена от милувките му, от мириса на кожата му. Погълнати един от друг, не забелязаха как над тях се скупчват зловещи облаци, не усетиха първите капки дъжд, който скоро се превърна в порой и ги намокри до кости.