Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (66)

Шестдесет и шеста глава

— Бях прав — каза Даниел Флинт. — Луиз е била убита. Знаех си. Значи този негодник, Трей Грийнслейд, той я е убил?

Даниел бе мрачен, сериозен и изглеждаше много по-възрастен, отколкото в началото на разследването. Но той също така изглеждаше доволен по един изключително емоционален начин. Понякога човек има нужда от отговори, помисли си Макс. Той познаваше това чувство.

Четиримата се бяха събрали в офиса му, а с тях бе и Даниел. Макс седеше зад бюрото си. Даниел бе на един от двата стола за клиенти. Джоселин бе заела другия. Шарлот поливаше полумъртвото растение в ъгъла. Ансън се бе опрял на стената със скръстени ръце.

При коментара на Даниел, Шарлот се поизправи с лейка в ръка и го погледна.

— Да — рече тя. — Грийнслейд я е убил с помощта на Мадисън Бенсън.

— Той все още е в болницата в Лоринг — обясни Макс. — Но според Уолш, тази сутрин е започнал да говори. Опитал се е да сключи сделка. Същото се отнася и за Нолан Бригс. Нещата се развиват положително — Мадисън Бенсън също е проговорила.

Те го погледнаха.

— Как? — поиска да узнае Шарлот.

— Получих обаждане от детектива от отдел убийства, който ръководи случая тук, в Сиатъл. Неговите криминалисти са влезли в компютъра на Бенсън тази сутрин. Оказва се, че тя е пазела дигитални аудио записи на разговорите си с Грийнслейд. Има предостатъчно доказателства, което дава гаранция, че той ще лежи в затвора дълги години.

Даниел се намръщи.

— Значи Мадисън Бенсън е била негова съучастничка още от самото начало?

— Да — потвърди Макс. — По някакъв начин те са открили, че Луиз е взела кутията с уликите от Лоринг. Решили са, че още е у нея, когато се е върнала в Сиатъл. Мадисън е отишла да се види с нея и е сипала опиата в чашата й. Взела е ключовете на Луиз и ги е дала на Грийнслейд, който е отишъл в апартамента й, дал е на Луиз смъртоносна доза от друг наркотик, след което се е опитал да намери кутията с уликите.

— Представи си изненадата му, когато не е успял да я открие — каза Шарлот. — И паниката му. Той всъщност е разбил куфара за ръчен багаж, който Луиз е използвала, за да държи в него своето копие от папката с материали за него, но той очевидно не си е направил труда да прегледа по-внимателно съдържанието.

— Бил е фиксиран върху това да намери съдържанието на кутията с уликите — обясни Макс. — Не се е интересувал от пътната карта. Въобще не си е направил труда да отвори пликовете. Знаел е, че докато тази стара кутия с улики е някъде там, тя е заплаха за него. Имал е нужда от помощта на Мадисън, за да я открие.

— Предположил е, че аз съм единственият човек, който може да знае какво е направила Луиз с кутията, но аз бях прекъснала всякаква форма на контакт — вметна Джоселин. — Те не са знаели къде съм. И тогава, преди той да може да измисли следващия си ход, аз изпратих кодовата дума, която накара Виктория и Емили да се скрият.

— Това трябва наистина да е изнервило Мадисън — каза Шарлот. — Тя е желаела смъртта и на двете, защото е искала техните дялове от изкупуването на акциите от „Кийуърт“. Но трябва да е знаела, че ако всички умрат при подозрителни нещастни случаи, от полицията ще започнат да разследват, така че се е опитала да направи нещата да изглеждат така, сякаш ти и Емили сте тези, които имат мотив.

— Как е успяла да се добере толкова бързо до Виктория? — попита Джоселин.

— Виктория е осъзнала какво става и е започнала да говори — каза Макс. — Оказва се, че тя в действителност е споделила на Мадисън Бенсън къде планира да се скрие — на крайбрежието в старата каравана на леля си. Мадисън вероятно е възнамерявала да изчака да измине малко повече време, преди да убие още един от членовете на клуба, но след като двамата с Шарлот говорихме с нея, тя е осъзнала, че трябва да действа бързо. Качила се е в колата си и е отишла право на крайбрежието.

— Виктория я е пуснала да влезе в караваната, защото е мислела, че Бенсън е приятелка, която й носи новини — обясни Шарлот. — Сервирала е кафе. След това не помни абсолютно нищо. Очевидно Бенсън е сложила опиат в кафето на Виктория. След това е повредила отоплението и си е тръгнала.

— Мадисън е била отгледана на паркинг за каравани — каза Джоселин. — Не може да не е знаела как да повреди отоплението на караваната.

— Поела е риск — обади се Ансън. — Било е възможно това да не свърши работа, но е знаела, че ако успее, никой няма да я свърже с убийството. Почти й провървя. Ако Макс и Шарлот не бяха решили да отидат до крайбрежието рано онази сутрин, Виктория Матис щеше да умре.

Даниел погледна към Макс.

— Луиз ми беше като по-голяма сестра. Тя се включи в инвестиционния клуб, защото се опитваше да поправи извършени злосторства. Мисля, че онзи ден е отишла в Лоринг, защото е искала да вземе кутията с уликите, преди Роксан Бригс да размисли. Сигурен съм, че е възнамерявала да я даде на госпожица Прует.

— Възможно е — съгласи се Макс.

Не беше негова работа да опорочава спомените на Даниел за братовчедка му, помисли си той.

Джоселин и Шарлот останаха смълчани.

— Благодаря ви, господин Кътлър — каза Даниел. Той се изправи на крака. — Вие намерихте отговорите на моите въпроси. Това бе всичко, което исках. Обещавам, че ще си получите парите, когато продам апартамента на Луиз. Но това може да отнеме известно време. Агентът по недвижими имоти ме предупреди, че много хора няма да купят жилището, ако знаят, че някой е умрял в него.

— Чувал съм за това — призна Макс. — Мога да изчакам за парите.

— По-добре да тръгвам. — Даниел хвърли поглед към часовника си. — Трябва да съм на работа след двадесет минути.

Макс се изправи, прекоси стаята и отвори вратата. Стисна ръката на Даниел, след което затвори вратата и се обърна, за да застане срещу Шарлот.

— Клиентът ми е доволен — рече той. — Но все още имаме два неразрешени въпроса.

— Точно така — потвърди Ансън. — Например какво, по дяволите, е направила Луиз Флинт с уликите, които е купила от Роксан Бригс?

— Ченгетата от Лоринг казаха, че Трей Грийнслейд ще оживее — каза Джоселин. — Увериха ме, че ще влезе в затвора за убийството на Луиз Флинт, както и за други престъпления. Но аз наистина искам да се добера до тези стари улики. Трябва да има нещо в тях, което доказва, че той е този, който ме е нападнал, иначе Бригс нямаше да може да изнудва Гордън Грийнслейд през всичките тези години.

Макс пак прекоси стаята, за да застане зад бюрото си. Той извади пътната карта на щата Вашингтон, която Луиз бе маркирала, и я отвори.

— Ето какво знаем — каза той. — Даниел Флинт е напълно убеден, че Луиз Флинт не е имала приятели или близки в района между Сиатъл и Лоринг. Знаем, че от срещата й с Роксан Бригс във или близо до Лоринг до момента, когато е била убита през онази нощ, тя е успяла да скрие пакет, чието съдържание представлявали огромно количество улики от местопрестъплението.

Шарлот разгледа внимателно картата и поклати глава.

— Няма нищо друго, освен няколко малки градчета в района от Сиатъл до Лоринг. А ти каза, че показателите на навигационната система и километража свидетелстват, че тя не е правила големи отклонения от пътя.

— Според камерите в гаража на жилищния комплекс, тя не е взела нищо от колата си, когато се е върнала от Лоринг — каза Макс. — Багажникът бе празен. Нямаше нищо скрито в багажната й клетка, с изключение на копие от папката с документи, които двете с Джоселин сте събирали за Трей Грийнслейд.

Джоселин вдигна очи.

— Какво искаш да кажеш?

— Казвам, че тя очевидно е спряла някъде между Лоринг и Сиатъл. Може би интуицията й я е предупредила, че е замесена в нещо много опасно. Може би се е страхувала, че Роксан Бригс ще загуби самообладание или ще съжали за стореното и ще каже на някого какво е направила.

— Например на съпруга си — предложи Шарлот.

Макс погледна към Джоселин.

— Може би просто е била прекалено предпазлива в желанието си да защити уликите. Какъвто и да е случаят, тя е спряла някъде достатъчно дълго, за да има време да се освободи от пакета…

— Но къде? — поиска да узнае Джоселин.

Макс сгъна картата.

— У теб ли са ключовете за кабинета ти във фондацията, Джоселин?

— Да, защо?

— Хайде да отидем да хвърлим един поглед.

 

 

Малко по-късно двете стояха до бюрото на Джоселин и проучваха съдържанието на пакета, който беше пристигнал за нея и я чакаше.

— Не е скрила уликите никъде по пътя между Лоринг и Сиатъл — каза Макс. — Поверила ги е на пощенските служби на Съединените щати.

— „Нито сняг, нито дъжд, нито жега, нито мракът на нощта…“^[1] — тихо цитира Шарлот.

Джоселин вдигна поглед, в очите й имаше сълзи.

— Тя го е адресирала до мен. Не до себе си. До мен. Искала е да бъде сигурна, че ще го получа, ако нещо се случи с нея.

— Вече е знаела, че ситуацията е много опасна — каза Шарлот. — Също така е знаела, че аз прибирах пощата ти и че ти не би искала да бъда въвлечена в това, което се е случвало.

— Изпратила е по пощата ключовете за апартамента си на моя адрес, преди да напусне града — каза Джоселин, — защото в този момент е била притеснена, но не и истински уплашена. Просто е вземала предпазни мерки. Но след като е прибрала пакета с уликите, е знаела, че той е много опасен и че някой може да дойде да го потърси. Не се е доверила на охраната нито в нейната, нито в моята сграда. Все пак говорим за жилищни кули. Не е чак толкова трудно да преминеш през портиерите. Но е знаела, че охраната тук, във фондацията, е много добра. Имала е основателна причина да вярва, че уликите ще са на безопасно място в кабинета ми, докато не се върна.

Шарлот се усмихна.

— Беше права. Луиз не би се опитала да те измами или да използва уликите за своя полза. Тя е била добра приятелка.

— Да, такава беше — отвърна Джоселин. Тя се усмихна леко. — Но аз наистина бях искрена, когато казах в онова проклето мазе, че ти си най-добрата ми приятелка.

— Без повече тайни, приятелко? — каза Шарлот.

— Без повече тайни.