Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (50)

Петдесета глава

— Сигурен ли си, че искаш да се занимая с това от твое име? — Рийд Стивънс затвори папката, която Макс бе оставил на бюрото му. — Не дължиш абсолютно нищо на това семейство.

Макс се разсейваше, като прелистваше сутрешното издание на вестника. Хвърли го настрани и се изправи.

Кабинетът на Рийд се намираше в офис кула в центъра на града. Специалността му бе бизнес право. Той не бе един от най-успешните експерти по сливания и поглъщания, но беше помогнал на няколко местни нови малки фирми да стартират.

Още повече че Рийд бе високо уважаван в правната общност. Макс разчиташе на репутацията му. Шарлот беше права. Всеки свестен адвокат вероятно щеше да обърне внимание на това, което казваше Рийд.

— Не мога да измисля друг начин как информацията в тази папка да достигне до Дейвис Декатур — каза Макс.

Рийд кимна, изправи се и отиде до прозореца.

— Изровил си много солидна информация за Саймън Гатли. В тази папка има повече от достатъчно факти, които да бъдат предоставени на федералните. Защо не започнеш с тях?

— Знаеш как работят федералните. Ако наистина започнат разследване, ще им отнеме две години, за да го завършат — ако приемем, че изобщо го направят. Освен това те обичат големи случаи, за които се пише с едри заглавия. Наистина някои инвеститори са изгубили малко пари и в даден момент в бъдещето цялата схема на Понци ще рухне. Но да арестуват Гатли към този момент не би бил сполучлив ход, от който някой федерален следовател ще направи истинска кариера.

Рийд кимна.

— Прав си.

— Всичко в тази папка може да бъде потвърдено от друг следовател. Не мога да я занеса лично на Декатур. Той ще си помисли, че се опитвам да се промъкна в семейството, че се опитвам да се докопам до дял от парите му.

Рийд се обърна.

— Дейвис Декатур вероятно ще послуша адвоката си. Дори може да повярва на това, което има в папката. Но дъщеря му може да не иска да чуе нищо. Нали знаеш, смята се, че любовта е сляпа.

— В такъв случай няма какво повече да направя.

— Добре. Ще открия кой се занимава с личните интереси на семейство Декатур и ще му се обадя. Но не ти гарантирам, че нещата ще се случат така, както се надяваш.

— Повярвай ми, наясно съм с това. Благодаря, Рийд.

Макс се запъти към вратата.

— Между другото, предстои една поръчка — каза Рийд. — Корпоративна охрана. Свободен ли си?

— Малко съм зает в момента.

— Един съвет, приятелю. Опитваш се да изградиш бизнес. Не трябва да отказваш подобен тип работа, която ти предлагам. Корпоративната охрана ще ти осигури прехраната.

— В моята фирма работи само един човек, Рийд. Знаеш това.

— Може би е време да се замислиш за разширяване на бизнеса. И докато сме на темата, също така имаш нужда да намериш и човек, който да приема поръчките на пълен работен ден. Ако нямаш на разположение човек, който да работи с потенциалните клиенти, когато прекрачат прага ти, ще банкрутираш, преди дори да си изкарал сериозна печалба.

— Зная, че ми даваш добър съвет, Рийд. Просто в момента нямам време да координирам всички дейности, свързани с управлението на фирмата.

— Намери време. Без да отлагаш.

— Ще го направя.