Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (65)

Шестдесет и пета глава

От колата си купиха четири кафета и четири хамбургера с пържени картофи от гишето за поръчки на един ресторант за бързо хранене близо до кампуса. Имаме нужда от основните хранителни групи — помисли си Макс, — кофеин, въглехидрати и протеини. Трябваше да се подсилят, преди да дадат свидетелски показания пред детектив Уолш.

Макс ги откара до най-близкия градски парк. Бе твърде хладно, за да използват някоя от масите за пикник и затова се задоволиха да изядат хамбургерите и картофите в колата. Шарлот беше на седалката до шофьора. Джоселин и Ансън седяха отзад. Макс бе зад волана.

— Нека отгатна — каза Шарлот. — Тук сме, за да координираме версиите си, преди да дадем показания в полицията, нали?

Макс тъкмо щеше да отхапе от хамбургера си. Той се спря, за да я погледне. Всичко вътре в него се сви, когато осъзна, че за малко не я бе изгубил. Секунда или две той не успя да каже нищо, не можеше и да се храни.

Тогава тя му се усмихна и той отново можеше да си поеме дъх.

— Не е нужно да говориш така, сякаш сме група конспиратори — коментира Макс.

— Защо не? — попита Джоселин. — Ние горе-долу сме си такива.

— Ами да, нашето положение може да бъде описано по този начин — съгласи се Ансън.

— Да, знам — потвърди Макс. — Но когато Шарлот говори подобни неща, те някак си звучат много по-лошо, отколкото са в действителност.

— Шарлот си е такава — каза Джоселин. — Защо си мислите, че не й бях казала за инвестиционния клуб?

Шарлот се обърна назад на седалката си.

— Ако го беше направила, щях да те посъветвам да не се забъркваш с хора като Мадисън Бенсън и малката й групичка от онлайн отмъстители.

— Добре, достатъчно с разправиите, госпожици — намеси се Макс. — Нямаме много време. Просто за да сте наясно, правило номер едно в подобни ситуации е…

— Има правила за това как се дават показния ли? — попита Шарлот и се намръщи.

— Правилото — повтори търпеливо той — е да не лъжеш, но не е нужно и доброволно да даваш повече информация, отколкото е напълно необходимо. Нали, Ансън?

— Точно така — потвърди Ансън, докато ядеше хамбургера си.

— Добро правило — отбеляза Джоселин. Тя погледна Макс. — Как успя да разбереш, че Трей Грийнслейд ни държи в старата ловна хижа?

— Грийнслейд следва своя логика — обясни Макс. — Той се е занимавал с планиране и маниакално вярва, че най-подробно познава своята територия. Освен това изпитва необходимост лично да контролира положението. В хода на проучването ми за него проверих данъчните му декларации. Той е наследил някакви имоти в град Лоринг и има апартамент в Сиатъл. Но от всичките места, които притежава, старата ловна хижа на баща му в планините изглеждаше единствената, която може да бъде използвана да държи двама пленници. Няма любопитни съседи, които да задават въпроси.

Шарлот кимна и схруска един пържен картоф.

— Разбираш си от работата. Наистина разбираш.

— Да — съгласи се Ансън. — Знае какво прави.

Макс погледна към Джоселин.

— Наясно ли си какво се е случило със съдържанието на онази стара кутия с улики?

— Не — отвърна Джоселин. — И не зная защо Луиз е ходила до Лоринг в деня, в който е умряла, ако това е следващото нещо, което ще ме попиташ.

— Трей Грийнслейд явно е имал основателна причина да смята, че тя е взела кутията с уликите по време на това пътуване — обясни Шарлот. — И отнел живота й часове по-късно същия ден.

— Но тя е умряла от свръхдоза — посочи Ансън. — Как е успял да се промъкне толкова близко до нея, че да я упои?

— Вероятно по същия начин, по който успя да се промъкне близо до мен, за да ме упои — предложи Джоселин. — Използвал е Мадисън Бенсън.

— Която му е помагала, защото е видяла златна възможност да увеличи дяла от печалбите си от сделката с „Кийуърт“ — отбеляза Макс. — Може би дори е имала по-големи стремежи. Може би си е мислила, че по някакъв начин може да получи дял от „Лоринг-Грийнслейд“.

— Защо Грийнслейд е избрал точно нея от групата? — попита Ансън.

— Щом е разбрал, че аз стеснявам кръга около него, той е осъзнал, че има проблем — каза Джоселин. — В този момент е нямало как да разбере колко са знаели останалите членове на инвестиционния клуб за разследването ми. Станало му е ясно, че Мадисън Бенсън е тази, която ръководи клуба, и затова се е насочил най-напред към нея.

— Вероятно е разпознал друг социопат — каза Шарлот. — Само един социопат може да разпознае друг.

— Точно така — съгласи се Макс. — Преценил е, че може да си сътрудничи с нея.

— Той я е съблазнил — продължи Джоселин. — Но познавайки Мадисън, вероятно е мислела, че тя контролира нещата.

Ансън поклати глава.

— Двама болни социопати, всеки, опитващ се да манипулира другия.

— Да се върнем към съдържанието на кутията с уликите — каза Джоселин. — Трей Грийнслейд смята, че Бригс го е измамил. Той мисли, че Бригс е продал уликите на Луиз, след което се е опитал да му продаде празната кутия.

— Ако това е вярно, а в това има известна логика — намеси се Макс, — трябва да разберем къде Луиз е скрила съдържанието на кутията.

— Ето какво ме притеснява — каза Джоселин. — Ако Бригс наистина е решил да продаде кутията, защо се е обадил на Луиз? Аз съм тази, която щеше да плати всичко, което той поиска, за тази проклета кутия.

Шарлот я погледна.

— Може би той не е могъл да те намери, защото си била извън града и не е имал връзка с теб.

— О, по дяволите — изруга Джоселин. Тя изглеждаше потресена. — Права си. Ако се е обадил в офиса ми, Луиз е приела обаждането. Тя е разпознала името на Бригс. Разбрала е, че щом той така отчаяно се опитва да се свърже с мен, трябва да е за нещо много важно — за нещо, свързано с миналото.

— Тя сигурно му е казала, че знае за миналото ти — предположи Шарлот. — Когато той й е казал какво предлага за продан, тя се е съгласила на сделката. Изтеглила е десет хиляди от собствената си банкова сметка и е отишла в Лоринг, за да прибере кутията.

Очите на Джоселин бяха изпълнени с отчаяние.

— Луиз е умряла заради мен.

— Не — бързо я прекъсна Шарлот.

— Да — с равен глас възрази Джоселин. — Вината за смъртта на Луиз е моя.

Шарлот погледна към Макс. Той усети как тя го умолява да увери Джоселин, че не е отговорна за смъртта на приятелката си. Това ще е трудната част в новата ми работа — помисли си той. Да намери подходящите думи в края на случая не бе неговата сила.

— Луиз е поела риск — каза той.

— Но е нямало как да знае колко голям е бил рискът — отвърна Джоселин.

— Може би не — съгласи се Макс. — Но мотивите й може да не са били изцяло алтруистични.

— За какво говориш? — поиска да узнае Джоселин.

— Тя е била единственият член на клуба, който е знаел, че ти не си на онзи карибски остров — обясни Макс. — Знаела е, че си прекъснала всякакъв вид комуникация, защото си се страхувала, че някой е хакнал техниката ти. Но тя трябва да е знаела, че ти ще проверяваш имейла си.

Шарлот го погледна.

— Както и ти предположи, че тя го прави.

— Двете с Луиз имахме код — каза Джоселин. — Тя трябваше да го използва, ако има някакъв спешен случай. Но не ми го изпрати. Може би е смятала, че няма време. Може би Бригс й е казал, че незабавно трябва да занесе парите.

— Или може би е имала свои собствени планове за тези улики — предложи Макс.

Джоселин изглеждаше шокирана.

— Какво?

— Тя трябва да е знаела, че уликите са стрували цяло състояние за твоя насилник — обясни Макс. — Знаела е, че той е щял да плати за тях много повече от десет бона.

— Не — каза Джоселин. — Не, тя ми беше приятелка.

— Почакай — намеси се Ансън. — Ако Бригс е искал да изкара много пари, защо той самият не се е свързал с Трей Грийнслейд? Грийнслейд е имал възможност да плати много повече за тези улики.

— Това — каза бавно Макс — е много добър въпрос. Бригс най-вероятно първо е щял да се опита да се договори с Грийнслейд, а не с Джоселин. Това ни оставя само един друг човек, който е имал достъп до кутията, както и причина да я продаде. Ако съм прав, Трей Грийнслейд е последният човек, с когото тя би се свързала.

Шарлот присви очи от неочаквана изненада.

— Роксан Бригс ли? — попита тя.

— Не мога да го докажа, но да, така смятам — потвърди Макс. Той се замисли. — Струва ми се, че е така.

— Но защо? — попита Джоселин.

— Защото Гордън Грийнслейд е бил убит няколко месеца преди това при съмнителен нещастен случай по време на лов — обясни той. — А Трей Грийнслейд е наследил всичко. Докато синът наркоман на Роксан — другият син на Гордън — не е получил нищо.

Джоселин повдигна вежди.

— Ще споделим ли великолепната ти теория с полицията в Лоринг?

— Не — отвърна Макс. — Няма.

Ансън махна капачката на чашата за кафе.

— Спомнете си правило номер едно — придържай се към истината, но не споделяй доброволно повече от необходимото.

Шарлот го погледна.

— А какво е правило номер две?

— Виж правило номер едно — отвърна Ансън.