Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (61)

Шестдесет и първа глава

Макс проучи картите и графиците, които бе разстлал върху бюрото в кабинета си. След всички неясноти и бъркотии картината най-сетне започваше да се разяснява.

На Мауи се бе провело събрание на търговските представители на „Лоринг-Грийнслейд“ по същото време, когато Мадисън Бенсън бе пътувала дотам. Още една информационна точка бе попаднала на мястото си. Мадисън бе отишла на островите, за да се срещне със своя любовник — Трей Грийнслейд. Той не беше женен, както си бе помислил Дрю, но определено имаше отлична причина да прикрива връзката си с Мадисън.

Истинският въпрос бе дали Мадисън Бенсън някога е разбрала, че мъжът, с когото се е виждала, е хладнокръвен изнасилвач и убиец.

Макс извади телефона си и изпрати съобщение на Шарлот. „Вероятно ще имам нова следа.“ Тя ще се зарадва много — помисли си той. Тази мисъл го изпълни с въодушевление.

Когато тя не отговори на съобщението му, Макс усети, че пак изпитва онова старо, нервно чувство, което му подсказваше, че нещо много, много се е объркало. Тя вероятно е заета — помисли той, само че никак не умееше да се самозалъгва.

Опита да й се обади — и се свърза с гласовата поща.

Извади пистолета и кобура от чекмеджето на бюрото си, облече си якето, за да прикрие оръжието, и се запъти към вратата.

Телефонът му иззвъня точно когато излезе от асансьора във фоайето. За няколко секунди го споходи почти поразително чувство на облекчение. Тогава видя непознат номер на екрана.

— Кътлър — представи се той.

— Господин Кътлър, обажда се Етел Дийпинг, лейтенант Етел Дийпинг.

Гласът от другия край бе пресипнал от възрастта, но твърд и решителен.

— Помня ви, госпожо… искам да кажа, лейтенант… Дийпинг. Какъв е проблемът?

— Двама негодници в сива кола току-що отвлякоха Шарлот. Тя каза да ви се обадя.

Всичко в него се вледени.

— Идвам — каза той.

— Разполагам със снимки.