Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (56)

Петдесет и шеста глава

Шарлот и Макс Кътлър бяха убедени, че Трей е човекът, който е убил Луиз.

Събитията бяха взели смайващ обрат.

Мадисън крачеше напред-назад из голямата си всекидневна, докато се опитваше да реши какво да прави с информацията. Те без съмнение бяха изпратили същото предупреждение до Емили, това нямаше да е проблем. Емили бе от онези жени, които се държаха като нервни малки зайчета. Когато научеше, че някой наистина ги преследва, щяха да я обземат страх и отчаяние. Щеше да се опита да се прикрие. По-късно щяха да имат време да се оправят с нея.

Същинският въпрос беше дали Кътлър е отишъл при ченгетата със своята теория. Изглеждаше крайно невероятно. Той щеше да иска да има доказателство или поне нещо повече от обикновено подозрение.

Тя също се нуждаеше от повече информация. Затова бе насрочила срещата с Шарлот и Кътлър.

Спря се пред стената от прозорци и погледна към залива Елиът. Цялата изгаряше от вълнение. Адреналин нахлуваше във вените й. Една жена можеше дори да се пристрасти към такъв прилив на адреналин, помисли си тя. Нищо не можеше да се сравни с него.

За съжаление, имаше почти три часа до пристигането на Шарлот и Кътлър. Времето сякаш се разтягаше до безкрайност. Тя си напомни, че трябва да се подготви. Виктория и Джоселин изобщо не се бяха усъмнили, преди да им предложи кафе. Шарлот и Макс Кътлър също щяха да пият кафе.

Проблемът, разбира се, бе какво да прави с телата. Но тя се бе справила с тази неприятност.

Почукването на задната врата я изненада, разстрои нервите й. Тя бързо мина по коридора, пулсът й пак се ускори.

Преди да срещне Трей, тя изпитваше вълнение от успехите във финансовия свят. Винаги бе имала дарбата да манипулира. Човек можеше да изпита страхотна възбуда, когато си даде сметка, че е най-умният от всички в една стая.

Но сега си играеше с огъня и не искаше да спре.

Когато стигна задната врата, надникна през шпионката. Усети леко притеснение, когато видя кой е на прага.

Мадисън изключи алармената система и отвори.

— Какво правиш тук? — попита тя. — Твърде рано е. Ще го направим след здрач. Не можем да рискуваме някой да види, че взимаш телата.

Видя пистолета едва когато бе станало твърде късно.

Убиецът стреля два пъти, но вторият изстрел бе излишен.

Последната съзнателна мисъл на Мадисън бе, че в крайна сметка тя не е най-умният човек в стаята.