Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (5)

Пета глава

Последната светлина на есенния следобед си бе отишла и нощта се бе спуснала, когато Шарлот пристигна на входа на фоайето на високата жилищна сграда на Луиз. При мисълта да се прибере пеша сама в тъмното я побиха хладни тръпки. По някаква неясна причина тя внезапно си спомни как онзи привлекателен мъж я бе наблюдавал през стъклените врати на „Рейни Крийк Гардънс“.

Не й харесваше да се смята за твърде плаха — просто беше внимателна и предпазлива. Въпреки това, макар да бе ранна вечер и все още да имаше немалък брой хора по тротоарите в центъра, тя си обеща да си повика такси, когато напусне сградата на Луиз.

Хвърли поглед през прозорците на фоайето. На рецепцията нямаше никого. Очевидно портиерът вече не бе на смяна.

Разполагаше с ключовете на Луиз, но не беше нейна роднина, нито дори близка приятелка. Струваше й се нередно да навлиза в личното пространство на мъртвата жена. Хрумна й, че някой член на семейството може да е в апартамента. След като не успя да измисли по-добра идея, тя използва домофона, за да позвъни в апартамента на Луиз.

И почти припадна от изненада, когато мъжки глас отговори.

— Апартаментът на Луиз Флинт — рече мъжът.

Гласът бе дълбок, мъжествен и здраво свързан с хладно, солидно като скала усещане за контрол и доминация. Не бе глас на млад мъж на университетска възраст.

Пулсът й се ускори. Нещо не беше наред. Не можеше да измисли основателна причина защо някакъв мъж може да е в апартамента на Луиз.

— Кой се обажда? — попита тя.

— Макс Кътлър. А вие коя сте?

— Приятелка на Луиз. Или по-скоро моята доведена сестра е приятелка на Луиз, но Джоселин е извън града, а аз току-що чух какво се е случило.

Тя рязко замлъкна, защото разговорът очевидно не се развиваше добре. Хрумна й, че може би не е добра идея да споменава ключовете.

— Мисля, че трябва да поговорим — каза Макс.

— Защо? — попита тя.

— Защото аз съм частен детектив.

— Частен детектив? Какво се е случило?

— Даниел Флинт ме помоли да разследвам смъртта на Луиз и вие сте първият човек, който идва тук, откакто съм пристигнал в апартамента й. Бих искал да ви задам няколко въпроса.

— Почакайте, защо Даниел Флинт ви е помолил да се намесите?

— Той има въпроси за причината за смъртта.

— Защо от полицията не задават тези въпроси?

— Те изглеждат доволни от отговорите, които са получили. Даниел Флинт не е.

Аз също — помисли си Шарлот и обмисли възможностите си.

— Добре — съгласи се тя. — Но няма да се качвам горе, за да разговарям с вас. Ще ви чакам във фоайето.

— Слизам веднага.

— Очаквам да документирате солидно вашата самоличност.

— Разбрано.