Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (30)

Тридесета глава

Роксан Бригс разбърка с дървена лъжица къкрещата овесена каша в тенджерата и се замисли за миналото. Хрумна й, че в последно време мисли само за това — за миналото.

Беше рано — нямаше пет и половина. Щеше да мине известно време, преди да се появи първата утринна светлина, но бурята бе отминала. Тя въобще не беше спала през нощта. Игън не бе казал почти нищо, когато се върна, след като бе последвал Макс Кътлър и Шарлот Сойер. Адреналинът му се беше качил, кипеше от гняв. Отиде право към бутилката с уиски.

Когато го попита какво е направил, отвърна само, че Кътлър и Сойер вече няма да представляват проблем. Тя настоя да й обясни. Той отговори, че е станала злополука. Колата на Кътлър паднала в реката. Не било възможно двамата със Сойер да са оцелели.

Тогава тя разбра, че той се е опитал да убие Кътлър и Сойер. Но не беше толкова убедена, че е успял. Кътлър външно изглеждаше много компетентен. Интуицията й подсказваше, че той няма да се паникьоса в критичен момент. Шарлот Сойер също внушаваше страх по свой собствен начин.

Все пак те бяха просто двама души от града, които се бяха озовали в прелялата река. Най-вероятно не бяха успели да се отърват. Но дори и двамата да бяха загинали, вече бе ясно, че светът е започнал да рухва. Тайните, които тя и Игън бяха пазили толкова дълго, сега се бяха появили, за да ги преследват.

Кармата бе богиня кучка.

В крайна сметка Игън бе заспал на големия си кожен стол. Тя се съблече и отиде да си легне, но въобще не успя да поспи. Как може една жена да спи, когато знае, че е стигнала края на един много мрачен път?

Досега беше успявала да издържи страданията на брака си заради Нолан. Беше жертвала всичко заради него. Тя беше майка в крайна сметка. Но в това студено утро вече не бе убедена, че може да продължи, дори и заради сина си.

Игън се появи на прага.

— Събирай си нещата. Тръгваме.

Тя се обърна към него:

— Какво?

— Снощи обмислих нещата. Кътлър и Сойер вероятно са мъртви, но има вероятност да са успели да се измъкнат от реката. Няма голямо значение. Живи или мъртви, те са проблем. Ровили са в миналото и рано или късно нещата ще се объркат. Трябва да се разкараме от тази дяволска планина. Да намерим друго място. В Айдахо може би. Или Уайоминг.

Роксан погледна към къкрещата овесена каша и взе решение.

— Не — отвърна тя.

— Не бъди глупава. Не можем да рискуваме да останем тук. Ако Кътлър и Сойер са оцелели, ще отидат право при ченгетата. Ако са мъртви, ченгетата ще дойдат насам и ще започнат да задават въпроси. Забрави за овесената каша и започвай да си стягаш багажа.

— Не — повтори тя, вече с много спокоен глас.

— Както решиш. Аз си тръгвам. От теб зависи дали искаш да дойдеш с мен, или не.

Тя стисна по-здраво лъжицата. Само едно нещо бе ясно — никога не бе ненавиждала Игън повече, отколкото в този миг.

— Още преди години ти казах, че нещата ще се объркат — каза тя.

— Глупости. Ти бе точно толкова щастлива да вземеш парите, колкото и аз.

Тя не отвърна нищо. Нямаше какво да каже. Беше се съгласила да пази тайната и да вземе парите. Заради Нолан.

— Кога тръгваш? — попита тя, опитвайки се гласът й да звучи непринудено.

— Днес. Ще взема джипа. Първо трябва да се обадя по телефона. Ще измъкна още една последна сума от копелето.

— Предвид обстоятелствата, това може да не се окаже разумно — отвърна тя. — Сам ми спомена, че Трей Грийнслейд е станал много по-опасен през последните няколко месеца.

— Причината за това е смъртта на баща му, без съмнение. Поне две жени са мъртви. Кътлър беше прав за едно нещо — убийствата няма да спрат. Действията на Трей ескалират. Но той е умен. Знае, че има адски много неща, които да брани — той е пръв по ред да наследи управлението на „Лоринг-Грийнслейд“. Повярвай ми, ще ми плати още веднъж, особено като научи, че ще получи това, което иска.

Овесената каша започна да загаря. Несъзнателно, Роксан я премести от огъня.

Игън бе прав. Трей беше наследил всичко — името Грийнслейд, фармацевтичната компания „Грийнслейд“, положението на семейство Грийнслейд в Лоринг. Единственият, който бе застанал на пътя му, беше Игън.

— Е? — попита Игън. — Сигурна ли си, че искаш да останеш тук?

Тя беше взела решение. Двамата с Игън бяха свързани заради тайните, които пазеха, но те бяха единственото, което ги свързваше.

— Казах ти — отвърна тя. — Няма да дойда с теб.

За миг си помисли, че той ще се опита да я убеди да тръгне с него — не защото я обичаше, а защото знаеше тайните му и вярно ги бе пазила толкова дълго. Тя беше единственият човек на земята, на когото той можеше да се довери, и двамата го знаеха.

И тогава Роксан се запита дали той няма да я убие, за да се увери, че няма да разкаже на някого истината за миналото.

Тя скришом премести ръка към кухненската кърпа, смачкана върху плота.

Но в крайна сметка Игън просто сви рамене и отиде в другата стая.

— Прави каквото решиш — каза той.

Тя стоеше тихо в кухнята, ръката й лежеше върху плота, близо до кърпата.

Чуваше как в спалнята Игън хвърля дрехи в куфара. След малко го чу да слиза в мазето. Когато се върна, в ръцете си държеше старата картонена кутия с архива. Роксан затаи дъх.

— Вземам това с мен — заяви Игън, предизвиквайки я да се възпротиви.

— Ами добре, вземи я — отвърна тя. Погледна към снимката на сина си върху рамката на камината. — Какво да кажа на Нолан? — попита тя.

— Кажи му каквото, по дяволите, искаш да му кажеш. — Игън се запъти към вратата заедно с кутията. — На него няма да му пука. Единственото нещо, за което го е грижа, е следващата му доза. Той е наркоман, Роксан. Наркоманите не се променят. Някой ден ще вземе свръхдоза и това ще е краят. Единственият човек, който ще рони сълзи, ще си ти.

Тя остана в кухнята, докато Игън привършваше с прибирането на багажа в джипа. Едва когато той окончателно седна зад волана и пое надолу по чакълестия път, тя най-сетне си пое дълбоко въздух.

Сърцето й блъскаше, тя вдигна кърпата и погледна пистолета върху плота. Предишната вечер бе обмисляла да го използва срещу себе си. Но тази сутрин майчинският й инстинкт бе заговорил в нея. Беше готова да убие Игън, ако той направеше опит да се отърве от нея.

Тя трябваше да оцелее, за да се погрижи за Нолан.