Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (28)

Двадесет и осма глава

Шарлот не очакваше да може да заспи, затова се изненада, когато се събуди от сън, в който търсеше Джоселин. За миг остана неподвижна, опитвайки се да се ориентира.

Спомените започнаха да се връщат. Беше се свила на пода пред камината, увита в износен юрган.

Отвори очи и видя Макс. Той беше приклекнал край огъня и слагаше още няколко съчки в неразгорялата се жарава. И той все още беше увит в юрган. Прибраният в кобура пистолет лежеше на пода до него.

Тя бавно се изправи и седна.

— Нещо не е наред ли?

— Не. — Той хвърли поглед зад гърба си. — Всичко е наред. Просто поддържам огъня. Не исках да те събудя.

— Колко е часът?

— Малко след два.

— Поспала съм няколко часа — отбеляза тя. — Твой ред е.

— Няма нужда. Не ми е за първи път да изкарвам буден цялата нощ.

— Сигурна съм, че е така, но не това е идеята. Наясно съм, че един от нас трябва да е на пост. Аз спокойно мога да поема задължението за няколко часа, докато ти починеш малко.

За миг си помисли, че Макс ще откаже предложението й.

След това, за нейна изненада, той кимна.

— Събуди ме, ако чуеш дори най-малък шум или ти се стори, че си видяла сянка. Не си казвай, че си въобразяваш. Събуди ме.

— Ще го направя.

Тя се изправи на крака, внимавайки да придържа юргана плътно около себе си, и седна на стола. Вятърът беше утихнал. Не чуваше дъжд. Бурята беше преминала. Дълбокото мълчание на дърветата бе малко плашещо, но поне увеличаваше шансовете да чуе някого, който се опитва да се приближи крадешком.

Макс оправи юргана, увивайки се по-добре с него, и се излегна до пистолета. Обърна се на една страна, отпусна глава върху една декоративна възглавница и затвори очи.

Беше странно приятно да знае, че той й се доверява да остане на пост. Сега между тях двамата имаше връзка, помисли си тя.

Недей да стигаш дотам. На двама души, които се бяха изправили пред опасност заедно, им бе писано да развият усещане за връзка. Това беше изкуствена и без съмнение временна ситуация. Щеше да избледнее, когато отново бъдат в безопасност.

Все пак, тя никога не бе усещала подобна интимна връзка с Брайън. Без значение какво щеше да се случи в бъдеще, бе убедена, че няма да забрави това усещане.

След известно време стана и си направи разтворимо кафе с хладка вода. Пиеше го бавно, мислеше за Джоселин, питаше се къде може да се е скрила.

Когато тези разсъждения започнаха да се преследват едни други в постоянно стесняващи се кръгове, тя се замисли за Луиз Флинт и останалите членове на инвестиционния клуб.

Какво, по дяволите, сте правили с приятелките ти, Джоселин? Що за дявол сте пробудили?