Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (15)

Петнадесета глава

Партито за рождения ден бе във вихъра си, когато Макс пристигна. Той застана на прага и гледаше как Шарлот раздава парчета торта и чаши с розов пунш на тълпа от възрастни хора.

Гостите на партито, както се виждаше, бяха на възраст от седемдесет до над деветдесетгодишни. Един или двама може би наближаваха стоте. На транспаранта, разпънат по дължината на залата, се четеше Честит рожден ден. Във въздуха подскачаха балони, а от тавана висяха цветни ленти.

Възрастна жена с късо подстригани бели къдрици избута проходилката си напред и спря точно пред него.

— Влизайте — покани го тя. — Заповядайте на партито. Между другото, аз съм Етел Дийпинг.

— Радвам се да се запознаем, госпожо Дийпинг — отвърна той.

— Наричай ме Етел. Партито е за всички тук в „Рейни Крийк Гардънс“, за всички, които имат рожден ден този месец. Има много торта и пунш.

— Благодаря — каза той. — Но аз дойдох само за да говоря с госпожица Сойер.

— Шарлот? — Етел хвърли поглед към масата с тортата. — Тя е ей там. — Етел извиси глас: — Шарлот. Тук има един господин, който е дошъл да те види.

Шарлот вдигна очи, когато чу името си. Макс си помисли, че е забелязал лек проблясък на сърдечност в очите й, когато го видя. Но може би просто си въобразяваше. Или така му се искаше.

— Благодаря ти, Етел — каза Шарлот. Тя се усмихна на Макс и му подаде картонена чиния с торта в нея. — Искаш ли едно парче?

Той осъзна, че всички погледи в стаята са насочени към него. На всяко набръчкано лице бе изписано нескрито любопитство и някакви тайни помисли. Наясно беше, че неколцина от празнуващите го наблюдаваха с нещо, което много приличаше на подозрение.

— Разбира се — отвърна Макс.

Той отиде до масата с тортата и взе картонената чиния. Шарлот му подаде пластмасова вилица. Той сложи малко торта в чинията си.

Шумът от разговорите незабавно се усили.

Макс се приближи малко по-близо до Шарлот и сниши глас.

— Защо всички ме зяпат? — попита той.

— Просто си им любопитен — прошепна тя.

— Защото съм непознат ли?

— Ами не съвсем. Боя се, че е по-скоро свързано с мен, отколкото с теб. Последният мъж, който намина да ме види тук, в „Рейни Крийк Гардънс“, беше годеникът ми. Дойде да ми каже, че не може да се ожени за мен.

— Направил го е тук? На публично място? Докато всичките ти колеги и обитателите на центъра са били наоколо?

— Брайън каза, че смятал, че така щяло да е по-лесно за мен.

Макс я изгледа втрещено.

— По-лесно ли? За теб?

— Имаше предвид, че няма да съм сама след това. Той каза, че знаел, че ще съм сред приятели, които да ме утешат.

— Това са пълни тъпотии.

Той осъзна, че беше изрекъл гласно думите точно в настъпилата пауза, в която всички в помещението по странен начин бяха замлъкнали, както се случва без всякакво предупреждение и вече бе твърде късно.

Тълпата празнуващи замръзна. Внезапно той се оказа в центъра на всякакви реакции — чувствата на хората варираха от строго неодобрение до остър интерес. Беше сигурен, че е чул внезапни изблици на сподавен смях.

В дъното на залата висока жена с рядка посивяла коса тропна с бастуна си по пода няколко пъти.

— Какво каза той? — поиска да разбере тя с глас, който прозвуча властно.

Макс реши, че тя е пенсионирана професорка или лекарка.

— Той каза тъпотии — отвърна Етел, като изрече думите с по-силен глас, за да може жената, която бе задала въпроса, да я чуе.

— За бога… — тихо протестира Шарлот.

— Защо е казал, че това са тъпотии? — попита жената с бастуна.

— Добър въпрос — намеси се друг.

— Проблемът сега е твой — прошепна Шарлот с крайчетата на устните си. — Оправяй се.

Пак настъпи внезапна тишина. Макс преглътна хапка торта и се изправи срещу тълпата.

— Госпожица Сойер току-що ми сподели, че бившият й годеник, който очевидно е бил задник, дошъл тук, в „Рейни Крийк Гардънс“, за да й съобщи, че отменя сватбата. Тя каза, че според нея той е избрал да хвърли бомбата тук за нейно добро. Тя смята, че копелето се е опитвало да бъде тактично. Той не искал тя да е сама след това. Искал тя да е обградена от приятели, които да я утешат. А аз заявих, че това са тъпотии. Направил го е тук, защото е знаел, че тя няма да направи сцена пред всички вас.

— Адски вярно — заяви един мъж.

— Пълни тъпотии със сигурност — рече друг мъж.

— Да, направи го тук, за да спаси собствената си кожа — заяви Етел. — Негодникът беше страхливец, няма съмнение. Ти си по-добре без него, Шарлот.

Хор от гласове се намеси, съгласявайки се със заключението на Етел.

Макс погледна към Шарлот.

— Те са прави — рече той. — Ти си по-добре без него.

Шарлот му хвърли суров поглед.

— Защо дойдохте точно тук, господин Кътлър?

— Исках да видя дали не може да се срещнем, след като свършиш работа. Има някои неща, които трябва да обсъдя с теб.

Вълна на одобрение се разнесе из стаята.

Етел сияеше.

— Кажи „да“, Шарлот. Този ми изглежда много по-добра стока от оня негодник.

— Благодаря ви — отвърна Макс. — Но аз не мисля, че оня негодник е вдигнал летвата много високо.

Последва нова вълна от смях.

Шарлот стисна зъби.

Макс сниши глас и се наведе по-близо, за да прошепне в ухото й:

— Проследих детектива от Лоринг, който се е занимавал със случая на доведената ти сестра. Готов е да отговори на няколко въпроса.

Шарлот затаи дъх. Очите й се разшириха от вълнение.

— Тръгвам си оттук в пет. Удобно ли ще ти е да дойдеш в апартамента ми към шест? Там ще бъдем насаме.

— Така ще направя — отвърна той.