Холи Блек
Кралица на нищото (25)

24

Бомбата ме открива там, излиза от сенките с плавно движение. Тя не носи маска.

— Джуд?

Осъзнавам колко близо съм до змията. Седя на подиума, вероятно само на три крачки от него. Той толкова е свикнал с мен, че дори е затворил златните си очи.

— Сестрите ти се тревожат — казва тя, като се приближава колкото смее.

Змията вдига глава, езикът се стрелва да опита въздуха и Бомбата замръзва.

— Добре съм, само трябваше да помисля.

Няма да я спре целувката на истинска любов. Нито гатанка ще я отмени. Само смъртта.

Тя оглежда преценяващо змията.

— Той позна ли те?

— Не зная — отвръщам. — Като че ли няма против да съм тук. Тъкмо му казвах, че не може да очаква да спазвам обещанията си.

Най-трудното — невъзможното — нещо е да се откъсна от спомена как Кардан ми казва, че ме обича. Той произнесе думите, а аз не му отговорих. Мислех си, че имаме време. И бях щастлива — въпреки всичко, — бях щастлива точно преди всичко ужасно да се обърка. Ние победихме. Всичко щеше да се нареди. И той ме обичаше.

— Трябва да ти кажа някои неща — започва Бомбата. — Мисля, че Грима Мог ти е докладвала за действията на Мадок.

— Да.

— Хванахме неколцина придворни да заговорничат за убийството на смъртната кралица. Плановете им бяха взривени. — Лека усмивка прекосява лицето й. — Те също.

Не знам дали да се радвам на това. Точно сега то ме кара да се чувствам изморена.

— Призрака събира информация за верността на отделните владетели — казва тя. — С това ще се оправим. Но най-интересното е, че имаш послание от баща си. Мадок иска гаранции, че той, лейди Нор и лорд Джарел могат да дойдат в двореца и да преговарят с теб.

— Искат да дойдат тук? — Ставам от подиума. Погледът на змията ме следва. — Защо? Не са ли доволни от резултатите на предишните преговори?

— Не знам — казва тя, горчивината в гласа й ми напомня колко много мрази владетелите на Двора на зъбите, и колко заслужено впрочем. — Но Мадок е поискал да види теб, брат ти и сестрите ти. Както и жена си.

— Много добре. Нека дойде заедно с лейди Нор и лорд Джарел. Но нека знае, че не може да внесе никакво оръжие в Елфхейм. Не идва тук като мой гост. Има само думата ми, че няма да пострада, но не и гостоприемството ми.

— А колко струва твоята дума? — пита Бомбата с надежда в гласа.

— Предполагам, ще разберем.

При вратата се обръщам към змията. Под нея земята е почерняла почти като люспите й.

След размяната на няколко послания е решено Мадок и придружителите му да дойдат по залез. Съгласих се да ги приема в градините на двореца, защото не искам да ги пускам отново вътре. Грима Мог води рицари, които да ни пазят, а по дърветата има стрелци. Бомбата води шпиони, които да се скрият на високи и ниски места. Сред тях е и Призрака, ушите му са запечатани с мек восък.

Моят резбован стол е изнесен отвън и сложен на нова, по-висока платформа. Под него има възглавници, за брат ми и сестрите ми, и за Ориана, ако пожелае да седне при нас.

Няма маси с храна, нито вино. Единствената отстъпка, която правим за удобството им, е да сложим килим на калната земя. Факли сияят от двете ми страни, но само заради моето слабо зрение на смъртна, не заради тях.

Над нас бавно се носят буреносни облаци, в които просветват мълнии. По-рано се получи вест, че на Инсуиъл е паднала градушка с големината на ябълки. Такова време е нечувано за Елфхейм. Мога само да предполагам, че Кардан в своята прокълната форма е прокълнал и времето.

Седя на резбования дървен стол и нагласям роклята си с надеждата, че изглеждам царствено. Изтупвам прах от подгъва.

— Пропусна малко — казва Бомбата и ми сочи. — Ваше величество.

Тя стои точно до подиума. Аз изтърсвам полите си отново и тя потиска усмивката си, защото брат ми пристига заедно със сестрите ми. Бомбата спуска воала си и изцяло се разтваря в сенките.

Когато видях Оук за последно, той държеше меча си и на лицето му бе изписан ужас. Радвам се, че мога да заменя ужасния спомен с този: той тича усмихнат към мен.

— Джуд! — вика, качва се в скута ми и напълно обезсмисля усилията ми по нагласянето на полите. Рогчетата му се опират в рамото ми. — Обяснявах на Ориана какво е да се пързаляш със скейтборд и тя мисли, че не бива да го правя.

Поглеждам нагоре, очаквам да я видя, но там са само Виви и Тарин. Виви е с джинси и брокатена жилетка над широка бяла риза, компромис между стила на смъртните и на безсмъртните. Тарин е с една от роклите, които видях в гардероба й, онази с горските животни, които надничат от листата. Оук е с малко жакетче в среднощно синьо. На челото си има златна диадема, която да напомни на всички, че той е последният от рода Грийнбрайър.

— Нуждая се от помощта ти — казвам му. — Ще е много трудно и много дразнещо.

— Какво трябва да направя? — пита ме той, изглежда много подозрителен.

— Ще трябва да се държиш така, сякаш слушаш внимателно, но ще стоиш мирен. Каквото и да кажа. Каквото и да каже татко. Каквото и да се случи.

— Това не е помощ — възразява той.

— О, ще бъде голяма помощ — настоявам аз.

Той се свлича от краката ми с драматична въздишка и се настанява намусен на възглавниците.

— Къде е Хедър? — питам Виви.

— В библиотеката — отговаря тя с виновно изражение. Питам се дали не си мисли, че Хедър вече трябваше да се е върнала в света на хората и нейният егоизъм я задържа тук, без да осъзнава, че и двете всъщност преследват една цел. — Тя казва, че ако това било филм, някой щял да намери поема за прокълнати змии и в нея ще открием онова, което ни трябва, затова отиде да го търси. Библиотекарите не знаят какво да я правят.

— Тя се адаптира тук доста добре — отбелязвам.

Виви само се усмихва, напрегнато и печално.

Ориана пристига, придружена от Грима Мог, която заема позиция от другата ми страна, успоредно на Бомбата. Също като мен, Ориана още е с роклята, с която беше в тронната зала. Поглеждам към залязващото слънце и осъзнавам, че оттогава е изминал цял ден. Не знам колко дълго съм седяла до змията, знам само, че съм изгубила представа за времето. Имам чувството, че е изминала цяла вечност и едновременно с това не е минал и миг, откакто Кардан бе преобразен от проклятието.

— Те са тук — казва Фанд, като бърза по пътеката да застане до Бомбата.

Зад нея се чува тропот на копита. Мадок идва на кон, не е с обичайната броня, а с жакет от тъмносиньо кадифе. Когато слиза от седлото, забелязвам, че куца много силно с крака, по който се плъзна змията.

Зад него идва ледена карета, теглена от вълшебни коне, подобни на кристал, сякаш са създадени от замръзнали вълни. Когато владетелите на Двора на зъбите слизат от каретата, тя и конете се разтапят.

Лейди Нор и лорд Джарел са с бели кожени палта, макар че не е особено студено. Зад тях стои един слуга, който държи малко, обковано със сребро ковчеже. До него е кралица Сурен. Макар че тя е владетелят, е облечена само с проста бяла риза. Златна корона е зашита за челото й, а тънка златна верижка е прокарана през кожата на китката й и служи като повод. В единия й край има лост, който й пречи да се откъсне.

По лицето й има пресни следи от оглавника, с който я видях последния път.

Опитвам се да запазя неутрално изражение, но ми е трудно да скрия ужаса си.

Мадок пристъпва напред, усмихва ни се, сякаш сме се настанили за семеен портрет, към който смята да се присъедини.

Оук вдига глава и пребледнява, когато вижда верижката, която минава през кожата на кралица Сурен. После поглежда към Мадок, сякаш очаква обяснение.

Но такова не последва.

— Искате ли възглавници? — питам малката група на Мадок. — Мога да наредя да ви донесат.

Лейди Нор и лорд Джарел оглеждат градините, рицарите и Бомбата с воала, Грима Мог и семейството ми. Оук отново се нацупва, легнал по лице на възглавницата. Искам да го побутна с крак заради тази грубост, но може би в момента е добре да бъде груб. Не мога да позволя на Двора на зъбите да си мислят, че са твърде важни за нас. А що се отнася до Мадок — той ни познава твърде добре, за да се впечатли.

— Аз ще остана права — казва лейди Нор и извива устна.

Трудно е да седнеш достолепно на възглавница, а и така ще е принудена да заеме много по-ниска позиция от мен. Разбира се, че ще откаже предложението ми.

Мисля за Кардан и как носеше короната си накриво, как се изтягаше на трона. Това му придаваше непредвидим вид и напомняше на всички, че е достатъчно могъщ, за да налага той правилата. Решавам да последвам примера му, доколкото мога, включително и дразнещата поза.

— Много е дръзко да дойдете тук — казвам аз.

— Точно ти би оценила малко дързост. — Мадок поглежда към Виви и Тарин, накрая към мен. — Скърбих за теб. Наистина вярвах, че си мъртва.

— Изненадана съм, че не си потопил шапката си в кръвта ми — отговарям аз.

До мен Грима Мог извива вежди.

— Не мога да те виня, че си ми ядосана — казва той. — Но и двамата таихме гняв един към друг твърде дълго, Джуд. Ти не си глупачката, за каквато те вземах, а аз не искам да те наранявам. Ти си върховната кралица на Царството на феите. Както и да си се добрала до този трон, мога само да те аплодирам.

Той може и да не иска да ме нарани, но това не означава, че няма да го направи.

— Тя е кралицата — казва Тарин. — И не умря на снега само защото земята я излекува.

Всички около нас започват да шепнат. Лейди Нор ме гледа с явно отвращение. Забелязвам, че нито тя, нито съпругът й ми се поклониха, нито се обърнаха към мен с титлата ми. Колко ли е вбесена да ме гледа дори на това подобие на трон. Колко ли ненавижда самата мисъл, че се обявявам за истинската кралица.

— Нормално е детето да постигне онова, за което родителят може само да мечтае — казва Мадок. Сега гледа Ориана, с присвити очи. — Но нека си спомним, че голяма част от споровете в това семейство бяха заради опита ми да сложа Оук на трона. Винаги съм бил готов не само да нося короната, но и да управлявам чрез децата си.

В мен проблясва горещ и ярък гняв.

— И да се обърнеш срещу децата си, ако не позволят да бъдат управлявани от теб.

Той прави пренебрежителен жест.

— Нека мислим за следващите ти ходове, върховна кралице Джуд. Ти и твоята армия, предвождана от страховития нов генерал, ще се сблъскате с моята. Ще има голяма битка. Вероятно ще победиш и аз ще се оттегля на север, където ще започна да кроя нови планове. Или пък ще умра. Но после какво? Кралят все още ще е змия, чиито люспи са по-твърди от най-твърдата броня и чиято отрова се просмуква в земята.

А ти още ще бъдеш смъртна. Вече няма кръвна корона, която да обвързва поданиците ти към теб, а дори да имаше, ти не можеш да я носиш. Лейди Аша събира придворни и рицари, които твърдят, че тя, като майка на Кардан, трябва да стане регент до завръщането му. Ще трябва да отблъскваш убийци и претенденти по време на цялото си царуване.

Поглеждам към Бомбата, която не ми спомена за лейди Аша. Тя кима леко.

Да, картинката никак не е хубава и всичко това е вярно.

— Тогава може Джуд да се оттегли — казва Виви, като изправя гръб на възглавниците. — Да абдикира. Или както там се нарича.

— Тя няма да го направи — отвръща Мадок. — Ти никога не си разбирала какви са стремежите на Джуд, вероятно защото, ако ги разбираше, не би могла да продължиш да се държиш така, сякаш има лесни отговори. Тя се превърна в мишена, за да не бъде брат й такава.

— Не ми изнасяй лекции — отвръща Виви. — Ти си виновен за всичко. Оук е в опасност. Кардан е прокълнат. Джуд едва не умря.

— Аз съм тук — казва Мадок. — За да оправя нещата.

Взирам се в лицето му, спомням си как, докато ме мислеше за Тарин, ми каза, че ако убийството на съпруга й й тежи, може да прехвърли вината върху него. Вероятно и сега смята, че прави нещо подобно, но не мога да се съглася.

Лорд Джарел пристъпва напред.

— Това дете в краката ти ли е законният наследник на рода Грийнбрайър?

— Да — отвръщам. — Оук ще бъде върховен крал някой ден. Слава богу, брат ми не ми противоречи.

Лейди Нор кима.

— Ти си смъртна. Няма да живееш дълго.

Решавам да не споря. Тук смъртните могат да останат млади, но годините се завръщат в мига, в който стъпим в света на хората. Дори да можех да избегна тази съдба, аргументите на Мадок са убедителни. Няма да ми е лесно на трона без Кардан.

— Нали това означава смъртна — казвам с въздишка на раздразнение. — Ние умираме. Мисли за нас като за падащи звезди, мимолетни, но ярки.

— Поетично — казва тя. — И фаталистично. Много добре. Като че ли можеш да се държиш разумно. Мадок иска да ти направим предложение. Ние знаем как да контролираме твоя змийски съпруг.

Усещам как кръвта шуми в ушите ми.

— Да го контролирате?

— Както би сторила с всяко животно. — Лорд Джарел ми се усмихва злобно. — Имаме магически оглавник на разположение. Създаден е от самия Гримсен и може да обуздае всичко. Всъщност сам се наглася към животното. Сега, когато Гримсен вече го няма, подобна вещ е по-ценна от всякога.

Поглеждам към Сурен и белезите й. Това ли е носила тя? Свалили са го от нея, за да го дадат на мен?

Лейди Нор продължава по темата, подхваната от съпруга й:

— Ремъците бавно ще потънат в кожата и Кардан ще бъде вечно твой.

Не съм сигурна какво точно означава това.

— Мой ли? Той е под властта на проклятие.

— И вероятно така ще си остане, ако вярваме на думите на Гримсен — продължава тя. — Но ако някак все пак си върне предишната форма, пак ще остане под твоята власт. Не е ли прекрасно?

Прехапвам езика си, за да не реагирам.

— Това е необикновено предложение — казвам и се обръщам към Мадок. — С което искам да кажа, че ми прилича на капан.

— Да — отвръща той, — разбирам. Но ние всички ще получим каквото искаме. Джуд, ти ще бъдеш върховната кралица толкова дълго, колкото пожелаеш. Ако змията е обуздана, ще можеш да властваш без съпротива. Тарин, ти ще бъдеш сестрата на кралицата и ще си върнеш привилегиите в двора. Никой няма да ти попречи да получиш имението и земята на Лок. Може би сестра ти дори ще ти даде титла.

— Никога не се знае — казвам, което е много близо до това да се потопя в картинката, която той рисува.

— Вивиен, ти ще можеш да се върнеш в света на смъртните и да се забавляваш колкото си искаш, без семейството ти да ти пречи. А Оук може да живее отново с майка си. — Той ме поглежда напрегнато в очите. — Ние ще се разправим с Живия съвет и аз ще заема тяхното място. Аз ще насочвам ръката ти, Джуд.

Поглеждам към Двора на зъбите.

— А те какво ще получат?

Лорд Джарел се усмихва.

— Мадок се съгласи да ожени брат ти Оук за нашата малка кралица, така че, когато той седне на трона, тя ще бъде до него.

— Джуд…? — пита нервно Оук.

Ориана хваща ръката му и я стиска.

— Това е абсурдно — казва Виви. — Оук не бива да има нищо общо с тези създания и със зловещата им дъщеря.

Лорд Джарел я поглежда с яростно отвращение.

— Ти, единственото истинско дете на Мадок, си най-незначителната тук. Явно си голямо разочарование.

Виви извърта очи.

Аз поглеждам към малката кралица, взирам се в бледото й лице и странно празните очи. Макар че обсъждаме съдбата й, тя не изглежда заинтригувана. Не изглежда и като дете, с което са се държали добре. Не мога да си представя да обвържа брат си с нея.

— Нека оставим въпроса за брака на Оук засега — казва Мадок. — Искаш ли оглавника, Джуд?

Това е нещо чудовищно — мисълта да обвържа Кардан към себе си във вечно подчинение. Искам него, искам той да се върне, да стои до мен и да се смее на всичко това. Съгласна съм да бъде лош, да бъде жесток, както навремето, само да е до мен сега.

Мисля за думите на Кардан в тронната зала, преди да унищожи короната: и предаността, и обичта трябва да се заслужат.

Беше прав. Разбира се, че беше прав. И все пак искам този оглавник. Искам го отчаяно. Представям си се на възстановения трон, с кротката змия до мен, символ на властта ми и напомняне за любовта ми. Така няма да го изгубя напълно.

Това е ужасен образ, но и ужасно примамлив.

Така поне ще имам надежда. Защото каква е алтернативата? Да водя битка и да пожертвам живота на хората си? Да прогоня змията и да се откажа от всякаква надежда да си върна Кардан? И защо? Изморена съм от битки.

Да позволя на Мадок да управлява чрез мен. Или поне да се опита.

— Закълни ми се, че този оглавник не прави нищо друго — казвам.

— Нищо друго — отвръща лейди Нор. — Само ти позволява да контролираш създанието, на което е сложен, ако изречеш думите на заповедта. Щом договорим условията, ще ти ги кажем.

Лорд Джарел маха към един от слугите си, който вади оглавника от ковчежето и го пуска на купчина пред мен. Той сияе, златен. Фини изковани нишки и възможност за бъдеще, в което не е нужно да губя онова, което ми е останало.

— Питам се — казвам аз, — щом имате такъв прекрасен предмет на разположение, защо не сте го използвали сами.

Той не отговаря някак твърде дълго.

— О — казвам аз, като си спомням пресните драскотини по люспите на змията. Ако огледам оглавника, сигурно ще видя засъхналата кръв на рицарите от Двора на зъбите, вероятно и доброволци от армията на Мадок. — Защото вие не можете да му сложите оглавника, нали? Колко жертви дадохте?

Лорд Джарел изглежда много недоволен от мен.

Мадок отговаря:

— Един батальон. И част от Кривата гора се запали. Създанието не ни позволи да го доближим. Бързо и смъртоносно е, а отровата му изглежда неизчерпаема.

— Но в залата — казва лейди Нор — той знаеше, че Гримсен му е враг. Ние вярваме, че ти ще можеш да го примамиш. Както девиците са примамвали еднорози навремето. Ти можеш да му сложиш оглавника. А ако умреш, докато се опитваш, Оук ще заеме трона по-рано заедно със своята кралица.

— Много прагматично — казвам аз.

— Обмисли това предложение — обажда се Грима Мог. Обръщам се към нея и тя свива рамене. — Мадок е прав. Иначе ще ти е трудно да задържиш трона. Не се съмнявам, че можеш да сложиш оглавника на змията, както и че тя ще се превърне в оръжие, каквото нито една армия не е виждала. Това е власт, момиче.

— А можем и да ги убием веднага. Да вземем оглавника като плячка — казва Бомбата и вдига воала от лицето си. — Те вече са предатели. Невъоръжени са. И доколкото ги познавам, възнамеряват да те измамят. Ти сама призна това, Джуд.

— Лиливер? — казва лейди Нор.

Странно е да чуя как я наричат с име, различно от прякора й, но Бомбата е била пленница в Двора на зъбите, преди да стане шпионин. Те знаят само това й име.

— Помниш ме — казва Бомбата. — Знай, че и аз те помня.

— Дори да вземете оглавника, не знаете как действа той — казва лорд Джарел. — Не можете да обуздаете змията без нас.

— Мисля, че ще мога да изтръгна тази информация от нея — казва Бомбата. — И то с удоволствие.

— Ще й позволиш ли да ни говори така? — обръща се лейди Нор към Мадок, сякаш той може да стори нещо.

— Лиливер изобщо не е говорила на вас — казвам аз кротко. — Тя говори на мен. И тъй като ми е съветник, ще е глупаво да не обмисля внимателно думите й.

Мадок се изсмива рязко.

— О, я стига, знаеш, че лорд Джарел и лейди Нор са достатъчно злобни, за да не ти кажат нищо, както и да ги измъчва твоята шпионка. А ти искаш този оглавник, дъще.

Дворът на зъбите подкрепяше Мадок в стремежа му към трона. Сега те виждат начин да управляват Елфхейм сами, чрез Оук. Още щом Оук и Сурен се оженят, аз ще се сдобия с мишена на гърба. Мадок също.

Но пък аз ще имам змията, обвързана към мен.

Змия, която е разрушението на самата земя.

— Покажи ми добрата си воля — казвам аз. — Кардан изпълни това, което поиска от него по отношение на Орлаг и Морските дълбини. Освободи я от опасността, която е надвиснала над нея. Тя и дъщеря й ме мразят, така че не бива да се притесняваш, че ще ми се притекат на помощ.

— Мислех си, че и ти ги мразиш — казва Мадок смръщен.

— Искам да видя, че жертвата на Кардан не е била напразно — казвам аз. — И да се уверя, че няма да се измъкваш така от всяка сделка.

Той кима.

— Добре. Направено е.

Поемам дълбоко дъх.

— Няма да се съглася на нищо по отношение на Оук, но ако искаш да спреш войната, кажи ми как действа оглавникът и ни остави да работим за мир.

Лорд Джарел се качва на платформата и стражите пристъпват пред него, оръжията им го спират.

— Да не искаш да го кажа на глас, пред всички? — пита той, подразнен.

Махам на стражите и той се навежда да прошепне отговора в ухото ми:

— Откъсни три косъма от главата си и ги сплети в оглавника. Ще бъдете обвързани заедно. — После отстъпва назад. — Е, сега съгласна ли си на нашата сделка?

Поглеждам и тримата.

— Когато върховният крал бъде обуздан, ще ви дам всичко, което поискахте, всичко, което е в моята власт. Но няма да получите нищо преди това.

— Тогава направи така, Джуд — казва ми Мадок. — Утре дай пир за нисшите дворове и покани и нас. Обясни им, че сме преодолели различията си пред лицето на по-голяма заплаха и сме ти дали средство, с което да обуздаеш змията крал. Нашите армии ще се съберат на скалите на Инсуиъл, но няма да се бият. Ти ще вземеш оглавника и ще примамиш змията. Щом го сложиш, издай първата си заповед. Така ще покажеш, че е укротен, и всички ще те приветстват. Това ще утвърди властта ти и ще ти даде повод да ни възнаградиш. И ти ще го направиш.

Той вече се опитва да управлява чрез мен.

— Ще е хубаво да имаш кралица, която може да лъже вместо теб, нали? — питам аз.

Мадок се усмихва, но без злоба.

— Ще е хубаво отново да бъдем семейство.

Аз не виждам нищо хубаво, освен гладката кожа на оглавника в ръцете ми.

По пътя към двореца минавам през тронната зала, но когато влизам вътре, няма и следа от змията, само гънките на разкъсана златна кожа.

Излизам в нощта на скалния бряг. Там коленича на камъните и хвърлям сгънат лист хартия във вълните.

Ако някога си го обичала — пише на него. — Помогни ми.