Холи Блек
Кралица на нищото (1)

Пролог

Кралският астролог Бафен се взираше в звездната карта и се опита да не потрепва, защото изглеждаше сигурно, че най-младият принц на Елфхейм ще бъде изпуснат на кралската си глава.

Седмица след раждането на принц Кардан той най-сетне бе представен на върховния крал. Предишните петима наследници бяха показани веднага, все още ревящи новородени, но лейди Аша бе забранила на върховния крал да я посещава, преди да се е възстановила от раждането.

Бебето беше слабичко, сбръчкано и тихо, взираше се в Елдред с черни очи. Размаха малката си, подобна на камшик опашка с такава сила, че щеше да разтвори пелените. Лейди Аша като че ли не знаеше как точно да го държи. Всъщност тя го държеше така, сякаш се надяваше някой скоро да го вземе от ръцете й.

— Кажи ни бъдещето му — настоя върховният крал.

Само неколцина се бяха събрали да видят представянето на новия принц — смъртният Вал Морен, който беше дворцов поет и сенешал, и двама членове на Живия съвет: Рандалин, министърът на ключовете, и Бафен. В празната зала думите на краля отекнаха.

Бафен се поколеба, но не можеше да не отговори. Елдред бе благословен с пет деца преди принц Кардан, смайваща плодовитост за вълшебния народ, с тяхната рядка кръв и малко раждания. Звездите бяха проговорили за всеки от малките принцове и принцеси, предричаха успехи в поезията и песните, в политиката, в добродетелта и дори в пороците. Но този път той видя нещо съвсем различно.

— Принц Кардан ще бъде последното ви дете — каза кралският астролог. — Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.

Лейди Аша си пое рязко дъх. За първи път притисна детето към себе си. То се разшава в ръцете й.

— Питам се кой ли ти е повлиял при разчитането на знаците. Вероятно принцеса Елоуин има пръст в това. Или принц Дейн.

Може би ще е по-добре да го изпусне на земята — помисли си жестоко Бафен.

Върховният крал Елдред прокара ръка по брадичката си.

— Не може ли това някак да се предотврати?

Не беше точно благословия, че звездите даваха на Бафен толкова много загадки и толкова малко отговори. Често му се искаше да вижда по-ясно, но не и този път. Той сведе глава в поклон, за да не среща очите на върховния крал.

— Само от пролятата му кръв може да се издигне велик владетел, но не и преди да се случи онова, което предрекох.

Елдред се обърна към лейди Аша и детето й — носителя на лош късмет. Бебето беше съвсем тихо, не плачеше, не гукаше, опашката още се мяташе.

— Отведи момчето — каза върховният крал. — Отгледай го както решиш.

Лейди Аша дори не потрепна.

— Ще го отгледам както подобава на сана му. Той все пак е принц и твой син.

В тона й имаше горчивина и Бафен смутено си спомни, че някои пророчества се изпълняват именно чрез действията за предотвратяването им.

За миг всички се смълчаха. Тогава Елдред кимна на Вал Морен, който слезе от подиума и след малко се върна с тънка дървена кутия с мотив от дървесни корени по капака.

— Дар — каза върховният крал, — признание за твоя принос към рода Грийнбрайър.

Вал Морен отвори кутията и разкри изящна огърлица от тежки смарагди. Елдред я взе и я сложи на шията на лейди Аша. После докосна бузата й с опакото на ръката си.

— Щедростта ви е огромна, господарю — каза тя, малко успокоена.

Бебето стисна един камък в юмручето си, вгледано в баща си с бездънните си очи.

— Сега върви да си почиваш — каза по-тихо Елдред и този път тя се подчини.

Лейди Аша излезе с високо вдигната глава, стиснала здраво детето си. Бафен усети тръпка на някакво предчувствие, което нямаше нищо общо със звездите.

Върховният крал Елдред не посети отново лейди Аша, нито я извика при себе си. Вероятно трябваше да преодолее недоволството си и да възпитава сина си. Но когато погледнеше принц Кардан, сякаш се взираше в несигурно бъдеще, и затова го избягваше.

Лейди Аша, като майка на принц, беше много търсена в двора, макар и не от върховния крал. Тя се отдаде на капризите и фриволността и реши да се завърне към веселия живот на придворна. Не можеше да ходи на балове с дете по петите, затова намери котка с мъртвородени котенца, за да бъде негова дойка.

Това продължи, докато принц Кардан не започна да пълзи. Тогава котката беше бременна отново и той започна да я дърпа за опашката. Котката избяга в конюшните, изоставяйки го и тя.

И така, той израсна в двореца без обич и грижи. Кой би посмял да попречи на един принц да краде храна от огромните маси и да я яде под тях, да поглъща откраднатото на огромни хапки? Сестрите и братята му единствено се смееха, играеха си с него като с малко кученце.

Той само понякога обличаше дрехи, вместо това се окичваше с гирлянди цветя и хвърляше камъни по стражата, ако се опитваха да припарят до него. Единствено майка му имаше някакво влияние над него, но тя рядко се опитваше да го обуздае. Дори напротив.

— Ти си принц — заявяваше му категорично, когато той не влизаше в конфликт или не успяваше да си поиска нещо. — Всичко е твое. Трябва само да си го вземеш.

А понякога казваше:

— Аз искам това. Донеси ми го.

Казано е, че вълшебните деца не са като децата на смъртните. Те нямат нужда от толкова любов. Нямат нужда да бъдат завивани нощем и могат да заспят доволни в някой студен ъгъл на бална зала, завити с покривка за маса. Нямат нужда да бъдат хранени; те просто пият роса и отмъкват хляб и сметана от кухнята. Нямат нужда да бъдат утешавани, защото рядко плачат.

Но ако вълшебните деца се нуждаят от малко любов, то вълшебните принцове се нуждаят от някакво възпитание.

Затова, когато най-големият брат на Кардан го накара да стреля по орех върху главата на смъртен, Кардан не бе имал мъдростта да се възпротиви. Действията му бяха импулсивни, а маниерите — властни.

— Точната стрелба толкова впечатлява баща ни — каза принц Дейн с лека, закачлива усмивка. — Но вероятно е твърде трудно. Най-добре изобщо не се опитвай, ще се провалиш.

За Кардан, който не можеше да привлече вниманието на баща си и отчаяно го искаше, това бе изкусително. Той не се запита кой е смъртният или как се е озовал в двора. Така и не разбра, че този мъж е бил любим на Вал Морен и че сенешалът ще полудее от мъка, ако той умре.

А тогава Дейн щеше да може да заеме по-висшето положение от дясната страна на върховния крал.

— Твърде трудно ли? По-добре да не опитвам? Това са думи на страхливец — каза Кардан, изпълнен с детинско перчене.

Всъщност брат му се опитваше да го сплаши, но това го направи още по-надменен.

Принц Дейн се усмихна.

— Нека поне си разменим стрелите. Така, ако пропуснеш, можеш да кажеш, че моята стрела не е уцелила.

Принц Кардан трябваше да се усъмни при тази проява на загриженост, но той не бе научен да различава истината от лъжата.

Затова взе стрелата на Дейн, опъна тетивата и се прицели в ореха. Внезапно му прималя. Можеше да не уцели ореха. Можеше да нарани човека. Но веднага след това дойде гневното ликуване при мисълта да стори нещо толкова ужасяващо, че баща му да не може вече да го пренебрегва. Щом не можеше да получи вниманието на върховния крал заради нещо добро, тогава вероятно щеше да го получи заради нещо много, много лошо.

Ръката му потрепери.

Влажните очи на смъртния се взираха в него с ужас. Беше омагьосан, разбира се. Никой не би могъл да стои така безропотно. И точно това го накара да реши.

Кардан се засмя насилено, когато отпусна тетивата и остави стрелата да падне от улея.

— Не мога да стрелям при тези условия — каза той, защото се чувстваше глупаво, че се отказва. — Вятърът идва от север и ми роши косата. Влиза ми в очите.

Но принц Дейн вдигна лъка и пусна стрелата, която бе взел от Кардан. Тя прониза гърлото на смъртния и той падна почти беззвучно, с отворени, втренчени в нищото очи.

Случи се така бързо, че Кардан дори не извика, не реагира. Само се взираше в брат си, докато бавно и с ужас осъзнаваше станалото.

— О — каза принц Дейн с доволна усмивка. — Колко жалко. Като че ли твоята стрела не уцели ореха. Сигурно можеш да се оплачеш на баща ни, че косата ти е влизала в очите.

А после, макар че протестираше, никой не искаше да чуе принц Кардан. Дейн се погрижи за това. Той разказваше на всички за безразсъдството на младия принц, за арогантността му, за стрелата му. Върховният крал дори не благоволи да изслуша Кардан.

Въпреки молбите на Вал Морен за екзекуция, Кардан беше наказан заради смъртта на човека така, както наказват принцовете. Върховният крал нареди да затворят лейди Аша вместо него в Кулата на забравата — за Елдред бе облекчение, че има повод да го направи, защото тя беше вече досадна и създаваше неприятности. Принц Кардан бе поверен на грижите на Бейлкин, най-големия от наследниците, най-жестокия и единствения, който бе готов да го вземе.

Ето така бе изградена репутацията на принц Кардан. И той нямаше какво друго да стори, освен да й остане верен.