Холи Блек
Злият крал (30)

29

Върховният крал се върна в покоите си, за да си почине. Аз хвърлям окървавената си рокля в огъня, обличам роба и съставям план. Ако никой от придворните не е видял лицето ми, преди Бейлкин да ги отпрати, защото бях с наметалото и качулката, може да не успеят да ме идентифицират. И разбира се, мога да излъжа. Но въпросът как да избегна обвинение в убийство на посланика на Морските дълбини избледнява пред въпроса какво да правя с Мадок.

Щом половината армия е тръгнала с него, ако Орлаг реши да нападне, нямам представа как ще я отблъснем. Кардан трябва да избере нов велик генерал, и то бързо.

И ще трябва да каже на по-нисшите дворове за измяната на Мадок, за да знаят, че генералът не говори от името на върховния крал. Трябва да има начин да го върна във Върховния двор. Той е горд, но практичен. Вероятно отговорът все пак е свързан с Оук. Вероятно трябва да покажа по-явно надеждите си Оук да управлява. Точно обмислям това, когато на вратата се чука.

Отварям и виждам вестоносец — момиче с люлякова кожа и кралска ливрея.

— Върховният крал изисква присъствието ви. Дойдох да ви отведа до покоите му.

Поемам треперливо дъх. Може никой да не ме е видял, но Кардан и сам се е досетил. Той знае с кого отидох да се срещна и колко късно се върнах. Видя кръвта по ръкава ми. Ти командваш краля, не обратното — напомням си, но все пак се чувствам зле.

— Нека се преоблека.

Тя клати глава.

— Кралят ясно показа, че иска да дойдете веднага.

Когато стигам до кралските покои, Кардан е сам, облечен просто. Седи в подобно на трон кресло. Изглежда изтощен, очите му светят прекалено, сякаш още има отрова в кръвта си.

— Моля те, седни — казва той.

Аз го правя предпазливо.

— Някога ти ми предложи нещо — казва Кардан, — сега и аз имам предложение за теб. Върни ми свободната воля. Върни ми свободата.

Поемам рязко дъх. Изненадана съм, макар че не би трябвало. Никой не иска да е под властта на друг, макар че според мен балансът на силите между нас постоянно се лашка в едната и в другата посока, въпреки клетвата му. Моят контрол над него прилича повече на балансиране на върха на нож, почти невъзможно и вероятно опасно. Все пак да се откажа от това, би означавало да се откажа от всякакво подобие на власт. Би означавало да се откажа от всичко.

— Знаеш, че не мога да го направя.

Той не изглежда особено възмутен от отказа ми.

— Изслушай ме. Ти искаш да ти се подчинявам една година и един ден. Изтече повече от половината ти време. Готова ли си да сложиш Оук на трона?

В първия миг не отговарям, надявам се, че може да сметне въпроса си за реторичен. Когато става ясно, че случаят не е такъв, аз клатя глава.

— И затова искаш да продължиш клетвата ми. Как точно смяташ да го направиш?

Отново нямам отговор. Не и подходящ.

Той се усмихва.

— Мислиш си, че нямам с какво да преговарям.

И преди съм сглупявала да го подценявам, опасявам се, че ще го направя отново.

— Нима е възможна сделка? — питам го. — Когато аз искам да положиш отново клетва пред мен, поне за още една година, ако не за десетилетие, а ти искаш да се отървеш от нея?

— Баща ти и сестра ти ме изиграха — казва Кардан. — Ако Тарин ми беше заповядала, щях да разбера, че не си ти. Но бях болен и изморен и не исках да ти отказвам. Дори не попитах защо, Джуд. Исках да ти покажа, че можеш да ми вярваш, че не е нужно да ми заповядваш. Царството на феите страда, когато ние сме се хванали за гърлата. Ти се опитваше да ме накараш да правя каквото смяташ за необходимо и когато бяхме в противоречие, не можехме да сторим друго, освен да се манипулираме взаимно. Това не свърши работа, но и няма как просто да се откажем. Не можем да продължаваме така. Тази нощ го доказа. Трябва да мога да решавам сам.

— Нали каза, че нямаш против да изпълняваш заповедите ми — отвръщам аз в опит да се пошегувам, но той не се усмихва.

Извръща очи, сякаш не иска да срещне погледа ми.

— Още една причина да не си позволявам този лукс. Ти ме направи върховен крал, Джуд. Позволи ми да бъда върховен крал.

Скръствам ръце на гърдите си.

— А аз какво ще бъда? Твоя слугиня?

Ужасно е, че всъщност е прав, но няма начин да му дам това, което иска. Не мога да отстъпя встрани, не и когато Мадок е някъде там, не и при толкова много заплахи. И все пак не мога да не си спомня какво каза Бомбата — че Кардан не знае как да призове връзката си със земята. Или думите на Хлебарката — че Кардан се мисли за шпионин, който се преструва на крал.

— Омъжи се за мен — казва той. — Стани кралица на Елфхейм.

В мен се разлива студ от шока, сякаш някой е казал особено гадна шега по мой адрес. Сякаш някой е погледнал в сърцето ми и е видял най-нелепото, най-детинското желание и после го е използвал срещу мен.

— Не можеш.

— Мога — отвръща той. — Кралете и кралиците обикновено се женят по политически причини, но може да се приеме, че и сега е така. Ако станеш кралица, няма да ти трябва подчинението ми. Можеш да издаваш собствени заповеди. А аз ще бъда свободен.

Не мога да не си спомня, че само преди месеци се опитвах да си извоювам място в двора, отчаяно се надявах на рицарство, а не получих дори него.

И точно Кардан, който все казваше, че не ми е мястото в Царството на феите, ми предлага това.

Той продължава:

— А и няма да е завинаги. Браковете на кралете продължават, докато трае управлението им, а в нашия случай то няма да е дълго. Само докато Оук порасне достатъчно, за да управлява, ако приемем, че иска това. Ще получиш всичко, което желаеш, ако просто ме освободиш от клетвата ми за подчинение.

Сърцето ми бумти така силно, че ме е страх да не се пръсне.

— Ти сериозно ли? — успявам да попитам.

— Разбира се. Сериозно и искрено.

Търся някакъв номер, защото това сигурно е от вълшебните сделки, които изглеждат едно, но се оказват съвсем друго.

— Нека позная, искаш да те освободя от клетвата ти, защото обещаваш да се ожениш за мен? Но сватбата ще се състои на куково лято, когато луната изгрее от запад и приливите се обърнат.

Той клати глава и се смее.

— Ако се съгласиш, ще се оженя за теб тази нощ. Не, дори още сега. Ще разменим клетвите си и готово. Това не е брак между смъртни, за който трябва да има свидетели. Аз не мога да лъжа. Не мога да се отрека от теб.

— Не след дълго клетвата ти ще отпадне — казвам, защото да мисля за предложението му… че не само ще съм част от двора, но и ще го оглавявам… е твърде изкушаващо и е трудно просто да го отхвърля, въпреки последствията. — Едва ли мисълта, че още няколко месеца ще си обвързан с мен, е така непоносима, че искаш да се обвържем за години напред.

— Както казах, много неща може да се случат за година и един ден. Много неща се случиха и за половината от това време.

Мълчим, опитвам се да мисля. От седем месеца въпросът какво ще сторя след година и един ден ме преследва. Това е решение, но не го усещам особено практично. То е като някаква абсурдна мечта, родена в лятна дрямка на зелена поляна, твърде смущаваща, за да я призная дори пред сестрите си.

Смъртните момичета не стават кралици на Царството на феите.

Представям си какво би било да имам своя корона, своя власт. Може би тогава вече няма да се страхувам да го обичам. Тогава сигурно ще е редно. Може би тогава няма да се страхувам от всичко, от което цял живот се плаша — че ще бъда унижена, слаба, незначителна. Може би дори ще стана мъничко вълшебна.

— Да — казвам, но гласът ми ме предава. Излиза като въздишка. — Да.

Той се навежда напред, извил вежди, но го няма обичайното арогантно изражение. Не мога да разчета лицето му.

— С какво се съгласяваш?

— Добре. Ще го направя. Ще се омъжа за теб.

Той ми се усмихва дяволито.

— Нямах представа, че ще е такава голяма жертва за теб.

Ядосана се тръшвам на дивана.

— Не това имах предвид.

— Обикновено се смята, че брак с върховния крал на Елфхейм е голяма награда и чест, за която малцина са достойни.

Е, явно с откритостта беше дотук. Извъртам очи, благодарна, че отново се държи като себе си и мога да се преструвам на не твърде смаяна от случилото се току-що.

— Е, какво ще правим?

Мисля за сватбата на Тарин и за онази част от церемонията, която никой не видя. Мисля за сватбата на майка си. Сигурно и тя е дала брачна клетва на Мадок. И внезапно през мен преминава тръпка, за която се надявам да не е лошо предчувствие.

— Просто е — казва той и се издърпва на ръба на стола. — Заклеваме се във вярност. Първо аз… освен ако не искаш да изчакаме. Сигурно си представяш нещо по-романтично.

— Не — отвръщам бързо.

Не искам да призная, че изобщо съм си представяла нещо такова.

Той сваля моя пръстен от ръката си.

— Аз, Кардан, син на Елдред, върховен крал на Елфхейм, вземам теб, Джуд Дуарте, смъртна повереница на Мадок, за моя невеста и кралица. Нека сме свързани, докато не пожелаем друго и не предадем короната другиму.

Докато той говори, аз започвам да треперя от нещо средно между надежда и страх. Думите му са така значителни, че ми се струват нереални, особено тук, в покоите на Елдред. Времето като че ли се забавя. Над нас клоните започват да напъпват, сякаш самата земя е чула думите му.

Той хваща ръката ми и плъзга на нея пръстена. Размяната на пръстени не е ритуал на вълшебния народ и аз съм изненадана.

— Твой ред е — казва Кардан. Усмихва ми се. — Надявам се, че ще изпълниш обещанието си и ще ме освободиш след това от клетвата ми за подчинение.

Усмихвам се, което ми помага да се съвзема. Все още не вярвам напълно, че това се случва. Стискам ръката му, когато заговарям:

— Аз, Джуд Дуарте, вземам Кардан, върховен крал на Елф-хейм, за мой съпруг. Нека бъдем свързани, докато не пожелаем друго и не предадем короната другиму.

Той целува белега на дланта ми.

Под ноктите ми още има кръв от брат му.

Нямам пръстен за него.

Над нас пъпките разцъфват. Цялата зала ухае на цветя.

Отдръпвам се и отново заговарям, като прогонвам всички мисли за Бейлкин и за бъдещето, когато ще трябва да му кажа какво съм сторила.

— Кардан, син на Елдред, върховен крал на Елфхейм, освобождавам те от властта си. Освобождавам те от клетвата за подчинение сега и завинаги.

Той въздиша и се изправя леко нестабилно. Още не мога да проумея, че… дори не мога да мисля за това. Твърде много неща се случиха тази нощ.

— Изглеждаш много изтощен.

Ставам, за да мога да го хвана, ако падне, но и аз не съм стабилна.

— Ще си легна — казва той и ми позволява да го отведа до огромното легло. Там не пуска ръката ми. — Ако легнеш с мен.

Няма причина да възразявам и лягам, а усещането за нереалност се засилва. Докато се изтягам на бродираната покривка, осъзнавам, че съм направила нещо много по-оскверняващо от това да легна в постелята на върховния крал, много по-дръзко от това да сложа пръстена с печат на ръката си, дори от това да седна на трона.

Станах кралицата на Царството на феите.

 

 

Целуваме се в мрака, замаяни от изтощение. Не очаквам да заспя, но го правя, ръцете и краката ни са преплетени. Първият ми спокоен сън, откакто се върнах от Морските дълбини. Будя се от чукане по вратата.

Кардан вече е станал, играе си с мускалчето от глина, което Бомбата донесе, прехвърля го от ръка на ръка. Още е облечен и изглежда раздърпан като след пир. Аз се увивам по-плътно с робата си. Не искам да личи, че съм спала в леглото му.

— Ваше величество — казва вестоносецът, един рицар. — Брат ви е мъртъв. Имало е дуел, доколкото успяхме да разберем.

— О… — казва Кардан.

— И кралицата на Морските дълбини. — Гласът на рицаря трепери. — Тя е тук и иска възмездие за убийството на посланика й.

— Обзалагам се. — Гласът му е сух, накъсан. — Е, да не я караме да чака. Ти. Как ти е името?

Рицарят се колебае.

— Ранох, ваше величество.

— Сър Ранох, събери отряд рицари да ме придружи до водата. Чакайте във вътрешния двор.

— Но генералът…

— Той не е тук — довършва вместо него Кардан.

— На вашите заповеди — казва рицарят.

Чувам вратата да се затваря и Кардан се обръща със странно изражение към мен.

— Е, съпруго — казва ми с леден глас. — Явно все пак пазиш още тайни в зестрата си. Ела, трябва да се облечем за първата ни аудиенция заедно.

Сърцето ми се свива, но няма време да обяснявам, а и нямам добро обяснение.

Хуквам по коридорите, облечена с робата. Щом влизам в покоите си, искам да ми донесат меча и обличам кадифения жакет, като през цялото време се питам какво ли означава всъщност новият ми статут и какво ще стори сега Кардан, когато не е под властта ми.