Холи Блек
Злият крал (20)

19

До края на нощта оставам в Двора на сенките, подготвям планове за опазването на Оук. Крилати стражи, които могат да го отнесат във въздуха, ако бъде примамен от вълните, с които някога си играеше. Шпионка, дегизирана като бавачка, за да го следи, да се грижи за него и да опитва всичко, което той може да вкуси. Стрелци по дърветата, които да се целят във всеки, който се приближи до брат ми.

Докато се опитвам да предвидя какво може да стори Орлаг и как да разбера веднага за него, на вратата се чука.

— Да? — викам и влиза Кардан.

Аз скачам на крака от изненада. Не го очаквам тук, но ето го — облечен с раздърпани красиви дрехи. Устните му са леко подути, а косата — разрошена. Изглежда, сякаш идва право от леглото, и то не своето.

Хвърля свитък на писалището ми.

— Е? — питам аз, гласът ми излиза подобаващо студен.

— Ти беше права — казва той, но звучи като обвинение.

— Какво?

Обляга се на рамката на вратата.

— Никасия издаде тайните си. Нужни бяха само малко нежност и няколко целувки.

Погледите ни се срещат. Аз извръщам очи, иначе ще разбере колко съм смутена, но се опасявам, че и така му е ясно. Бузите ми пламтят. Питам се дали някога ще мога да го погледна, без да си спомня какво е да го докосвам.

— Орлаг ще действа по време на сватбата на Лок и сестра ти.

Облягам се в стола си, вгледана в писмата пред мен.

— Сигурен ли си?

Той кима.

— Никасия каза, че силата на смъртните нараства и сушата и морето трябва да се обединят. И те ще се обединят или както се надява тя, или по начин, от който трябва да се страхувам.

— Зловещо.

— Като че ли имам особен вкус към жени, които ме заплашват.

Не мога да измисля отговор на това, затова му разказвам за предложението на Гримсен да му изкове броня и мечове, които да го отведат до победата.

— Ако решиш да се биеш с Морските дълбини.

— Той иска да започна война, за да си върне предишната слава? — пита Кардан.

— Горе-долу.

— Ето това е амбиция — казва Кардан. — Може да остане само наводнена суша, над която да стърчат няколко пламтящи бора, но четиримата оцелели в някоя влажна пещера ще са чували името на Гримсен. Как да не му се възхитиш. Сигурно не си му казала, че обявяването на война е твоя, а не моя работа.

Ако той е истинският върховен крал на Елфхейм, на когото да се подчиняваме до края на дните си, значи, сме малко непочтителни, като управляваме кралството вместо него. Ако просто се преструва, значи, е шпионин, и то по-добър от повечето от нас.

— Разбира се, че не — отговарям.

За миг мълчим. Той пристъпва към мен.

— Онази нощ…

Прекъсвам го:

— Направих го по същата причина като теб. За да го изкарам от себе си.

— И успя ли? — пита той. — Да го изкараш от себе си?

Поглеждам го в лицето и лъжа:

— Да.

Той ме докосва, ако направи още една крачка към мен, лъжата ми ще бъде разобличена. Не мисля, че мога да скрия копнежа, който се изписва на лицето ми. Но за мое облекчение, той стиска устни, кима и излиза.

От съседната стая чувам как Хлебарката вика на Кардан, предлага да го научи на номер с летяща карта за игра. Кардан се смее.

Хрумва ми, че вероятно не можеш да се справиш с желанието, като му се отдадеш изцяло. Може би е като при митридатизацията; може би приемам убийствена доза, когато трябва да се тровя бавно, целувка по целувка.

 

 

Не се изненадвам да видя Мадок в стратегическата му зала в двореца, но той е изненадан от мен, от тихата ми поява.

— Татко — казвам.

— Някога си мислех, че искам да ме наричаш така — отговаря. — Но сега се оказва, че когато го направиш, рядко следва нещо добро.

— Нищо подобно. Дойдох да ти кажа, че беше прав. Не искам да излагаме Оук на риск, но ако успеем да разберем кога ще дойде ударът на Морските дълбини, за него ще е по-безопасно.

— Планираш да го пазиш, докато е тук. — Той се усмихва и показва острите си зъби. — Трудно е да се покрие всяка вероятност.

— Невъзможно — въздъхвам и влизам по-навътре в стаята. — Затова идвам, за да помогна да заблудим Морските дълбини. Имам необходимите ресурси.

Той е генерал от много време. Той планира убийството на Дейн и му се размина. По-добър е от мен в това.

— А ако само искаш да ми попречиш? — пита той. — Едва ли очакваш да приема просто така, че си искрена.

Наистина има основателни причини да не ми вярва, но все пак ме заболя. Питам се какво щеше да е, ако беше споделил с мен плана си да възкачи Оук на трона, преди да стана свидетел на касапницата на коронацията. Ако ме беше посветил в плана си, дали щях да се освободя от съмненията. Не ми харесва да мисля, че е възможно, но се опасявам, че е така.

— Не бих поставила брат си в опасност — казвам, отчасти като отговор на него, отчасти като отговор на собствените ми страхове.

— О? — пита той. — Дори за да го спасиш от моите лапи?

Сигурно си го заслужавам.

— Каза, че искаш да бъда пак на твоя страна. Ето ти възможност да ми покажеш какво би било да работя с теб. Да ме убедиш.

Докато контролирам трона, няма как да бъдем наистина на една и съща страна, но вероятно бихме могли да работим заедно. Може би той ще канализира амбицията си към сразяването на Морските дълбини и ще забрави за трона, поне докато Оук не порасне. Тогава всичко ще бъде различно.

Мадок сочи към масата с картата на островите и дървените фигурки.

— Орлаг има една седмица, за да удари, освен ако не смята да заложи капан за Оук в света на смъртните в негово отсъствие. Ти имаш стражи при апартамента на Вивиен. Не си ги наела от армията и не приличат на рицари. Умно. Но нищо и никой не е непогрешим. Мисля, че най-подходящото място да ги изкушим да ударят, е…

— Те ще го направят по време на сватбата на Тарин.

— Какво? — Гледа ме с присвити очи. — Откъде знаеш?

— От Никасия. Мисля, че мога да огранича още повече риска, ако работим бързо. Имам начин да предавам информация на Бейлкин, информация, на която ще повярва.

Мадок извива вежди.

Кимам.

— Една затворничка. Вече изпратих чрез нея информация, и то успешно.

Той се извръща от мен, за да си налее малко тъмен ликьор, и сяда отново в коженото кресло.

— Това ли са ресурсите, за които спомена?

— Не идвам при теб с празни ръце. Не си ли поне малко доволен, че реши да ми се довериш?

— Бих могъл да кажа, че всъщност ти най-сетне реши да ми се довериш. Сега остава да видим колко добре ще работим заедно. Има още много проекти, в които можем да си сътрудничим. Например в отнемането на трона.

— Нека караме едно по едно — предупреждавам го аз.

— Той знае ли? — пита Мадок, като се усмихва по леко ужасяващ, но все пак бащински начин. — Нашият върховен крал има ли представа колко добре се справяш с управлението на кралството вместо него?

— Да се надяваме, че не знае — отвръщам с нехайна увереност, която никога не чувствам, когато стане дума за Кардан или за нашата сделка.

Мадок се смее.

— О, да, дъще. Но аз ще се надявам още повече ти да осъзнаеш колко по-добре щеше да бъде, ако го управляваше в името на своето семейство.

 

 

Аудиенцията на Бейлкин при Кардан се провежда на следващия ден. Моите шпиони ми казват, че Кардан прекарал нощта сам — нямало гуляи, нямало пиянства, нямало кавги за лири. Не знам как да разбирам това.

Бейлкин е доведен окован в тронната зала, но върви с изправена глава, облечен твърде разкошно за затворник от Кулата. Той се перчи със способността си да си осигурява лукс, с арогантността си, сякаш Кардан ще се впечатли от това, вместо да се ядоса.

Но и Кардан изглежда доста страховито. Носи наметало от зелено като мъх кадифе, бродирано цялото със златна нишка. Обицата, която Гримсен му даде, се люлее на едното му ухо и улавя светлината, когато той обръща глава. Днес няма гуляйджии, но залата не е празна. Рандалин и Нихуар стоят до подиума, близо до трима стражи. Аз съм от другата страна, до сенките. Слуги чакат, готови да налеят вино или да свирят на арфи, както пожелае върховният крал.

Разбрала съм се с Вулсибър да предаде бележка на лейди Аша точно когато Бейлкин е извеждан по стълбите на Кулата за тази аудиенция.

В бележката пише:

Мислих за предложението ти и искам да преговаряме. Има начин да те измъкна от острова веднага след сватбата на сестра ми. За по-безопасно брат ми ще бъде откаран обратно с лодка, защото от летенето му прилошава. И ти можеш да дойдеш, без върховният крал да разбере, тъй като пътуването е тайно. Ако си съгласна, изпрати ми вест и ще се срещнем отново, за да обсъдим моето минало и твоето бъдеще.

Дж.

Има някаква възможност да не каже нищо на Бейлкин, когато той се върне в килията си, но тъй като вече му е предавала информация и той ще види, че получава бележка, смятам, че няма да устои да разбере какво пише в нея, особено като се има предвид, че тя като вълшебно създание може само да увърта, но не и да го излъже направо.

— Малки братко — казва Бейлкин, без да чака реакция от краля.

Носи оковите на китките си като гривни, които сякаш добавят към ранга му, а не го бележат като затворник.

— Поискал си аудиенция с короната — казва Кардан.

— Не, братко, исках да говоря с теб, а не с украшението на главата ти.

Лукавата непочтителност на Бейлкин ме кара да се зачудя защо изобщо поиска тази среща.

Мисля за Мадок и как около него винаги се чувствам като дете. Не е лесно да пренебрегнеш мнението на човека, който те е отгледал, каквото и да е сторил. Тази среща не е свързана толкова с настоящето, колкото с огромната шир на тяхното минало, с основата и вътъка на старото негодувание и старите съюзи между тях.

— Какво искаш? — пита Кардан.

Гласът му остава мек, но не се усеща отегчената властност, която обикновено съдържа.

— Какво иска всеки затворник? — пита Бейлкин. — Пусни ме от Кулата. Ако искаш да успееш, имаш нужда от помощта ми.

— Ако си искал да ми кажеш само това, значи, усилията ти са били напразни. Не, няма да те пусна. Не, не ми трябваш.

Кардан звучи уверен.

Бейлкин се усмихва.

— Ти ме затвори там, защото се страхуваш от мен. Все пак ти мразеше Елдред повече от мен. Презираше Дейн. Защо ме наказваш за смърт, за която не съжаляваш?

Кардан го поглежда изумен, почти се надига от трона. Стиснал е юмруци. Изражението му показва, че сякаш е забравил къде е.

— Ами Елоуин? Ами Каелия и Рия? Ако мислех само за моите чувства, то тяхната смърт е достатъчна причина да ти отмъстя. Те бяха наши сестри и щяха да са по-добри владетели и от двама ни.

Мислех си, че Бейлкин ще се сепне от това, но не става така. На устните му се разлива коварна усмивка.

— А те застъпиха ли се за теб? Нима някоя от скъпите ти сестри те прибра? Как можеш да мислиш, че са те обичали, когато не бяха готови да се опълчат на баща ни заради теб?

За миг си мисля, че Кардан ще го удари. Ръката ми полита към дръжката на меча. Ще застана пред него. Ще се бия с Бейлкин. За мен ще е удоволствие.

Но Кардан сяда пак на трона. Гневът напуска лицето му и той говори, сякаш не е чул последните думи на брат си:

— Ти беше затворен не защото се страхувам от теб или за отмъщение. Не те наказах за собствено удоволствие. Ти си в Кулата, защото така е справедливо.

— Не можеш да направиш това сам — казва Бейлкин и оглежда залата. — Никога не те е било грижа за някаква работа, никога не си искал да ласкаеш дипломати или да изпълняваш дълг, вместо да се отдаваш на удоволствия. Възложи на мен тези трудни задачи, а не на някакво смъртно момиче, на което се чувстваш задължен и което само ще те провали.

Нихуар, Рандалин и неколцина от стражите ме поглеждат, но Кардан гледа брат си. След доста време отговаря:

— Искаш да бъдеш мой регент, макар че съм вече пълнолетен? Идваш при мен не като молител, а като при улично куче, което можеш да командваш.

Най-сетне Бейлкин изглежда смутен.

— Може и да съм бил суров с теб, но само защото ти мислех доброто. Нима смяташ, че може да си мързелив и да мислиш само за удоволствия и все пак да успееш като владетел? Без мен би бил нищо. Без мен ще бъдеш нищо.

Мисълта, че Бейлкин изрича тези думи, без да ги смята за лъжа, е шокираща.

Кардан се усмихва леко и казва някак нехайно:

— Заплаши мен, поласка себе си. Издаде желанията си. Дори да бях склонен да помисля над предложението ти, след тази малка реч вече съм сигурен, че не ставаш за дипломат.

Бейлкин пристъпва яростно към трона и стражите веднага застават пред него. Виждам, че е изпълнен с желание да накаже Кардан.

— Ти само си играеш на крал — казва Бейлкин. — И ако не го знаеш, значи, си единственият. Изпрати ме обратно в затвора, лиши се от помощта ми и ще изгубиш кралството.

— Точно така — казва Кардан. — Избирам втория вариант, в който ти не участваш. — Обръща се към Вулсибър. — Аудиенцията приключи.

Когато Вулсибър и останалите стражи тръгват да отведат Бейлкин отново в Кулата на забравата, той поглежда към мен. И в очите му виждам кладенец, пълен с омраза. Толкова е дълбок, че ако не внимаваме, цял Елфхейм може да се удави в него.

 

 

Две нощи преди сватбата на сестра ми стоя пред голямото огледало в покоите си и бавно вадя Здрач. Минавам през всички позиции, на които ме научи Мадок, и онези, които научих в Двора на сенките.

После вдигам меча и го подавам на опонента си. Поздравявам я в огледалото.

Напред-назад, танцувам по пода, бия се с нея. Удрям и парирам, парирам и удрям. Блъфирам. Гмурвам се. Виждам потта по челото й. Бия се, докато ризата й не става мокра от пот, докато тя не започва да трепери от изтощение.

И все пак не е достатъчно.

Никога няма да я победя.