Холи Блек
Жестокият принц (32)

Епилог

Стоя насред „Таргет“ и бутам количката, докато Оук и Виви избират чаршафи, кутии за обяд, тесни джинси и сандали. Оук се оглежда леко объркан и доволен. Взема разни неща, разглежда ги и ги връща отново. На пътечката с бонбоните добавя шоколадчета в количката, както и желирани бонбони, близалки и захаросан джинджифил. Виви не го спира, затова и аз не го правя.

Странно е да го гледам такъв, със скрити с магия рогца и заоблени уши като моите. Странно е да го гледам в отдела с играчките, докато пробва една тротинетка, а на рамото му виси раница с формата на сова.

Очаквах, че ще е трудно да убедя Ориана да го пусне с Виви, но след коронацията на Кардан тя се съгласи, че ще е най-добре да изведем Оук от двора за няколко години. Бейлкин е затворен в една кула. Мадок се събуди разгневен, но установи, че е изпуснал шанса си да заграби короната.

— Значи, наистина ти е брат? — обръща се Хедър към Виви, когато Оук се оттласква и полита с тротинетката по пътечката с поздравителните картички. — Можеш да ми кажеш, ако ти е син.

Виви се смее щастливо.

— Имам тайни, но тази не е сред тях.

Хедър не беше очарована, когато Вивиен се появи с дете и не особено убедително обяснение защо то трябва да живее с нея, но все пак не ги изхвърли. Диванът й е разтегателен и те се разбраха той да спи там, докато Виви си намери работа и могат да си позволят по-голям апартамент.

Знам, че Виви няма да се хване на обикновена работа, но ще се справи. Ще се справи чудесно. В един друг свят, като се има предвид кои са родителите ни и какво е миналото ни, щях да я окуражавам да довери на Хедър истината. Но засега, щом тя още не е решила, не съм аз човекът, който ще й противоречи.

Докато стоим на опашката на касата и Виви плаща с листа, омагьосани да изглеждат като банкноти, пак си мисля за онова, което се случи след пира, превърнал се в коронация. За празнуващите гости. Как всички се дивяха на Оук, който изглеждаше едновременно доволен и паникьосан. Как Ориана не знаеше дали да ме зашлеви, или да ме поздрави. За Тарин, която мълчеше замислена и се притискаше към ръката на Лок. За Никасия, която целуна много дълго Кардан по кралската буза.

Аз направих това и сега ще трябва да живея със стореното.

Лъгах, предавах и победих. Жалко, че нямаше кой да ме поздрави за това.

Хедър въздиша и се усмихва замечтано на Виви, докато товарим покупките си в багажника на тойотата й. Когато се връщаме в апартамента, тя вади готово тесто за пица от фризера и ни обяснява как се правят индивидуални пици.

— Мама ще ме посети, нали? — пита Оук, който слага парченца шоколад и маршмелоу върху тестото.

Стискам ръката му, докато Хедър пъха пиците във фурната.

— Разбира се. Мисли за времето си тук с Виви като за чиракуване. Ще научиш всичко необходимо и после ще се прибереш у дома.

— А как ще разбера дали съм го научил, след като сега не го знам? — пита той.

Въпросът му звучи като гатанка.

— Върни се, когато завръщането започне да ти се струва труден избор — отговарям накрая.

Виви ме поглежда. Изглежда замислена.

Изяждам парче от пицата на Оук и облизвам шоколада от пръстите си. Толкова е сладко, че чак се смръщвам, но няма значение. Искам единствено да поседя с тях още малко, преди да трябва да отлетя обратно към Царството на феите. Сама.

 

 

Когато слизам от кончето си от якобея, тръгвам към двореца. Сега имам покои там — огромен салон, спалня зад залостени двойни врати и будоар с празни гардероби. Нямам какво да закача в тях, освен онова, което взех от имението на Мадок, и малкото неща, купени от „Таргет“.

Сега ще живея тук, за да съм близо до Кардан, да използвам властта си над него и всичко да върви гладко. Дворът на сенките ще се разрасне под двореца, защото вече ще бъдат шпиони и пазители на върховния крал.

Те ще си получат златото направо от ръката на краля.

Това, което не направих, не и наистина, е да говоря с Кардан. Оставих го само с няколко заповеди, а познатата омраза на лицето му беше достатъчна, за да се превърна в предишната страхливка. Все пак трябва да говоря с него. Няма смисъл да отлагам повече.

Тръгвам с натежало сърце и оловни крака към кралските покои. Чукам, но един превзет прислужник със сплетени цветя в русата брада ми казва, че върховният крал е в голямата зала.

Откривам го там, излегнат на трона и загледан в подиума. Сами сме в залата. Стъпките ми отекват.

Кардан е с бричове, жилетка и палто, което е плътно прилепнало по раменете му, силно вталено в кръста и стига до средата на бедрата му. Ушито е от плътно кадифе в наситено бургундско, с кадифе в цвят на слонова кост по реверите, раменете и жилетката. Бродирано е със злато, за да подхожда на златните копчета и златните катарами на високите му ботуши. На шията му има яка от светли пера на сова.

Черната му коса се спуска на пищни къдрици около бузите. Сенките извайват скулите му, дългите мигли и безмилостната красота на лицето му.

Ужасена съм колко много прилича на истински крал на Царството на феите.

Ужасена съм от импулса да коленича пред него, от желанието да му позволя да докосне главата ми с украсената с пръстени ръка.

Какво направих? Толкова време той беше онзи, на когото се доверявах най-малко. И сега трябва да се примирявам с него, да съгласувам желанията си с неговите. Клетвата му не ми се струва достатъчен антидот срещу острия му ум.

Какво направих, по дяволите?

Но продължавам да вървя. Поддържам изражението си възможно най-хладно. Той се усмихва, но усмивката му е по-студена от всяко сковано изражение.

— Една година и един ден — вика Кардан. — Примигваш и е свършило. И какво ще правиш тогава?

Приближавам се до него.

— Надявам се да успея да те убедя да останеш крал, докато Оук е готов да се върне.

— Може би ще развия вкус към това — казва той хладно. — Може би няма да искам да се откажа.

— Не мисля — отвръщам, макар че винаги съм осъзнавала тази възможност.

Винаги съм знаела, че отстраняването му от трона може да се окаже по-трудно от възкачването му на него.

Споразумях се с него за една година и един ден. Имам година и един ден да сключа по-дългосрочна сделка от тази. И нито минута повече.

Усмивката му става по-широка и разкрива зъбите му.

— Не мисля, че ще бъда добър крал. Никога не съм искал да бъда крал, определено не и добър. Ти ме направи своя марионетка. Е, добре, Джуд, дъще на Мадок, ще бъда твоя марионетка. Ти управлявай. Ти се оправяй с Бейлкин, с Ройбен, с Орлаг от морските дълбини. Ти ще бъдеш моят сенешал, ти ще вършиш работата, а аз ще пия вино и ще развеселявам поданиците си. Може да съм просто безполезен щит, който постави пред брат си, но не очаквай да стана полезен.

Очаквах нещо друго, вероятно директна заплаха. Някак това е по-лошо.

Той става от трона си.

— Ела да седнеш.

Гласът му е наситен с опасност, със заплаха. От разцъфналите клони израстват така гъсти тръни, че цветчетата вече почти не се виждат.

— Нали това искаше? — пита Кардан. — Нали за това пожертва всичко? Хайде. Твой е.