Стив Бери
Малтийска следа (68)

66

Люк се върна в помещението с гувата. Входната врата зееше разбита. Според Малоун сградата била собственост на малтийските рицари, които щели да бъдат информирани за ситуацията след пристигането му в Рим. Люк се надяваше да не му представят сметка за причинените щети.

Може би трябваше да се чувства засегнат, че Малоун отново е поел водещата роля, след като Стефани го бе изпратила във Ватикана, докато той трябваше да се разправя с трупове в тази дупка. Но не й се сърдеше. Люк беше екипен играч. Стефани му бе наредила да бъде тук и той щеше да свърши каквото му бе възложено. Малоун щеше да се оправи и сам в Рим и заедно щяха да изпълнят мисията. Това беше важното.

Добре го бе казал Хари Труман: Изумително е колко може да постигнеш, ако не ти пука чии са заслугите.

Люк беше застанал на ръба и се взираше надолу в черната яма. Въжето беше все така вързано за стълба и се виеше като змия към дъното. Той го сграбчи с две ръце, опря се с крака на стената и без усилие се спусна долу. Когато очите му започнаха да се адаптират към тъмнината, се огледа наоколо.

Трупове нямаше. Нито лопата. Къде ли бяха изчезнали? Той не беше видял никого, отвън нямаше други паркирани коли. Но там, където с Малоун бяха копали същата сутрин, земята изглеждаше рохкава върху по-голям участък, обхващащ почти целия под. Някой бе копал след тях. Горе, на оскъдната светлина, се мерна движеща се сянка. В главата на Люк задрънчаха алармени звънци. Той започна да се издърпва нагоре по въжето, като се запъваше с крака за грапавата стена. Когато главата му се подаде над ръба, видя мъжка фигура с гръб към него. Режеше с нож въжето.

По дяволите!

Конопът изпращя. Пръстите на лявата му ръка се стрелнаха нагоре и се вкопчиха в коравата земя, едва издържайки тежестта на тялото му. Люк чу приближаващи се стъпки. Набра се нагоре и видя Кевин Хан с нож в ръка, с който в този момент замахваше към пръстите му.

Мамка му!

Люк се извъртя във въздуха и сграбчи ръба на ямата с дясната си ръка, като се пусна с лявата. Ножът се заби в отъпканата пръст. Пръстите на дясната му ръка го боляха. Хан издърпа ножа от земята и замахна за пореден удар, но Люк постави двете си длани върху пода и се набра нагоре, като успя да преметне през ръба и единия си крак, а същевременно лявата му ръка се стрелна напред, сграбчи Хан за глезена и го събори по гръб.

Люк се изтърколи извън гувата. Хан вече беше скочил на крака и размахваше ножа. Люк се надигна от пода.

— Ама ти сериозно ли?

— Дай да те видим какво можеш!

Дванайсетсантиметровото острие в ръката на Хан заслужаваше респект, но това не беше първият нож, пред който Люк се изправяше. А пък кой уважаващ себе си младеж от Тенеси би пропуснал едно хубаво сбиване? Освен това Люк бе насъбрал доста въпроси за тоя гадняр.

Хан замахна два-три пъти с ножа и той не понечи да го парира, за да прецени потенциала му. Не беше кой знае какъв. Което бе странно, като се имаше предвид длъжността му. Може би бе изял твърде много фтири и твърде дълго бе седял зад бюро.

— Ти ли погреба труповете? — попита Люк.

Вместо отговор Хан замахна още веднъж с ножа.

Хайде, стига толкова. Люк се дръпна крачка назад, за да даде възможност на противника си да пристъпи напред. След това се извъртя и заби едно кроше в челюстта на Хан. Главата му отхвръкна назад и Люк използва случая, за да му вкара и един юмрук в стомаха. Хан залитна назад. Люк изби с ритник ножа от ръката му, сграбчи го с две ръце за ризата и го вдигна от земята, после се извъртя и го надвеси над ръба на гувата. Хан размахваше отчаяно ръце, за да се хване за нещо, но единственото, което го спасяваше от падане, бе желязната хватка на Люк.

— Дълбочко е — заяви американецът.

В очите на Хан се четеше страх.

— Ще ти задам няколко въпроса. Ако не ми отговориш, те пускам. Става ли?

Хан кимна.

— Да започнем с въпроса, който пропусна: ти ли погреба труповете?

Той отново кимна.

— Не ме карай да ти вадя думите с ченгел!

— Беше ми наредено.

Люк поклати глава и го наклони още малко над гувата, като краката му едва докосваха ръба. Това подейства незабавно.

— Добре! Добре! Добре!

Люк го издърпа обратно.

— Полукс Гало. Направих го заради него.

— А какво знаеш за кардинала?

— Мъртъв е.

— Кой го уби?

— Гало. По братски. Той е там, долу.

— Искам да знам всичко. И говори бързо, пръстите ми изтръпват.

— С Полукс се знаем отдавна. Дойде при мен с план и ми направи оферта. И аз приех.

— Ти си предал Спаня и Ведомството на Гало?

— Да. Мразех Спаня. Той си получи заслуженото.

Този човек беше извор на информация. Стефани и Малоун имаха нужда от такава, и то добра, но събирането й щеше да отнеме време. Той издърпа Хан обратно на твърда земя. Малтиецът изглеждаше облекчен. Но не задълго.

Люк го бутна през ръба в ямата.