Стив Бери
Малтийска следа (50)

48

Малоун притискаше с длани пергамента към стъклото, докато ярката светлина отдолу го сканираше. Бяха си тръгнали от молитвената стая и се намираха в кабинета на уредника. Двамата братя Гало наблюдаваха мълчаливо, докато той се мъчеше да разгадае шифъра на приора.

Малоун нави пергамента на руло и го остави настрани, после сложи копието върху бюрото, взе писалка и написа върху лист хартия H Z P D R S Q X.

— Напишете ми съответствията на тези букви.

Полукс взе писалката и попълни писмените знаци. Малоун моментално разбра, че е прав. Всичките осем фигурираха на картата, разпръснати на интервали из острова.

Той ги загради в кръгчета върху копието.

— Това са маркери. Отправни точки.

Но буквите бяха безполезни, ако не се четяха заедно. Затова той ги разгледа още веднъж внимателно и съедини с къси чертички онези, които бяха най-близо една до друга.

— Не сте сигурен, че това е правилният начин — намеси се кардиналът.

— Не. Не съм. Просто гадая, но този ми се струва разумен. Ако той не помогне, ще пробваме други комбинации.

Здравият разум повеляваше картата да идентифицира една-единствена точка на острова, като начинът това да стане беше с пресичащи се линии. Той ги начерта мислено, свързвайки в различна последователност осемте заградени в кръгчета символи. Една комбинация му даваше онова, което търсеше. Останалите просто се сливаха в бял шум, объркващ търсещия.

— Получава се нещо като онзи хикс на пода — каза той. — Точките се свързват по диагонал една с друга.

Той поиска от уредника линия и начерта връзките.

— Получава се нещо като малтийски кръст — каза кардиналът. — Твърде деформиран, но явно е това.

— Което означава, че трябва да отидем до пресечната точка на тези линии — продължи Малоун. — Някъде по северозападното крайбрежие, недалече от залива Сейнт Пол, ако не греша. Има ли някой представа какво има там?

— Това може да бъде едно-единствено място — каза уредникът.

Полукс Гало кимна.

— Параклисът на света Луиза Магяр.

 

 

Люк погледна навън през прозореца.

Площадът пред катедралата беше все така полутъмен и притихнал. Малоун и братята Гало още не бяха излезли. Имаше още време.

— Господин Даниълс, Църквата е изправена пред непосредствена заплаха — заяви Рой. — Тази заплаха се засилва още повече от предстоящия конклав. След като кардиналите бъдат заключени в Сикстинската капела, губим контрол върху нещата. Трябва да действаме тук и сега. Архиепископ Спаня бе открил заплахата и работеше за нейното елиминиране. Дойде лично тук, за да се справи със ситуацията. Възнамеряваше да привлече и двама ви, вас и Лора Прайс, в мисията си. За жалост, заплахата го изпревари.

— Каква заплаха?

— Това не мога да ви кажа. Но ви уверявам, че е истинска.

— Вие имате едно от най-добрите разузнавания в света. Можете да се справите с всяка заплаха. Не е нужно да се пролива кръв.

— За жалост, предвид случилото се тази вечер само с насилие ще сложим край на това. Убийството на архиепископ Спаня не може да остане неотмъстено. Тези хора трябва да разберат, че действията им носят последици.

Нещо не се връзваше. Люк се обърна към Лора.

— Ти ми каза, че Спаня бил организирал това убийство за теб. Но когато това се случи, още никой не беше умрял. И така, какво е това? Мокра поръчка?

— Още веднъж ви казвам — намеси се Рой. — Това не е нещо, което засяга Съединените щати. Моля ви, трябва да си тръгнете. Веднага.

— И да ви оставя да убиете кардинал Гало?

— Господин Даниълс, както сам казахте, Ведомството разполага с неограничени ресурси. Съществуваме от векове. И сме оцелели, като винаги сме вършили онова, което е трябвало да се върши. — Рой замълча, после продължи: — Убийството не е нещо непознато за нас. Никога не сме се страхували да сторим необходимото. В минали векове, когато Светият отец е заповядвал елиминирането на някого в защита на вярата, ние сме изпълнявали заповедта. Той е Божият глас, а ние — Божията ръка.

— Не сме в Средновековието, а и папата е мъртъв.

— Но заплахата остава. — Рой поклати глава. — Само че ние не сме тук, за да убием кардинал.

При споменаването на конклава Люк бе приел за факт, че Кастор Гало е обектът на покушението. Това бе и причината Стефани Нел да го набърка в тази история.

— Братът е заплахата — продължи Рой. — Архиепископ Спаня работеше усилено с Полукс Гало. Твърде усилено по мое мнение. Само че архиепископът не беше от хората, които приемат да бъдат… съветвани. За жалост, личните ми подозрения относно Полукс Гало се оказаха верни.

Люк би желал да научи повече по въпроса. Но това не бе писано да се случи.

— Остави това на нас — каза Лора.

— Де да беше…

Две пуквания нарушиха тишината. Сякаш някой изпляска с ръце.

Рой залитна напред, сграбчил гръдния си кош, и се строполи на пода. Куршумите не бяха влетели през прозореца, така че нападателят трябваше да е отвън, в коридора. Лора реагира, като се извъртя и насочи оръжието си към тъмния коридор. Люк използва суматохата, за да грабне пушката от масата, и се просна по лице на пода. Но преди да бе успял да предупреди Лора да стори същото, чу още едно пукване и главата й се отметна назад от силата на куршума, попаднал в лицето и изхвърчал през тила й. Мъртвото й тяло падна до това на монсеньора.

Люк изстреля три куршума в мрака. Отвън се чуха отдалечаващи се стъпки.

Люк скочи на крака и притисна гърба си до стената встрани от вратата. Коридорът беше много по-тъмен от стаята. Но той вече не усещаше чуждо присъствие. Остави пушката и посегна към пистолета си, който още лежеше на пода. Отдели няколко мига, за да провери Рой за пулс. Нямаше. Лора беше очевидно мъртва. По дяволите. Тя не заслужаваше това.

Люк тръгна опипом към стълбището и заслиза. Вратата към страничната уличка беше оставена открехната.

Внимателно, каза си Люк. Отвън можеше да го очаква опасност.

Прикрит зад каменните стени на сградата, той протегна десния си крак и отвори вратата докрай. Хвърли бърз поглед навън; не се виждаше никой. Излезе от къщата. Вдясно, в далечния край на прохода между сградите — там, където излизаше на успоредната главна улица, — той смътно различи човешка фигура, която се отдалечаваше.

Люк се затича натам.