С. Л. Хуонг
Игра с нулева сума (10)

Глава 10

— Чакайте — казах, когато Трестинг се канеше да прекъсне връзката. — Още не съм видяла вашата информация, забрави ли? Онова, което на първо място ви е накарало да повярвате в цялата тази конспирация около Питика.

Чекър се засмя. Когато го изгледах с каменно изражение, той каза:

— Да чакаме, наистина ли?

— Да, наистина. Толкова ли е смешно?

Той махна вяло с ръце.

— Само че трябва да знаеш, има много неща.

— И какво от това?

Той погледна Трестинг.

— Добре.

— А искам да видя и алгоритмите ти.

Той скръсти ръце пред гърдите си.

— Те са моя интелектуална собственост.

— Хайде покажи ми ги на компютъра на Трестинг — казах аз. — Нямам фотографска памет.

— Не са много разбираеми, да знаеш — отговори той. — Отказвам да документирам кода.

— Аз съм много умна.

Чекър провеси челюст и си помислих, че ще продължи да спори, но той се обърна и заграка по клавиатурата.

— Добре. Троши си главата.

Другият монитор се изпълни с гъст програмен код. Превъртах надолу, като оставих мозъка ми да се отпусне, а главоболието най-после се разсея, докато математиката се надигаше в призрачни сенки, а краят на алгоритмите идваше ясно на фокус и се виждаха най-общите очертания на скелета. Кодът не беше на език, който разпознавах — вероятно самият Чекър го беше изобретил, — но структурата беше позната; тя проникваше през сетивата ми и се материализираше, виждах циклите и синхронизирането през пластовете абстракция и как елегантните конструкции се подреждат дълбоко в програмата.

Чекър ме наблюдаваше внимателно. Не му обръщах внимание и продължавах да превъртам страниците.

— Е, аз ще поспя малко — каза Трестинг, без да се обръща към никой конкретно. — Вие, деца, се позабавлявайте.

Той се замъкна до канапето при стената на офиса, просна се и веднага заспа.

Чекър все още ме наблюдаваше от екрана си. Преструвах се, че съм прекалено погълната и не го забелязвам. След няколко минути той насочи вниманието си пак към своите машини и започна да работи върху нещо на монитор, който беше извън кадър, но остави видеовръзката отворена и продължи да поглежда към камерата. Отказвах да му доставя удоволствие и да задавам въпроси.

Чекър не каза нищо друго, но след малко на екрана ми се появиха още прозорци с бележки за убийството, което приписваха на Кортни, последвани от файл след файл с данни. Числата се подреждаха в главата ми и си идваха на мястото, като съвпадаха с променливите в алгоритмите, а статистическият анализ се разгръщаше пред мен. Малко по-късно се появи още един документ, в който се проследяваше появата на името „Питика“.

Трестинг и Чекър бяха започнали от разследването на журналиста.

Реджиналд Кингсли се считаше за тежка артилерия в журналистическата общност, награда „Пулицър“ и тъй нататък. Пръстът му личеше в различни репортажи и в някакъв момент беше започнал да съставя списък на загадките, които някак не се връзваха, събития, които бяха странни или липсваше солидно обяснение. Той е бил в Лос Анджелис и е събирал материал за статия, когато според съобщенията решил, че животът повече не си струва да се живее.

Самоубийството на Кингсли беше предизвикало много шум в журналистическите среди, а значението му като новина беше раздухано от настояването на съпругата му Лина Кингсли, че със стопроцентова сигурност е било инсценирано. Освен клетвената декларация, че съпругът й никога не би посегнал сам на живота си, тя посочваше като доказателство две граматични грешки в предполагаемото предсмъртно писмо. „Грешките“ не бяха нещо, което аз бих разпознала като неправилно и разбирах защо някои журналисти бяха започнали да се подиграват с категоричното твърдение на д-р Кингсли, че съпругът й никога не би използвал изречение с неправилна конструкция дори и за сто милиарда години и че това е доказателство за престъпно потулване на нещата.

Оказа се, че самоубийството (или убийството) се беше случило преди шест месеца и довело след себе си много по-голяма трагедия от тази, че една съпруга е загубила съпруга си. Д-р Кингсли, която е била професор по азиатска култура и езици в Джорджтаун и неотдавна назначена в дипломатическата служба на САЩ от Белия дом, си беше изградила репутация на леко откачена, а някогашната й блестяща кариера беше неравна и накрая беше западнала. Тя беше обладана от желанието да разкрие мистерията около смъртта на съпруга си, и се беше изнесла със сина си от Лос Анджелис, след като беше загубила назначението си в Държавния департамент и беше напуснала университета. След като полицията на Лос Анджелис я беше изхвърляла многократно като безнадеждна откачалка, тя беше наела различни детективи, но от файла заключих, че Трестинг е единственият, който се беше задържал и беше приел разказа й като достоверен.

Трестинг беше проучил всички репортажи, по които е работил съпругът Кингсли, като систематично беше анализирал списъците с евентуални врагове и един по един ги беше отхвърлил като възможни заподозрени за убийството му. След това и с Чекър като негов партньор по компютърната част той се беше впуснал да търси непоследователности в дневника на Кингсли.

Прескочих тази част. Някакъв сенатор се беше извъртял на 180 градуса по решението на важен въпрос, ФБР се беше отказало от ключов свидетел и се беше провалило в разкриване на титаничен случай на корупция и рекет. В бележките на Трестинг личеше масивно количество подготвителна работа — телефонни разговори, срещи и намиране на хора, но беше стигнал единствено до заключението, че е навлязъл в зоната на здрача.

Странните случаи датираха отпреди години и в статистически значим процент ровенето на Чекър беше разкрило една обща нишка — думата „Питика“. Откъслечни текстове от паметни записки, дочути разговори, шепот за шепот на шест степени на разделение от действителното събитие… но имаше някаква връзка.

Чекър се беше опитал да изследва думата. Също като Антън, той беше открил едва загатнати отпратки за сенчест правителствен проект в различни класифицирани документи. Но за разлика от Антън, той беше открил и няколко бегли щрихи, свързани с документи на ЦРУ, включително сравнение с един свръхсекретен проект с кодово име „Черна гама“, за който в една бележка Чекър със своя цветист език обясняваше, че е „добре известен с това, че се е провалил с гръм и трясък в лицето на създателите си“. Дали и Питика е била провал? Това като че ли не пасваше с останалите данни, а призрачната ръка на Питика изглежда засягаше събития от местно до национално и глобално ниво.

Облегнах се и разтрих очи. Ставаше много по-трудно да отхвърля откачените конспиративни теории на Трестинг.

Чекър изпсува тихо и прекъсна размишленията ми.

— Артър. Събуди се — каза той.

Обърнах се да повикам Трестинг, но детективът се беше събудил, щом чу името си. Той стана и се доближи до мен.

— Какво има?

Чекър се пресегна и потупа отстрани монитор, който не можех да видя.

— Джипиес тракерът. Загубихме сигнала.

Трестинг също изпсува, пъхна ръка в джоба си и извади приемника, за да се убеди лично. Пак изпсува.

— Какво е станало?

— Не знам — каза Чекър. — Може да е повреда. Може да е смущение.

Може би са паднали в Мексиканския залив. — Вниманието му все още беше насочено към един от другите му монитори и щракаше по мишката толкова бързо, че приличаше на телеграфист. — Аз лично бих заложил на циничния вариант. Дори нашето момиче да е изхвърлило тракера и той да е паднал в тоалетната чиния, пак щеше да ни изпраща сигнал.

Трестинг се отпусна на своя офис стол.

— След всичко това тя изчезва.

Чудех се дали клиентката ми е мъртва. Помъчих се да не мисля за това.

— Не са обявили летателен план, но широката кръгова траектория би ги отвела над Колумбия — отбеляза Чекър. — Само казвам. Възможно е да летят за там.

— Колумбия — измърмори Трестинг. — Точно така. Разбира се.

Почуках с пръст монитора, все още пълен с данни, пред мен.

— Не съм свършила с това. Намерихте ли връзка между Питика и наркокартелите?

Чекър се облегна на стола си и за пръв път изглеждаше изморен.

— Кой знае? Понякога изглежда като че ли искат да унищожат картелите. Понякога ги предпазват от унищожение. Започвам да си мисля, че са хаотично неутрални.

— Все едно, това сега не ни е много полезно — каза тихо Трестинг. — Една цяла страна е ужасно голямо място, където да намериш няколко призрака. — Той ме погледна. — Твоето момиче е убило мистър Кингсли. Няма съмнения за това. Но аз искам да намеря този, който го е накарал.

Той затвори очи и се прегърби.

— Хей, горе главата, детективе — каза Чекър. — Преди да изпаднеш в дълбоко отчаяние, може да имам друга следа за теб тук в Града на ангелите. Докато дремеше, се занимавах с внушителна степен на успех да проследя Дона Полк.

Двамата с Трестинг едновременно се надигнахме.

— Какво? — извика Трестинг.

— Да, да, разрешавам да се преклоните пред мен. — Чекър зае величествена поза с ръка, вдигната във въздуха. — Опашката за автографи започва отдясно…

— Чекър! — каза Трестинг.

— Няма дори да ме оставиш да се изфукам? Ти си ужасен човек — упрекна го дружелюбно Чекър. — Проследих я до нерегистрирана кола и проследих колата до един офис паркинг. Пращам ти ги на телефона в момента, Артър.

Размахах моя телефон за еднократна употреба.

— Ами на мен?

Чекър ме изгледа проницателно, сякаш преценяваше дали съм достойна. Върнах погледа.

— Добре — каза той и натисна копчето. Телефонът ми се обади в ръката, че имам ново съобщение.

Не показах колко се обезпокоих от това, че той вече има номера ми. В края на краищата аз се обадих на Трестинг от този телефон; това беше най-простото обяснение. Чекър не беше всезнаещ. Не беше.

— Не знам кой е офисът, но скоро ще науча — каза Чекър. — Все още ми остава да прегледам много от записите на охранителните камери, както и всички договори за наем и предмет на дейност на фирмите в сградата. Дай ми няколко часа и ще сведа възможностите до минимум.

— Браво, момче! — Трестинг пак се оживи. Той скочи с прекалено много ентусиазъм и хвана монитора на Чекър с две ръце — Ти си блестящ.

Блестящ!

— Знам — отговори Чекър и се усмихна.

Трестинг се обърна към мен.

— Как искаш да изиграем това?

Донякъде се учудих, че не иска да ме изключи от играта. Не че би успял, но все пак.

— Според мен разбиваме вратата, чупим няколко глави и разбираме какво става там.

Трестинг повдигна вежди.

— Ти наистина не си детектив.

— Не, не съм — казах аз. — Това не ми е работата. Хората ми казват къде е нещото и аз им го връщам, без да е нужна детективска работа.

Беше почти истина; от време на време се налагаше да правя разследвания по някой случай, но работата рядко беше много. Клиентите ме наемаха главно за измъкването на нещото.

— Предполагам, че понякога в грубата сила се крие известна елегантност — намеси се Чекър. Не можех да определя дали го казва саркастично.

— Защо, ти какво би направил? — попитах Трестинг.

— Обикновено ли? Първо ще наблюдавам обекта. Ще поставя бръмбари. Ще събера сведения, без да ме виждат, ще накарам Чекър да хакне системите им. Ще вляза под прикритие, ако се налага.

— Като деликатния подход, който използва в моя случай — казах многозначително аз.

— Беше съвсем друго. Сама жена, която отвлича мишената ми?

Доколкото знам, аз бях в по-добра позиция.

— Доколкото знаеш — казах аз.

Трестинг тъжно сви рамене.

— Дона може още да е там — възразих аз. — И дотук те имат преднина. Опитаха се да ме убият, взеха Кортни, джипиес сигналът прекъсна — не можем да играем безопасно и бавно. — Сетих се за смъртта на Антън и черните костюми в къщата на Кортни и започнах да си мисля дали не трябва да сменим офиса на Трестинг с някое по-сигурно място.

Трестинг издиша през стиснати зъби.

— Съгласен съм. Веднага щом Чекър изстиска цялата информация, която може, гласувам да влезем през предната врата.

— С оръжия — казах аз.

— Да — кимна Трестинг. — С оръжия.