Александър Драганов
Последната хроника (3)

Кралската Дума

— Какви бяха тези ужасни старци? Напомнят ми на благородниците на черните елфи! — каза възмутено Райлин.

Тримата се бяха покатерили на гърба на могъщия Готлиб, чиито криле ги бяха издигнали високо във въздуха. Ралмийските земи се виждаха отдолу като на длан, украсени в красивите цветове на есента, докоснали високите треви и редките дървета. Вятърът вееше косите на тримата ездачи на дракона, доставяйки несравнимо удоволствие на Алтан и Тамия и охлаждайки гнева на Райлин.

— Вероятно защото са благородници — отговори на въпроса на елфа Тамия, — те навсякъде са такива.

— Нашите не са такива — възрази Райлин, — помниш елфическия крал.

Действително кралят на елфите се бе отнесъл много дружелюбно преди седем години, когато бе приютил Алтан, Тамия и Райлин в една от резиденциите си и ги бе защитил от чудовищен убиец, изпратен от магьосника Казадар.

— И нашия Крал, Хоуфгар, не е лош — каза Алтан. — Проблемът е обаче, че мрази да се налага със сила на хората и затова често удовлетворява глупавите желания на Ейнхард или пък змийските искания на Христизий.

— Тези говориха най-много — мрачно се обади младият елф — и все глупости.

— Глупостите са специалитет на Ейнхард — отговори Тамия, — той е дебел и нагъл. Мрази всичко, което не е благородник на Кралството, а от завист мрази и половината благородници.

— Веселяк, значи — кимна Райлин.

— Звучи като орк — чу се гласът на Готлиб. Тамия и Алтан се засмяха на сравнението.

— А другият? — попита елфът.

— Христизий е лош — отговори Алтан, — много лош. Хитър и опасен старец. Всяко предложение за нов данък идва от него. Всяко решение, изгодно за благородниците, а не за хората, пак е от него. За съжаление е много убедителен оратор и винаги дава логични аргументи на тезите си. Трудно е да бъде оборен. Когато споря с него… — поклати глава Алтан, — се чувствам глупав, като малко нетърпеливо дете.

— Ти си много по-умен от него! — отвърна Тамия и се притисна силно до съпруга си. — Това, че той говори много, а не казва нищо, е минус, а не плюс.

— Да, лошото е, че кралят го слуша — направи кисела физиономия Алтан, — но стига за нашата политика. Кажи какво става в моя роден град?

— Лошо, Алти, много лошо — поклати глава Райлин. — С Готлиб често обикаляме там и става все по-зле.

— Последният път опитаха да ни свалят от небето — засмя се леденият дракон. Когато се бе явил за пръв път пред ездача си преди години, той бе говорил почти несвързано, но сега се изразяваше дори по-добре от него.

— Аз обаче замразих стрелата за балистата и накрая орките я счупиха. Черните елфи не бяха особено доволни — при тези думи Готлиб се разкикоти доволно, при което Алтан и Тамия едва не паднаха.

На магьосника обаче не му бе смешно.

— Раксмаил иска да убие най-известния герой на Ралмия? — не вярваше на ушите си. Да, бе видял как баронът оставя Райсил да умре, но все пак публично никога не се бе осмелявал да го гони.

— Има награда и за мен и за дракона — потвърди опасенията на Алтан Райлин. — Властта му вече е абсолютна, Алти. Онова, което е било по ваше време, е песен.

Магьосникът потръпна. По негово време черните елфи контролираха цялата реална власт. Какво ли бе сега?

— Гладиаторските сражения са се изродили в хвърляне на невинни хора на ужасните зверове на барона — продължи разказът си Райлин. — Вече има вечерен час из целия град, ако стражите хванат някой след залез, той става следващата вечеря за гладиаторските зрелища. Храмовете на Прокълнатия никнат като гъби след дъжд, а поклонниците му се множат, макар да са главно орки и гоблини.

Алтан сви очи.

— Аз съм виновен, чрез мен Казадар върна това нещо в нашия свят.

— Ти мислиш, че Прокълнатия лично дърпа конците на барона? — запита Райлин, но бе прекъснат от Тамия.

— Алти, помниш ли какво стана, когато се видяхме за пръв път? — попита тя с меден глас.

Магьосникът се размърда от неприятния спомен.

— Аха — каза той, — срита ме там, дето не трябва.

— Ако пак кажеш, че ти си виновен за каквото и да е деяние на барона или мерзкия му господар, да знаеш, че ще повторя упражнението. По никакъв начин не можеш да се терзаеш за уродливите ритуали в чест на Черната Сянка!

Алтан се обърна назад, за да види сериозното лице на съпругата си и простичко каза:

— Обичам те — сетне двамата се целунаха.

— Горчиво! — извика Райлин, смеейки се. — Не, наистина, кога ще си имате дете?

— Това е добър въпрос — кимна Алтан и се ухили.

— Така е, досега отлагахме по тази или онази причина: година-две да поживеем, после да се утвърдим в Двореца… — усмихна се крадлата, сетне усмивката й угасна, когато видя лицето на Алтан да помръква.

— Какво има? — попита тя.

— В какъв свят бихме създали нашето дете, скъпа, ако барон Раксмаил спечели тази война? — поклати глава той.

— Какво имаш предвид? — объркано попита Тамия. — Мислиш, че той ще нападне и Кралството?

— А защо не? — отвърна магьосникът. — Ако Прокълнатия е зад него, ще го направи. Аз знам как мисли той. Бил е в мен.

Алтан потрепери.

— А и всички знаем древните легенди — добави Райлин, — ако Алтан е прав и наистина Черната Сянка стои зад Империята на Саликарнас, ще трябва да се обединим срещу нея, за да имаме някакъв шанс.

— Дано и Кралят го осъзнае — мрачно каза Алтан и сърцето на Тамия се изпълни със страх, тъй като не знаеше какво да каже, за да успокои любимия си.

* * *

Огънят, който пукаше зловещо върху върховете на факлите нито топлеше, нито хвърляше светлина в мрачната зала на порутения замък, принадлежал някога на барон Саркорос. Статуята на стареца стоеше от дясната страна на друг монумент, изобразяващ самия Прокълнат, а насреща стоеше трети паметник, на мрачния Рицар на Смъртта лорд Дакавар.

Алтан разпозна мястото и по тялото му изби студена пот, а сините му очи напразно се взираха в гъстите сенки, от които долиташе змийски съсък.

— Мен ли търсиш, момче — чу се глас, подобен на трошенето на сухи есенни листа. Алтан се обърна стреснат и видя Прокълнатия да стои на няколко метра от него — сгърчен от злоба старец, увит в тъмен плащ, над чието сбръчкано от годините лице бе схлупена качулка.

— В-върви си — отвърна магьосникът, правейки крачка назад.

— Не мисля — отвърна Прокълнатия и пристъпи към своя далечен потомък, — знаеш ли, аз наистина харесвам твоето тяло и бях доста ядосан, когато сладката малка Тамия ме изхвърли оттам. Но нещата се наредиха по-добре.

— Раксмаил — поклати глава Алтан, — ти стоиш зад него!

— Не е ли очевидно? — разсмя се Прокълнатия. — И все пак, момчето ми, макар простолюдието да е обречено, за теб има шанс. Ти си от моята кръв, носиш моята магия. Ела при дядо си и ще имаш шанса да управляваш един прекрасен нов свят.

— Махни се! — извика Алтан. — Отричам се от теб.

Прокълнатия се усмихна.

— Тогава ще умреш.

Очите му лумнаха и червените мълнии изхвръкнаха от тях. Алтан изкрещя и се събуди, облян в пот. Въздухът идваше на пресекулки в дробовете му.

— Скъпи, добре ли си? — попита Тамия.

— Аз… да — отговори магьосникът, — просто… лош сън.

Тамия го прегърна и го целуна, първо по челото, а после и по устните.

— Значи няма от какво да се притесняваме.

Двамата заспаха прегърнати и в обятията на любимата си, Алтан бе недостижим за Прокълнатия.

* * *

Кралят събра следващия съвет рано сутринта, затова повечето благородници бяха сърдити, особено дебелият Ейнхард, който не бе успял и да закусва. Христизий изглеждаше угрижен и дългите му пръсти, подобни на голи охлюви, се търкаха един в друг, милвайки скъпите му пръстени. Алтан бе още уморен заради ужасния кошмар с Прокълнатия и затова изглеждаше леко неадекватен. Тамия го гледаше с известно безпокойство. Райлин бе изпънат като струна, чакащ с нетърпение решението на владетеля Хоуфгар.

Кралят поздрави всички, сетне прочисти гърлото си. Под очите му имаше кръгове, което означаваше, че цяла нощ не бе спал, а бе обмислял какво решение да вземе.

— Скъпи приятели, драги гости — започна той колебливо, — аз претеглих внимателно решенията, които предложихте. Признавам, аз бях заинтригуван от предложението на лорд Христизий.

Старият благородник раболепно погледна своя владетел, като дете, което бе похвалено и безцветните му устни се разтвориха в коварна усмивка. Райлин тихо простена, Алтан също въздъхна.

— Действително — продължи кралят, — едно търговско споразумение с такава могъща държава би могло да оправи баланса на съкровищницата, да ни даде повече средства, с които от своя страна бихме могли да намалил налозите и да осигурим на хората по-добър живот — погледът на Хоуфгар нарочно се спря Христизий, чиято усмивка помръкна.

— Въпреки това обаче, аз не мога да не се вслушам в предупрежденията на Райлин, Алтан и Тамия, трима герои, признати в цяла Ралмия, герои, които добре познават барон Раксмаил и неговите методи. Не мога да пренебрегна и възстановяването на човеконенавистния култ към Прокълнатия, донесъл в миналото толкова беди на нашата страна.

Кралят поглади брадата си.

— Според легендите, преди великият Крал Александър да бъде призован от далечно селение за помощ, тук, в тази тронна зала се разпореждал самият Прокълнат. Тогава в Ралмия бил настанал невиждан упадък, пътищата били занемарени, а по тях върлували чудовища. Ако Черната Сянка действително манипулира по някакъв начин барон Раксмаил, то тогава би било ясно, че всякакво споразумение и всякакви преговори биха били невъзможни.

— Ако, ако — намеси се Христизий, който не харесваше в каква посока се насочва разговорът, — аз още вчера казах, че според мен баронът използва религията като допълнителна аргументация на властта си. Доказателство за това са думите на нашия скъп елфически гост — старецът се усмихна и кимна към Райлин.

— Как така? — изненада се елфът.

— Вие казахте, че баронът смята да нападне Градът на Пророка, прав ли съм, или крив? — оголи зъби Христизий.

— Прав — кимна елфът, — но какво…

— А почитаемия придворен магьосник Алтан каза, че Градът е защитен от черната магия на Прокълнатия, нали така? — благородникът насочи погледа си към Алтан. Младежът се размърда притеснено, усещайки, че го водят за носа, но кимна.

— Така е… Оракула има защита, която злите сили не могат да преминат.

— В такъв случай, трябва да приемем, че баронът блъфира с религията от Прокълнатия, тъй като ако действително имаше тази магия, той не би могъл да нападне Града, нали така? — разпери ръце Христизий.

Алтан отвори уста, сетне я затвори. Райлин също изглеждаше озадачен, а кралят бе сключил вежди.

— Какво би казал, Алтан? — запита накрая владетелят.

— Аз… — поколеба се магьосникът, сетне обаче си спомни кошмарът си, — аз съм убеден, че Прокълнатия контролира барон Раксмаил. Не мога да кажа как съм убеден, но съм сигурен в това.

— А не се ли опитваш да спечелиш помощ за твоите приятелчета елфите — изпусна нервите си Христизий, — лишавайки ни от купища пари?!

— Когато Раксмаил построи Храм на Прокълнатия тук, всичките пари на света няма да те спасят! — извика Райлин, отвратен от алчния благородник.

— Как смееш! — обади се Ейнхард, подкрепен от виковете на още няколко благородника.

— Тишина! — извика кралят. Лицето му изглеждаше страшно.

— Уверявам ви, Райлин, че Прокълнатия НЯМА да стигне до нашия Замък!

Хоуфгар се бе обидил на репликата на елфа и Райлин разбра, че е допуснал грешка с изказването си.

— Както граф Ейнхард отбеляза вчера, ние не можем да се месим във вътрешните свади на елфите — продължи Кралят, все още червен от яд, — така, че не очаквайте да ви изпратим помощ във войната.

Райлин зяпна.

— От уважение към вас обаче — той вдигна ръка, — няма да влизаме в контакти и с барон Раксмаил. Ще запазим пълен неутралитет.

Христизий изграчи нещо недоволно, но Кралят му хвърли кръвнишки поглед и той млъкна.

— И много добро решение, Ваше Величество! — обади се Ейнхард. — Не бива да се месим в кавгите на не-човеците!

Лицето на Райлин се изкриви от гняв.

— Вашият неутралитет ще ви изиграе лоша шега, кралю — отговори русокосият младеж, скърцайки със зъби. — Вие може и да не искате контакти с барон Раксмаил, но когато ордите му ни прегазят, той сам ще осъществи контакт с вас.

Сетне елфът се завъртя на пети и излезе от тронната зала.

Алтан се изправи и тръгна след него, следван от Тамия.

— Вие двамата, накъде? — извика кралят. — Не съм ви освобождавал?

— Моите уважения, Ваше Величество — обърна се Алтан, — но моето място е при елфите. Няма да ги оставя сами срещу Прокълнатия.

— Нито пък аз — тихо му прошепна Тамия.

— Обзалагам се, че Раксмаил трепери от ужас — изцвърча Христизий. — Прав ви път!