Александър Драганов
Последната хроника (22)

Епилог

Готлиб нададе победен рев, когато Раксмаил рухна от своя скелет и се разпадна.

Райлин се огледа. Цялото тяло го болеше. Битката бе продължила дълго и той не се бе разминал без наранявания.

— Какво стана? — попита елфът. Чудовищата бяха изчезнали, все едно никога не ги бе имало, а тъмното небе започна да просветлява. Когато слънчевите лъчи докоснаха крепостните стени, оцелелите радостно вдигнаха ръце и нададоха победни викове.

— Алтан май е свършил работата — отговори леденият дракон, сетне рязко се спусна към Града, тъй като усети накъде гледа господарят му.

Райлин скочи от дракона си, когато той кацна насред града и падна право в прегръдките на Лисия.

Двамата останаха задълго заедно.

* * *

Светлите фигури наобиколиха Алтан, всяка от които бе усмихната и го поздравяваше. Тамия се спусна към любимия си и двамата се прегърнаха щастливо, а около тях се появиха още светли фигури — на магьосници, на двама моряци — мъж и жена, на красиви елфически дами, на смели войни.

— Свършихте една изключително прекрасна работа — усмихнато каза Клаус.

— А Алтан се справи много по-добре от мен на предизвикателствата на Прокълнатия — отвърна снажният рицар, който бе лорд Дакавар.

— Ти винаги си бил черната овца на групата — отвърна му усмихнат червенокос мъж, стоящ до него.

— Танцьорът, по-тихо — престорено намусено отвърна рицарят.

— К-какво стана? — попита Алтан притеснен.

— Свърши нещо, което аз и Дак започнахме преди няколко века — отговори му Алекс, който се бе облегнал на меча си.

— Типично за теб е да трябва още сто човека да помагат и да довършват пакостите — намеси се морякът, който Алтан нямаше как да знае, че е Роло.

— Спокойно сега — вдигна ръка Джеси, — мисля, че е време да обясним точно какво стана.

Алтан погледна далечния си роднина очаквателно.

— Историята е много дълга, но поне мисля, е интересна. Преди много, много време, Оракула…

— Ето ме — обади се появилият се светъл образ на старицата.

— Да, преди много време тя предсказа, че лорд Дакавар ще донесе краят на Прокълнатия. За да спре това Сянката изкуши рицаря на своя страна и с негова помощ осъществи терор от няколко века, през които сполучи да създаде и противния си син, моят неуважаван баща барон Саркорос. После Оракула направи ново предсказание, че момче от друг свят ще спаси Ралмия от Прокълнатия. Сянката реши пак да изиграе пророчеството и така извика Алекс, който, по времето, което дойде не бе нищо особено. Планът му обаче се провали и той бе убит. Духът му обаче си намери вратичка, чрез която да продължава да твори зло. Като всяко създание след смъртта си той премина в отвъдното, а в негово отсъствие амбициозният му син реши да отвори вратата към Отвъдното, използвайки Перлата на Феникса. Това устройваше Прокълнатия, който така щеше да се върне в Ралмия заедно с всички хубави създания, които видя да нападат Кралския град. За нещастие, Саркорос се оказа свръхамбициозен и реши да завладее и светът на Алекс, като създаде потомство там. Така се появих, хм, аз. С помощта на потомък на Алекс, който пък бе прехвърлен обратно в родния му свят — Джеси потупа Майкъл по рамото, — аз успях да запазя себе си от изкушение, подобно на твоето сега, макар че ти се справи по-добре. Трябва да отбележа, благодарение на Тамия. Любовта ти към нея те предпази от мрачните видения, които Черната Сянка хвърли в ума ти и затова бе жизненоважно тя да е в Храма.

След загубата на Саркорос, на Прокълнатия му оставаха две възможности и той използва и двете. Първо успя да поквари няколко елфически рода, начело с лудия Асмоел, които трябваше да го призоват обратно с помощта на Перлата на Феникса. Номерът мина, но двамата юнаци тук — и Джеси посочи две руси момчета, удивително приличащи на Алекс и Майкъл, — това са Джефри и Чарли, те спряха Прокълнатия и така той остана с една възможност. За да спра баща си, аз се отказах доброволно от тъмната магия, която имах. Тя обаче отново бе събудена, когато мой далечни потомци се събраха с други магьосници. Така се появи ти, Алтан. Сянката начаса реши да се върне в своето тяло и затова използва покварения Казадар, с който ти обаче се справи блестящо. За съжаление тъмният ритуал вече бе извършен и духът на Прокълнатия бродеше из Ралмия, нарушавайки баланса между света на живите и мъртвите.

— С мен той го наруши за няколко века — обади се Дакавар, — навик му е.

— Въпреки това ти, Алтан, още му беше нужен — обясни Джеси. — За да може той да се установи трайно в Ралмия.

— Значи ако аз бях умрял — отвори уста Алтан.

— Той щеше да се върне в Отвъдното — кимна Джеси.

— Толкова хора умряха! — възкликна младия магьосник. — Ако знаех аз…

— И това щеше да е грешка — поклати глава Джеси — така щеше да протакаш нещата няколко века, докато той поквари някой от кралете на Ралмия отново да използва Перлата не по предназначение. Този дух бе станал прекалено могъщ и опасен и трябваше да бъде спрян.

И ти го направи. Завинаги.

— Но… — отвори уста Алтан, — защо не дойдохте по-рано? Защо Създателят ви изпрати чак на края?

— Защото това, което Прокълнатия каза, е вярно — обади се мрачен магьосник, който стоеше зад Джефри и Чарли. Дракал, някак разбра името му Алтан.

— Хората създадоха него и ужасните същества, които той призова. Създателят ни е оставил правото на свободния избор, а голяма част от света избра злото, което, в нашия случай означава, че са избрали Прокълнатия. Затова решителния глас накрая падна върху тебе, върху потомъка на Прокълнатия. И ти го отхвърли.

— Значи вече няма да има зло? — попита Алтан.

— О, ще има — отвърна друг магьосник, стоящ зад Джеси и до приятеля му Майкъл. Далвон, узна името му Алтан.

— Хората са лоши понякога, Алтан. Ще има и други тъмни магове. Но никога няма това да носи такава заплаха за Ралмия, както досега. Защото центъра на злото, умът на мрака, Прокълнатия, вече е унищожен.

— И това заради теб — казаха в един глас светлите образи.

— А сега — каза Клаус, — за нас е време да си тръгнем. Но преди това… — и духовете се завъртяха в бляскава вихрушка около Алтан и Тамия. Двамата се прегърнаха и в следващия миг се озоваха в Кралския град, точно до Райлин и непознато красиво момиче-елф, с което се бяха прегърнали.

— Откъде изскочихте? — обади се леденият Готлиб, който тъкмо разговаряше с огромен червен дракон.

— Дълга история — отвърна Алтан, внезапно обзет от чувство за лекота. Той се обърна към Тамия и двамата звучно се целунаха.

— Видяхте мен и да не останете по-назад… — каза приятелят им Райлин, — да ви представя Лисия!

— Алтан — чу се немощния глас на крал Хоуфгар, — ти си тук…

— Успяхте ли… — започна Леседил.

— Да — каза Алтан и за миг всички замлъкнаха, — успяхме. Прокълнатия го няма. И никога повече няма да го има!

* * *

И така битката с Прокълнатия най-сетне завърши. Алтан се върна на поста си на придворен магьосник, а след смъртта на Хоуфгар, който остана бездетен, Алтан стана и крал. Заедно с жена си той имаше две момчета и три момичета, които наследиха магическата дарба на баща си и находчивостта на майка си. Райлин и Лисия също се ожениха и си имаха син, младо елфче, което Райлин нарече на баща си, Райсил.

Годините минаваха, а хората постепенно забравиха за Прокълнатия. Култовете по тъмната магия залязваха и вече ги практикуваха само луди, или шарлатани. Елфите възстановиха своята Гора, с помощта на отнесените семенца и магическа помощ от Алтан, а само десет години след опустошението никой не можеше да познае, че някога е имало такова. Орките и джуджетата най-сетна заживяха в мир.

Ралмия остана свят на светлата, чиста магия и на добротата.

 

 

Тук свършва приказката за света на Ралмия.