Дамян Дамянов
Тежка служба

Аз съм длъжен да грея лъчист,

да съм вечно усмихнат и бодър.

Аз съм щатният стар оптимист,

който другите трябва да води.

Няма „ох“, няма „ах“… Все напред

бистро гледай и вдъхвай кураж ти!

Пазаре́н за безстрашен поет,

продължи да изглеждаш безстрашен.

Тежка служба, си мисля… И знам —

и когато сърцето ми стихне

и ме опнат в ковчега, и там

ще ме искат геройски усмихат!

Докога, боже мой, докога!?

Тъй съм светъл, че чак ми е тъмно.

И си казвам, ей тъй, на шега,

тази нощ да опъна крака,

а пък утре… Но нека да съмне.

 

28.VIII.1994 г.