Лариса Йон
Неудържимо желание (8)

Глава 7

Мракът го притискаше. Той се увиваше около него и съзнанието му ту се избистряше, ту отново се замъгляваше. Шейд се опита да се обърне, но нещо по-силно от мрака го удържаше. Само ако успее да отвори очи и ако види, че отново е в подземието на Роуг…

— Шейд, старче, събуди се!

— Ейд?

Той се опита да отвори очи, но опитът му не се увенча с пълен успех. В малкия процеп между клепачите му стана виден Ейдолон, който развързваше ремъците, които го удържаха. Той най-после успя да различи веригите и решетките, които висяха от тъмния таван, и усети облекчение. ЦПБ. Беше успял да се добере до болницата.

Я чакай… Защо не помнеше нищо и защо лежеше завързан? От колко време беше тук? Къде е… Руна!

Вълната от паника, която го обзе, беше мигновено потушена, когато благодарение на връзката им Шейд успя да я усети. Тя беше в безопасност. Но зла. Във формата на звяр.

— Какво се случи? — попита той и… О, по дяволите! Гърлото го болеше така, сякаш беше погълнал бодлив плъх от Ада. Цял. При това на няколко пъти. След повръщане и обратно поглъщане.

— Ами… Изглежда, че си се обвързал.

Едната му ръка най-накрая беше свободна и Шейд посегна към предателския пръстен около гърлото си.

— Не смятах… — но когато Ейдолон въпросително повдигна вежда, Шейд само поклати глава. — После ще ти обясня. Защо съм вързан?

— Вече не си. Махнах всичко.

Ейдолон му помогна да седне и му предложи чаша вода, която Шейд отказа.

— Възнамеряваш ли да ми обясниш? Какво се случи?

И защо беше гол? Дори кадуцеят му го нямаше. По дяволите! Вече му се гадеше постоянно да се събужда на непознати места, без да има спомен как се е озовал там. На стола до леглото му някой беше сложил нови болнични дрехи и Шейд започна да се облича. През цялото това време Ейдолон продължаваше да мълчи.

— Ейд? Караш ме да треперя.

— Какво си спомняш?

— Не много — с леко тръпнещ глас отговори Шейд. — Помня, че оковах Руна с веригата. — След което беше изминал няколко мили около пещерата, като внимателно оглеждаше наоколо за следи от демони. Но това си беше негова тайна. — Минах през Хароугейт и… това е всичко, което помня. — Той изруга. — Отдавна ли съм тук? Тя вероятно умира от глад. Трябва да й занеса храна.

— Руна е твоята наречена? — и след внимателното кимване на Шейд, Ейдолон попита: — Тя шифтър ли е?

— Откъде знаеш?

Разбира се, той беше споменал, че я е оковал в нощта на пълнолунието. И вероятно му го беше подсказал, но държанието на Ейд беше странно. Той избягваше очите му и… изобщо не приличаше на себе си. Явно нещо не беше наред.

— Миналата нощ нахлу в приемното отделение. Помниш ли?

— Смътно. Благодаря ти, че запълваш дупките. — Той се опита да сглоби картината от образи, която изплува в съзнанието му. Ето, излиза от Хароугейт право в червеното зарево, видимо от демоните и от всички, които водеха дневен живот. А после… Всичко изчезна, като издухано от вятъра. Пред очите му имаше само един голям бял лист.

— Защото в момента, когато си преминал зад пределите на Хароугейт, си се преобразил във варг.

Шейд застина с пръсти върху копчето на панталона.

— Това шега ли е? — Устните на Ейд дори не трепнаха в намек за усмивка и той шумно си пое въздух. — Ейд, стига! Ние притежаваме имунитет към ликантропията.

— Обезателно ще ти го напомня, когато довечера ще правиш номера заради фалшив кокал от кучешка храна.

Гърлото на Шейд пресъхна. Той не можеше нито да преглътне, нито да вдиша. Семинусите не бяха предразположени към преобразяване в когото и да било на постоянна основа. Единственият начин да стане част от друг вид, беше да се е родил от женска от същия вид. Да вземем Рейт например: пълноценен семинус, но при това и вампир. Ако Шейд се беше родил от самка на варг, то той щеше да е чистокръвен семинус, който три нощи в месеца щеше да маха с опашка за всяка порция „Педигри“. Но не и сега. Сега все още не можеше да се трансформира във вампир или във варг.

— Шейд, кажи ми какво се случи? Къде беше последните два дни?

Шейд седна на леглото, без да изчака да му се подкосят краката.

— В Ада, Ейд. Бях в Ада.

Настъпи напрегната тишина. Познатите звуци на болницата най-накрая успокоиха Шейд и Ейдолон попита:

— Ти каза, че твоята наречена е окована с верига. Къде?

— В моята бърлога.

Ейд кимна. Той знаеше къде е тя.

— Затова ли толкова бързо се преобрази? Заради разликата във времето между Централна Америка и Ню Йорк? Достатъчна ти е била само една крачка извън Хароугейт. Трансформацията е минала без всякакъв подготвителен период.

Да, Шейд вече беше виждал шифтър по време на преобразяването му от човек в звяр и обратно. Това не беше като с махване на вълшебна пръчка: хайде, хоп и… готово. Но очевидно с него всичко се беше случило точно така. Сигурно след преобразяването си е бил едно доста ядосано кученце.

— Нараних ли някого?

— Няколко синини и драскотини, но нищо сериозно.

— Братле! — В стаята се втурна Рейт и бързо го стисна в мечешките си обятия.

— Някой тук прекалено много се притесняваше за теб — изрече Ейдолон, когато братята най-накрая се отдръпнаха един от друг.

— А пък ти сякаш не — тупна го по рамото Рейт и поглед — накъм Шейд. — Е, големи братко, чакам обяснения. Да започнем с това: за какво, по дяволите, си мислеше, когато се обвърза?

Шейд поклати глава. Ако съдеше по усещанията си, сякаш го бяха пребили с бейзболна бухалка.

— Повярвай ми, че не трябва да започвам с това.

— Къде беше? — Рейт кръстоса мускулестите си ръце и те закриха циничната фраза на гърдите му, изписана върху тениската. — Знаехме, че изпитваш болка и че по някакъв начин те бяха скрили от всички.

— Скрили? Да, вероятно е било точно така. Аз също не те усещах. И изобщо не можех да разбера защо вие, момчета, не идвате да ме спасите.

На Роуг, изглежда, му беше стигнал ума да наложи на замъка заклинание, за да не могат затворените в него демони да изпратят телепатичен призив за помощ. И явно заглушаваше вълните на отчаяние, по които емпатите биха могли да открият тъмницата му.

— Рейт само дето не се преобърна в кожата си, толкова се вълнуваше. — Ейд изрече думите така, сякаш той изобщо не е бил обезпокоен, но сините кръгове под зачервените му очи показваха обратното. — Всички се тревожеха за теб и за Скалк — понижи глас той. — С нея всичко е наред, нали?

— Не, не е. — В гърдите на Шейд всичко се сви около дупката, която се беше появила там след смъртта на сестра му. — Бърза помощ попадна в засада и двамата със Скалк бяхме похитени от упири.

Температурата в стаята рязко се понижи. Братята му затаиха дъх.

— Скалк? — попита Ейд с едва чут шепот.

Шейд не можеше да го произнесе на глас. Гърлото му беше пресъхнало.

— О, по дяволите! — изхриптя Рейт.

Ейдолон не каза нищо; само затвори очи и сведе глава. Молеше се по традицията на своите роднини — юдициуси. Молеше се за справедлив съд над душата й и благополучното й завръщане на земята в друго тяло.

Шейд, чиито религиозни убеждения не бяха толкова силни като тези на Ейдолон, не знаеше какво да мисли относно състояние на душата й. Както много други демони, смърт ни и вампири, Рейт не се замисли за молитви, а започна да ругае като скоропоговорка на всички човешки и демонски езици, които знаеше.

— Шейд, ще убия копелето, което го е направило. Кълна се, че ще изложа главата му, за да я виждат всички.

Яростта на Рейт се разгаряше и от езика му се сипеха все по-цветущи и по-грозни думи. Той сякаш се състоеше само от два бутона: „Не ми пука!“ и „Ей сега ще убия някого!“, а силните му емоции натискаха ту единия, ту другия.

В главата на Шейд се завъртяха думите, произнесени от стържещия глас на Роуг, че целта му е била не Скалк, а Рейт.

— Първо трябва да го открием.

Той по навик се потупа по горния джоб на дрехата в търсене на неизменното пакетче с дъвки.

— Разказвай подробно — настоя Рейт и Шейд се стегна в очакване на реакцията им.

— Събудих се в подземие. С Руна до мен.

Рейт се намръщи:

— Руна? Момичето, с което се чукаше преди година?

— Ха-ха. Тя повече не е момиче. И дори не е човек. Обвързах се с нея.

— Как? Защо?

Сега следваше унизителната част.

— Принудиха ни. Този, който знаеше за проклятието. И който иска страданията ни.

Той отново потупа джоба си. Когато намери време, ще каже да поставят в коридора автомат за дъвки.

— Вампир, нали? — попита Рейт.

В думите му имаше логика с оглед на дългата история на враждата между кръвопийци и семинуси, и то благодарение на ненаситното им татенце. Вампирите бяха сметнали действията му за най-отвратителните сред всички възможни оскърбления и Шейд нямаше как да не се съгласи с тях. Колко болно копеле трябва да си, за да изнасилиш жена, докато тя се намира в състояние на преход от смъртен живот към вампирско съществувание? Да я забремениш, а после да използваш дара си — същия, който притежаваше и Шейд, и да поддържаш тялото й в тази фаза, за да може плодът да се развие и да види бял свят? Като при това той неведнъж беше насилвал жената, превръщайки живота й в Ад: не съвсем смъртна, но и не съвсем вампир.

Нямаше нищо за учудване, че жената се беше побъркала, и че за всичко се трябваше да се разплаща Рейт. В края на краищата вампирите бяха връчили сметката на баща им, когато го бяха заловили.

— Искаше ми се копелето да беше вампир. — Шейд разсеяно забеляза, че ръката му все още беше върху гърдите, които пръстите му сега галеха, а не потупваха в търсене на пакетчето с дъвки. Черната дупка, оставена след смъртта на Скалк, болеше, а разговорите само усилваха страданието му. — Беше Роуг.

Рейт се намръщи и размаха ръка пред лицето на Шейд.

— Ейд? Направи ли му сканиране на мозъка? Да не си е ударил главата?

Шейд отблъсна ръката му.

— Роуг е жив. И сега е още по-безумен от преди. Точно той стои зад всички тези операции на черния пазар през последните няколко години.

Ейдолон сякаш се вкамени и върху лицето му застина изражение на обърканост. На Рейт му бяха нужни няколко секунди, за да осмисли казаното, но когато го направи… по дяволите! Шейд никога не беше виждал брат си толкова бледен.

— Шейд, това не е смешно — изръмжа той. — Изобщо. Не е. Смешно.

— Да ме виждаш да се смея? — Шейд вдиша дълбоко в опит да се концентрира. Не трябваше да се срива точно сега. Рейт по принцип си беше неуравновесена личност, но в подобна ситуация беше страшно дори да си представи как можеше да реагира той. — Роуг е оживял. Не зная как. Но е жестоко обезобразен — кожата му е сякаш като пушено месо, няма нос, почти половината му пръсти липсват…

Ейдолон — винаги толкова разсъдителен — поклати глава:

— Ние усетихме смъртта му. Ако беше оживял, щяхме да знаем.

— Смъртта му е прекъснала връзката ни — обясни Шейд. — След възкръсването му тя така и не се е възстановила.

— Как е възкръснал? Благодарение на кого?

Рейт бутна ръце в джобовете на дънките си и Шейд раз бра, че брат му се опитва да се успокои, като гали острието на едно от скритите си тайни оръжия. Той никога не оставаше невъоръжен: нито по време на сън, нито по време на секс… дори и между безопасните стени на болницата. И вероятно към тялото му имаше прикрепен не само един кинжал.

— Солис. Тя беше там с Роуг. Изобщо не се съмнявам, че точно тя му е снасяла информация за нас.

Шейд стисна ръце в юмруци, когато си спомни как тя коленичи пред него в подземието и започна да го изтезава с устни.

— Солис? — устните на Рейт се извиха в хищна усмивка. — Явно ще попадне в списъка за съкращение на щата на болничния персонал. Но преди това собственоръчно ще я накълцам парченце по парченце.

Ейдолон не можеше да си намери място. Той ту скърцаше със зъби, ту опипваше стетоскопа си.

— Нещо не се връзва. Да, Роуг беше леко побъркан, но защо ще иска да ти навреди? И защо и на Скалк?

— Той уби Скалк, за да измъчва мен. Колкото до останалото… Той мисли, че пожарът в „Бриймстоун“ тежи на нашата съвест. И иска да си отмъсти.

Очите на Рейт станаха огромни, докато Ейд само поклати глава.

— Егида носи вината за това.

— Зная, но той е убеден, че ние сме искали смъртта му.

— Е, сега искам ужасно силно точно това — изръмжа Рейт.

— Няма да споря с теб по този въпрос.

Шейд погледна към Ейдолон така, сякаш го предизвикваше: „Давай, опитай се да не се съгласиш!“, но по-големият му брат само кимна.

Рейт започна да описва кръгове по обсидиановия под, като толкова силно натъртваше на пети, че Шейд очакваше във всяка следваща секунда изпод тях да започнат да хвърчат искри.

— Ти каза, че Роуг ви е накарал да се обвържете?

— Да, като създаде илюзията, че всичко е насън.

Ейд изруга.

— Той наистина се е побъркал. Защото знае, че ако се обвържеш с жена, непременно ще се влюбиш в нея.

— И проклятието ще започне да работи. — Рейт се обърна. — Това лесно може да се оправи. Ние ще убием Руна и…

В стаята се разнесе глухо ръмжене. Символите по стените започнаха да пулсират и Шейд разбра, че и звукът, и агресията произлизаха от него.

— Шейд, успокой се! — каза Ейд. — Ти много добре знаеш, че той е прав.

Да, Шейд го разбираше. Но обостреният у него инстинкт на собственик и желанието да защити половинката си, просто го изгаряха отвътре.

— Аз ще го направя — твърдо и безапелационно заяви Рейт. — Къде е тя?

Шейд толкова рязко се нахвърли върху брат си, че дори не забеляза как преодоля разстоянието, което ги разделяше.

— Ако я докоснеш, ще те смачкам като боклук!

Рейт вдигна ръка и се усмихна, проблясвайки със зъби:

— Ето, виждаш ли? Точно заради това никога и за нищо на света няма да обвържа живота си с жена. От това се затъпява — и той изразително погледна към Ейдолон, преди да продължи. — Или се превръщаш в мъж под чехъл.

Дори извън кожата си от гняв, Шейд нямаше как да не се съгласи с него. Не че обвързването не беше от полза за Ейдолон. Тейла му беше помогнала да не изгуби разсъдъка си, но го сплиташе на плитка, както си иска. Само трябваше да размаха пред него едно от малките си пръстчета и той веднага приключваше с това, с което се занимаваше в момента.

Какво ти, направо свършваше!

— Шейд — тихо изрече Ейдолон. — Ще ти бъде ли по-лесно, ако го направи Тейла? Например тази вечер, когато Руна се преобрази?

— Не! — Шейд отскочи от Рейт, зарови пръсти в косата си и стисна така, сякаш болката можеше да му помогне да мисли по-ясно. — Нищо няма да го направи по-лесно. Мислиш ли, че ще ми бъде приятно като зная, че Рейт едва ли не получава оргазъм, докато я убива? Или че Тейла я пребива до смърт?

Ейд кимна, разбрал в какво се състои проблемът му.

— Мога да го направя и аз. Първо ще й сложа успокоително. Тя няма да усети нищо.

Ужасът присви вътрешностите на Шейд и той отпусна ръце. Явно беше на границата на нервен срив.

— Това не ти подхожда — да предлагаш да убиеш някого.

Макар че това беше логично решение, а Ейд харесваше всичко логично.

— По-добре да изгубим нея, отколкото теб — погледът на брат му стана пронизителен. — Шейд, няма да рискувам живота ти. И няма да допусна проклятието ти да се задейства. И без това ще трябва да се занимаваме и с преобразяването ти в шифтър, и с приближаващия ти с’генезис.

С’генезисът, прераждането, което дори сега не му даваше покой. Шейд усещаше пулсиране в гърлото си около пръстена със символи, които се появяваха след обвързването. В такт с тази пулсация потръпваше и членът му и Шейд осъзнаваше, че съвсем скоро това щеше да стане напълно нетърпимо, ако не успееше да се върне при Руна.

— Никой няма да я докосва дори с пръст, докато не премина прераждането — изръмжа той. — С моята наречена този процес ще премине по-леко, а колкото до усложнението във вид на ликантропия…

Ама че кошмар! Ако прераждането се случеше по време на пълнолуние, изобщо не можеше да си представи какъв ужас щеше да всее у жените, които нападаше, в търсене на секс.

Ейдолон въздъхна.

— Съгласен съм, че в думите ти има смисъл, но все пак рискуваш.

— В близко бъдеще не планирам да се влюбвам. Тя ме кара да излизам от кожата си, така че още имам време.

— Това не ми харесва — изропта Рейт.

Шейд изсумтя:

— Просто ти е нужен повод, за да я убиеш.

Рейт не го отрече.

— Между другото, как успя да те зарази?

Той потръпна, сякаш тялото му си спомни колко зле се чувстваше, когато умоляваше Руна да му причини болка.

— Тя се преобрази, за да ме ухапе. — Той се намръщи. — Тя може да го прави по желание. И няма нужда да чака до пълнолуние.

Ейдолон трепна:

— Но как е възможно?

— И тя не знае.

— Шейд, това намирисва. Ликантропията е заболяване на смъртните. Ние не можем да се заразим с нея. Кой знае какво ще направи тя с твоя организъм. А ако се случи по пълнолуние, когато имаш нужда от секс? Ти може да разкъсаш партньорката си на части.

— Аз ще бъда с Руна.

— За известно време.

Шейд стисна юмруци и смени темата.

— Може би си струва да й направим няколко теста? Ще я помоля.

Така имаше шанс да успеят да разберат и защо върху ръката й не се появяваха брачните символи. За което той не спомена пред братята си.

— Страхотна мисъл.

Рейт взе скалпел от най-близкия поднос и прокара пръст по него, за да провери острието му.

— Двамата се държите така, сякаш тя ще оживее достатъчно дълго, за да дочака резултатите от тези анализи. Забравихте ли, че трябва да умре? И колкото по-рано, толкова по-добре?

Косъмчетата по тила на Шейд настръхнаха.

— Май прекалено страстно желаеш да я видиш мъртва, братле.

Ейдолон застана помежду им.

— Трябва да се видя с Руна. Ако тя е способна да се преобразява по желание, вероятно в кръвта й има някакви особени антитела. А ако разбера какво я прави толкова уникална…

— Ще можеш да разработиш лекарство за мен — измърмори Шейд.

— Точно така.

Шейд се опита да не показва вълната на облекчение, която го обля. Той се опита да си повярва, че усеща тази радост заради възможността да се излекува, а не защото Руна беше получила отсрочка.

Въпреки че успокоението му не трая дълго. В корема му пламна мъчителна и всепоглъщаща болка, а в кожата му сякаш се забиха милиони малки иглички.

— Шейд? — Гласът на Рейт вибрираше от тревога. — Какво става?

Шейд чу как скалпелът падна на пода. Обгърнаха го два чифта ръце, които го задържаха прав между надеждните тела на братята му.

— Всичко е наред — въздъхна той. — Това е Руна. Усетих как се трансформира обратно. Предполагам, че това е болката от самото преобразяване. — По гърба му се плъзна тръпка. Шейд се зарадва, че по време на собствената си трансформация не е бил на себе си. — И е гладна.

Но напрежението в слабините му показваше, че тя искаше не само да яде.

Ад и Преизподня!

— Иди при нея — изрече Ейд с тон, който не остави у Шейд никакви съмнения: той много добре знаеше какво се случва с брат му. — И по-късно я доведи тук.

Шейд вдиша конвулсивно.

— Трябва да се оправим с Роуг. Той иска да се добере някак до нас. Вероятно тук, в ЦПБ, разполага под ръка и с други шпиони. Освен всичко Руна уби неговата наречена и сега той ще започне да преследва и нея.

— Аз все още не мога да повярвам, че е останал жив. — Ейд взе болничния картон на Шейд. — Знаеш ли къде те е държал?

— В някакъв замък. Предполагам, че в Ирландия.

Рейт се озъби.

— Ще го открия. Кълна се, че ще го убия.

Шейд кимна. Ако изобщо някой можеше да проследи Роуг, то това беше само Рейт. Работата му в ЦПБ се състоеше в издирването и откриването на редки книги, артефакти, заклинания и др.; т.е. всичко, което можеше да влезе в употреба при лечението на демоните. Мъжът имаше опит, нюх и целеустременост. И когато искаше нещо, винаги го постигаше.

— Братле, бъди нащрек. Роуг винаги ти е имал зъб.

А междувременно на члена на Шейд му стана до болка тясно в болничната униформа. Трябваше да се върне при Руна.

— Направо ме ласкаеш — сухо отговори Рейт. — Но той ще умре на всяка цена.

С тих звук вратата се отвори и в стаята влезе Циска.

— Доктор Ейдолон? В отделението на Бърза помощ има пациент със сериозна травма. Джем помоли да дойдете.

— Разбрах. — На минаване покрай Шейд, той го тупна по рамото. — Върви при Руна. Когато я доведеш тук, ще изясним всичко.

Ейд излезе в коридора, но преди Циска да го последва, Шейд я спря.

— Имаш ли минутка?

— За теб ли? — измърка тя, като хвърляше съблазнителни погледи ту на него, ту на Рейт. — Разбира се. Да не би да ни очаква вечеринка?

Рейт присви рамене — движението му изглеждаше безгрижно, но той видимо беше разтърсен от всичките тези новини.

— Аз съм само „за“.

Рейт винаги е бил „за“, ако в секса не вземаха участие смъртни или вампири. А с оглед на това, че медсестрата беше демон сора, която и Шейд, и Рейт регулярно чукаха, не трябваше да бъдеш чак толкова умен, за да предвидиш съгласието й.

— Ела тук — повика я Шейд, преди да насочи пръст към брат си с думите: — А ти стой там.

Циска се приближи, притисна гърди към тялото му и започна да се отърква, което друг път предизвикваше у него вълна на възбуда. Но не и този път.

— А той само ще гледа ли?

— Докосни ме — заповяда й Шейд.

Усмихната, тя се протегна и обви пръсти около члена му. Няколко секунди той остана твърд и в гърдите на Шейд пламна надежда. Може би все още не се беше обвързал докрай с Руна? Може би… Циска започна да го гали и той се сви, като спукан балон.

По дяволите!

Шейд се отдръпна. Желанието му за секс не беше изчезнало, но изглежда пенисът му беше привързан към Руна като с въженце. Трябваше само да си спомни за наречената си, когато членът му се втвърди отново и го накара да пламне от страст.

Може знаците му да не бяха върху Руна, но той беше свързан с нея завинаги. Сега тя искаше секс и ако съдеше по това как го обгърна вълната от адреналин, тя го искаше толкова силно, както никога преди.

Проклето да е всичко! Тя се беше впила в него с мъртва хватка и беше въпрос само на време кога ще го обезкърви.

— Кай, приятелю, имаш ли нещо против да навестиш Рейт? — каза Ейдолон, щом се появи в отделението за Бърза помощ.

Кайнан и Джем тъкмо се опитваха да помогнат на демон на ужаса — гладко и подобно на котка същество със счупен крак. Смяната на Джем беше започнала току-що. Двамата все още не бяха обсъдили бързото бягство на Кайнан от стаята за почивка вчера и въздухът между им искреше от напрежение.

— А какво се е случило с него? — попита Кайнан и захвърли окървавения бинт в легенчето.

— Нали помниш, че ти разказвах за нашия починал брат?

Кай кимна.

— Роуг.

— Той е жив.

— Какво? — попита Джем и се разсея от пакета с физиологичен разтвор, който включваше към системата. — Не може да бъде.

В очите на Ейдолон избухна ярост, която бързо се замени от вледеняващо спокойствие.

— Самият аз едва го вярвам. — Той пъхна пръсти в хирургическите ръкавици и ги опъна. От мъжа просто лъхаше на професионализъм, което, както знаеше Кай, не беше реакция на стреса. — Шейд каза, че именно Роуг се занимава с кражбите на органи за черния пазар, заради които е препълнено отделението на Бърза помощ и моргата. Той е заловил Шейд, накарал го е да се обвърже с варг и е… убил Скалк.

— Боже! — измърмори Кайнан.

Той наблюдаваше как Ейдолон се отнасяше с болния — така, сякаш не се беше случило нищо сериозно. Но в очите му проблясваха малки червени искрици — признак за едва сдържания му гняв.

— Не зная какво ще направи Рейт, когато осъзнае напълно мащабите на случилото се. И ще ти бъда благодарен, ако ми помогнеш да го наглеждам.

Страхотно! С неговия шибан късмет да получи работа на бавачка!

— Няма проблем.

Кайнан свали ръкавиците си и погледна към часовника. Шест часа. След шест часа смяната му щеше да свърши, а след седем вече щеше да бъде пиян до козирката. Защо сега това му се стори толкова далечно?

Той искаше да се напие още вчера; след разговора си с Джем вечерта. Но в щабквартирата на Егида имаше инцидент — една от новите пазителки се беше сринала психически след първата си битка. Тейла можеше да реши всеки проблем, но да общува с хората по време на личностна криза не беше в характера й — тя беше прекалено безкомпромисна. Освен това, изпадналата в криза травмирана пазителка имаше нужда от медицинска помощ. Затова Кай беше встъпил в ролята си и на лекар, и на психолог. Той се върна късно в ергенската си бърлога, в която се беше нанесъл сред разрива с жена си, и моментално заспа от изтощение, а не вследствие на алкохолните пари. Тейла му беше предложила да пренощува в щабквартирата на дивана; в дома, където живееха почти двайсетина пазители, но той нямаше как да остане там, където някога беше толкова щастлив с Лори.

Щастлив? Ама че смешно! Той дори не знаеше, че Лори му изневерява, докато не я хвана в крачка. И сега изпитваше съмнения в истинността на отношенията им още от самото начало; още от първото му военно назначение. Тя е можела да се чука с всичко живо, което мърда, докато той през това време е рискувал задника си в пустините и джунглите.

— Оставих го в стаята на Шейд — каза Ейдолон. — Благодаря ти, старче. Длъжник съм ти.

— Така си е.

След минута Кайнан беше пред вратата на стаята. Той тъкмо протегна ръка към дръжка, когато тя се отвори и от стаята излезе тайнствено усмихнатата Циска. Загадката беше решена в момента, в който Кай влезе вътре и видя Рейт да вдига ципа на дънките си.

Семинусът обърна очи към тавана.

— Ейдолон ли те изпрати?

— Аха.

Кай затвори вратата.

— Нямам нужда от бавачка, така че се разкарай.

Без да му обръща внимание, Кай се отпусна в креслото.

— Къде е Шейд?

— Най-вероятно вече чука жена си.

Да, тази новина се беше разнесла из болницата подобно на горски пожар. Кай нямаше представа защо всички придаваха такова значение на това събитие, но след като Ейдолон също беше развълнуван, значи, новина беше наистина лоша.

— Всичко ще отмине, Рейт. И ще бъде наред.

— Не ми пука! Все ми е тая.

— Само че не е така. Изобщо не ти е все едно.

Рейт изсумтя.

— Смъртен, на мен не ми пука за никого — заби той пръст в гърдите му, преди да се наведе към него и да изръмжи в ухото му: — За точната цена мога да продам дори собствените си братя. Разбери го с оскъдния си мозък.

И с тези думи Рейт излезе от стаята. След малко Кай го чу да вика в коридора:

— Ей, жено! Бързо тук!

Той се втренчи в затворената врата. Въпреки че Рейт не напираше да влезе в битка или да изсмуче до сухо някой несретник, той определено използваше секса, когато беше разстроен. Като заместител на насилието или наркотиците.

Ала когато сексът изгубеше привлекателността си, Рейт щеше да тръгне по един от тези два пътя. И след това щеше да настъпи Страшният съд.

 

 

Рейт изчака току-що изчуканата от него лаборантка да затвори вратата на килера. По дяволите, ама че грозотия беше изчукал! Издадена напред долна челюст, невероятно дълги зъби и кожа, покрита тук-там с козина… Определено не беше най-привлекателната сред бродещите демони, които неведнъж беше използвал за секс.

Когато тя си тръгна, Рейт се свлече по стената, седна на пода и зарови лице в ръцете си.

Шибаният Кайнан! От къде на къде беше решил, че на Рейт му пукаше за нещо?

Да, за точната цена той щеше да продаде дори собствените си братя.

Думите отново прозвучаха в главата му. Горчива истина, но той действително беше продал брат си. Беше предал своята плът и кръв.

И това му беше доставило нереално удоволствие.

Преди три години, докато ловуваше по улиците на Ню Йорк с местните главорези — повече от интерес към спорта, отколкото като необходимост от храна — Рейт се беше сблъскал с пазител от Егида, който съвсем обяснимо се беше опитал да го очисти. Според Рейт младежът не беше лош боец, но все още не се беше родил този — нито на земята, нито в света на демоните — който би могъл да го победи в ръкопашен бой. Затова, след няколко секунди неравна битка пазителят лежеше на асфалта, а той притискаше върха на кинжала си към гърлото му.

Рейт се изкушаваше да убие мъжа; да впие зъби във врата му и да го изсмуче до последната капка кръв. Но вместо това му подхвърли примамка. И то не каква да е. Той буквално му нарисува точната схема, по която да открие Роуг.

Роуг, който беше невероятно жесток, чиято вменяемост висеше на косъм от момента на прераждането му. Рейт се беше уговорил с братята си, че нито един от тях няма да води такъв живот. Разбира се, каквото и каша да забъркаше Роуг, Ейдолон винаги трябваше да стигне до дъното на нещата, преди да предприеме нещо.

Разследванията обикновено вървяха много бавно и най-накрая, когато откри изнасилената до смърт от Роуг жена, Рейт реши да действа.

Той собственоръчно би убил брат си, но Ейдолон веднага щеше да се досети. Разбира се, Рейт беше далеч от мисълта, че Егида ще успее да очисти пълния с демони бар, който толкова обичаше да посещава Роуг. И нямаше да има никакво значение, ако при цялата тази неразбория загинеха няколко демони или вампири. Но както разбра току-що, този, който би трябвало да е загинал там, беше оцелял като по чудо.

Изглежда, че заради него Роуг беше измъчвал Шейд и едва не го беше убил. Но без да се замисли, беше убил Скалк; една от малкото жени в ЦПБ, която Рейт не беше изчукал нито веднъж. И не защото Шейд би го разкъсал на парчета. А просто защото я обичаше като брат.

Сега тя беше мъртва и Шейд страдаше. И то заради него.

— Шейд, толкова съжалявам — прошепна той.

После опря глава на стената, затвори очи и се опита да реши какво да прави по-нататък — дали да се самозабрави чрез наркотичен сън, или да се потопи в някоя кървава схватка. Сексът не помагаше. Рейт можеше да изчука женския персонал на болницата, но това нямаше да му помогне.

След малко стисна юмрук и го заби в стената. Болката му донесе кратковременно облекчение, но дяволите да го вземат, дори цял живот му нямаше да стигне да оправи нещата. До прераждането му оставаше около година, след което наистина щеше да спре да му пука за нещо и някого.

Но сега го болеше сърцето. А той винаги беше понасял болката лошо, освен ако не си я причиняваше сам.

 

 

— Все едно се намирам в шибан комикс — изръмжа Роуг. — Обкръжен съм от идиоти.

Дрекавакът стоеше пред него на колене, свел глава. Беше изминало едно денонощие от бягството на Шейд, а наоколо цареше бъркотия. Няколко от упирите бяха изчезнали, Шериен и досега не се беше върнала от „Вечност“ — което не беше нещо чак толкова необичайно, но все пак го дразнеше.

— И след като падащите камъни повредиха вратата на тъмницата, избягаха още двама затворници — доложи дрекавакът.

Обезобразената ръка на Роуг се сви в юмрук. На него не му пукаше за другите затворници. Онова, което действително го изкарваше извън релси, беше, че Шейд и онази кучка варг, се бяха измъкнали на свобода.

Гневът го поглъщаше и предизвикваше болезнени тръпки по набръчканата му кожа. Рейт ще заплати за това, че беше разрушил живота му; за това, че го беше превърнал в изгоряла обвивка.

Защото Роуг не се съмняваше във вината му. Онази нощ в „Бриймстоун“ отново и отново се завърташе в съзнанието му като запис от музикална уредба, на която работеха само бутоните „Пусни“ и „Превърти“. Той чукаше двойка феи в задната част на клуба, когато в заведението нахлуха пазителите на Егида. Роуг забеляза, че един от тях — млад мъж с ирокез — явно се оглеждаше за точно определен демон. И когато погледите им се срещнаха, в очите му проблесна разпознаването.

Роуг разбра, че целта им беше той, и затова, без да се бави, прибягна към дара си. Той проникна в мислите на пазителя и видя спомените му — Рейт, който описваше Роуг и му даваше адреса на „Бриймстоун“. Най-малкият му брат беше подсладил горчивото хапче с думите, че ще заплати за доказателствата за смъртта му.

Благодарение на това че Роуг беше преминал през своя с’генезис, той бързо успя да се превърне в невероятно по размер чудовище и да разкъса пазителя на две. Когато клубът беше обхванат от пожара, единственото, което спаси Роуг тогава, беше фактът, че демонът, в който се беше преобразил, притежаваше имунитет към огъня. Ала преобразяването му в демон от друг вид не му даваше всички преимущества на новата форма. За щастие, Роуг имаше останали достатъчно сили, за да не се превърне в шепа пепел. И ако Солис не се беше появила веднага след заминаването на пазителите, той щеше да умре.

Роуг винаги беше презирал Рейт. Подлудяваше го и начинът, по който се отнасяха към него Шейд и Ейдолон. Но от онзи ден в „Бриймстоун“ той започна да жадува за мъченията на Рейт с такава сила, каквато дотогава никога не беше изпитвал. А след това, когато Роуг се насладеше на страданията му, Рейт щеше да умре. Но не преди да стане донор на кожа и органи. Рейт щеше да му възмезди всичко онова, което му беше отнел.

Вниманието на Роуг беше привлечено от суматохата в края на коридора и щом погледна натам, сърцето му — или поне онова, което беше останало от него — буквално спря.

— Господарю мой — каза найтлишът, — намерихме я до Хароугейт…

Демонът държеше в ръцете си мъртвото тяло на Шериен.

Роуг в пълно мълчание гледаше как я полагат на пода в краката му.

Накуцвайки, напред излезе ранен даркетот.

— Ние преследвахме вашия брат и неговата жена. Те ни нападнаха…

— Кой уби Шериен? — изхриптя Роуг. — Кой!

— Наречената на вашия брат, господарю мой.

Гневът премина по тялото му като вълна, която разтресе костите, разтегна сухожилията му и накара грубата му кожа да се напука до кръв.

— Доведете ми некромант.

Даркетотът просъска:

— Но, господарю…

— Действайте! — изръмжа Роуг. — Веднага! — Той щеше да си върне любимата. И по дяволите, последствията. — И внедрете в болницата нов шпионин.

— Да, господарю.

— Аз ще се добера до Рейт — закле се той. — И ще разруша живота на братята си. Но първо ще набуча на кол главата на онази кучка!

Роуг се свлече на колене до Шериен, разтърсван от силни тръпки, и я взе на ръце. Слава на Великия Сатана! Тя беше умряла до Хароугейт, където демоническата енергия я беше спасила от разлагането.

Той се молеше некромантът да побърза. Шериен трябваше да се възкреси, докато тялото й все още не беше започнало да се разлага, а времето не чакаше.

— Не се страхувай, любов моя — целуна я леко той, зарадван, че тя не може да почувства колко сухи и твърди бяха устните му. — Съвсем скоро аз ще нося кожата на Рейт, а по твоите вени ще тече кръвта на Руна.

Роуг се усмихна. Каква ирония само: кръвта на тази, която беше убила Шериен, щеше да я върне към живот.