Лариса Йон
Неудържимо желание (11)

Глава 10

Шейд не се задържа в отделението на Бърза помощ. Ако го беше направил, нямаше да може да избегне въпросите и „полезните съвети“ относно Руна. Той я отведе в лабораторията, накара я да седне и даде указание на Франк — лаборанта смъртен — да й вземе кръв за всички възможни изследвания.

После излезе да чака пред вратата, като внимателно се вслушваше в случващото се в стаята. Дяволите да го вземат! Смъртният не трябваше да я докосва! И той щеше да го стори сам, ако не беше сигурен, че братята му щяха да се появят всеки момент. И щяха да започнат да го разпитват. А той нямаше представа какво да им каже.

Докато наблюдаваше стаята през стъклото на вратата, изпита необяснимо удоволствие, че Руна оглеждаше лабораторията с видимо любопитство, а не със страх, както очакваше той. Това все пак беше болница за демони, нищо че той беше наблизо. Шейд неведнъж й беше казвал, че няма от какво да се страхува, когато е с нея. Ама че нагла лъжа!

Той отмести очи, щом усети как всичко в корема му се свива на възел. За краткото им време заедно той се беше привързал силно към нея, а днешното утро обърка всичко още повече. Първо — той я излъга, когато каза, че връзката им го принуждава да прави секс с нея. На него това му беше много по-необходимо, отколкото на нея. И второ — пълният с болка поглед, когато тя заговори за баща си, буквално го прониза в сърцето.

Зад това се криеха неприятни спомени. Шейд дори си помисли, че те бяха пряко свързани с мрака и чувството за вина, които отчетливо долавяше у нея. Ала предпочете да затвори очи. Не му се искаше да разнищва Руна като всички други жени, с които беше спал преди нея, в опит да прогони призраците от миналото им чрез болка и секс. А след като тя не искаше да си спомня, най-добре щеше да бъде всичко да си остане така. Някога, ако все пак се решеше да приключи с това, което я измъчва, Шейд щеше да помогне. Но защо само при мисълта за това му ставаше гадно? И защо знакът му не се появяваше върху нея? Тази сутрин той опита отново и… нищо. А това беше лошо.

Към него се приближи Ейдолон — смръщил вежди и стиснал устни. Целият му вид излъчваше безпокойство.

— Къде е Рейт? — попита Шейд. — Мислех, че той ще се появи първи да ме разпитва.

— Изпратих го с Кайнан. Убедих го, че няма защо да те измъчваме и двамата.

— Що за глупости. Рейт никога не би се съгласил.

Брат му се усмихна.

— Той не се е съгласявал. Аз просто му обясних, че най-добре зная какво означава да си намериш половинка. И затова ще мога да се разбера с теб. А ако той си навре носа, ти просто ще избягаш и повече никога няма да те видим.

— Това няма да се случи.

Ейдолон престана да се усмихна и помръкна. Спомни си какво беше направил Шейд миналия път.

— Аз го зная. Но Рейт — не.

— Той добре ли е?

— Уплашен е. С последни сили се опитва да разбере Роуг и отмъщението му към Скалк. Ти просто му идваш в повече. Но той не се справя зле.

— Значи, нервният срив е въпрос само на време.

Ейд прокара пръсти през късата си, черна коса.

— Ти не спомена, че Руна няма брачни символи. — Шейд мълчаливо повдигна рамене. — Тя поне усеща ли те? Или връзката ви е едностранна?

Шейд погледна през стъклото към жената, която в момента се усмихваше на лаборанта, докато той я придържаше за ръката, за да й вземе кръвта. Моя Шейд преглътна с труд. Гневът и ревността сякаш го стиснаха за гърлото.

— Франк я докосва. Аз трябваше да й взема кръв. Може и…

— Шейд, погледни ме.

С усилие на волята си той отмести очи към брат си.

— Защо не направи всичко сам?

— Защото се държа на дистанция. Защото сега той я опипва. Ще го убия.

— С времето ще стане по-леко. Когато връзката ви окончателно се формира, ревността ще понамалее. Разбира се, няма да изчезне съвсем, но ти ще можеш да се контролираш. Иначе аз нямаше да мога да пусна Тейла да работи с мъже в Егида.

— Да я пуснеш ли? Защо нещо ми подсказва, че нямаше начин да я удържиш?

Ейдолон послушно се съгласи.

— Мисля, че си прав.

Шейд отривисто въздъхна, опитвайки се да не зяпа през прозореца.

— Връзката ни е едностранна. Не разбирам защо. Сигурен съм, че първия път направихме всичко както трябва. И днес повторих ритуала.

— Това е проблем.

— Какво говориш?! — Шейд облегна рамо на стената, зарадван, че има опора. — Може ли да те попитам нещо?

— Давай!

Шейд се позабави. Преди си мислеше, че обсъждането на секса беше като да обсъждаш спорта с братята си, но сега му беше неловко и неприятно. Чувстваше се така, все едно извършваше предателство спрямо Руна.

— Когато с Тейла станахте двойка, имам предвид в леглото… нещо промени ли се?

Ейд учудено повдигна вежда и се усмихна с разбиране.

— О, да! Сексът стана много по-добър. Връзката определено си има и положителни страни.

— Точно от това се страхувах.

Двамата замълчаха. Най-накрая Ейдолон каза:

— Ще измислим нещо. Ще се разберем и с проклятието, и с кръвта на варга.

Шейд горчиво се разсмя.

— Вероятно от ликантропията има лекарство, но с проклятието едва ли ще се получи нещо.

— Трябва да има някакъв изход. Пропускаме нещо.

— Ейд, търсим почти осемдесет години. Има само една възможност, но аз дори не я смятам за такава.

Глупавото любовно проклятие имаше кошмарен страничен ефект, достоен за мерзавеца, който го беше наложил. Проклятието можеше да бъде пренесено само върху някой близък роднина; върху този, когото обичаш. А Шейд имаше двама близки роднини — Ейдолон и Рейт. За нищо на света! Но дори и да се решеше на тази стъпка, Шейд нямаше представа как точно трябва да стане.

Покрай тях премина чистач, бутайки с пипалата си количката пред него. Когато той се отдалечи, Ейдолон каза:

— Има ли риск да се влюбиш в Руна?

Шейд стисна очи. Толкова лесно беше да отрече истината.

— Не — излъга той. Не искаше да плаши братята си. Ако кажеше да, веднага щеше да обрече Руна.

— Наясно съм, че не искаш да я убиваш, но ми се струва, че има и друг начин.

Шейд трепна и отвори широко очи.

— Какъв?

— Нека да остане тук. Или някъде другаде. Ще й намерим удобна стая. Ще идваш, когато поискаш…

— Ти ми предлагаш да сложа Руна в клетка като див звяр? Като демон орджесу?

— Тя не е свързана с теб и може да си тръгне всеки един момент. Ще отиде, където си поиска, и ще прави секс, с когото си поиска. А ти? Ще я преследваш така, както измъчван звяр преследва плячката си, докато не умреш? Дори ако връзката ви се формира, не може да бъдете заедно. Ти ще я обикнеш, това е неизбежно. А ние ще те изгубим. С теб ще се случи нещо още по-лошо от смъртта.

Вярно, щеше да е по-лошо. Шейд бързо си се представи като безплътен призрак, лишен от възможността да общува, неспособен да се докосне до някого, измъчван от вечен глад, жажда и болезнено желание, които няма как да утоли. Да, той щеше да се побърка. Това не беше рядкост за вида им. Семейството им и без това не беше съвсем нормално.

— Не мога да направя от Руна робиня наложница, Ейд. И не мога да я обрека на самотен живот, разнообразяван единствено от редките ми визити.

— Иначе ще се наложи да я убиеш.

Шейд погледна към нея и се опита да си я представи заключена. Само в компанията на телевизор и няколко книги. Ярката искра в нея щеше да угасне, а тя — да повехне. От нея щеше да остане само празна обвивка. Той си представи Руна; как лежи на леглото, където току-що я беше обладал; как гледа към стената с празни очи и чака той най-накрая да я остави на мира. А може би точно обратното: щяха да я обземат ярост и гняв. В крайна сметка тя щеше да се преобрази в бясно куче и тогава на него щеше да му се наложи всеки път да я насилва. Дори само от мисълта му се догади.

Руна се обърна, сякаш усетила погледа му. Тя му махна със свободната си ръка, свила другата, за да притисне тампона памук към сгъвката на ръката си. Франк каза нещо, което я разсмя, и тя го погледна весело. На Шейд страшно му се прииска да се втурне вътре и да разбие черепа на лаборанта.

— Мразя Роуг — изръмжа той. — С какво удоволствие бих му източил кръвта!

— И ние няма да сме против.

— Да, добре — обърна се към него Шейд. — По-лошо от това няма накъде. Ти виждаш само доброто. И не забелязваш недостатъците, дори да те цапардосат между очите.

Ейдолон примигна, сякаш не вярваше на ушите си. Това беше удар под кръста.

— Е, извини ме — промърмори брат му. — Разстроен съм! И съм зъл. Не искам да бъда шифтър, не искам тази връзка, не искам Скалк да е мъртва. За капак и гърлото ми сякаш гори.

Ейд се намръщи и докосна с пръсти кожата му.

— С’генезисът. Всеки момент ще започне.

Страхотно! Шейд разтърка очи и се замисли как, по дяволите, се беше получило така, че само за миг се беше озовал на ръба на стръмна пропаст?

По стените пробягаха синьо-червените светлини на автомобила на Бърза помощ. Чу се воят на сирената и Шейд усети изблика на адреналин. Когато Ейдолон предложи да построят болницата, той отказа, защото не искаше да помага на никого. Но после бързо се пристрасти — харесаха му вълнението и тръпката, които го обхващаха всеки път при постъпването на нов пациент. Явно и Ейдолон усещаше същото, защото целият потръпна от нетърпение. Ето, всеки момент ще да се втурне по посока на приемното отделение и ще започне да дава нареждания.

Шейд разтърка лицето си с ръце.

— Трябва отново да тръгна на работа.

— Мислиш ли?

— Трябва да се разсея. И освен това искам да погледна как се оправят без мен моите реанимобили.

И не трябваше да оставя Руна сама. Особено сега, когато тя можеше просто да си тръгне.

— Нека и тя да се повози с линейките.

— Сигурен ли си, че ще се справиш?

— Утре ще направя новия график. Ще го утвърдим веднага щом пълнолунието премине. — Вратата на лабораторията се отвори и на прага й застана Руна — разтревожена и толкова красива, че на Шейд му се прииска да я сграбчи и да я стисне в обятията си. Беше я загазил. И то яко.

— Франк каза, че това е всичко.

Значи, Франк, а не лаборантът. И не господин Уилямс. А просто Франк. От тази ревност изпитваше само неудобства. Ейд веднага се досети и го тупна по рамото.

— Скоро ще стане по-леко.

— Да, разбрах — измърмори той. — Вкъщи ли си отиваш?

Брат му кимна и Шейд попита:

— Рейт добре ли е?

— Засега — да. Кайнан ще го наглежда.

— Кайнан Морган? — повтори Руна.

Ейдолон се изненада:

— Познаваш ли го?

Руна захапа долната си устна и на Шейд страстно му се прииска да я целуне.

— Брат ми го познава. Лицето му ми се стори познато. От снимките — побърза да обясни тя.

— Той някак излекува Рейт — поясни Шейд и я хвана за ръката. Беше му неприятно, че тя проявява интерес към лекаря смъртен. — Хайде да се върнем в пещерата. — На такива като него мястото им беше в пещерата. Със същия успех можеше просто да завлече там жената за косите. Кожата му гореше. Освен това го сърбеше и Шейд имаше усещането, че още малко и ще се преобрази.

— Бих искал да проверя още нещо — намеси се Ейдолон, който отново се беше преобразил в образа на лекар. — Ще направим ядрено-магнитен резонанс, пункция на костен мозък…

— Брат ми, ако се задържим още малко, Руна ще отиде във ветеринарната лечебница. — Шейд бързо погледна към нея. — На обратния път ще погледнем в кафенето.

— Не съм гладна.

— Видя ли демоните сред сътрудниците ни? Всички са от различни видове, а всеки вид си има специфична храна. А в храната на някои от тях, за щастие, влиза и сурово месо.

Руна намръщи нослето си.

— И вие държите…

— Не, тук няма живи животни. Но затова пък има огромна хладилна камера. — Тя изкриви устни с отвращение и Шейд се усмихна. — Три дни в месеца ядеш сурово месо, но те е гнус от нашето кафене?

— Аз не обичам сурово месо. Повярвай ми, ако имаше начин да се избавя от ликантропията, дори нямаше да се замисля. — Тя погледна към Ейдолон и попита: — Смяташ ли, че ще успееш да помогнеш на Шейд?

Беше странно да чуе, че тя се безпокоеше за него. Сърцето на демона се присви.

— Той ще направи всичко, което може — едва успя да изрече Шейд и стисна ръката й. После се обърна към Ейдолон: — Позвъни ми, ако откриеш нещо в резултатите. И ми дай знак, ако има нещо ново за Роуг.

— Задължително. Бъди внимателен, Шейд. Много, много внимателен. — Ейд нямаше предвид Роуг, а Руна.

Никога през живота си Руна не беше виждала такова кафене. Във въздуха се носеха нови неприятни аромати, примесени със стари остри миризми, и комбинацията им я караше едновременно да изпитва гадене и глад. Стаята беше с неравни каменни стени, а мебелите — издялани от гранит. В единия ъгъл имаше дълбока яма — около метър на метър. В нея имаше трима демони от неизвестен за Руна вид, които разкъсваха нещо с ноктите си. Около тях се въртяха по-малки същества, подобни на паяци, но с размера на чихуахуа, които обираха остатъците от храната им.

По нея се плъзна тръпка и тя стисна ръката на Шейд.

— Надявам се, че това не са сервитьорите?

— Големите са пациенти, а по-малките са чистачите.

Един демон — огромен мъж със зелена кожа и крила — се обърна и се втренчи в нея. Руна застина, прикована на място от изпълнения с ненавист поглед, преди неочаквано да установи, че демонът нямаше очи. Шейд изломоти нещо на непознат език и зеленокожият заръмжа. После се обърна и отново се зае с костите пред него.

— Не ги провокирай — каза той на Руна.

Тя не успя да му възрази, защото се приближиха до масата на самотна красива жена с черна коса на сини кичури, облечена в дрехите на лекар. Тя четеше книга и пиеше кафе от бяла чашка с петна от тъмно червило по края.

— Джем — повика я Шейд и тя вдигна глава. — Това е Руна. Нека да седне до теб за минутка. И гледай никой да не я докосва даже с пръст.

И отмина, без да дочака отговор и без да се огледа — като човек, свикнал безпрекословно да му се подчиняват. Руна гледаше как се отдалечава гърба му в черното кожено яке, и се разкъсваше между възхищението и раздразнението. От цялата му фигура се излъчваше мълчалива заплаха.

Жената, която той нарече Джем, изплези зад гърба му език, с обица в средата, и посочи към пейката срещу нея.

— Седни. Ти сигурно си… — тя бързо забеляза липсата на символи по ръката й и не довърши. — Или пък не си.

— Съм — въздъхна Руна. — Просто символите все още не са се появили. И неговият брат се опитва да разбере защо. — Тя проследи как Джем отпива глътка от кафето си. — Колумбийско ли е?

Джем изненадано повдигна веждата си с обица в края.

— Охо! Значи, си експерт.

— Преди време имах свое кафене.

Джем отмести чашката си и погледна към тълпата от посетители.

— Бих ти се заклела във вечна любов, ако научиш тези недоразумения да варят прилично кафе.

— Аз също съм на мнение, че за лошо сварено кафе трябва да хвърлят в затвора — усмихна се Руна. Джем й харесваше. — Значи, работиш тук като лекар? Смъртна ли си? — и тя прехапа устна. — Или не е прилично да питам?

— Не, няма нищо. — Джем отбеляза страницата в книгата си и я сложи настрана. — Лекар съм. И съм наполовина демон. Тейла — половинката на Ейдолон — е моя сестра. Скоро ще се запознаеш с нея. Тя ще ти разкаже какво да очакваш от Шейд, когато връзката ви окончателно се формира.

Руна мълчаливо я гледаше, докато тъжно си мислеше, че е съвсем чужда в техния свят. В света на Шейд.

— Добре ли го познаваш?

— От няколко години, но честно казано не сме много близки. Той е отличен парамедик и може да ръководи болницата не по-зле от Ейдолон, но лични неща споделя неохотно. — Джем понижи глас: — Обичаш го, нали?

— Едва се познаваме — каза Руна. Това не беше отговор. — Тоест, ние… срещали сме се и преди. А после аз го заварих с онези… — тя стисна очи и въздъхна. — Говоря глупости.

— Точно така — усмихна се широко Джем. — Но на теб ти е позволено. Защото си влюбена. — Но усмивката й помръкна леко. — А той дори не те забелязва, нали?

— Нещо такова — тихо отговори Руна и проследи с поглед червенокожата медицинска сестра, която премина покрай тяхната маса на път към бара. Двама смъртни разсипваха по чиниите някакво странно на вид горещо и лепкаво нещо. — Само че аз не го обичам.

— Както кажеш — обърна очи към тавана Джем. Кръглата сребърна обеца с червен камък във веждата й се раздвижи нагоре-надолу. — Душевните ти белези са дълбоки и нямат никакво отношение към Шейд.

— Не схващам за какво говориш — излъга Руна, макар че чудесно разбра намека. Предателството на Шейд преди година я беше наранило болезнено, но… Ако трябваше да бъде честна в края на краищата тя му беше простила. Въпреки че и до сега се измъчваше. Но Джем нямаше предвид това. В зелените й очи проблесна странна светлина.

— Шейд може да ти помогне, но само ако му разрешиш. И ако му се довериш.

Руна се замисли над думите й и трепна, когато Шейд я докосна по рамото. В ръцете си държеше издута торба.

— Да вървим! — той се обърна към Джем и насочи пръст към нея — А ти си гледай работата и не смей да се бъркаш в главите на другите.

Джем се изправи.

— Ще си замълча, защото зная, че и на теб не ти е лесно — и тя взе книгата си от масата. — Но запомни, че виждам отлично и твоите рани. И ако не свърнеш от избрания път, ще се сдобиеш единствено с нови.

— Самозабравяш се! — повишеният тон на Шейд успя да надвие шума от гласове в кафенето.

Настъпи пълна тишина. Дори демоните в ямата замряха. Джем го погледна в очите, сякаш с намерение да продължи да спори, но празният и тъмен поглед на Шейд подсказваше, че търпението му беше на приключване.

— Зная за какво говоря — и тя си тръгна като синьо-черен вихър.

Шейд продължаваше да стои напрегнат. Руна очакваше да го чуе да ругае, но за нейна изненада, той тихо каза:

— Да вървим.

Тя не мръдна от мястото си.

— Какво означава „да се бъркаш в главите“?

— Джем притежава дар. Такива като нея могат да видят уязвимите места — душевни рани или изпитани страдания — и да ги използват за свои цели. Хайде да вървим!

— Почакай! Тя какво имаше предвид, когато спомена за избрания от теб път?

— Нищо, дяволите да го вземат! Възнамеряваш да се трансформираш тук, в болницата, или все пак в пещерата?

— Нищо?

— Руна, стига вече! Няма нужда да знаеш. Повярвай ми.

Боже, колко й се искаше да му повярва! Че освен брат й, някой друг също се вълнуваше за нея. Тя погледна към демона. Нейната половинка. Черните му очи бяха заплашителни присвити, а лицето му — напрегнато. Също както и тялото. Боже, помогни ми!

Когато се върнаха в пещерата, настроението на Шейд беше отвратително. Руна се опитваше да го въвлече в разговор, но той отговаряше само едносрично. Веднага се насочи към спалнята и окачи торбата с месото на куката, която висеше от тавана. Тя не го попита за какво обикновено използваше куката, но кръстоса ръце и кимна към внимателно подредения арсенал по стените.

— Разкажи ми.

Шейд поклати глава и това накара косата му да се плъзне по раменете. Торбата се поклащаше със зловещо скърцане. Руна никога преди не беше попадала в толкова странна ситуация, а тя се числеше към паранормалното подразделение на въоръжените сили на САЩ. Да се сблъсква със странното, беше нейно всекидневно задължение.

Спомнила си за работата си, тя се изчерви. Шейд се беше затворил и не разказваше почти нищо, но тя също си имаше свои тайни. Например че армията на САЩ знае за болницата. И че заради нея Руна се беше върнала в Ню Йорк.

Какво щеше да прави, когато пълнолунието премине? Трябваше ли да се връща? Шейд нямаше да я пусне, но и тя самата не смяташе да се отказва от живота си само за да се превърне в пленница в пещера му.

— Няма защо да знаеш.

— Мисля, че не си прав.

— Руна, казах — не.

— Ти през цялото време говориш така и на мен вече ми се повдига — извика тя, стиснала юмруци. — Аз вече не съм кротката мишка от по-рано, скъпи, затова настоявам за отговор. Сега.

Шейд изруга и започна да крачи по диагонал из стаята, заровил пръсти в косата си. Руна се отвърна, за да му даде време да се успокои, защото той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се взриви.

Тя започна да разглежда безкрайната редица от камшици, пръчки и белезници по стената. На етажерките стояха редици от флакони и бутилки, ръкавици, маски и дори напълно безопасни на вид пера. Боже, колко ли жени беше водил тук преди нея? И какво беше правил с тях?

— Шейд, принуждаваш ли ги? — Руна толкова се боеше да чуе отговора му, че от страх започна да й се гади.

— Не! — и той се обърна към нея с толкова гневни очи, че тя отстъпи. — Разбира се, че не! Предпочитам жени, които сами го искат. И на които това е необходимо.

— В какъв смисъл необходимо?

Той отново започна да мери стаята с дълги крачки.

— Помниш ли нашия първи път в твоето кафене? Когато казах, че го усещам в теб?

При споменаването на онова, което направиха в пресечката отзад, тя се изчерви.

— Това беше секс. Не мога да си представя, че някой ще иска да го набият преди това.