Лариса Йон
Неудържимо желание (10)

Глава 9

Леглото беше удобно, което беше изненадващо дори за пещерата на демона извращенец. Шейд постоянно я изненадваше и Руна се запита дали някога щеше да го опознае както трябва. Изглежда, за това имаха цяла вечност. Не само да се потопят в утехите на секса, но и да свържат демонските си половинки.

Господи, тя не беше готова за това!

Спомни си изгарящия гняв, който я беше обзел, когато разбра, че е заразена. Спомни си и страха, безизходицата и самотата. Макар че Ерик през цялото време беше до нея. Тя лошо осъзнаваше физическите си и психическите си изменения. Плашеха я безнадеждното бъдеще и възможните невинни жертви. И беше вбесена от внезапните промени в нея, над които нямаше власт.

Докато Шейд имаше преимущество: той беше роден като такъв, беше живял в този странен свят от дете и знаеше всичко за шифтърите. Руна разсеяно галеше кожения нашийник, прикрепен към горната част на леглото. Тя смяташе, че Шейд беше свикнал да има контрол над всичко — и в живота, и в леглото. Разбира се, това нямаше да му бъде лесно през три определени нощи в месеца, когато трябваше да се преобразява.

Руна се прозя и погледна към часовника. Двамата бяха проспали почти шест часа. Леко и внимателно, за да не го събуди, тя се обърна на една страна. Шейд все още спеше, обърнал лице към нея. От дишането му странният кръг около гърлото му леко се движеше и идеално се вписваше в символите, покриващи дясната му ръка.

Тя отмести блестяща черна коса от врата му, за да раз гледа добре личния му знак — сляпото око. Но окото сякаш се движеше и я следваше при всяко нейно помръдване. Тя нерешително прокара пръст от рамото към бицепса му, а после ги плъзна към китката. Символите на подобните на татуировка знаци стигаха чак до върховете на пръстите му; пръсти, който я галеха, проникваха в нея и й даряваха безкрайни оргазми.

И едва си помисли за това, когато усети как в кръвта й се разгаря огън. Хормоните й побесняха. Наближаващото преобразяване усилваше либидото й, а пълната Луна само доливаше масло в огъня… Но близостта на Шейд определено я превръщаше във взривоопасна смес от желание и възбуда.

Добре би било да влезе под студения душ за няколко минути. Руна се отмести към края на леглото, стъпи на пода и… Шейд я издърпа назад и се намести отгоре й.

— Не толкова бързо. — Гласът му звучеше грубо — явно от съня, — но златистите му очи, едва прикрити от клепачите, сияеха ярко. Между бедрата си усещаше твърдия му член.

— Смятах да си взема душ. Искаш ли да дойдеш с мен?

— По-късно — той потърка нос в гърлото й и захапа чувствителната й кожа. — Когато свърша.

— Ти усещаш… хм, че те желая?

Пръстите му се озоваха между бедрата й и докоснаха влажната плът.

— И още как. — Зъбите му леко я захапаха по гърлото.

— И си разбрал за какво мисля?

Той близна мястото на ухапването.

— Това ме събуди. Защо?

— Просто… — тя простена и се намести така, че да облекчи достъпа му — по-рано каза, че си усетил възбудата ми чак Ню Йорк. Беше ми интересно дали това и досега е така.

Шейд вдигна глава и я погледна в очите. Погледът му беше ясен, а той изглеждаше свеж и отпочинал.

— Ние сме свързани. И аз чувствам всичко, което чувстваш и ти.

След което се надигна и влезе в нея.

— Всеки път, когато искаш секс, аз ще трябва да те удовлетворявам.

— Дори ако си в друг щат? Или страна?

— Да. Но това повече няма да се повтори — и той издърпа ръцете й над главата; стисна ги и започна бавно и ритмично да се движи. — Моята половинка… — изрече той, преди да спре и да изругае.

— Тази дума те дразни, нали? — Тя искаше поне веднъж да го погали по силните и напрегнати мускули на раменете. Или да впие пръсти в гърба му в момента на оргазъм, но той стискаше ръцете й все по-здраво.

— Коя дума?

— Моята половинка.

Шейд поклати глава и върху лицето му паднаха гъсти кичури коса.

— В тази ситуация всичко ме дразни.

Руна се изви към него, за да може той да навлезе по-дълбоко.

— И това ли?

Върху лицето на Шейд се появи изражение, което тя не можа да определи.

— Ти ме желаеш. Връзката ни ме кара да ти служа.

— Какво каза?

— Чу ме — той се движеше подобно на робот. — Давай, почти свършваш.

— Ако си мислиш, че ми правиш услуга, като ме чукаш — не издържа Руна — можеш да спреш на секундата и да се изчукаш сам.

Шейд замря, но не излезе от нея.

— За нищо на света не би изрекла това преди година. — Ниският му глас предизвика лека вибрация в гръдния му кош. — Нито една от жените, с които съм бил, не си е позволявала такъв тон.

Руна се опита да го прониже със свирепия си поглед и да освободи ръцете си.

— Сигурно защото ги провесваш с вериги от тавана.

— Права си — съгласи се той и обходи с поглед стените така, сякаш избираше най-подходящото от всички приспособления, които висяха там. Руна потръпна, без да си дава ясна сметка дали тази тръпка беше от страх, или от очакване.

— Да разбирам ли, че смяташ да го направиш и с мен?

Шейд се разсмя така, сякаш тя му каза нещо напълно невъзможно. Което я обиди ужасно. Така значи! С другите му харесваше, а с нея — не? И защо изобщо се беше разстроила?

— Харесва ми характера ти, кученце. Но дисциплината няма да ти навреди.

— Баща ми казваше същото — озъби му се тя, но веднага съжали за думите си. Както и за това, че разтревожи болезнените си спомени.

„Малък боклук, трябва да бъдеш наказана както трябва!“ Тя толкова често беше чувала баща си да изрича тези думи, преди да й се нахвърли с колана или с пръчката. Изборът му обикновено зависеше от това кое от двете щеше да му бъде подръка. Като малка тя беше много своеволна; спореше с родителите си по всеки повод и докарваше баща си — алкохолик — до ярост.

Какво още би могла да каже, докато гледаше арсенала на Шейд. Нима камшиците и останалите предмети, чиито названия дори не знаеше, не бяха предназначени да причиняват болка? Тя сигурно беше съвсем ненормална.

Шейд я погали по скулата.

— Руна? Добре ли си? — той най-накрая пусна ръцете й и понечи да се надигне. — После ще довършим.

— Не! — и тя обви крака около кръста му. — Ти… ти ще ми помогнеш много, ако и по-нататък… е, наясно си. — Яростта й определено се беше изпарила заедно с красноречието й.

— Ако те изчукам? — тя кимна и Шейд се отпусна върху нея. Той се намести и отново влезе в тялото й със стон на облекчение. — Добре, защото едва не умрях, когато се наложи да спра.

— Както в подземието ли? — Съвсем леко, за да не забележи Шейд, че ръцете й са свободни, тя си позволи да го погали по топлата кожа на раменете. — Когато едва остана жив?

— Не, не така. Не съм стигнал още дотам. Все още не съм толкова силно възбуден. Разбира се, аз щях да се справя със себе си, но тогава на теб щеше да ти се наложи да изчезнеш от очите ми за няколко часа.

Сърцето й се сви при мисълта, че е можело да му се наложи да страда по нейна вина. Дяволите да го вземат, тя изобщо не трябваше да усеща нещо към него! Имаше чувството, че изчаква най-малкия повод, за да се влюби в него отново. Да, определено разполагаше с прекалено къса памет.

Шейд облиза зърното й и мислите й се разпиляха като ято птици.

— А ти усещаш ли ме?

Руна се усмихна. Разбира се, че го усещаше. Тя прекрасно усещаше как я разтваря нежният му натиск и как притиска някаква точка вътре в нея, което я караше да губи ума си.

— Да!

Той хвана лявата й ръка; тази, върху която според думите му съвсем скоро трябваше да се появят символите — същите като неговите. Сърцето й едва не спря. Толкова много искаше да го погали още веднъж.

— Не говоря за това. Долавяш ли емоциите ми? Например, когато се превърнах в шифтър? Или в какво настроение се събудих?

Руна кръстоса крака на гърба му и се изви, раздразнена от глупавия разговор.

— Не. А трябваше ли?

— Вероятно. — Той се освободи и се изправи. — Стой така. Треперейки от нужда, тя го гледаше как излиза от стаята.

И се връща след малко. С кухненския нож.

— Хм… Шейд?

— Тихо! — изрече той, преди отново да се стовари върху нея и да нахлуе с едно-единствено рязко движение в тялото й. — Нищо няма да ти направя.

— Зная. — Непонятно как, но тя наистина го знаеше. Той замря за секунда, след което започна да се движи в нея със силни и уверени тласъци. Най-неочаквано Руна беше обхваната от вълните на оргазма. Шейд бързо прокара острието на ножа по китката си и притисна ръка към устните й. В устата си Руна усети металния вкус на кръвта.

— Пий! — заповяда й той и тя го послуша, макар инстинктите й да се бунтуваха. Спомни си, че веднъж вече го беше правила; в някакъв странен полусън. Още тогава, в подземието. И сега всичко й се струваше нереално, но в същото време и истинско. Руна пиеше жадно, безсилна да спре. Удоволствието нарастваше с всяка глътка и продължаваше ли, продължаваше… Шейд направи още няколко тласъка и също свърши. Тя беше обзета от поредния оргазъм, а после и от още един. Всеки път, когато й се струваше, че това е краят, всичко започваше отначало.

Тя бавно идваше на себе си. Усещаше тежестта на тялото му, чуваше шумното му дишане и ниския глас.

— Руна — изрече Шейд и се опита да махне ръката си, но тя не я пусна. Само впи още повече зъби в нея. Докато пиеше, беше толкова хубаво… — Руна!

Обзе я вълна от нова наслада, последвана от пронизваща болка, но на нея не й пукаше. Удоволствието я изкачваше на непостижими висоти. Болката се усили и през пелената на блаженството разбра, че Шейд да я стиска за челюстта, за да я принуди да отвори уста. Руна неохотно му се подчини и той измъкна ръката си. После се отмести, като я придържаше с другата. Тя простена, безсилна да се помръдне от усещането за топлината, която постепенно се оттегляше от тялото й с отдръпването му. Едното ъгълче на устните на Шейд насмешливо се повдигна. Невероятно. Той се усмихваше, когато ръката вероятно го болеше ужасно.

— Ако не знаех със сигурност, щях да реша, че си наполовина вампир.

Руна отново беше обхваната от тръпка, която накара удоволствието в нея да избухне и да я изпрати във вълните на поредния оргазъм. Шейд я наблюдаваше с присвити клепачи, изгаряйки я с поглед.

— Красиво — прошепна разсеяно той. — Толкова си прекрасна, когато свършваш.

Под погледа му Руна наистина се усещаше неотразима. Очарователна и крехка. И все още дишаше тежко, впила пръсти в чаршафите.

— Защо? Защо ме накара отново да пия от кръвта ти?

Трябваше да й е противно, но през последната година по три дни в месеца й се налагаше да яде сурово месо, така че явно беше свикнала.

— Все още нямаш брачните ми символи. И аз всеки път чакам това да се случи.

— Може би не става при всички.

Шейд отмести поглед.

— Може би.

Руна седна в леглото и впи очи в него.

— Какво криеш?

— Няма за какво да се притесняваш. — Шейд се изправи и махна с ръка. — Трябва да вървим. Първо ще отскочим при теб, за да си вземеш дрехи, а после — в болницата, за да ти направят няколко анализа. Вечерта ще се върнем тук.

В Подразделение Хикс й бяха поръчали да събере информация за болницата и сега пред Руна се отваряше прекрасна възможност да го направи. Но защо това не й се струваше правилно? Чувстваше се така, сякаш извършваше предателство.

Малко ли проблеми имаше, че сега трябваше да поставя и под съмнение заповедите на ръководството? Още повече че началникът й беше и неин брат. Добре, нека види що за болница беше това. И после да реши какво да прави.

— Не ме залъгвай, Шейд. Виждам, че си разтревожен.

Погледът на тъмните му очи помръкна и стана безизразен.

— Точно така, Руна. Не трябва да се отпускаме, докато Роуг е на свобода.

 

 

Никой не обичаше затишието в отделението за Бърза помощ. А на Кайнан в такива дни просто му се искаше да лази по стените. Той не се дундуркаше с пациентите. Предпочиташе локва кръв, висящи черва, живот или смърт. И река от адреналин. На това го бяха обучили в армията и той отлично се справяше със задачата си дори под обстрел. Или в епицентъра на ураган. Той не се вълнуваше дори когато пациентите му биваха смъртни или зверове. Блъснати от автомобили кучета или простреляни камили се лекуваха наравно с останалите. В това число и с демоните.

Кайнан бавно издиша, борейки се с неприятните спомени. По това време двамата с Лори, която бяха завербували заедно с него, бяха женени от четири години. Базата им беше във Форт Луис, но той беше разпределен в Афганистан. И само за ден животът му рязко се преобърна. Бяха ги изпратили в помощ на отряд обкръжени рейнджъри, попаднали в засада. След като стигнаха до мястото, се оказа, че рейнджърите не се виждат никъде, а по покритата с кръв земя наоколо можеше само да се предположи, че едва ли бяха имали късмет да останат живи.

Отрядът на Кай все пак започна операция по издирването им на обширен участък, която завърши ужасяващо — с престрелка. В настъпилата суматоха под непрестанните взривове и непрекъсващото свистене на куршуми, той изостана от своите. Наложи му се да се измъква от талибаните и успя да намери укритие в една пещера.

Като се стараеше да не претоварва излишно ранения си крак, поиска помощ по радиостанцията. Сигналът беше накъсан и понеже той не знаеше дали спецотрядът ще дойде за него, реши да потърси по-удобно място. И тогава се натъкна на онова, което беше останало от рейнджърите. В изобилната купчина от трупове имаше и трупове на бунтовници, както и безчетно количество кости — на хора и животни.

Той едва беше успял да осъзнае гледката, когато от тъмнината на пещерата се появи двуглаво чудовище, което той вече определено можеше да разпознае като демон. Кай първо стреля в него, а после направи опит да го излекува. Мислеше си, че може да му потрябва живо.

И докато беше зает с него, се появиха талибаните. Куршумът попадна в гърлото му, а за останалото нямаше спомен. Едва после му разказаха, че когато го намерили, до него имало разкъсани на части талибани. Никой не беше видял чудовище, но скоро след това, когато във Военната болница го бяха върнали от оня свят, се появиха мъжете в черно. Или по-точно — в зелено.

Договорът му почти изтичаше и те не можеха да го накарат да встъпи насила в редиците на свръхсекретния отряд — Подразделение Хикс, но от цивилното поделение на Егида му отправиха предложение, което Кайнан не можа да откаже. Те обещаха да му плащат два пъти повече, отколкото в армията, плюс застраховка и пенсионни вноски, а също така обещание за отделна стая за двамата с Лори. Предполагаше се, че той няма повече да изпълнява мисии, а ще обучава пазителите на бойни военни тактики и оказване на бърза медицинска помощ.

Така че, след като той и Лори бяха изпратени с почести от армията, двамата положиха подписите си като унищожители на демони. Направо забавно, че сега им спасяваше живота в болницата за демони. Кайнан застана до леглото в приемното отделение и започна да попълва картона на малката дева, която беше постъпила с оплакване от кашлица. Кашлица. Боже, демоните родители бяха същите паникьори като смъртните. Той чу стъпки и усети движението на топъл въздух. Д-р Шакиан, древната сукуба. Денем лекуваше, като използваше знанията на друидите, а през нощта посещаваше душите на смъртните. Кайнан нямаше нищо против да работи с нея, но извън стените на болницата щеше да я убие, без да му мигне окото.

— Ти ли си изписал сутринта нитула? — попита тя с многообещаваща дрезгавост в гласа.

— И какво, ако е така?

Тя повдигна съблазнителните си рамене. Движението накара дългата й светла коса да проблесне. Нямаше нищо за чудене, че мъжете доверчиво тръгваха към смъртта рамо до рамо с нея. Тя беше неотразима.

— Ейдолон иска да взема кръв за ДНК базата.

Кайнан продължаваше да чеква или да вписва хиксчета в картона.

— Направих го, преди да го изпиша.

Ейд изпадаше в ярост, ако всеки техен пациент не беше внесен в каталога. Ако демонът никога не беше стъпвал в болницата, то трябваше да му вземат ДНК образец и да го помолят за донорство, ако в бъдеще се появи необходимост от преливане на кръв на пациент от същия вид. Доктор Шакиан се усмихна и го потупа по рамото.

— Ти, смъртен, си толкова отговорен. Мисля, че няма да похитя душата ти, а само ще изсмуча семето ти — и тя излезе като поклащаше бедра така, че много малко мъже можеха да останат равнодушни. На Кайнан му беше все едно — съпругата му беше мъртва и той не искаше нови отношения. Особено със сукуба.

„Но все пак ти се надърви на Джем!“ По дяволите! Нямаше да мисли за това сега. Но беше късно — тялото му беше реагирало. Той си я спомни в съблекалнята по сутиен. Пълните й гърди едва не преливаха от чашките. И татуировката във вид на дракон върху плоския корем. Стори му се, че нарисуваният звяр сякаш се зъбеше на пиърсинга в пъпа й.

Не му пукаше за вниманието и нежното отношение. Той вече го беше направил с Лори и ето как приключи всичко. Може би сега, когато блъсна Джем в шкафчето в съблекалнята, тя щеше да го разбере. Не всички рани заживяваха без следа.

Той приложи сила, за да напъха попълнения картон в чекмеджето между останалите. И тъкмо взе следващия, когато Хароугейт зажужа.

Мигновеният взрив на адреналин във вените му, в комбинация със суматохата и шума, го отвлякоха от мислите му за Джем. Смяната му беше свършила преди 10 минути, но той с радост щеше да се задържи, ако случаят беше интересен. Ампутация на травмиран крайник например.

Още преди да види пострадалия, Кайнан усети миризмата на кръв. Да, явно имаха комбинирана травма. Той забърза към вратата, но беше принуден рязко да спре, когато в стаята нахлу Рейт. По дяволите! Демонът сякаш беше преминал през гигантска месомелачка. Той притискаше рамото си с ръка. Другата висеше като пръчка, по която кръвта се стичаше и се събираше в локва на пода. По цялото му тяло имаше дълбоки разкъсни рани, като някъде се виждаха дори костите и сухожилията, но Рейт се държеше така, сякаш току-що му бяха направили минет за пръв път.

— Извикайте Джем и позвънете на Ейдолон на домашния — извика Кай към медсестрата. — Незабавно. Ейд си тръгна преди час, но ще му се наложи да се върне — и побърза да подхване Рейт през кръста, за да го подкрепи.

— По дяволите, тежиш цял тон — изпъшка Кай и го поведе към свободното за прегледи легло. — Как се случи?

Рейт със стон се отпусна върху твърдата му повърхност.

— Простреляха ме — и махна ръка, за да покаже дупката в рамото, от която бликаше кръв.

— Останалите рани не са от огнестрелно оръжие, приятел — възрази му Кайнан, докато си слагаше ръкавиците.

— Мачете.

Само на Рейт можеше да му се случи подобно нещо.

— Отново ли преследва бунтовници в Африка?

— Може би.

— Притисни дупката. — Дихателните му пътища не бяха засегнати. Кай бързо напипа пулс във всичките му крайници. Не изглеждаше зле, но бързата помощ в болницата за демони не беше съвсем същата както в болницата на смъртните. Различните видове демоните се отличава със собствени физиологически норми, особености в конструкцията и честота на леталните изходи. По принцип, Кайнан рядко се замисляше върху това.

Той разряза ръкава на Рейт и внимателно го отмести. На места имаше плат, прилепнал към кожата, но той лесно се отдели. Разкъсната рана не изглеждаше добре.

Завесата се отмести настрани и до тях застана Джем.

— Охо! Сблъскал си се с голяма котка ли?

— Много смешно, Джем. Я ела насам, сладка моя, да ме засму… Ох! Мамка му! — изруга Рейт и гневно се втренчи в Кайнан.

— Извинявай — изрече Кай и захвърли риза в ъгъла. — Беше залепнала за раната.

— Върви на майната си! Нарочно го направи.

— Докажи — и той опипа с пръст най-дълбокия прорез. Семинусите регенерираха много бързо. Кръвотечението беше намаляло, но не достатъчно. — Ако това ще те утеши, Ейд скоро ще бъде тук. И ще те излекува за минута. После ще можеш да се върнеш обратно, за да преследваш чалнатите си националисти.

Джем повдигна с палец клепача на Рейт.

— Отново ли си се хранил с наркомани?

Той възмутено измуча.

— Не!

Кай си взе стетоскопа.

— Да не си имал колебания за африканците?

— Аха!

Джем го погледна въпросително и той поясни:

— Тези бойци са диви. Напълно ненормални. Истински психопати. Пристрастени са към канифа, ако не и към нещо още по-лошо.

— Ето защо очите ти са като стъклени.

— Какво става с теб? — присъедини се към тях Ейдолон, облечен с кафяви шорти и синя ленена риза.

— Същото, както винаги — отговори Джем и направи знак на Диска, която подготвяше инструментите. — Една банка кръв. От който и да е вид.

— Дявол да те вземе, Рейт — промърмори Ейд. — Какво правиш със себе си?

Раненият трепна, когато Кайнан притисна хладното кръгче на мембраната на стетоскопа към гърба му.

— Ами в началото те бяха само дванайсет, но в един момент видях, че се бия срещу цяла армия.

— Трябваше да проследиш Роуг.

— Направих го. И после реших да хапна.

Ейдолон се наведе и огледа рамото му.

— Стреляли са в теб.

Той изсумтя.

— Страхливци. Кой тръгва с пистолет срещу нож? Така не е честно.

— А ти не носеше ли пистолет? — поинтересува се Кайнан.

Рейт изкриви лице от отвращение.

— Що за забава е това, да стреляш по хората.

— Значи не си стрелял по хората, които са те нападнали?

— Разбира се, че стрелях. Отнех оръжието на единия от онези козли и убих толкова, колкото можах. А после се шмугнах в най-близкия Хароугейт.

Символите по ръката на Ейдолон заблестяха и той започна да влива в брат си живителна сила. Краищата на раните му започнаха да се затварят пред очите им. Рейт започна да стене, но скоро след това се озъби. Кучешките му зъби се показаха и Кай почти ги усети, когато започнаха болезнено да пулсират. Преди няколко месеца го беше ухапал круентус и му се беше наложило да изтърпи лечението на Ейдолон. Което всъщност си беше доста болезнено.

Циска се върна с пакет кръв и го протегна към Рейт, който веднага го засмука.

— Омерзително — възкликна Кайнан.

Рейт повдигна вежда.

— Себе си ли предлагаш?

— Мечтай си.

Семинусът се усмихна и си спести остроумния отговор. Ейд доволно кимна.

— Готово. Сега рамото — и той хвърли поглед към Кайнан — Ще ни трябва местна упойка.

— Ще потърпя — възрази Рейт.

— Ще боли ужасно, брат. Кай, дай спринцовката.

— Казах, че ще потърпя. — Въздухът в стаята сякаш затрептя от силата на гласа му. Ейдолон се наведе към лицето на брат си. Очите му блестяха като златни — признак, че или беше възбуден, или много ядосан. И понеже Тейла не беше наблизо, изглежда, че…

— Няма да стане днес. Сбил си се, изпуснал си парата. Изчукал си някоя. И изглежда, че си употребил нещо. Трябва да си починеш.

— Никакво. Обезболяващо.

Измежду жълтите искри в очи на Ейдолон проблеснаха червени — явно гневът му беше преминал на по-високо ниво. И всеки момент щеше да се разрази катастрофа.

— Спринцовка — извика изненадващо появилият се Шейд от вратата. Около врата му имаше нови символи и той държеше за ръка непозната жена. Неговата половинка? Кайнан не можеше да каже с точност. Тя беше облечена с дънки и бяла копринена блуза с къс ръкав. Върху ръката й липсваха брачните символи, които имаше Тейла.

Погледът на Рейт стана студен. Той също го беше забелязал. А това го накара да се отвлече от спора.

— Обезболяващо, бързо — меко, но тихо повтори Шейд. — Ейд казва, че трябва. Значи, така ще бъде.

Рейт беше недоволен, но ако той изобщо се вслушваше в някого, то това беше Шейд.

— Добре. Мамка му! Както искате. Давай, човече. — Когато Кай притисна иглата към кожата му, Рейт го хвана за ръката. — Направи го по-болезнено. Като за добър завършек на деня ми.

В настъпилата тишина отчетливо се чу тихо ръмжене. На непознатата жена Рейт гледаше като на враг, а Шейд преднамерено го провокираше. Двамата братя продължаваха да се гледат един друг в очите. Кайнан усещаше опасността, но не можеше да разбере на какво се дължи. Хубаво би било да разреди обстановката. Той знаеше, че постъпва неправилно, но все пак го каза, когато вкара иглата:

— Искаш ли да опиташ да ми нариташ задника?

Рейт обърна глава.

— Това покана ли е?

— Ами ти винаги ме побеждаваш във фитнес залата, така че искам реванш. — Рейт само присви очи. Той се досети, че го водят за носа, но не можа да устои.

— Често те хвърлям по гръб, а? — Това не беше смешно. Кайнан тренираше с Рейт от няколко месеца, като усвояваше нови техники и подобряваше стари, но никога нямаше да успее да придобие дори една десета част от способностите на демона. — По същия начин ще приключим и сега — закова го Рейт. Кай извади иглата, но той дори не трепна.

— Нямаш шансове.

Рейт се разсмя.

— Ще те направя на пух и прах.

Ейдолон едва забележимо му кимна в мълчалива благодарност за това, че не беше допуснал брат му да избухне. Кай му кимна в отговор и незнайно защо погледна към Джем. И ако съдеше по блясъка в очите й, точката в отношенията им все още не беше поставена.