Лариса Йон
Неудържимо желание (6)

Глава 5

Сатенени чаршафи. Меки възглавници. Ягоди в шоколад и шампанско. Прекалено декадентско за вкуса на Шейд, който предпочиташе по-малко удобства и повече вериги и кожа, но този разкош подхождаше на Руна. Гладки чаршафи за нежна кожа. Бухнали възглавници за блестящите вълни на дългата и гъста коса. Начинът, по който Руна облизваше от устните му ягодовия сок, го възбуждаше неимоверно.

Някъде в подсъзнанието си Шейд беше наясно, че това е само сън, но не искаше да се събужда. Прекалено приятно му беше да е до нея.

Плъзна се по тялото й и нахлуе вътре. Толкова отдавна не са били заедно; толкова отдавна Шейд не си беше позволявал да се наслади на близостта на жена. Обикновено той просто ги използваше, за да свали сексуалното напрежение.

Беше опасно да си позволява подобни усещания. Ако Руна не го беше заварила с двете жени миналата година, самият той щеше да я разкара. Но не защото тя беше станала прекалено прилепчива, както твърдеше постоянно Шейд. А защото той беше станал прекалено прилепчив. И ако не беше проклятието, вероятно вече щеше да се е изкушил от мисълта да разбере докъде можеха да ги отведат отношенията им. Въпреки че семинусите не свързваха живота си със смъртни. Въпреки че не бяха по вкуса му присъщите на Руна скромност и неопитност.

Нещо в нея го привличаше и му пречеше да я изхвърли от мислите си дори след като я беше оставил на прага на кафенето… Същото това нещо го беше подтикнало да узнае номера на телефона й. И след два дни да й позвъни, за да се срещнат.

— Шейд, толкова скучая по теб — гласът на Руна, по-сладък от мед, се разля по вените му подобно на шампанското, което Шейд облиза от гърба й преди няколко минути. Докато тя лежеше пред него по корем така, сякаш беше основното блюдо за вечеря. — Приеми ме.

Той рязко вдигна глава. Очите й светеха от любов и желание и Шейд разбра, че тя говори сериозно. Руна искаше да се обвърже. Искаше да стане негова половинка и да му помогне да премине през прераждането; тя щеше да попречи на самотата му, като се погрижи животът му да не се преобърне с краката нагоре.

Дясната страна на лицето му започна да пулсира — родовите му знаци се опитваха да избият на повърхността и да му съобщят, че той беше преживял с’генезиса. До момента, в който щеше да придобие способност да се преобразява в други видове демони имаше още време: седмици, дни, а може би часове… След което щеше да забрави живота си и да посвети цялото си съществувание в безсмислена надпревара по оплождане на жени.

Обвързването щеше да спре безумието… в прекия смисъл на думата. Обикновено мъжките индивиди от неговия вид след прераждането си полудяваха и Роуг беше идеалният пример за това. Обвързаните семинуси имаха по-голям късмет: те оставаха с недокоснат разум. И въпреки че — да — можеха да се преобразяват в демони от друг вид, да правят секс бяха способни единствено с половинките си.

И точно поради тази причина семинусите, особено тези, които бяха преминали през прераждането, не горяха от желание да се обвържат с някого. Кой би поискал да прекара шестстотин години с една и съща жена? Още повече че разводът изобщо не беше вариант; връзката можеше да бъде разкъсана единствено от смъртта. А поради факта че голяма част от демоните не ценяха живота, да си намерят половинка, която след двеста години брак да не се опита да ги убие, докато спят, беше почти невъзможно.

И все пак Шейд би поел риска… ако не беше проклятието. Той не можеше да си позволи да се влюби в жената, с която щеше да свърже живота си. А знаеше, че това неизменно ще се случи. Желанието му да създаде любящо семейство, се беше предало у него с млякото на майка му, и Шейд всеки ден щеше да страда от невъзможността да изпълни мечтата си.

Ала сега имаше Руна.

Краката й обвиха тялото му. Тя се изви към него и го пое целия, преди да простене. Шейд беше успял да забрави колко отзивчива е тя в леглото и с каква готовност отговаря на всяко негово желание. Любопитството й нямаше граници и на Шейд му харесваше да я обучава на различните пози, да я запознава с нови секс играчки и да разширява хоризонта й.

Руна прокара ръка надолу по гърба му, заби нокти в дупето му и го накара да се движи в нея с ритъм, който харесваше.

— По-силно — изръмжа тя. — Давай, демон, докато не започна да крещя.

Това беше странно, защото тя никога не беше проявявала агресивност по време на секс — винаги правеше това, което той искаше; беше идеално податлива.

Но така беше дори по-добре.

Шейд се задвижи в нея, давайки й онова, за което тя настояваше, като я караше да стене и хлипа, докато се приближаваше към оргазма. Ароматът на възбудата й се усили и от тази опияняваща страст главата на Шейд се завъртя. Стаята също започна да се върти. След което Руна заповяда:

— Пий! — и прокара нокът по ключицата си. Върху кожата й се появи кръв и Шейд, без да се замисля, засмука жадно.

Руна преплете пръстите на дясната си ръка с тези на лявата ръка на Шейд и вдигна сплетените им ръце над главата си. Прониза го болка; сладка, мъчително приятна болка в рамото; там, където Руна беше забила зъбите си. Родовият му символ от пръстите на ръката до врата започна да свети. По кожата му сякаш потече огън, който заплашваше да разтопи любовниците и да ги слее в едно.

„Всички кръгове на Ада! Свързваме се!“ О, по дяволите, това се случваше и Шейд не можеше да стори нищо! И как, когато кръвта на Руна се стичаше в гърлото му подобно на вино, докато самата тя алчно се беше впила в плътта му; когато оргазмът настъпваше, подобно на товарен влак без спирачки. Тя извика…

Шейд изрева, достигайки освобождението си. Руна също беше достигнала върха на наслада си, и все още го стискаше във влажното си лоно, превърнат в доброволен пленник.

Пленник…

Ослепен от оргазма, който продължаваше да го залива вълна след вълна, Шейд не можеше да се концентрира. Но нещо определено не беше наред. Миризмите в стаята се бяха променили — нямаше никакъв аромат на шоколад и възбуда, а само на гнило и плесен. Коленете му не се плъзгаха по чаршафи от сатен, а се деряха о грубия камък на пода.

— Руна — прошепна Шейд и тя простена, когато се надигна срещу него. Очите й все още бяха замъглени от страст.

— Какво се случи?

Тя примигна. С крайчеца на очите си той забеляза, че родовият му знак престана да свети, и почувства Руна с цялото си същество; с душа и сърце. Двамата се бяха обвързали.

С нарастващ ужас той осъзна къде се намира.

— Гадно копеле! — кръвта на Руна кипна от гняв. — Какво направи? — стисна тя голите му рамене. — Махни се от мен!

Тя забеляза, че Шейд изглеждаше също толкова объркан, колкото беше и тя. Той неловко се отмести встрани, но в момента и самата тя не беше въплъщение на грацията и изяществото. Ръцете й тежаха така, сякаш по вените й течеше не кръв, а разтопено олово.

— Проклятие! — въздъхна Шейд и коленичи до нея. — Какво стана?

— А ти не знаеш ли?

— Зная само, че току-що се обвързахме, но нямам представа каква бе причината за това.

Обвързани ли? Руна трепна от рязката болка в черепа си. Изглежда, че ги бяха упоили с нещо. Мислите яростно се блъскаха в главата й и бързо се завъртаха. Пред очите й проблясваха размити образи. Стражите им донесоха храна и вода… Двамата хапнаха, а после — нищо. Черна дупка. Руна с труд си спомни, че чу гласа на Роуг, преди двамата с Шейд да се озоват в стаята на хотела, където се заеха да правят любов…

Свързване. Захапване, кръв… някакъв сватбен ритуал?

Тялото й отново беше пронизано от възбуда и всичките й мисли отлетяха. О, да! Тя помнеше. След секса с Шейд оргазмите й винаги следваха един след друг. Руна прехапа устни в опит да сдържи стона си. Това я накара да изпита неловкост, че е способна да изпитва такава наслада при тези обстоятелства.

Когато удоволствието я погълна изцяло, Шейд я притегли в обятията си.

— Колко обичам — прошепна той в ухото й — да гледам как се разтапяш от блаженство след секса с мен.

Тя се вкопчи в раменете му и се изви, отдадена на прииждащите вълни на удоволствието, с желанието те да не спират. С всеки нов спазъм Руна все повече и повече се притискаше към твърдото му тяло. През мъглата на насладата тя усети как бедрата на Шейд разтвориха краката й и тя сама започна да се трие в плътта му, докато той я притискаше силно, опрял твърдия си възбуден член в корема й.

После плъзна устни по ухото й, шепнейки нещо, докато насладата я поглъщаше отново и отново. Думите му бяха страстни и действаха като словесен афродизиак и затова Руна продължаваше да потръпва в надеждната му прегръдка.

Когато най-накрая всичко свърши и в главата й се проясни, тя отново отблъсна Шейд, макар и с по-малък ентусиазъм от преди.

— Това е безумие — измърмори тя с пресипнал от страстта глас.

— Да, това е характерно за Роуг.

Шейд прокара ръка през косата си, като огледа Руна така, сякаш преценяваше дали беше способна да се справи със случилото се.

— Помня гласа му. Вероятно са ни сложили някакъв наркотик. Но защо?

Тя обходи с очи тясната килия и се усети, че и двамата не бяха приковани към стената. В душата й се зароди надежда и тя се зарадва. Но настъпващото чувство за ужасната промяна я накара да осъзнае, че това изобщо не беше надежда.

Пълнолуние. Времето почти беше настъпило.

— Не зная защо. Но е във възможностите му да ни накара да повярваме в онова, което не е действителност. Рейт притежава същия дар. Роуг се е промъкнал в мислите ни и е направил така, че двамата да поискаме да се обвържем.

— Кажи ми какво означава това обвързване?

— Семинусите се обвързват, ако искат да избегнат или смекчат последствията от прераждането си. Те все пак преминават през с’генезиса, но при наличие на своя половинка не изпадат във водовъртежа на насилието, и не изпитват желание да оплодят всичко, изпречило се на пътя им. — Шейд се наведе напред и изгладнелият му поглед обходи голата гръд на Руна. — А само своята жена.

Тя преглътна и обви ръце около себе си.

— А ти…

— Засега съм безплоден. — Той се намръщи. — Имам ли татуировка на гърлото?

— Да.

Тя изглеждаше като продължение на рисунъка, който покриваше ръката му… пръстен от символи. Руна се протегна, за да ги докосне, но Шейд се отстрани.

— Недей! — Гласът му звучеше ниско и грубо. — Аз и без това едва се контролирам. А толкова много неща искам да направя с теб…

Сърцето се блъскаше толкова силно в гърдите му, че даже му пречеше да подбере думите.

— Това… нормално ли е?

— Чувал съм, че обвързването ускорява процеса на изменение. — Очите му потъмняха и станаха напълно черни. — Заради непрестанния секс.

Думата, изпълненият с желание поглед… и Руна едва удържа стона си.

— Ако бях на твое място, приятел, нямаше да точа лиги. Изобщо не възнамерявам да се превръщам в твоя сексробиня.

Тя се надяваше, че го е казала с по-голяма убедителност, отколкото беше в действителност.

Шейд изпълзя още по-назад, но начинът, по който се движеше и по който я гледаше, я навеждаха на мисълта за готова за скок пантера.

— Нямах предвид точно това. — Той прокара пръст по гърлото си. — Тук един или два пръстена има?

— Един.

— Когато прераждането завърши, ще станат два. Първият означава, че съм свързан, а вторият — че мога да имам потомство. След няколко минути на ръката ти ще се появят същите символи като моите. Ликантропията е изменила твоята ДНК, затова ти не си съвсем смъртна. Което означава, че свързването не трябва да те убие.

Не трябва ли!

Всичко това не звучеше добре. Руна се изправи на крака и започна да се мята из килията, докато кръвта на шифтъра бушуваше във вените й.

— Добре, а как да се откажем от това обвързване?

Шейд се почеса по брадичката.

— Няма как да стане.

— Какво значи „няма как да стане“? Трябва да има начин. Заклинание, ритуал…

— Няма нищо. — Той отново прокара ръка по лицето си. — Проклятие!

Руна си помисли, че би трябвало да е разстроена, и то много, но на фона на възможната й смърт през близките няколко дни, обвързването за цял живот не й изглеждаше чак толкова зле.

— Нека да предположим на шега, че успеем да оцелеем. Как ще ми повлияе това обвързване? А на нас?

Шейд се изправи и започна да ходи насам-натам… Не беше възможно да не се загледа в тялото му, толкова красиво при това движение.

— Ами… Първо — принудителна вярност. На нито един от нас няма да му се иска да прави секс настрани. Ако опита, болката ще го повали. А на мен просто няма да ми стане. Всеки от нас ще усеща възбудата на другия, колкото и далеч да се намираме. Ще усещаме емоциите си. И точно сега аз съм преизпълнен с гнева ти.

— Не се съмнявай — и Руна му хвърли изпепеляващ поглед. — Всичко това звучи прекалено пършиво. Защо някой ще се съгласи на подобно нещо? Помисли сам. Да, това съществено ще ти облекчи живота, но защо на една обикновена жена трябва да й пука?

— Не обикновена жена. Кръвта ни е токсична за смъртните и затова не се обвързваме с тях.

— Страхотно! Тогава женските. Защо една самка би встъпила с вас в такъв съюз?

— Знаеш ли, дори демоните понякога се влюбват — отряза я Шейд. — Всяка би искала любимият й мъж да не полудее и да не започне да чука всичко живо, което се движи. — Той вдиша дълбоко и продължи по-спокойно. — Някои така си удължават живота. Слабите получават защитник. Има много причини, поради които една самка би поискала да се обвърже със семинус.

— А защо да го иска един шифтър?

— Умопомрачителни оргазми.

Руна невярващо се вгледа в него.

— И само толкова? Страхотен секс? Ще бъда принудена да прекарам с теб остатъка от живота си, а всичко, което ще получа от теб, е само страхотен секс?

— Много повече от страхотен — добави Шейд леко раздразнен.

Руна започна да събира дрехите си, разхвърляни по пода.

— Направо чудесно!

Тя нямаше предвид разкъсаните си бикини.

— Принцесо, аз също не съм щастлив от случилото се.

Руна едва успя да сподави желанието си да се озъби. Той нямаше никаква вина за тази ситуация.

— Какво му има на твоя брат? Защо е толкова…

— Безумен?

— Да, подходяща дума.

— Той винаги си е бил малко луд. Роден е в семейството на нитули — демони от жестоката раса на роботърговците. Но когато премина през с’генезиса, изгуби и последните остатъци от разума си.

Руна започна да навлича дънките си, но изглежда в един момент от устните й се отрони ръмжене, защото Шейд изведнъж я огледа с нескрит интерес.

— Ти си на границата, нали?

В отговор мускулите й се напрегнаха почти до болка така, сякаш се опитаха да се отделят от костите.

— Почти пълнолуние е.

— Проклятие!

— Аха. Веднага щом се превърна във варг, ще ме разфасоват.

Шейд бавно поклати глава и започна да си играе с обеца на ухото си.

— Не мисля. Роуг не току-така е решил да ни свърже.

— Значи ли това, че няма да ме убие?

Шейд пресрещна погледа й и тихо каза:

— О, той непременно ще те убие, но не сега. Мисля, че е планирал нещо много по-страшно.

 

 

Доктор Джемела Андри стоеше насред терапевтичното отделение на ЦПБ и не сваляше очи от Рейт, който се мяташе из помещението. Ейдолон и Кайнан се опитваха да го успокоят и напразните им опити буквално й късаха сърцето. Рейт беше в това състояние от няколко часа. Дори дрехите му бяха пострадали от този стрес — тениската му беше разкъсана на врата, защото демонът постоянно я дърпаше настрани така, сякаш го душеше. Джем си помисли, че ако Рейт продължаваше толкова интензивно да се движи, грайферите на подметките на тежките му боти щяха напълно да се изтрият.

Заровил две ръце в косата си, той спря и опря гръб в мръсносивата стена, покрита с изписани с кръв заклинания — защита от преднамерено насилие в сградата на болницата. Разбира се, тази защита не се разпростираше върху братята семинуси.

— Все още не съм го открил. Проклятие! Не мога да го намеря!

Ейдолон, седнал срещу Джем, вдигна очи, в които беше застинало пораженско изражение. Автомобилът на Бърза помощ, с който бяха тръгнали Скалк и Шейд, беше открит. Но само той. От двамата нямаше никаква следа. Болницата работеше в режим на извънредно положение.

— Изобщо ли не го усещаш?

Рейт погледна към тавана, който беше в същия тъмен цвят като стените.

— Понякога нещо се промъква, когато го боли, но усещанията са мимолетни. Някой му е наложило скриващо заклинание…

— Упирите са, нали? — Кайнан озвучи това, за което си мислеха всички и джем рязко си пое въздух.

— Не! — Рейт се втурна през стаята и блъсна Кай в стената, която започна да пулсира заради заплаха от насилие. Демонът притискаше с ръка гърлото му там, където се виждаха белезите, вървящи от челюстта към ключицата. — Не говори така. Дори не мисли за това.

Кайнан изобщо не реагира, ако не се смяташе напрегнатият му поглед право в очите на Рейт. Той беше прав и всички го знаеха. Тази сутрин им бяха докарали демон они. Упирите бяха изрязали езика и трите му очи, така че причина за вълнение имаше.

— Рейт, пусни го — изрече с успокояващ глас Ейдолон. — И се концентрирай върху Шейд.

След няколко мъчително дълги туптения на сърцето Рейт отблъсна Кайнан.

— Трябва да се махна оттук.

Ейдолон се изправи и намести стетоскопа си, готов да се смъкне от врата му.

— Рейт… — Предупреждението в гласа му беше подобно на остър скалпел.

— Само не лекции, братле.

И той се втурна навън. Ейд изруга и го последва, като остави Джем насаме с Кайнан.

— На този демон определено му има нещо — промърмори Кай, докато си разтриваше гърлото и вадеше от хладилника бутилка „Ред Бул“. Джем не успя да отмести поглед от стегнатите му задни части, опънали униформения панталон, когато той се наведе.

— Мисля, че всички не сме добре — уморено отвърна тя.

— Всички ли? Или само демоните? — Кай отвори кутийката, без да отмества внимателния поглед на сините си очи от нейните. Дишането на Джем веднага се учести. — Такива като теб.

Намекът му едва не я свали на земята. Преди Кайнан живееше, за да убива демони и имаше хиляди причини, за да ги ненавижда. А сега работеше рамо до рамо с тях, общуваше с тях и дори ги лекуваше. Но все още отказваше да види в Джем нещо повече, освен демон. Той изобщо не забелязваше страданието й по него.

Но трябваше да признае, че раните, нанесени му от предателството на жена му, все още бяха отворени. А Джем толкова отчаяно искаше да ги излекува, макар и заради себе си.

Тя обичаше Кайнан Морган от години.

И за нея нямаше значение, че той отдавна не беше онзи мъж, в когото някога се беше влюбила. Всъщност демоническата й същност се радваше, че той беше изгубил своята безупречност. И своето лустро. Но човешката част в нея мечтаеше той отново да се превърне в цялостна личност.

— Джем? — Ръката на Кайнан се отпусна рязко върху рамото й и я изтръгна от размишленията, дарявайки й успокояваща топлина.

Боже, колко беше… сексуален. Проблясваща тъмна коса, сини очи, загоряла кожа. И тяло на атлет, създадено за маратон — както в леглото, така и извън него.

— Ей, Джем!

Тя примигна.

— Извини ме, замислих се.

— Всички преживяваме за Шейд и Скалк.

— И ти ли? Наистина? — Въпросите й прозвучаха по-рязко, отколкото искаше и затова зададе следващия с много по-спокоен тон: — Ти наистина ли се притесняваш за тях?

— Смяташ, че не ми пука, защото са демони?

— Мина ми през ума такава мисъл.

— Познавал съм хора, много по-гнусни от тях.

Отговорът даваше надежда, която започна да я затопля някъде в областта на корема.

— А ти би ли могъл… е, някога де… да свържеш живота си с демон? — Въпросът се отрони от устните й, преди тя да успее да си прехапе езика и да го спре.

Раната, която беше получил Кай, докато служеше на Чичо Сам, бе повредила гласните му струни и гласът му беше станал груб и дрезгав. Но сега прозвуча дори още по-грубо:

— За какво говорим? За секс ли?

Устата на Джем пресъхна от обхваналите я вълнение и желание.

— Аз… не зная. Просто… е, би ли могъл?

Той прокара пръст по брадичката й — най-интимното му докосване за цялото време на познанството им.

— Никога!

След което излезе от стаята, но беше принуден да спре зад вратата. Сърцето му туптеше неистово, дишането му беше накъсано. Струваше му се, че тъмните стени на болницата се свиваха около него и дори му се наложи да се подпре на една от тях, за да не рухне — толкова силно му се виеше свят.

Що за дяволщина беше това? През всичките години на познанството им Джем винаги се беше държала дружелюбно.

Нищо повече. А сега изведнъж го беше пожелала…

Пожелала ли? От къде на къде? Той отдавна се беше превърнал в развален товар и първокласен неудачник. Дори без да се споменава фактът, че през последните единадесет месеца либидото му беше толкова мъртво, също колкото и бившата му жена.

Но когато стоеше до Джем, тялото му внезапно се беше върнало към живот. Сякаш го бяха реанимирали с дефибрилатор.

Тя беше демон.

— Наполовина — промърмори си той под нос.

Но дори и наполовина демон, пак беше зле.

Господи! Стои си той тук, спори сам със себе си, а панталонът му дори не скрива явния му признак на възбуда. И защо? Той току-що беше заявил ясно, че никога няма да се забърка с демон дори заради нищо незначещ секс… Защото той не гледаше на секса като на нещо несериозно.

Боже, братята инкуби щяха да умрат от смях, ако разберяха. Той винаги беше смятал правенето на любов за нещо особено; нещо, което свързва двама души, които се обичат. Не, той не осъждаше онези, които не смятаха така. Самият той беше син на проститутка, оттеглила се от занаята, и богат, но женен баща, който й беше заплатил достатъчно кръгла сума, за да си мълчи. В детството си беше видял много — и добро, и лошо, а и в армията се беше нагледал на какво ли не. Понякога хората вършеха много странни неща в стресови ситуации, когато им беше лошо, или просто заради недостатъчно възпитание.

Затова той не осъждаше и не правеше прибързани изводи.

Може би просто не беше разбрал? Може би тя нямаше предвид секс…, е, в крайна сметка поне не секс с него…

А вероятно е шибан идиот, защото прекрасно разбра за какво ставаше дума. Да, и пенисът му също беше наясно с темата на разговора им.

Макар това да не е от значение. Между него и Джем не можеше да съществува нищо, колкото и сексуално да изглеждаше тя… С тази нейна кожена минипола и чорапи тя имаше вид, който беше невероятно възбуждащ.

По дяволите! Беше затънал до шия, и то яко. И не знаеше как да се измъкне.