Лариса Йон
Неудържимо желание (24)

Глава 23

Беше изминал почти месец от последното пълнолуние — първата трансформация във варг за Шейд и дванайсетата за Руна. До края на лунната фаза оставаше само една нощ и Шейд щеше да се ваксинира срещу ликантропията. Тази нощ щеше да бъде нейната тринайсета трансформация и въпреки че много хора смятаха този номер за лоша поличба, Руна винаги го беше харесвала.

Тринайсет беше нейното щастливо число и тя просто недоумяваше защо в последно време се измъчваше от неясна тревога.

Дори държанието на Шейд беше странно през последните няколко дни. Той беше прекалено внимателен и не се отдалечаваше от нея дори на крачка. И ако не го бяха извикали в болницата за някакъв спешен случай, изобщо нямаше да я изпусне от поглед. Шейд не настоя да отиде при него и Руна трябваше да се приготви, защото до пълнолунието оставаха броени часове.

Тя се усмихна, щом се приближи до дома им; тяхното гнездо или по-скоро бърлога. Шейд беше продал апартамента си и сега двамата прекарваха по-голяма част от времето си в нейната къща. Понякога, когато Руна беше в игриво настроение, двамата се уединяваха в пещерата за няколко дни.

Шейд искаше да я изостави, но Руна го беше убедила да не го прави. След някои промени в интериора, което означаваше да се избави от повечето негови играчки (но не от всички), мястото стана много уютно. Тя успя да го изненада приятно с информацията, която събра за всичките му близки роднини по майчина линия, и запълни пещерата с техни картини и ръчно плетени килими. Когато Шейд видя какво беше направила тя, буйният приток на чувства му попречи да произнесе дори дума. Той само я привлече в прегръдките си и я задържа толкова дълго и толкова здраво, сякаш не възнамеряваше изобщо да я пуска.

А това я устройваше.

Телефонът й започна да звъни тъкмо когато Руна изкачваше старите дървени стъпала. И не спря, докато не пусна пакетите с храна на верандата и не го извади от джоба на якето си. А съдейки по мелодията, вече знаеше, че я търси брат й.

— Здравей, Ерик. Прибра ли се?

Той днес се беше върнал в базата си след гостуването си у тях.

— Да. Слязох от самолета преди петнайсет минути — шумът на лентата за багаж го накара да повиши глас. — Поне да ме беше ухапала, че да мога да използвам порталите. Много по-бързо щеше да е от самолет.

Руна се разсмя. Тя вече се беше научила да ги използва, макар че предпочиташе, когато пътува да усеща в ръцете си волана. Затова винаги ходеше на работа с автомобил.

На работа в Централната подземна болница.

След като се срещна с Шейд, Ерик се съгласи да не разкрива тайната й. В случай че тя би могла да предпочете да продължи да работи към Подразделение Хикс. Но идеята сякаш не й допадна много. Не искаше да подлага на риск кариерата на Ерик, ако истината излезеше наяве. Освен това си беше намерила нещо, което й беше допаднало много повече.

Руна се беше обърнала към Ейдолон с предложение да поеме управлението на болничния стол. Нелеката задача да се угоди на вкуса на дузината видове различни демони я вдъхнови, и ако Руна беше подхождала консервативно към управлението на кафенето си, то тук усети свободата да рискува и да експериментира. Да, тя щеше да престане да пътува по целия свят в преследване на демони и шифтъри, но затова пък Шейд щеше да я отведе навсякъде, където пожелаеше тя.

— Ерик, да стоиш под ключ три нощи в месеца, не е за теб. Няма да издържиш.

— Може би — чу тя усмивката в гласа си. — Радвам се да видя, че си щастлива, сестричке.

— Много съм щастлива — потвърди тя. — Зная, че все още имаш съмнения относно Шейд, но няма нужда да се притесняваш.

— Не се притеснявам. Съвсем ясно виждам, че той също те обича. Макар че е демон. Освен това Шейд ми спаси живота.

— И моя — тихо промълви Руна.

— Затова съм готов да му се доверя.

— А Кайнан? Армията готова ли е да му повярва?

Тя все още не беше наясно заради какво беше цялата бъркотия около него, но той беше отведен в централата на Подразделение Хикс, където го бяха подложили на щателни изследвания. Брат й премълчаваше нещо, Кай — също. Но той все пак го беше помолил да предаде нещо на Джем: „Кажи й да не ме чака“.

— Нали знаеш, че не мога да говоря за Кайнан — замълча Ерик. — А, ето го и багажа ми. Трябва да тръгвам. Обичам те.

— И аз те обичам.

Руна затвори и без видима причина погледна към улицата. На ъгъла стоеше мъж, вперил поглед в нея. По кожата й пробяга тръпка, когато мъжът отмести очи и ги спря върху друг мъж, който бавно се приближаваше от другата страна по тротоара. Вторият мъж беше блондин, за разлика от първия, който беше с черна коса и смугла кожа, но и у двамата имаше нещо, което ги свързваше.

Нещо познато.

Пулсът й се ускори.

Мъжете злобно изръмжаха един на друг, докато преценяваха разстоянието помежду си, а после и до нея. Очите им проблеснаха от възбуда заради предстоящата промяна и Руна тревожно трепна. И двамата непознати бяха варги.

Тялото й беше обгърнато от горещата вълна на възбудата. О, боже! Ето защо тя не беше на себе си напоследък — беше навлязла в първия си годишен цикъл на разгонване.

Трябваше да се обади на Шейд, и то веднага, докато инстинктът не беше надделял над разума й; докато не я беше накарал да извърши някакви глупост — като например да вземе със себе си в клетката един от тези двамата и да се чифтоса с него. По време на разгонването самките очакваха мъжките да се бият за тях и едва след това се чифтосваха с победителя. И ако тя забременееше, двойката щеше да остане постоянна.

При варгите връзката между тях беше подобна на тази при семинусите — завинаги.

Мъжете се срещнаха, размахаха се юмруци — и те също като нея бяха жертва на инстинкта си. Макар че схватката им започна в човешка форма, завършването й щеше да стане в животинската. Което в средата на тихия жилищен квартал можеше да се превърне в истински кошмар.

— Хайде, идвай! — измърмори на себе си тя, защото първичната й животинска същност я караше да гледа и да чака победителя, докато все още неизчезналата й човешка същност разбираше, че трябва да се махне оттук.

„Шейд, побързай…“

Той трябваше вече да е усетил внезапната й възбуда и сигурно беше тръгнал насам. Какъвто и спешен случай да го беше отвел в болницата, инстинктът му щеше да го върне обратно у дома.

Смрачаваше се бързо и тялото й подсказваше, че луната ще се покаже след няколко минути.

Руна бързо влезе в къщата и се втурна към мазето. Недовършената стая беше просторна и звукоизолираните й стени позволяваха вътре да се вдига толкова шум, колкото можеха да вдигнат двойка шифтъри.

Руна влезе в клетка, която се намираше в средата на стаята, и която двамата с Шейд бяха направили по-удобна за тях. Затръшна вратата зад себе си и набра комбинацията от цифри на заключващото устройство.

Звукът от счупено стъкло накара пулса й да се ускори. Мъжете вече бяха при нея в мазето и продължаваха да си нанасят удари. „По-бързо, Шейд!“ Руна извади телефона от джоба си и набра номера му.

— Почти съм при теб, скъпа — каза забързано той, но в гласа му се усещаше лека паника.

И Шейд затвори, преди тя да успее да каже нещо.

Руна започна да ругае, докато набираше Тейла. За последните няколко седмици тя се беше сближила с половинката на Ейдолон и в момента имаше голяма нужда от нея. Тя искрено се надяваше Тейла да успее да попречи на двата варга в мазето им окончателно да озвереят и да тръгнат да убиват из квартала.

— Руна, какво има?

— Нямам време за обяснения. Имам проблем. В мазето ни има варги. Ако излязат навън…

— По дяволите! Ще събера екип и ще ги успокоим.

— Само не ги убивайте.

— Няма. Ще бъдем внимателни.

Интересно, помисли си Руна. Не беше ли странно, че за година съвместен живот с демон, Тейла вече не убиваше шифтърите, а само ги усмиряваше? Разбира се, Руна също отчаяно желаеше да убие Люк заради онова, което й беше причини, но сега се радваше, че не го беше направила. Е, той не беше най-дружелюбният шифтър на планетата, но макар и малко грубовато, все пак се извини, че я беше нападнал.

Извиненията му бяха излишни. Сега тя беше по-силна. А увеличената продължителност на живота й щеше да позволи да живее с Шейд много по-дълго. Дори и да открият лекарство, тя щеше да се откаже от него.

Руна се опита да изпепели с поглед мъжете, които рушаха мазето й. На тях тя с най-голямо удоволствие би им инжектирала от него.

Ревът на Шейд разтърси цялата къща. Миризмата му изпълни помещението, щом той се втурна надолу по стълбите и се присъедини към битката. Все още беше с медицинската си униформа и военните боти, които причиниха на съперниците му сериозни щети.

— Остани в клетката! — извика й той, когато Руна посегна към ключалката.

— Но ти можеш просто да влезеш вътре.

— Трябва да ги победя.

Сърцето й се изпълни с гордост. След година живот като варг, тя инстинктивно разбра решителността му. Като човек тя смяташе схватките за варварски, но като самка изпитваше вълнуваща наслада да спечели самец за награда след стара като света битка за притежание.

А ентусиазмът, с който се биеше Шейд, говореше, че и той самият искаше същото; искаше да се бие за нея. Изпитваше необходимост да го направи. Той беше свързан с нея като демон семинус, но трябваше да го направи и като шифтър.

По кожата й пробягваха тръпки на възбуда, следвани от тръпки на страх. Ами ако той загубеше…

Кракът на Шейд удари чернокосия в гърдите и той с грохот се вряза в металния рафт на стената. И едва когато мъжът се свлече на пода в безсъзнание, Руна облекчено въздъхна. Единият беше отстранен. Оставаше още един.

Тестостеронът и яростта превърнаха въздуха в плътна и гъста маса, когато русият мъж се хвърли към Шейд и двамата се блъснаха в парапета на стълбите. Русокосият го награди с ъперкът с такава сила, че главата на Шейд се отметна назад, а очите му едва не изскочиха от орбитите си.

— Шейд!

Руна разтърси решетките, докато трескаво се мъчеше да напипа ключалката и да отвори. През това време блондинът се възползва от зашеметеното състояние на Шейд и извади от джоба на дънките си армейски нож.

Мъжът замахна, но въпреки че Шейд успя в последната секунда да се изплъзне встрани, острието на ножа все пак успя да го закачи по рамото. То разряза ризата и остави върху кожата му кървава бразда.

— Кучи син! — изръмжа Шейд. Той се обърна и нанесе серия поредни удари с юмруци и крака в гърдите и лицето на противника си.

Ножът се изхлузи от ръката на блондина, но така или иначе след десет секунди той щеше да стане напълно безполезен.

Болезненото разтягане на кожата на Руна я изненада. Трансформацията беше съвсем близо.

— По-бързо, Шейд!

С треперещите си ръце, които вече бяха започнали да се трансформират, Руна успя да свали дрехите си. Шейд сграбчи русокосия за ръката, която също беше започнала да се покрива с козина, запрати го на земята и започна да му нанася ритници. Но блондинът успя да го стисне за глезена и да го повали на пода. И двамата съперници бяха повече в животинската си форма, отколкото в човешката, а тракащите челюсти и мяркащите се нокти внесоха в схватката нов елемент на опасност и възбуда.

Съзнанието на Руна започна да се замъглява. Мислите й потъваха в нарастващата похот, а тялото й се опиваше от миризмата на битка и кръв. Костите й започнаха да пукат, ставите й — да се разтягат, и през шума на кръвта в ушите си тя почти не чуваше ръмженето и стоновете на мъжете. Болезнената трансформация беше най-лошото нещо в съществуванието на шифтъра.

Въпреки болката Шейд успя да запази решителността си и да победи в схватката. Той стисна варта за челото и блъсна главата му в твърдия под. Ехото от резкия звук отекна в мазето и още преди то да успее да заглъхне, Шейд вече беше успял да се промуши през вратата на клетката. Той я затвори, без да я заключва, но на Руна вече й беше все едно. Трансформацията я беше завладяла напълно.

Също като лова.

Пред нея на два крака, покрити с черна козина, стоеше огромен красив звяр. И този звяр беше също толкова възбуден като нея. Шейд се насочи към Руна, но тя отскочи встрани. Колкото и много да го искаше, той беше длъжен да премине през още едно изпитание: трябваше да победи и нея. Грубото му еротично ръмжене проникна в тялото й като предварителна ласка, която трябваше да я затопли и да я подготви. Сега тя не беше нищо повече от една плътна маса бушуващи хормони, вследствие на което женската й същност конвулсивно се сви. И въпреки всичко, когато той посегна към нея, тя го одра с нокти.

Шейд мигновено й се нахвърли. Руна ръмжеше и се опитваше да го ухапе, но той я сграбчи с челюстите си за тила и я притисна надолу. С прекомерно усилие тя все пак успя да се извърти настрани и да го отхвърли от себе си той се блъсна в решетките.

Но победа й беше кратка. И когато двамата се затъркаляха в огромно кълбо от козина и косми, Шейд отново успя да я затисне под себе си, като я запълни докрай с едно-единствено гладко и мощно движение.

Екстазът я зашемети и съзнанието й изключи за няколко минути. Каквато и да беше връзката помежду им, той беше нейната единствена и истинска половинка.

Триумфалният вой на Шейд се сля с нейния в лунната нощ.

 

 

Той се събуди гол, уморен и изцеден като лимон, притиснал гърди към гърба на Руна. Протегна и тя се размърда в прегръдките му. Намръщен от пронизващата болка в мускулите и ставите, той я погали по ръката. Очите му все още бяха затворени, но само защото възнамеряваше да проспи цяла седмица.

Последните три дни и нощи бяха най-изтощителните в живота му. Не, той определено не се оплакваше. През нощта, във формата си на зверове, те непрекъснато се чифтосваха, а през деня — в човешките си тела — непрекъснато правеха любов. Спираха само за да се нахранят. Някой — вероятно Тейла или Ейдолон — им беше оставил сурово месо още първата нощ. Шейд нямаше спомен дали някой беше идвал, за да прибере мъжете, които беше победил в схватката. Нямаше спомен и как бяха заключили клетката им, за да не могат двамата с Руна да излязат навън. И донякъде това го радваше. Защото брат му и Тейла сигурно бяха видели достатъчно от брачната игра на шифтърите. Което Ейд нямаше да забравя да му припомня.

Под дланта му копринената кожа на Руна беше гореща като пламък. Толкова гореща, че направо му изгаряше ръката. Той успя да разлепи леко клепачи. Всичко изглеждаше странно размито, а косата на Руна го боцкаше по лицето. Той простена и някак успя да се надигне на лакът.

— Мм… — прозя се Руна. — Какво правиш?

— Аз… — и той замря. Гърлото му се стегна и въздухът заседна като буца в него. Лявата й ръка… Дявол да го вземе!

Руна тревожно го погледна през рамо.

— Какво става?

Шейд още не можеше да откъсне очи от ръката й.

— Имаш символи. Ти си белязана с моите знаци.

— Сериозно? — тя се размърда и седна, а ослепителната й усмивка го прониза в сърцето. — Еха! Истински са, нали? — и Руна покри ръката му със своята. Тя сплете пръсти с неговите и проследи символите по ръката си с пръст. — Ние сме двойка.

— Да. — От силните емоции в очите му нещо започна да му щипе, а в гърлото му сякаш насипаха парчета счупено стъкло. — Сега си моя.

Очите й срещнаха неговите.

— Винаги съм била твоя. Ти просто не го забелязваше.

— Съжалявам…

Руна притисна пръсти към устните му.

— Ти не го видя, защото животът ти беше поставен на карта.

Шейд целуна пръстите й с цялата си любов и нежност и задържа устни върху меката й кожа.

Руна проследи родовите му знаци от рамото до гърлото.

— Сляпото око.

— Винаги съм се чудел защо моят символ е точно този. Символът на Ейд са везните, но понеже той произхожда от рода на Юдициуси, просто го сметнах за логично. Рейт има пясъчен часовник и ние винаги сме се шегували с това: Това, братко, е така, защото ти си нетърпелив и винаги закъсняваш. Но моят… никога не бих се досетил, че…

— То вече е отворено.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че е отворено. Окото вече не е сляпо. Нещото отново се появи в очите на Шейд и го ощипа.

— Везните на Ейд не бяха уравновесени, докато той не се обвърза с Тейла — опита се да обясни той и преглътна, в опит да не поддаде на глупавата слабост да заплаче. — И той не откри веднага промяната.

— Значи, той вече е уравновесен, а ти не си сляп.

— Никога повече.

Руна се изтегна по гръб, сложи крак върху неговия и го придърпа към се си. След последните три дни и нощи Шейд не мислеше, че ще може отново да се възбуди — или поне не веднага — но голото и топло тяло, притиснато към негово, предизвика усещания, които нямаше как да пренебрегне.

Звънът на телефона прекъсна игривите му мисли.

— Няма да отговоря — измърмори той.

— Трябва. Брат ти е.

Шейд се намести върху Руна и позволи на гласовата поща да се включи. Ейдолон щеше да почака.

Но съобщението му се оказа важно. Двамата набързо си взеха заедно душ и още по-бързо погълнаха закуската си. Шейд направи палачинки, защото няма нищо по-хубаво от въглехидрати и захар след три поредни нощи ядене на сурово месо. След което полетяха към Подземната болница на неговия „Харлей“. Намериха Ейдолон в кабинета му, мрачно загледан в купчината хартия на бюрото.

— Най-накрая получих инвентаризационния опис на хранилището — каза той, без дори да ги поздрави. — Имаме проблем.

Шейд седна и придърпа Руна в скута си.

— Значи, Роуг все пак е успял да открадне нещо.

Ейдолон кимна и Шейд започна да ругае. Брат им беше изчезнал във вечността, но продължаваше да им причинява проблеми. Роуг беше проникнал в хранилището на болницата някъде по времето, когато се беше опитал да убие Люк.

И никой не знаеше какво точно е откраднал.

— Какво е взел?

— Много неща. Но от най-голямо значение са „Окото на Ет“ и некротоксинът.

„Окото на Ет“ беше кристална топка, която се използваше при предсказания. А що се отнася до некротоксинът… звучеше му смътно познато.

— Какво е това?

— Отрова, за която няма лекарство.

Шейд повдигна въпросително вежда.

— И ти си я съхранявал тук, защото…

— Защото открих, че в микроскопични дози може да лекува лецептическа шарка при демоните трилл.

Ад и всички дяволи!

— Вероятно се досещаш, че Роуг не преследва благородната цел да спасява демоните трилл от болест, която засяга един на хиляда на всеки сто години, нали?

— Мислиш ли?

Топлата длан на Руна се плъзна към тила му, като леко масажираше по пътя си мускулите му, които бяха започнали да се напрягат.

— Е, каквато и цел да е преследвало копелето, вече е мъртъв. И няма да нарани никого.

— Надявам се, че си прав — измърмори Ейд и обърна очи към тавана, когато чу насмешливото изсумтяване на Шейд. — Да, да, аз съм параноик.

— Това поне е сигурно.

Ейд спря отнесения си поглед върху него.

— Трябва да си починеш — каза загрижено Шейд.

Очите на Ейдолон пламнаха и той веднага разбра, че мислите на брат му се бяха насочили към Тейла. Шейд притисна устни към гърлото на Руна, защото знаеше много добре какво е да бъдеш напълно завладян от прекрасната жена, която седеше в скута му.

— Параноята на Ейд отново ли се обажда? Какво е този път?

Шейд вдигна очи. На прага на стаята стоеше Рейт, опрял рамо в касата на вратата, кръстосал ръце и…

По дяволите!

Той не се беше появявал в продължение на месец, което за него си беше нещо нормално, но сега върху лицето на брат им имаше символ.

Той беше преминал през прераждането.

При това цяла година по-рано.

— Кучи син! — измърмори Шейд.

Ейдолон се облегна и също кръстоса ръце пред гърдите. Но лицето му беше мрачно.

— Нищо ли нямаш за разказване?

Рейт присви рамене.

— Ами… Нали помните онази магьосница, същата, която ме научи на думите, с които да се прехвърли проклятието на Шейд? Та, значи, така… тя ми помогна да премина през с’генезиса. За определена цена, разбира се.

И ако съдеха по лукавата усмивка върху лицето на Рейт, не беше много трудно да се досетят каква е била цената.

— Защо неговите символи са на лицето, а не на гърлото? — попита Руна.

— Защото е без половинка.

— И смятам такъв да си остана — заяви Рейт. Той погледна към Руна, която беше свалила сакото си, и възкликна: — Хей, ти вече имаш знаците му!

Ейд рязко обърна глава към нея:

— Какво?

— Страхотно, нали? — каза Шейд и повдигна белязаната й ръка към устните си. — Нямам представа как стана. Или защо. Събудихме се тази сутрин и те вече си бяха там.

— Снощи беше пълнолуние — замислено проговори Рейт, след което се намръщи на свой ред: — Разгонена ли си била?

Руна почервеня до корените на косата си. Шейд отговори вместо нея, като продължаваше да я гали:

— Да. И белезите ми могат да послужат за доказателство.

— И какво, ако е така? — попита Руна.

Рейт поклати глава.

— Веднъж Люк ми разказа, че варгите образуват брачни двойки само по време на периода на разгонване при женските и само ако женската е забременяла.

На Шейд се наложи конвулсивно да вдиша.

— Значи, ето какво е било необходимо, за да завърши обвързването ни.

— Искаш да кажеш, че… — прошепна Руна.

— Сега ще разберем.

Ръката на Шейд трепереше, когато сложи длан върху нея. Символите му започнаха да проблясват. Топлината се стече към пръстите и енергията му навлезе в тялото на Руна, използва движението на кръвта й и стигна до матката. Със затаен дъх той започна да опипва и… намери това, което търсеше. Оплодена яйцеклетка.

— Шейд?

Наложи се да преглътне буцата в гърлото си и да се насили, за да проговори.

— Рейт е прав. Скоро ще станем родители — но той замълча, когато енергията му усети още една яйцеклетка. И още една. — Три са. Ще имаме тризнаци.

От потресеното лице на Руна Шейд не можа да разбере дали тя беше щастлива, но върху неговото лице грееше усмивка от ухо до ухо. Момчета. При това три.

— Поздравления, братко — изрече Рейт и го тупна по гърба на път към вратата. — По-добре ти, отколкото аз.

И той излезе. Ейд тръгна след него. Загрижеността му относно новото състояние на Рейт беше изписана върху лицето. Най-малкият му брат беше като граната с издърпан предпазител, готова всеки един момент да се взриви.

Ейдолон се забави до вратата и подхвърли:

— Щастлив съм за теб, старче. Но просто не ме моли да дундуркам и тях — и излезе усмихнат.

Шейд измъчено вдиша и хвана в ръце лицето на Руна.

— Ти нямаш нищо против, нали? Заради всичко, което ти се наложи да изтърпиш заради мен?

Лицето на Руна се освети от бавна и сияйна усмивка.

— Не че нямам нищо против, Шейд, а съм просто луда от щастие. За пръв път се усещам толкова жива. А това го дължа на теб — отговори тя и проследи с пръст символите по ръката си. — И мисля, че ти все още си обречен. Обречен да живееш с мен.

— С това мога да се примиря — дрезгаво отговори Шейд и нещо отново раздразни очите му.

Руна беше извадила наяве най-доброто от него, въпреки че той твърдо отричаше у него да има нещо добър.

Но да бъде обречен да обича Руна, беше най-доброто проклятие на света.

 

 

Класификация на Демоните, описани от Барадос, Амбър-демон, който дава описание на породата на демоните Семинуси като пример:

Кралство: Анималиа

Клас: Демон

Семейство: Сексуален Демон

Род: Сухоземни Вид: Инкуб

Порода: Семинус