Лариса Йон
Неудържимо желание (12)

Глава 11

Оказа се, че Рейт не беше лоша компания. Той го беше победил в няколко игри, а сега се забавляваше, като разглеждаше колекцията му от филми и се шегуваше с всеки един от тях. Но през по-голямата част от времето просто мълчеше, докато Кайнан се мъчеше да се налее с алкохол до безчувствие.

След шест бутилки бира и шест чаши с уиски, той все още не беше достатъчно пиян. Кайнан крадешком погледна към демона, който седеше в коженото му кресло до дивана и замерваше с чипс Дейвид Летърман.

— Изцапа с мазно целия екран — каза Кай.

Рейт изсумтя и се облегна назад, разкрачил крака. Ризата му в камуфлажен десен беше разкопчана. В схватката с африканските партизани дрехите му вече не ставаха за нищо и затова се наложи да вземе назаем от Шейд. От униформата му на парамедик обаче той се отказа категорично, като измърмори нещо за прилика с глупава пижама.

Семинусът въздъхна и се почеса по гърдите. Кайнан никога не беше виждал гърди с толкова добре развита мускулатура. Сякаш демонът прекарваше минимум двайсет и три часа от денонощието в залата. И не с щангата в ръце, а като тренираше със спаринг-партньори. Тялото му беше жилаво и релефно и по никакъв начин не можеше да бъде оформено така само от тренажор.

Лори обичаше да отърква лицето си в гърдите му като котка, която маркира територията си. И как галеше гладката кожа на Рейт с до невъзможност интимни движения.

Беше изминала цяла година, а на Кайнан му се струваше, че ги беше видял вчера — Рейт, забил зъби в гърлото на Лори, докато пръстите му сваляха ципа на дънките й. Демонът винаги беше отричал да е спал с нея, но гледката на двамата завинаги се беше врязала в паметта на Кайнан.

— Какво ти става, смъртен? Миришеш на гняв.

— Повтори ми, че не си спал с Лори.

— Мамка му, ти пак ли се хвана за това? Аз не се чукам със смъртни. Запиши си го някъде и си го слушай, колкото си искаш.

— А защо не се чукаш? Много вампири нямат нищо против.

— Моето сърце тупти. И аз не съм вампир. — Рейт се наведе напред и опря лакти в коленете си. — Разбрах всичко за това с жена ти. И ще ти го разкажа, ако за секунда си вдигнеш задника от блатото на скръбта.

— Ама че си гадняр.

— Ооо — демонът насмешливо разтегли буквата. — Ти направо ме обиждаш.

— Добре. Какво си разбрал.

— Бил е Роуг. Той я е побърквал от месеци.

— По какъв начин?

— Той умее да променя външния си вид. Оживял е по време на пожара в „Бриймстоун“ и преобразен като мен е уреждал сделките си на черния пазар. Той се е представял за мен. Ето защо, когато се срещнахме онази нощ в зоопарка, жена ти ме разпозна. — Рейт продължи, като отметна косата от челото си: — Аз дори не мисля, че е преспал с нея.

— Нищо не разбирам. — Кайнан погледна към бутилката с уиски. — Може би защото съм пиян. Аз ви видях. От поведението й личеше, че спи с теб. Или с Роуг, ако го е взела за теб.

— Значи, обяснявам пак: според думите на Шейд, Роуг е обгорял като пеперуда в огъня. Организмът му на практика е загинал. И съм готов да се обзаложа, че той не може физически да прави секс, колкото и силно да го иска — и Рейт широко се усмихна. — А това е много забавно.

— Ти си ненормален. Как тогава живее без секс?

— Ако яйцата му ги няма, то това не му е нужно.

— Тогава защо Лори е решила, че той е спал с нея?

— Защото той притежава същия дар като моя. Просто я е накарал да повярва.

— Няма да се вържа на това. — Пазителите от Егида умееха да защитават разума си от подобни въздействия. А освен това фалшивите спомени оставяха след себе си чувство на съмнение; на постоянно усещане, че нещо не е наред.

Изведнъж Кайнан се озова по гръб в собственото си легло, впил конвулсивно пръсти в чаршафа, и с Джем, седнала върху него. Нежна й кожа проблясваше от пот, докато го стискаше силно с бедра. Удоволствието премина през тялото му като електрически заряд. Стоновете на жената предизвикаха тръпки в слабините му и тестисите му се присвиха. Той щеше да свърши всеки момент.

Това беше неправилно. Съвсем неправилно. Кай беше сигурен, че Джем не е тук и че всичко това се дължи на Рейт, но не можеше да му попречи по никакъв начин. И не че му се искаше толкова много. Особено когато тя отново го направи — прехапа устни и отметна назад глава. Последва ярък проблясък — и той отново се озова на дивана напълно облечен. С тази разлика, че дишането му беше тежко, а усещането как възбуденият му член се опира в ципа, не беше илюзия.

— Сега вярваш ли ми? Аз дори не се постарах да проникна по-надълбоко. Ако го бях направил, ти изобщо нямаше да разбереш, че съм аз. И щеше да вярваш, че всичко е истина.

Боже мили! Кайнан разтърка лице с треперещата си ръка.

— И Роуг е направил това с Лори? — И защо Рейт му беше внушил тези спомени с Джем?

— Готов съм да се обзаложа на живота си.

Кайнан се размърда в опит да се намести по-удобно.

— Защо тогава?

— Защо я ухапах ли? И се опитах да й сваля ципа?

От спомена за това Кай едва не повърна.

— Да — прошепна той.

— Тя се нахвърли върху мен, Кай. Аз все още не бях на себе си след схватката и се побърквах от глад. Нищо не съобразявах — исках само да ям. За нещастие, инкубите винаги чукат жените, от които се хранят.

Страхотно! Ама че работа! Той имаше нужда да се осъзнае и да пусне една вода, а когато се върна, откри Рейт пред входната врата.

— Ами, човече, беше готино, но трябва да тръгвам. Трябва да проследя Роуг и да се нахраня.

„Аз бях гладен“ — така говореше Рейт и за Лори, когато я беше ухапал. Той беше забил огромните си зъби в нежната млечнобяла кожа на гърлото й и тя отметна глава назад така, сякаш изпитваше огромна наслада.

По дяволите всичко! Кайнан се насочи към дивана и в пристъп на глупава пиянска ярост помете всичко от масичката за кафе. Пакетите с чипс и бутилките се разлетяха из цялата стая. Едната от тях успя да се изтъркаля до шкафа под телевизора и спря там. Малко по-спокоен Кай се стовари по гръб на дивана и вдигна крака върху празната масичка.

Всичко се беше объркало. Не трябваше да се напива. Не трябваше да го прави, защото всеки път започваше да мисли за Лори. Случваше се да си спомни и щастливите им времена. Например как понякога по цял ден се търкаляха в постелята, как правеха любов и как строяха планове за бъдещето. Как щяха да си вземат отпуск и какви деца искаха да имат. Ала имаше моменти, в които си я спомняше в обятията на Рейт. Когато той пиеше от кръвта й.

Интересно, какво ли е усещала? Дали се е страхувала за живота си? Или е получавала удоволствие от случващото се? А може би се е надявала Кайнан да я спаси? Или е очаквала демонът да я изчука пред очите на мъжа й?

Изведнъж му се прииска да закрещи с всичка сила, за да може Лори да го чуе. Където и да се намира. Тя си беше отишла, оставяйки му десетки въпроси и една безкрайна ненавист. Кайнан не беше чак толкова пиян, за да не разбира, че му трябва помощ. Иначе депресията щеше го погълне като плаващи пясъци.

— Рейт, ухапи ме! — изтърси той. Беше изпаднал в нещо като черна дупка.

Ръката на Рейт спря, преди да хване дръжката на вратата.

— Я стига, Кай! Мислех, че ще измислиш нещо по-умно.

— Не смятам да остроумнича. Просто искам да пиеш от мен. — Това можеше да мине за признание в риалити шоу: „Случка от живота ти, която не би разказал никому“.

Едната му руса вежда учудено се повдигна.

— Колко вля в себе си от това?

— Не преживявай, съобразявам нормално. — Така говореха само много пияните хора. Рейт се усмихна.

— Не ми пука за логиката ти. Попитах, защото алкохолът в кръвта ти ще ми подейства много силно.

— Случвало ли ти се е мислите ти да се въртят около едно и също нещо безкрайно дълго време?

Рейт се замисли за минута и после повдигна рамене.

— Не!

Лъжа. Явно беше, че обича братята си, колкото и яростно да го отричаше.

— Хайде, давай!

Рейт се отмести от вратата. Той се намръщи подозрително, сякаш очакваше всеки момент да попадне в капана на Кайнан.

— Защо го искаш?

— Любопитно ми е.

— Лъжеш. Ти от години унищожаваш такива като мен, а сега сам се предлагаш за храна? И защо точно на мен? Намери си хубава вампирка и се изчукай с нея. Нека тя те ухапе.

— Вече никому нямам вяра.

— Не се доверявай и на мен — посъветва го Рейт.

— Зная. Но ти няма да ме убиеш. Болницата означава прекалено много за теб, а аз съм отличен лекар. Не можеш да си позволиш да ме загубиш.

— Ти си пълен глупак, ако си мислиш, че ми пука за някого. Или за нещо.

— Както кажеш — и Кайнан кръстоса крака. — Ще хапеш ли, или няма?

— Първо ми кажи защо го искаш.

— Аз ти предлагам безплатна порция храна, а ти си вдигаш цената? Що за вампир си тогава? — Рейт не мръдна от мястото си. Той просто мълчеше. Кайнан забели очи към тавана. — Е, добре де! Имам 40 градусов алкохол в кръвта. Също като уискито. Искаш го, нали? И го знаеш.

Очите на Рейт странно заблестяха. Да, той много искаше да го опита, но не можеше да остави въпроса си без отговор.

— Кажи ми.

— Да ти го начукам!

— Не си по моя вкус.

Кай въздъхна.

— Чувал съм, че рядко се храниш от жени.

— От смъртни жени. Предпочитам жени демони и мъже смъртни.

— Защо мъже?

— Защото на тях не се надървям.

— Какво облекчение.

— Това е само в случай че се съглася да пия от теб. А аз все още не съм се съгласил. Освен ако не ми кажеш, защо го искаш.

— Защото искам да разбера какво е чувствала жена ми, когато си се впил в гърлото й, дявол да го вземе! — извика Кайнан, като успя да се изненада сам от пристъпа си на неочакван гняв.

Рейт се отвърна.

— Не съм го искал — измърмори той — Кълна се!

Кай закри лицето си с ръце и разтърка очи. По дяволите, толкова беше уморен.

— Зная.

След малко дочу тихо шумолене и леко проскърцване на подметки. Ръката на Рейт хвана неговата и я сложи на подлакътника на дивана с дланта нагоре. Сърцето на Кайнан се заблъска тежко в гърдите му. Той не посмя да погледне. Не можа. Болката избухна изведнъж, когато Рейт заби в китката му острите си като нож зъби. В същия миг Кай беше обгърнат от топла вълна. Всичко в тялото му — всеки мускул и всеки нерв, сякаш започнаха да потръпват. Боже, колко беше хубаво! Той най-накрая се осмели да погледне към демона.

— Аз какво, в обратен ли се превръщам?

Рейт насмешливо изсумтя и му показа среден пръст. Вампирите винаги са били много странни, но сега Кай поне малко разбра смъртните, които доброволно позволяваха на кръвопийците да ги хапят. Удоволствието беше прекалено силно и вероятно с времето им ставаше все по-трудно да се лишат от него.

Той веднага си представи какво би било, ако го ухапе жена. Ако тя забиеше зъби в гърлото му, легнеше отгоре му и се притиснеше към него. Тялото му оживя и веднага откликна, когато мястото на въображаемата жена изведнъж беше заето от Джем. Тя беше тази, която той беше притиснал с тежестта на тялото си, докато зъбите й леко дращеха гърлото му. Но тя не беше вампир, така че тази фантазията беше глупава.

Ръката му потръпна от болка, когато Рейт направи прекалено голяма глътка. Проклет да е за това, че му беше натрапил образа на Джем, защото сега изобщо не можеше да се избави от нея. Картинката вече му се струваше толкова реална, че той я усещаше не като фантазия, а като истински спомен.

И изведнъж чу отново непристойните думи, които тя нашепваше в ухото му. Звукът на гласа й успокояваше и отпускаше много повече от алкохола.

— Какво? Става? Тук? — донесе се до него студеният глас на реалната Джем.

Кай повдигна леко клепачи и я видя в средата на стаята, кръстосала ръце пред тъмносиния си корсет. Това повдигаше гърдите й и ги правеше да изглеждат още по-апетитни, докато полата едва прикриваше дупето й. Ботушите с високи токчета завършваха над коленете, а над тях се виждаше ивица гола кожа. Джем беше вързала косата си на две опашки. Около гърлото си носеше кожен нашийник с шипове, а устните й бяха покрити с черно червило. Тя явно се беше приготвила за вечеринка. Кайнан нямаше представа защо при тази мисъл ревността го прободе като нож. Ама и той беше добър — седеше си тук пиян, със забити в ръката вампирски зъби. Определено нещо в главата му не беше наред.

„Боже мили.“ — помисли си Джейн. Това беше неочаквано. Кайнан се беше отпуснал на дивана, разкрачил крака, докато лявата му ръка беше подпряна върху облегалката. До него на колене стоеше Рейт, притиснал устни към китката му, и я наблюдаваше с дяволити очи.

— Повтарям. Какво става тук?

Кайнан я погледна с невиждащи очи и тя беше обхваната от гореща тръпка.

— А на какво ти прилича? — думите на Рейт я накараха свирепо да го изгледа.

— На това, че някой го е домързяло да си поръча пица и да се нахрани от доставчика.

Рейт отпусна ръката на Кай и премляска с устни.

— Така е по-вкусно. Домашна храна — и той задържа погледа й, преди да започне да облизва раните върху китката на Кай. Бавно. И чувствено. Джем преглътна и устата й изведнъж пресъхна. Рейт се беше досетил. И я дразнеше нарочно. Той знаеше, че тя желае Кайнан. И сама мечтае да го оближе от главата до петите. Ноздрите на демона трепнаха и Джем разбра, че той беше усетил аромата на възбудата й.

— Защо си дошла? — дрезгаво изрече Кай. Гласът му звучеше така, сякаш току-що се беше събудил. Вероятно гласът му звучеше по същия начин всяка сутрин.

— Рейт ме извика.

Кай му хвърли заплашителен поглед, но той само присви рамене и леко се изправи на крака.

— Какво? Ами да, позвъних й, докато ти беше в банята. Реших, че не трябва да оставаш сам. Аз трябва да тръгвам. Само няколко глътки не ми са достатъчни, за да се нахраня — и той се насочи към вратата. — До скоро.

Кайнан отметна глава и се втренчи в бавно въртящия се вентилатор на тавана.

— Проклятие!

— Право в целта! За какво си мислеше? Кажи ми, че не си го помолил за някоя тъпотия, като например да ти помогне да се преобразиш?

— Аз може и да съобразявам лошо, но не съм глупак или самоубиец.

— И това е добре, защото Рейт не може да преобрази никого. Или казано с две думи: той е жив.

Кай закри лицето си с ръка.

— Ти някога замисляла ли си се над това, Джем? Какъв трябва да си, за да се довериш на вампир и да му позволиш да те изпие до капка? Какво му пречи просто да захвърли трупа ти, без да ти да даде от собствената си кръв?

— Мисля, че се е случвало. — Тя погледна към кухнята, която представляваше просто един ъгъл в стаята. — Ще ти потърся нещо за пиене. Обезводнен си. И един съвет от мен. Следващия път, когато ти се прииска да споделиш с някого кръвта си, просто иди в Червения кръст.

Кайнан мълчеше, докато тя ровеше в хладилника. Джем намери лимонада, наля я в чаша и се върна в стаята. Намери го в същата поза, само дето беше махнал ръката си от облегалката. Тя застана на колене до дивана, повдигна главата му и поднесе чашата до устните му. Той изпи половината.

— Благодаря.

— Бирата не помага много срещу обезводняване — каза тя, като посочи с очи към разпилените по пода и под масата бутилки. Той се усмихна с ъгълчето на устните си и я подръпна за опашката. Сърцето й подскочи.

— Ти някога напивала ли си се, Джем? Търсила ли си забрава в бутилката?

Тя изведнъж усети колко горещо беше тялото му там, където се допираше до бедрото й; колко ласкаво пръстите му я докосваха по косата, а горещият му дъх я гъделичкаше по скулата.

— Не — прошепна тя. — Аз не трябва да пия.

— Лошо понасяш алкохола?

— Да — излъга тя. Не можеше да му каже истината. Изглежда, че той за момент беше забравил каква беше тя: демон пето ниво. Най-високото и най-лошото по скалата на Уфел за демоните. Например, ако трябваше да се сравни с торнадо, това съответстваше на категорията Р5. А това, че беше наполовина демон и наполовина смъртна, не променяше нищо нито за Кайнан, нито за нея. Джем сдържаше дара си с помощта на татуираните магически гривни, разположени на китките, глезените и гърлото й. Освен това тя никога не пиеше. Алкохолът отслабваше контрола върху демоническата й половина.

А този тежък урок беше научила на една студентска вечеринка в университета, когато се беше напила. Тогава, поради някаква глупост, тя беше започнала да буйства. За щастие, се беше усетила навреме, когато отвътре сякаш започнаха да я раздират нокти. И се беше втурнала към най-близкия Хароугейт. Джем не помнеше как се беше озовала в болницата, където Ривър й беше влял сънотворно. В този ден падналият ангел беше предотвратил кървава битка.

Кайнан я погали по гърлото с кокалчетата на пръстите си и тя шумно си пое въздух. Ръката му застина и Джем, вгледана в очите му, видя калейдоскопа от емоции, които се сменяха една след друга подобно на кадри от филм при бързо превъртане. Тъга. Страх. Желание. Объркване.

— Толкова си хубава — прошепна той.

Говореше така, защото беше пиян, но на нея не й пукаше. Цяла година той виждаше в нея в най-добрия случай — колега, а в най-лошия — демон. А сега изведнъж беше забелязал, че е жена. И нямаше никакво значение дали това се дължеше на алкохола.

Съвсем бавно — за да не го уплаши и за да не развали момента — Джем остави чашата. Повдигна ръка към лицето му и се наслади на контраста между горещата му кожа и хладната си длан, докато той не сваляше очи от нея. Тя погали с пръст устните му и той леко ги разтвори. Боже, колко искаше да го целуне. Джем отново ги погали леко. Като едва доловимо докосваше. Нежно. Ласкаво.

Кайнан сложи ръка на бедрото й и я привлече по-близо. Тя затрепери и се наведе напред, без да сваля очи от устните му. Пръстите на едната му ръка я повдигнаха за брадичката, докато другите, заровени в косата й, бавно се изместиха към тила и я натиснаха надолу. Джем беше принудена да се наведе и устните им се докоснаха. Бавно. Неговите устни бяха твърди и присвити, но нещо в него сякаш изведнъж се скъса и Кайнан се нахвърли върху нея. Тя ахна от изненада и облекчение. Боже, благодаря ти!

Кай хвана с ръце края на полата й и грубо я избута нагоре. Между краката на Джем нещо започна да пулсира, когато той я придърпа върху него така, че да го оседлае. За да не падне, тя се принуди да впие пръсти в раменете му и тогава усети твърдите напрегнати мускули.

Тя се овлажни, когато твърдият му член, издул плата на дънките, се притисна в нея. Кайнан простена. Той я стисна по-силно и се тласна нагоре. Без да прекъсва целувката, той не спираше да ласкае устните й и да нахлува с език между тях. Джем беше обхваната от изгарящо желание. Тя усети как се поклаща в обятията му и как отърква слабините си в него през тънката материя на бикините, което неимоверно усилваше удоволствието й.

Това беше сън. Нямаше как да бъде реалност. Тя се целуваше с мъжа, който владееше мислите й и който щеше да свърши всеки момент, а двамата дори не си бяха съблекли дрехите. Тя едва издържаше на желанието да освободи члена му, пленник на дънките, но се страхуваше да не го уплаши.

Устните му се спуснаха към гърлото й, оставяйки след себе си изгаряща следа.

— Джем — промърмори той, гъделичкайки чувствителната й кожа с дъха си. — Господи, толкова си гореща!

Тя трепна от наслада. Както от думите, така и от ласкавите и влажни докосвания на езика му. Удоволствието се разпространяваше по тялото й като вълна. Кайнан простена. Джем усети леката вибрация на гърдите му и по цялото й тяло премина тръпка. Дишането й се учести и тя започна да се движи по-бързо и по-безцелно. Кожата й се покри с пот; бедрата й леко потръпваха, а гърдите й натежаха. И изведнъж удоволствието в нея се взриви.

Джем извика и се вкопчи силно, докато Кайнан не спираше да се движи. И едва успя да си поеме въздух през стиснатите си зъби, преди тялото му да започне да тръпне от силата на освобождаването му. От получената наслада всички мисли в главата на Джем изчезнаха и тя можа внимателно да проследи за кулминацията му. Помисли си, че никога досега не беше виждала нищо по-прекрасно. Той се тласна към нея за последен път и Джем усети в себе си необикновена лекота, докато слушаше как се успокоява дишането му. Кайнан беше съвършен. И просто създаден за секс.

— По дяволите! — простена той. — Джем… Проклятие, толкова съжалявам!

— Съжаляваш ли? — усмихна се тя и прокара пръст по гърдите му през тениската. — Единственото, за което трябва да съжаляваш, е, че и досега сме облечени.

Кайнан отмести очи и тя видя как той се затваря в себе си. Напрежението помежду им отново се появи, макар че отдавна трябваше да е изчезнало. Изражението на лицето му стана мрачно. Той я избута от коленете си и неловко се изправи. Това я принуди да задейства дара си — или демоническото си зрение, както го наричаше Тейла — и ахна.

Раните на Кайнан бяха зараснали с груби и дълбоки белези през последните два месеца, но сега отново се бяха отворили. Сърцето му се обливаше в кръв по същия начин както в деня, когато беше заварил Лори с Рейт.

— Кайнан? Какво ти е?

Той напъха пръсти в джобовете на дънките си и се вгледа в тавана.

— Най-добре си върви.

— Трябва да поговорим…

— Моля те, Джем. — По гърдите му си личеше, че дишането му беше учестено. — Аз съм пиян, смъртно уморен и слаб от кръвозагубата. Имам нужда да остана сам.

Тя неловко се изправи и смъкна полата си надолу. И едва сега съжали, че тя беше толкова къса.

— Ако имаш нужда от нещо…

— Ще позвъня.

Преди да си тръгне, тя го погледна и разбра, че той никога нямаше да го направи.

 

 

Той определено рискуваше, когато се промъкваше в болницата. До пожара Роуг стърчеше тук заради безкрайната редица от медицински сестри, които можеше да чука. Но самата болница я ненавиждаше. Така и никога не разбра защо братята му я бяха построили. Защо трябваше да кърпят ранени демони, когато беше по-весело да ги режат на парчета.

Упирите не бяха успели да намерят никого, който да се съгласи да шпионира заради него, а Роуг нямаше време да си търси съюзник сред персонала. Той и без това беше стигнал прекалено далеч в отмъщението си. Вече бяха успели да съживят Шериен, така че той разполагаше само с няколко дни, за да открие Руна. В противен случай тялото на любимата му щеше да се разложи окончателно. Роуг имаше нужда от кръв. И по-точно — от кръвта на варг. Незабавно.

Облечен като обикновен демон слог, той лесно се сля с персонала, стараейки се да остане незабелязан, като се представяше за посетител при болен. Той не изпитваше страх, че може да срещне някого от братята си. Ейдолон не работеше през нощта, Рейт по това време се веселеше, а Шейд сигурно беше зает със своята кучка.

Въпреки това някои от работещите тук бяха способни да го видят през маскировката му. Разбира се, те нямаше да го разпознаят, защото видът му беше различен, но всеки демон, прикрит от магия, щеше да събуди подозрение.

Затова Роуг внимателно наблюдаваше и се оглеждаше за подходяща жертва за следващата част на плана си. Той смяташе да нанесе на братята си болезнен удар — и по болницата, и по персонала. И когато ги извадеше от релси, те щяха да започнат да правят грешки.

Демон сора — или Циска, както пишеше на баджа й — премина покрай него на път за Хароугейт, разпространявайки след себе си слабия аромат на Рейт. Роуг се напрегна. Тук имаше прекалено много жени, които миришеха на неговия по-малък брат, който сега живееше живота на Роуг — спеше с всички подред, без да се тревожи за нищо. Но скоро и той щеше да се разтревожи. От тази минута. Защото сора не знаеше, че щеше да се превърне в следващата му жертва.

Роуг вдиша дълбоко миризмата на Рейт. Той се утеши се с мисълта, че за Циска това щеше да е последният вдишан аромат. Защото само след няколко минути тя щеше да помирише собствения си ужас.