Иван Вазов
След митинга

Свърши митингът. Витият пети,

упит от шумни плясъци, ура,

излезе с лаврите, които сбра,

да иде чай да пие у Венети.

 

Навън на вратнята го някой спря

със дискос във ръка: „Фърлете

за македонските сираци клети!

Огнец и дрешки!… Турчин ги обра!“

 

Фъртуната върлуваше ужасно,

кълбуци снежни виеха се бясно…

Витият пламенни замина глух.

 

А вятърът го гонеше проклети

и шъпнеше на топлий му кожух:

„За македонските сираци клети.“