Бен Кейн
Ханибал: Врагът на Рим (28)

Речник

Агора (agora) — нямаме представа как картагенците са наричали мястото за събирания в центъра на града. Използвах гръцкия термин, за да го разгранича от главния форум в Рим. Няма съмнение, че агората е била най-важното място за събирания в Картаген.

Алпи — на латински тези планини са се наричали Alpes. Не използвам латинското име в романа (за разлика от други географски имена), тъй като то би изглеждало „странно“ за съвременния читател.

Астарта — картагенска богиня с източни корени. Вероятно е символизирала брака и е била разглеждана като закрилница на градовете и на различни социални групи.

Атриум (atrium) — голямото помещение непосредствено след преддверието на римската къща. Главното място за общуване и молитви в дома.

Ацетум (acetum) — оцет, най-често употребяваният от римляните дезинфектант. Оцетът е отлично средство за убиване на бактерии и е бил широко използван в западната медицина до края на деветнайсети век.

Баал Сафон — картагенски бог на войната.

Баал Хамон — основното божество по времето на основаването на Картаген. Той е закрилникът на града, животворното слънце, източникът на богатство, успех и щастие. Тофет или свещеното място, където е бил почитан, е мястото, на което са били открити кости на деца и новородени, дали основание за спорния въпрос за детски жертвоприношения. Онези, които се интересуват от темата, могат да намерят отлична дискусия по нея в книгата на Ричард Майлс „Картаген трябва да бъде разрушен“ (Richard Miles, Cartage Mus Be Destroyed). Терминът „Баал“ означава „господар“ или „господ“ и се е използвал пред името на различни божества.

Бирема — древен боен кораб, вероятно построен за първи път от финикийците. Имал е квадратно платно, по два реда гребла от всяка страна и е бил широко използван от гърците и римляните.

Велити (velites, ед.ч. veles) — лековъоръжени войници от 3 в. пр.н.е., набирани от най-бедните социални слоеве. Обикновено били млади мъже, чиято единствена защита бил малък кръгъл щит и понякога прост бронзов шлем. Носели меч, но основното им оръжие били дългите 1,2 м метателни копия. Понякога покривали главите си с мечи или вълчи кожи.

Веспера — петата нощна стража.

Виликус — надзирател на робите или управител на стопанството. Обикновено роб, но понякога може да бъде платен работник, чиято задача била да осигурява колкото се може повече приходи от стопанството. Това често се постигало с брутална експлоатация на робите.

Виналия Рустика — римски празник на виното, честван на 19 август.

Гладиус (gladius, мн.ч. gladii) — разполагаме с малко информация за „испанския“ меч на републиканската армия, или gladius hispaniensis, който се е носел на кръста. Не е ясно кога е бил възприет от римляните, но вероятно това е станало по време на Първата пуническа война, когато е бил използван от картагенските войници. Дръжката е била изработена от кост и имала ефес и предпазен напречник от дърво. Гладиусът бил носен от дясната страна с изключение на центурионите и другите старши офицери, които го носели от лявата. Било е доста лесно да бъде изтеглен с дясната ръка и вероятно е бил носен там, за да не пречи на скутума.

Гуга — в комедията на Плавт „Пенулус“ (Малкият картагенец) един от римските герои нарича картагенски търговец „гуга“. Обидното прозвище може да се преведе като „дребен плъх“.

Декурион — кавалерийски офицер, командващ десет души. По-късно декурионът командва трума, отряд от около трийсет души.

Дидрахма — сребърна монета на стойност две драхми, една от основните парични единици в Италия през 3 в. пр.н.е. Странното е, че римляните започнали да секат доста късно монети с техен дизайн. Денарият, който по-нататък станал основна монета на Републиката, се появява към 212 г. пр.н.е.

Ескулап (Aesculapius) — син на Аполон, бог на здравето и закрилник на лекарите. Бил е почитан както от картагенците, така и от римляните.

Ешмун — картагенски бог на здравето и благополучието, чийто храм бил най-големият в Картаген.

Иберия — днешният Пиренейски полуостров, включващ Испания и Португалия.

Ибър — река Ебро.

Илирик (или Илирия) — римското име на земите от другата страна на Адриатическо море, включващи части от днешна Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Черна гора.

Интервал — широката ивица покрай стените на римски лагер или крепост. Освен че служел за защита на казармите от вражеските снаряди, той при необходимост се използвал за строяване на войниците преди битка.

Калиги (caligae) — тежки и здрави кожени сандали, носени от римските войници. Изработени от три части — подметка, вътрешна и горна част — те наподобявали ботуш с открити пръсти. Пристягали са се с ремъци. Десетките метални кабари в подметката осигурявали добра опора и можели да се махат и сменят при необходимост.

Карникс (carnyx, мн.ч. carnixes) — бронзова тръба, която се държала вертикално и чийто горен край бил оформян като животно, най-често глиган. Използвани от множество келтски народи, те били широко разпространени в Галия и произвеждали страховит звук сами или заедно с други инструменти. Често били изобразявани върху римски монети в чест на победите над различни племена.

Картаген — днешен Тунис. Смята се, че градът бил основан през 814 г. пр.н.е., макар че най-ранните археологически находки са датирани от около шейсет години по-късно.

Квинкверема — основният картагенски боен кораб през 3 в. пр.н.е. По размери квинкверемите били приблизително колкото триремите, но имали много повече гребци. Десетилетия наред се водели спорове за точния брой гребци и за разположението им; днес се приема, че квинкверемата имала по три реда гребла от всяка страна. На всяко гребло имало по двама души на горните два реда и един на долния.

Консул — един от двамата ежегодно избирани главни магистрати, назначавани от народа и одобрявани от Сената. На практика владетели на Рим в продължение на дванайсет месеца, те решавали различни цивилни и военни въпроси и водели републиканските армии по време на война. Заповедите на единия консул можели да бъдат отменени от другия и двамата би трябвало да изпълняват волята на Сената. Човек е можел да бъде избиран за консул само два пъти.

Копие (kopis, мн.ч. kopides) — гръцки меч с извито острие, доста подобен на фалкатата. Обикновено бил държан в кожена ножница на ремък. Кописът бил използван от редица древни народи, сред които етруските, осканите и персите.

Лигури — жителите на крайбрежния район между реките Рона и Арно.

Ликтор (lictor, мн.ч. lictores) — придружител на магистрат. Единствено едрите и яки граждани можели да кандидатстват за тази работа. По същество ликторите били телохранители на консули, претори и други висши римски магистрати, като броят им зависел от ранга на магистрата. Всеки ликтор носел фасция. Задълженията на ликторите включвали арестуването и наказването на престъпилите закона.

Лузитани — населението от територията на днешна Португалия.

Масилия — град Марсилия в днешна Франция.

Мелкарт — картагенски бог, асоцииран с морето и с Херакъл. Бил особено почитан от рода Барка. Ханибал отишъл на поклонение в светилище на Мелкарт в Южна Иберия, преди да започне войната си срещу Рим.

Мулсум — питие, приготвяно от смесването на четири части вино и една част мед. Обикновено се пиело преди основните блюда и с по-леките ястия.

Мунус (munus, мн.ч. munera) — гладиаторски двубой, организиран първоначално при почитането на покойник.

Народно събрание — орган за обсъждане, в който участват всички картагенски граждани от мъжки пол. Основната му функция е била ежегодното избиране на суфети.

Пад — река По.

Папаверум — морфин. Приготвя се от цвета на опиумен мак; използването му е документирано най-малко от 1000 г. пр.н.е.

Перистил — градина с колонада в задната част на римския дом. Често е голяма площ, около която имало открити места за отдих, приемни и зали за пиршества.

Пилум (pilum, мн.ч. pila) — римско метателно копие. Състои се от дървена дръжка с дължина ок. 1,2 м и тънка метална ос с дължина ок. 60 см и малък пирамидален връх. Копието било тежко и при хвърляне цялата му тежест била концентрирана в предната част, което му придава огромна пробивна сила. Пилумът можел да пробие щит и да рани човека зад него или да се заклещи в щита и да го направи неизползваем. Добре обучен войник можел да хвърля пилум на разстояние до 30 м, макар че ефективният му обхват бил два пъти по-малък.

Плаценция — днешният град Пиаченца.

Претор — един от четиримата висши магистрати (през 228–198 г. пр.н.е.), които раздавали правосъдие в Рим или в задморските му владения като Сардиния и Сицилия. Преторът можел да има и военни функции и законодателна инициатива. Като главни заместници на консулите преторите можели да свикват Сената в тяхно отсъствие.

Принципи (principes, ед.ч. princeps) — описвани като семейни мъже в разцвета на силите си, те образували втория ред от римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Били подобни на хастатите и съответно били екипирани и въоръжени горе-долу като тях.

Провокация (provocatio) — обвинение от името на римския народ срещу разпореждане на магистрат.

Птериги — твърди двуслойни ленени ивици, защитаващи кръста и слабините. Те можели да бъдат прикрепени към нагръдник от същия материал или да се прикрепят отделно под бронзов нагръдник. Макар да били въведени от гърците, птеригите се използвали от редица народи, сред които римляните и картагенците.

Разпъване на кръст — обратно на разпространеното мнение, римляните не са измислили този ужасен метод на екзекуция; много по-вероятно е той да е изобретение на картагенците. Практиката е описана за първи път по време на Пуническите войни.

Родан — река Рона.

Сагунт — днешният град Сагунто.

Сатурналии — фестивал, започващ на 17 декември. По време на едноседмичните празненства установените правила не се следвали толкова строго и робите можели да се хранят преди господарите си и били третирани по-леко. Фестивалът бил повод за прекаляване с ядене, пиене и играене на игри. По време на празника се разменяли подаръци във формата на свещи и керамични фигурки.

Саунион, наричан също солиферум — иберийско тънко копие, изработено изцяло от желязо и с малък листовиден връх.

Скутарии (scutarii, ед.ч. scutarius) — тежка иберийска пехота, съставена от келтибери, въоръжени с кръгли щитове или такива, подобни на щитовете на римските легионери. По-заможните били с ризници или малки нагръдници. Мнозина скутарии носели наколенници. Шлемовете им много приличали на галските шлемове тип Монтефортино. Били въоръжени с прави мечове, които били малко по-къси от галските и били известни с отличната си изработка.

Скутум (scutum, мн.ч. scuta) — издължен овален римски щит с височина ок. 1,2 м и ширина ок. 75 см. Бил изработен от два слоя дърво, като парчетата били разположени под ъгъл едно спрямо друго и били покривани с лен или друг плат и отгоре с кожа. Скутумът бил тежък — между 6 и 10 кг. В центъра му имало голяма метална полусфера (умбон), зад която се слагала хоризонталната дръжка. Често щитовете били украсявани, а когато не се използвали (например по време на поход), били покривани с кожи. Някои иберийски и галски воини използвали подобни щитове.

Соции — съюзници на Рим. По време на Пуническите войни всички народи на Италия били принудени да сключат съюз с Рим. На теория те все още били независими, но на практика били подчинени и били длъжни да изпращат определен брой войници, които да се сражават за Републиката при поискване.

Стадий — от гръцката дума stadion. Разстоянието, на което се надбягвали при първите Олимпийски игри от 776 г. пр.н.е., ок. 192 м. От тази дума произлиза думата „стадион“.

Стригил — малко извито метално пособие за почистване на кожата при къпане. Първо в кожата били втривани благоуханни масла, след което тя се остъргвала със стригил за премахване на потта и мръсотията.

Суфет — един от двамата мъже начело на картагенската държава. Избирани всяка година, суфетите се занимавали с различни държавни дела, от политически и военни до съдебни и религиозни. Не е ясно дали властта им е била толкова голяма като тази на римските консули, особено през 3 в. пр.н.е.

Сцила — митично чудовище с дванайсет крака и шест глави, живеещо в пещера срещу водовъртежа Харибда в днешния Месински пролив.

Съвет на старейшините — картагенската политика с множеството й управляващи тела е много объркана. Съветът на старейшините обаче е един от най-важните й органи. В него влизали най-видните мъже на Картаген и той решавал финансовата и външната политика. Друг управляващ орган бил Трибуналът на сто и четиримата. Съставен от представители на елитната аристокрация, той надзиравал дейността на правителствените лица и военачалниците, като в същото време играел ролята и на върховен съд.

Таблинум — кабинет или приемна зад атриума. Таблинумът обикновено гледал към перистила, откритата градина с колонада.

Тавразия — днешният град Торино.

Танит — главно божество в Картаген наред с Баал Хамон. Била разглеждана като богиня майка, патрон и закрилник на града.

Тесери — парчета камък или мрамор с приблизително кубична форма, нареждани върху хоросан за изработване на мозайка. Тази практика била въведена през 3 в. пр.н.е.

Тицин — река Тичино.

Триарии (triarii, ед.ч. triarius) — най-старите и опитни войници в легиона през 3 в. пр.н.е. Те често били държани в резерва за най-отчаяните ситуации в сражението. Фантастичният римски израз „Наложи се да се намесят триариите“ е повече от красноречив. Те носели бронзови шлемове с гребени, ризници и наколенник на водещия (ляв) крак. Всеки носел скутум и бил въоръжен с испански гладиус и дълго копие за намушкване.

Трибун — старши офицер в легион; също един от десетте политически постове в Рим като „народни трибуни“, защитаващи правата на плебеите. В мирно време трибуните можели да налагат вето на решенията на Сената и консулите. Посегателството върху трибун било изключително тежко престъпление.

Трирема — класически античен боен кораб с едно платно и три реда гребла. На всяко гребло имало по един човек, който на римските кораби бил свободен, а не роб. Изключително маневрена и способна да развива скорост до осем възела с вдигнато платно или за кратко време с гребла, триремата имала на носа бронзов таран, който се използвал за нанасяне на повреди и дори за потопяване на вражески кораби. На палубата се монтирали малки катапулти. Всяка трирема имала екипаж от до 30 моряци и около 200 гребци, като можела да превозва до 60 пехотинци. Това ограничавало обхвата на триремите и те били използвани предимно за транспортиране на войници и за защита на брега.

Турми (turmae, ед.ч. turma) — кавалерийско подразделение от 30 души.

Фаларики (falaricae, ед.ч. falarica) — копие с борова дръжка и дълъг железен връх, в основата на който често се закрепяла топка катран и кълчища. Убийствено запалително оръжие, използвано много ефективно от жителите на Сагунт.

Фалката — леко закривен меч с остър връх, използван от леката иберийска пехота. Половината до две трети от дължината му от дръжката била едноостра, а останалата част — двуостра. Дръжката имала предпазител за ръката и често била оформяна като конска глава. Въоръжените с фалкати цетарти били напълно в състояние да се сражават с легионери.

Фасция — сноп пръчки с втъкната в тях брадва. Символ на правосъдието, носен от ликтор; група ликтори вървели пред всички старши магистрати. Фасциите символизирали правото на магистрата да наказва (с пръчките) и дори да екзекутира (с брадвата) нарушителите на закона.

Фидес — по същество, добросъвестност. Основна добродетел в Рим.

Фугитиварий (figitivarius, мн.ч. fugitivarii) — ловци, които си изкарвали прехраната с преследване и залавяне на избягали роби. Наказателното жигосване с буквата F (за fugitivus, беглец) върху челото е документирано, както и постоянното носене на халки на врата, върху които било изписано името на собственика и как може да бъде намерен.

Хастати (hastati, ед.ч. hastatus) — опитни млади войници, заемащи първите редици на римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Те носели ризница или бронзов нагръдник, шлем с гребен и скута. Носели по два пилума, лек и тежък, и испански гладиус.

Хома — изкуствено създадена правоъгълна територия, намираща се на юг-югозапад от основните пристанища на Картаген. Вероятно е била построена като място за разтоварване на кораби, за складиране на стоки и като пристан, защитаващ преминаващите кораби от бурните ветрове.

Хора секунда, втори час; хора кварта, четвърти час; хора ундецима, единайсети час — римляните разделяли денонощието на две части — ден (дванайсет часа) и нощ (осем часа). Първият час от деня, хора прима, започвал по изгрев-слънце.

Ценакули (cenaculae, ед.ч. cenacula) — мизерни многоетажни сгради, в които живеел римският плебс. Тесни, зле осветени, отоплявани с мангали и често с паянтова конструкция, ценакулите нямали течаща вода и санитарни помещения. До квартирите се стигало по външни стълби.

Цетрати (caetrati, ед.ч. caetratus) — лека иберийска пехота. Били облечени в бели туники с къси ръкави и алени ивици по краищата. Единствената им защита бил кожен или бронзов шлем и малък кръгъл щит от кожа и тръстика или дърво, наречен цетра (caetra). Цетратите са били въоръжени с мечове фалката (falcata) и кинжали, по-рядко копия за мятане.

Цизалпийска Галия — северната част на съвременна Италия, включваща долината на река По между Алпите и Апенините. През 3 в. пр.н.е. тя не е била част от Републиката.