Бен Кейн
Ханибал: Врагът на Рим (10)

IX.
Минуций Флак

Недалеч от Капуа, Кампания

Ханон се беше облегнал на стената на кухнята и се любуваше на Елира, която се беше навела над отрупаната с храна маса. Дрехата й се беше повдигнала, разкриваше добре оформените й прасци и се опъваше по закръгления й задник. Елира и Квинт все още бяха любовници, но това не означаваше, че Ханон не може да й се възхищава от разстояние. С тревога беше открил, че Елира е забелязала погледите му и им отвръща подобаващо, но той не можеше да рискува да задълбочи нещата. Новосъздаденото му — и потенциално ценно — приятелство с Квинт беше твърде крехко, за да оцелее при подобно развитие.

След битката при колибата положението му беше станало много по-леко. Фабриций беше силно впечатлен от разказа на Квинт за сблъсъка и доказателствата за него в лицето на двамата ранени пленници. Като награда Ханон беше направен роб от домакинството. Оковите му бяха свалени и му беше позволено да спи в къщата.

Отначало Ханон беше много доволен. С един замах се беше отървал от Агесандър. Две-три седмици по-късно вече не беше толкова сигурен. Реалността на положението му сега изглеждаше още по-сурова, отколкото преди.

Три пъти на ден трябваше да обслужва семейството на масата. Естествено, не му беше позволено да се храни с тях. Виждаше Аврелия и Квинт всеки ден от сутрин до вечер, но не можеше да разговаря с тях, ако наоколо има някой друг. Дори тогава разговорите им бяха кратки. Всичко беше толкова различно от времето, когато бяха заедно в гората. Въпреки наложената дистанция помежду им Ханон изпитваше облекчение, че осезаемата атмосфера на другарство, появила се неотдавна, не беше изчезнала. Редките намигвания на Квинт и срамежливите усмивки на Аврелия озаряваха дните му. Не на последно място беше и Елира, чиято постелка беше на няма и двайсет крачки от неговата на пода на атриума и която не смееше да приближи.

Знаеше, че трябва да е благодарен за положението си. Когато се случваше двамата с Агесандър да се озоват лице в лице, беше абсолютно очевидно, че сицилианецът все още иска да му навреди.

— Татко! — Радостният глас на Аврелия отекна от двора. — Върна се!

Любопитен като всички, Ханон последва останалите роби от кухнята. Очакваше се Фабриций да се прибере най-рано след две седмици.

Фабриций стоеше до фонтана. На лицето му се появи широка усмивка, докато Аврелия тичаше към него.

— Мръсен съм — предупреди я той. — Целият съм в прах от пътя.

— Не ми пука! — Тя го прегърна. — Толкова се радвам да те видя!

Той я прегърна с обич.

— И ти ми липсваше.

Сърцето на Ханон се сви от мъка, когато си даде сметка за собствената си участ, но той не позволи на чувството да го обземе изцяло.

— Съпруже. Слава на боговете, че се връщаш жив и здрав. — Със спокойна усмивка Атия отиде при съпруга си и дъщеря си. Аврелия се дръпна, за да може Фабриций да целуне жена си по бузата. Двамата се погледнаха по начин, който казваше много.

— Сигурно си жаден.

— Гърлото ми е пресъхнало като коритото на река в пустиня — отвърна Фабриций.

Атия се обърна към входа на кухнята и групата зяпащи роби. Погледът й се спря първо върху Ханон.

— Донеси вино! А останалите се връщайте на работа.

Вратата се опразни моментално. Всеки роб отдавна се беше научил да не противоречи на Атия, която управляваше домакинството с копринена, но в същото време и желязна ръка. Ханон бързо взе четири от най-хубавите чаши и ги сложи на поднос. Дружелюбният роб Юлий, който управляваше кухнята, вече беше взел амфората. Ханон гледаше как той разрежда виното по римския обичай с четири пъти повече вода.

— Готово — каза Юлий и сложи пълната кана на подноса. — Излизай, преди да е извикала отново.

Ханон побърза да се подчини. Изгаряше от любопитство каква е причината за ранното завръщане на Фабриций. С наострени уши той понесе подноса към семейството, към което току-що се беше присъединил и Квинт.

Квинт се усмихна широко, преди да си спомни, че вече е мъж, и да каже:

— Татко. Радвам се да те видя.

Фабриций ощипа сина си по бузата.

— Пораснал си още повече.

Квинт се изчерви и за да скрие смущението си, се обърна към Ханон.

— Хайде по-бързо. Наливай.

Ханон трепна от тона му, но се подчини. Ръката му посегна към четвъртата чаша и той погледна към Атия.

— Да, да, налей и на Аврелия. Тя вече на практика е жена.

Радостното изражение на Аврелия се стопи.

— Съпруг ли си ми намерил? — обвинително попита тя. — Затова ли се връщаш?

Атия се намръщи.

— Що за нахалство!

Бузите на Аврелия пламнаха и тя сведе глава.

— Иска ми се да беше толкова просто, дъще — отвърна Фабриций. — Имам известен напредък по този въпрос, но на световната сцена се случват много по-важни събития. — Той щракна с пръсти на Ханон, чието сърце се разтуптя, докато обикаляше от човек на човек и раздаваше чашите.

— Какво е станало? — попита Атия.

Вместо отговор Фабриций вдигна чашата си.

— Наздравица — каза той. — Нека боговете и предците да продължат да се усмихват на семейството ни.

Лицето на Атия леко се напрегна, но тя също се включи в наздравицата.

Квинт не страдаше от толкова благоприличие като майка си и скочи веднага щом баща му преглътна.

— Кажи защо се върна!

— Сагунт е паднал — намръщено отвърна Фабриций.

Кръвта забуча в ушите на Ханон и той много ясно усети как Квинт се обръща да го погледне. Внимателно избърса с кърпа капка вино от ръба на каната. Вътрешно всяка фибра от тялото му ликуваше. „Ханибал! — крещеше умът му. — Ханибал!“

Квинт отново погледна баща си.

— Кога?

— Преди седмица. Според сведенията не са пощадили никого. Мъже, жени, деца. Малцината оцелели са били отведени в робство.

Устните на Атия се свиха.

— Абсолютни диваци.

Ханон видя, че Аврелия го гледа с широко отворени изпълнени с ужас очи. „Сякаш вие не правите същото, когато превземате град“, яростно си помисли той. Естествено, не можеше да каже нищо, затова се извърна.

За разлика от сестра си, Квинт беше гневен.

— Достатъчно лошо беше, че за осем месеца Сенатът не направи нищо, за да помогне на наш съюзник. Няма ли да действат сега?

— Ще действат — отвърна Фабриций. — Всъщност вече го направиха.

Последвалата тишина отекна по-силно и от тръба.

— В Картаген беше изпратена делегация със задачата да изиска Ханибал и старшите му офицери да ни бъдат предадени незабавно, за да бъдат съдени за гнусните си престъпления.

Ханон стисна кърпата толкова силно, че върху мозайката между краката му паднаха капки вино.

Никой не забеляза. Не че Ханон го беше грижа. „Как смеят?! — мислено изкрещя той. — Проклети римляни!“

— Едва ли ще го направят — рече Атия.

— Естествено, че няма — отвърна Фабриций, без да забелязва мълчаливото, но трескаво съгласие на Ханон. — Ханибал несъмнено има врагове, но картагенците са горд народ. Ще поискат да си върнат за униженията, на които ги подложихме след войната в Сицилия. И това им дава възможност да го направят.

Квинт се поколеба за момент.

— За война ли става дума?

Фабриций кимна.

— Мисля, че ще се стигне до война, да. Някои в Сената не са съгласни с мен, но мисля, че те подценяват Ханибал. Човек, постигнал толкова много само за няколко години, не би обсадил Сагунт, без да има по-големи планове. Ханибал от самото начало е искал война с Рим.

„И още как“, възторжено си помисли Ханон.

Квинт също ликуваше.

— Двамата с Гай ще бъдем в конницата!

Очевидната гордост на Фабриций беше смекчена от сдържаността на Атия. Дори тя не успя да скрие тъгата, която се изписа за момент в очите й, но бързо се овладя.

— От теб ще стане чудесен войник.

Квинт изпъчи доволно гърди.

— Трябва да кажа на Гай. Мога ли да ида в Капуа?

Фабриций кимна одобрително.

— Отивай. Ще трябва да побързаш. Скоро ще се стъмни.

— Утре се връщам. — И с благодарна усмивка Квинт забърза навън.

Атия въздъхна, загледана след него.

— А другият въпрос?

— Имам добра новина. — Щом видя интереса на Аврелия, Фабриций млъкна. — Ще ти кажа по-късно.

Аврелия посърна.

— Толкова е нечестно — извика тя и тръгна към стаята си.

Атия докосна ръката на Фабриций, за да спре упрека му.

— Остави я. Сигурно й е тежко.

Ханон изобщо не забелязваше семейната драма. Желанието му да избяга, да стигне до Иберия и да се присъедини към сънародниците си го беше завладяло напълно. Откога мечтаеше за това! В същото време мисълта за дълга към Квинт не напускаше мислите му. Дали се беше издължил с направеното при овчарската колиба? Не беше сигурен. Освен това не забравяше и за Суниатон. Как изобщо можеше да помисли да се махне, без да се опита да намери най-добрия си приятел? Беше почти благодарен, когато чу, че Юлий отново го вика. Бушуващите в него емоции заплашваха да го разкъсат.

 

 

Мина време и Ханон все така работеше в кухнята. Макар че въпросът за дълга му към Квинт си оставаше нерешен, той не можеше да си позволи да избяга от стопанството, без преди това да се опита да намери Суниатон. Нямаше представа как би могъл да го направи. Освен него имаше ли друг, който знаеше или изобщо го беше грижа къде е приятелят му? Дилемата без отговор го държеше буден нощем и дори го разсейваше от обичайните му страстни мисли за Елира. Уморен и раздразнителен, един ден той почти не обърна внимание, когато Юлий обяви сложното за изпълнение меню, което Атия беше поръчала за следващата вечер.

— Тя и господарят очакват важен посетител — надуто каза Юлий. — Гай Минуций Флак.

— Този пък кой е, в името на Хадес? — попита един от готвачите.

Юлий го изгледа укорително.

— Той е старшият член на рода на Минуциите и брат на бивш консул.

— Иначе казано, арогантен тъпак — промърмори готвачът.

Юлий не обърна внимание на хихикането на робите.

— Освен това е бил член на делегацията, която току-що се върна от Картаген — заяви той, сякаш това означаваше нещо за него.

Стомахът на Ханон се преобърна.

— Сериозно? Сигурен ли си?

Юлий сви устни.

— Чух господарката да го казва — рязко рече той. — А сега се захващайте за работа.

Сърцето на Ханон пърхаше като птичка в кафез, докато вървеше към склада. Дали гостът на Фабриций щеше да заговори какво е видял? Молеше се на боговете да го направи. Докато минаваше покрай входа на банята, видя събличащия се Квинт. „Блазе му“, кисело си помисли Ханон. Самият той не беше виждал гореща баня, откакто беше напуснал Картаген.

Квинт беше в пълно неведение за чувствата на Ханон, но пък вълнението му растеше с всеки момент. В желанието си да изглежда възможно най-добре вечерта той се изкъпа и легна да го масажират. Затворил очи, си представяше как Флак може да започне да разказва за всичко, ставащо в Картаген, и почти не забеляза влизането на Фабриций.

— Това посещение е много важно, да знаеш.

Квинт отвори очи.

— Да, татко. И ние ще изиграем нашата роля във войната, ако се стигне до война.

Фабриций се усмихна.

— Това се подразбира. Когато Рим ни призове, ние откликваме. — Сложи ръце зад гърба си и закрачи мълчаливо напред-назад.

Квинт даде знак на роба да спре да го масажира.

— Какво има?

— Става въпрос за Аврелия — отвърна Фабриций.

— Значи си й уредил брак — каза Квинт и погледна горчиво баща си.

— Още не е твърдо уговорено — каза Фабриций. — Но Флак хареса чутото за Аврелия, когато му гостувах в столицата преди известно време. Сега иска да види красотата й с очите си.

Квинт се намръщи на собствената си наивност. Защо иначе високопоставен политик ще гостува на обикновени конници като тях?

— Стига — строго каза Фабриций. — Знаеш, че рано или късно щеше да се стигне дотук. За доброто на семейството е. Флак не е чак толкова стар и родът му е силен и с връзки. С помощта на Минуциите Фабрициите могат да стигнат далече. — Той се загледа в Квинт. — В Рим, искам да кажа. Разбираш ли ме?

Квинт въздъхна.

— Казахте ли вече на Аврелия?

— Не. — Сега беше ред на Фабриций да се намръщи. — Помислих си, че е по-добре да говоря първо с теб.

— За да ме направиш част от това ли?

— Не ми говори такива неща. Ти също ще се облагодетелстваш — рязко отвърна баща му.

В гърдите на Квинт пламна възбуда и той се намрази заради това. Беше забелязал залитанията на Аврелия по Ханон. Невъзможно увлечение за нея, но той не можеше да направи нищо по въпроса. А сега и това…

— Какво те накара да се спреш на Флак?

— От две години се опитвам да организирам нещо — отвърна Фабриций. — Да намеря подходящия мъж за семейството ни и за Аврелия. Работата е сложна, но мисля, че Флак може да се окаже подходящият. Така и така щеше мине оттук на връщане от Картаген. Аз само се погрижих поканата ми да го очаква, когато слезе на сушата.

Квинт се изненада от лукавството на баща си. Несъмнено майка му също имаше пръст в това.

— Той на колко години е?

— На около трийсет и пет — каза Фабриций. — Много по-добре от някой от дъртите пръчове, които искаха да я видят. Надявам се, че тя ще го оцени. — Замълча за момент. — И още нещо.

Квинт го погледна.

— Не задавай никакви въпроси за случилото се в Картаген — предупреди го баща му. — Това все още е държавна тайна. Ако Флак реши да сподели някои неща, тъй да бъде. Ако не иска, не е наша работа да разпитваме.

И излезе.

Квинт се отпусна отново върху топлата каменна плоча, но цялата му наслада беше изчезнала. Трябваше да иде при Аврелия веднага щом баща му приключеше разговора с нея. Нямаше представа какво да й каже. Стана и се облече. Най-доброто място за наблюдение на вратата на Аврелия беше от ъгъла на таблинума. Квинт отиде в голямата приемна. Не след дълго се появи Ханон с поднос със съдове и щом видя Квинт, се усмихна.

— Очакваш с нетърпение вечерта ли? — „Защото аз да“, помисли си злорадо.

— Не бих казал — кисело отвърна Квинт.

Ханон повдигна вежди.

— Защо? Рядко посрещате гости.

Квинт с изненада откри, че вълнението му покрай евентуалните новини от Флак е притъпено от приятелството му с Ханон.

— Трудно е за обяснение — неловко каза той.

В този момент Фабриций излезе от стаята на Аврелия и тръшна вратата след себе си. По стиснатите му зъби личеше, че е ядосан.

Разговорът им моментално приключи. Ханон можеше само да гледа как Квинт влиза в покоите на сестра си. Ханон искрено харесваше Аврелия. Част от него се чудеше какво ли става, но на друга част не й пукаше. Най-сетне Картаген отново беше във война с Рим.

И той по един или друг начин щеше да участва в нея.

 

 

Квинт завари Аврелия легнала на леглото. Риданията разтърсваха цялото й тяло. Завтече се и коленичи до нея.

— Всичко ще е наред — прошепна и посегна да я погали по косата. — Флак ми изглежда добър човек.

Аврелия се разрева още по-силно и Квинт изруга под нос. Споменаването на името беше възможно най-лошото, което би могъл да направи. Без да знае как да реагира, той разтърка успокояващо раменете й. Дълго останаха така, без да казват нито дума. Накрая Аврелия се обърна. Бузите й бяха червени и мокри, а очите й се бяха подули от плач.

— Сигурно изглеждам ужасно — каза тя.

Квинт й се усмихна.

— Винаги си прекрасна.

Тя му се изплези.

— Лъжец.

— Една баня ще ти дойде добре — посъветва я Квинт и надяна весела физиономия. — Не мислиш ли?

Аврелия не можеше да се преструва като него.

— Какво ще правя? — нещастно прошепна тя.

— Така или иначе щеше да се случи — каза Квинт. — Защо не подходиш непредубедено? Ако се окаже, че наистина не можеш да го понасяш, татко не би те омъжил насила за него.

— Сигурно — със съмнение отвърна Аврелия и се замисли за момент. — Знам, че трябва да постъпя така, както казва татко. Обаче е толкова трудно, особено като… — Гласът й замря и очите й отново се напълниха със сълзи.

Квинт сложи пръст на устните й и прошепна:

— Не го казвай. Не можеш.

Не искаше да го чуе изречено на глас.

С огромно усилие Аврелия се овладя и кимна решително.

— Тогава по-добре да се приготвя. Довечера трябва да изглеждам възможно най-добре.

Квинт я прегърна.

— Това се казва дух.

И си даде сметка, че куражът не е присъщ единствено на мъжете. И че не се ограничава до бойното поле и лова. Аврелия току-що беше показала, че и тя има много кураж.

 

 

Флак пристигна следобед, съпровождан от голяма група роби и войници, и незабавно беше въведен в най-добрата стая за гости, за да се освежи. С него влязоха само личните му роби, а свитата му остана навън и беше настанена в стопанския двор. Ханон беше зает в кухнята и доста време не видя почти нищо от ставащото.

След час високи гласове обявиха пристигането на Марциал и Гай. Те бяха посрещнати радушно от Фабриций и отведени в залата за пиршества до двора, където съгласно традицията първо им беше поднесен мулсум — вино, примесено с мед. С тази задача беше натоварена Елира и Ханон остана да чака нетърпеливо в кухнята.

Когато се стъмни, той обиколи двора, за да запали бронзовите лампи на всяка колона. В най-отдалечения от таблинума ъгъл долови движение зад себе си. Обърна се и видя красив мъж с тога, с гъста черна коса и голям нос. Флак. Миг по-късно той влезе в залата за пиршества. Квинт и сестра му се появиха малко по-късно, облечени в най-хубавите си дрехи. Ханон никога досега не беше виждал Аврелия гримирана. За негова изненада гледката му хареса.

Най-сетне ястията бяха готови и Ханон можеше да влезе в залата при гостите. Щеше да остане там до края на вечерята, да поднася храни, да разчиства чинии и най-важното — да подслушва. Зачака с готовност зад лявата кушетка, на която Фабриций се беше излегнал с Марциал и Гай. Като важен гост Флак беше настанен на централната кушетка, а Атия, Квинт и безстрастно изглеждащата Аврелия бяха на дясната. Както беше обичаят, четвъртата страна на масата беше открита.

Флак се зае надълго и нашироко да засипва Аврелия с комплименти за външността й и се опитваше да завърже разговор с нея. Отначало опитите му не се увенчаха с особен успех. Накрая, когато Атия открито загледа Аврелия свирепо, тя започна да отговаря. За Ханон беше очевидно, че го прави неискрено и просто се подчинява на желанията на майка си. Флак обаче като че ли не го забелязваше, както не забелязваше и че никой от присъстващите с изключение на Фабриций не се осмелява да го заговори. Само Квинт и Гай го поглеждаха често-често с напразната надежда за новини от Картаген. Чернокосият политик обаче поглъщаше големи количества мулсум и вино и като че ли се увличаше все повече по Аврелия с напредването на вечерта.

Когато дойде ред на десертите, Флак се обърна към Фабриций.

— Моите поздравления за дъщеря ти. Наистина е прекрасна, както каза. Даже повече.

Фабриций кимна сериозно.

— Благодаря.

— Мисля, че утре сутринта трябва да поговорим по въпроса — високо заяви Флак. — Да стигнем до някаква взаимноизгодна договорка.

Фабриций си позволи да се усмихне едва-едва.

— Това би било огромна чест.

Атия промърмори нещо в знак на съгласие.

— Отлично. — Флак се обърна към Ханон. — Още вино.

Ханон забърза напред с безизразна физиономия. Не беше сигурен как да приема чутото. „Не че има някакво значение — помисли си горчиво. — Аз съм роб“. Негодуванието срещу положението му се разпали отново по-силно от всякога и той пропъди тревогите си за възможния годеж на Аврелия. Връзките, които го обвързваха с това място, отслабваха. Ако се омъжеше за Флак, Аврелия щеше да замине да живее в Рим. Квинт открай време говореше как ще постъпи в армията. Когато заминеше, Ханон щеше да остане сам и без приятели. И тутакси реши, че трябва да започне да планира бягството си.

Квинт беше решил, че Флак изглежда доста сносно, и хвърли кос поглед към Аврелия. Със задоволство видя, че на лицето й не е изписана тревога, и се възхити на самообладанието й. После забеляза леко зачервените й бузи и празната чаша. Пияна ли беше? Едва ли щеше да й трябва много. Аврелия рядко пиеше вино. Въпреки това главата на Квинт се изпълни с фантазии за възможностите, които би предложил един съюз между Фабрициите и Минуциите. „Аврелия и Флак ще свикнат един с друг“, каза си той. Това беше начинът, по който работеха браковете. Посегна да докосне ръката на Аврелия. Тя се усмихна и това го окуражи.

Разговорът продължи с коментари за времето, реколтата и качеството на игрите в Капуа в сравнение с тези в Рим. Никой не спомена единствената тема, за която искаха да чуят всички — какво е станало в Картаген?

Накрая Марциал повдигна въпроса. Както му беше присъщо, бе изпил доста. След като пресуши поредната чаша, той се обърна към Флак.

— Казват, че картагенските вина били много пивки.

— Поносими са — отвърна Флак и сви устни. — За разлика от хората, които ги правят.

Марциал изобщо не забелязваше намръщените погледи, които му хвърляше Фабриций.

— Ще виждаме ли по-често подобни вина в Италия? — попита той и намигна.

Флак откъсна поглед от Аврелия.

— А?

— Кажи ни какво стана в Картаген — замоли се Марциал. — Всички умираме от любопитство.

Ханон затаи дъх и видя, че Квинт прави същото.

Флак бавно огледа изпълнените с очакване лица около масата. Накрая се усмихна надуто и самодоволно.

— Нищо от казаното тук не бива да напуска тези стени.

— Разбира се — заяви Марциал. — Можеш да си сигурен в дискретността ни.

Дори Фабриций се включи в уверенията на останалите.

Удовлетвореният Флак започна:

— Аз бях просто обикновен член на делегацията, макар да ми се иска да мисля, че приносът ми е бил забелязан. Начело бяха двамата консули Луций Емилий Павел и Марк Ливий Салинатор. Говорителят ни беше бившият цензор Марк Фабий Бутеон. — Замълча за момент, за да им даде възможност да осмислят важните имена. — Отначало изглеждаше, че мисията ни ще бъде успешна. Предзнаменованията бяха добри и пътуването от Лилибеум мина без изненади. Стигнахме в Картаген точно преди три седмици.

Ханон затвори очи и си представи сцената. Огромните крепостни стени, блестящи на слънцето. Великолепният храм на Ешмун на върха на хълма Бирса. Двете препълнени с кораби пристанища. „Домът ми — помисли той с копнеж. — Ще го видя ли някога отново?“

Следващите думи на Флак рязко го върнаха в реалността.

— Арогантни курвенски синове — изръмжа той и погледна към Атия. — Моите извинения. Но бяха пристигнали най-важните мъже на Рим, а кого изпратиха да ни посрещне? Някакъв си младши офицер от градската стража.

Лицето на Марциал потъмня от ярост и той едва не се задави с виното си.

Фабриций успя да запази спокойствие и каза:

— Несъмнено е била някаква грешка.

Флак се намръщи.

— Тъкмо обратното. Беше съвсем преднамерен жест. Намислили са го още преди да слезем от корабите. И вместо да ни дадат време да се измием и да си починем от плаването, ни заведоха право в сената им.

— Проклети гуги — изсумтя Марциал. — Никакво чувство за благоприличие.

Аврелия хвърли на Ханон бърз съчувствен поглед.

Картагенецът беше толкова гневен, че не посмя да отвърне на погледа й. Копнееше да разбие глинената кана в главата на Марциал, но разбира се, не направи нищо. Освен че щеше да си навлече сурово наказание, много по-важно беше да чуе какво има да каже Флак.

— И какво стана, когато отидохте там? — нетърпеливо попита Квинт.

— Фабий обяви кои сме. Никой не отговори. Просто си стояха и ни гледаха. Чакаха, досущ като чакали около труп. Накрая Фабий поиска да знае дали атаката на Ханибал срещу Сагунт е станала с тяхното одобрение. — Флак замълча, дишаше тежко. — И знаете ли какво направиха те? — Една вена на челото му затуптя. — Изсмяха ни се.

Марциал стовари чашата си върху масата. Фабриций изруга, а Квинт и Гай се спогледаха потресени, че някой може да си позволи да се отнася по подобен начин с най-видните мъже на Републиката. Атия се възползва от момента да промърмори нещо в ухото на Аврелия. Ханон пък трябваше да прехапе бузата си, за да не се разсмее на глас. Картаген не беше изгубил цялата си гордост със загубата на Сицилия и Сардиния от Рим, ликуващо си помисли той.

— Имаше някои, които се изказаха срещу Ханибал — призна Флак. — Най-гръмкият от тях беше един дебелак, Хост.

„Мръсен предател — помисли си Ханон. — С какво удоволствие бих забил нож в търбуха му!“

— Но те бяха заглушени от виковете на мнозинството, което оспорваше подписания от Хаздрубал договор отпреди шест години и отхвърляше необходимостта да се вземат предвид връзките на Сагунт с Рим. Крещяха и сипеха оскърбления по нас — изръмжа Флак. — Ние се посъветвахме и решихме, че ни остава само една възможност.

Квинт погледна към Ханон. Не беше имал представа, че картагенците биха могли да реагират по подобен начин. Поразен от видяното, го погледна отново. Познаваше го достатъчно добре, за да осъзнае, че той е знаел. Гласът на Флак обаче го отвлече от тези мисли.

— Фабий излезе в средата на залата. Това накара гугите да си затворят устите — свирепо продължи Флак. — Сграбчи гънките на тогата си и заяви, че държи в тях както мир, така и война. И че могат да избират каквото поискат. Настана пълен хаос. Врявата беше такава, че човек не можеше да чуе собствените си мисли.

— И те война ли избраха? — попита Фабриций.

— Не — отвърна Флак. — Вместо това суфетът, който председателстваше, каза на Фабий, че той трябва да избира.

Всички в помещението, дори Елира, поглъщаха жадно всяка негова дума.

— Фабий ни погледна, за да се увери, че сме единодушни, и каза на гугите, че избира война. — Флак се изсмя гневно. — Имат кураж, признавам им го. Флавий още не беше завършил, когато на практика всички в залата скочиха и извикаха: „Приемаме!“.

Ханон вече не беше в състояние да крие възторга си. Взе някакви мръсни чинии и тръгна към кухнята. Никой, освен Аврелия не забеляза, че излиза. Но щом прекрачи прага, желанието му да чуе още надделя и той спря, за да подслуша.

— Винаги съм се надявал, че може да се избегне още една война с Картаген — тежко рече Фабриций и стисна зъби. — Но те не ни оставят избор. Да обидят теб и колегите ти, и особено консулите по такъв начин. Подобно нещо е непростимо.

— Абсолютно си прав — гръмко заяви Марциал. — На тези псета трябва да им се даде по-добър урок от предишния.

Флак остана доволен от реакциите им и каза:

— Добре. Защо не дойдете и двамата с мен в Рим? Има много работа и ще се нуждаем от хора, които вече са се сражавали срещу Картаген.

— За мен ще е чест — отвърна Фабриций.

— И за мен — обади се Марциал. На зачервеното му лице се изписа смущение и той потупа десния си крак. — Само че има един проблем. Стара рана от Сицилия. В последно време едва изминавам четвърт миля, без да ми се наложи да спра за почивка.

— Ти си изпълнил изцяло дълга си към Рим — увери го Флак. — Ще взема само Фабриций.

Квинт скочи на крака, преди да се е усетил.

— Аз също искам да се сражавам.

Гай повтори вика му миг по-късно.

Флак им се усмихна снизходително.

— Изгаряте от желание да се хвърлите в боя, а? Боя се обаче, че още сте твърде млади. Тази борба трябва да се спечели бързо и най-добрите, които могат да го направят, са ветераните.

— Аз съм на седемнайсет — запротестира Квинт. — Както и Гай.

Лицето на Флак потъмня.

— Не забравяй на кого говориш — озъби се той.

— Квинт! Сядай — заповяда Фабриций. — Ти също, Гай. — Двамата се подчиниха с неохота и той се обърна към Флак. — Моите извинения. Просто изгарят от нетърпение.

— Няма значение. И тяхното време ще дойде — учтиво отвърна Флак и хвърли отровен поглед на Квинт. Направи го толкова бързо, че никой друг не забеляза. Дори самият Квинт се запита дали не му се е сторило, но в следващия момент видя нещо друго. Аврелия се извини и се оттегли. Флак загледа след нея като змия, гледаща мишка. Квинт примигна в опит да прочисти главата си, която беше леко замаяна от виното. Когато погледна отново, изражението на Флак беше съвсем добродушно. „Сигурно си въобразявам“, реши той. После с разочарование видя как тримата по-възрастни мъже доближиха глави и си заговориха тихо нещо. Атия недвусмислено му кимна да се разкарва. Раздразненият Квинт даде знак на Гай да го последва навън в двора.

Появата им стресна Ханон. Беше се скрил от Аврелия зад една статуя и тъкмо излизаше отново. Погледна ги гузно и забърза към кухнята.

Гай се намръщи.

— Какви ги върши, в името на Хадес?

По-късно Квинт не беше съвсем сигурен дали причината беше в изпитото вино, или в гнева му от начина, по който са се отнесли с римската делегация. Така или иначе, искаше му се да си го изкара на някого.

— На кого му пука? — рязко отвърна той. — Той е гуга. Зарежи го.

Съжали за думите си в мига, в който се отрониха от устата му. Понечи да тръгне след Ханон, но разсмелият се Гай го помъкна към каменната пейка при фонтана.

— Да поговорим — пиянски промърмори приятелят му.

Квинт не каза нищо. Мракът скриваше изписаното на лицето му разкаяние.

Ханон — раменете му бяха сковани от едва сдържана ярост — не погледна назад. След още десет крачки се озова в кухнята и хвърли гневно чиниите. „Дотук с приятелството с римлянин“, помисли си горчиво. Знаеше, че Аврелия му съчувства, но не можеше да е сигурен, че същото се отнася и за някой друг. Особено за Квинт. Гневът, който бе чул в гласовете на всички благородници при разказа на Флак, беше напълно естествен, но в същото време променяше напълно неговото положение. По принцип сега той беше враг. Трябваше да крие толкова дълбоко радостта си от събитията, че никой да не я вижда. Знаеше колко трудно ще е това. Издиша бавно. Току-що беше взел важно решение. Трябваше да избяга. Час по-скоро. Но в Картаген или в Иберия? И имаше ли някакъв шанс да намери Суниатон, преди да тръгне?