Д. П. Лайл
Звездна лига (48)

48

След като се върнахме в хотела, отидохме до „Дикейтър“, за да потърсим Дрипата. Заварихме трима пожарникари да мият камиона си пред пожарната. Огледахме набързо съседната уличка, но от Джими Уокър нямаше и следа.

— Да сте виждали Дрипата? — попитах един от пожарникарите.

— Скрива се някъде, щом ни види — отвърна ми той. — Защо го търсите?

— Трябва да му зададем няколко въпроса.

— Жалко. Надявах се да го гръмнете.

— О!

— Всички знаем с какво се занимава. И се дразним, че го прави тук, пред пожарната. Арогантен копелдак!

— Защо не подадете сигнал до полицията? Защо не го арестуват?

— Бог ми е свидетел, че сме опитвали, при това неведнъж — засмя се той. — Проблемът е, че той е много хлъзгав тип. Винаги е на една крачка пред ченгетата — обясни мъжът и изтри ръце в сива кърпа. Кимна към улицата и добави: — Потърсете го на „Биенвил“. Обикновено отива там, когато ни види.

Точно там открихме Дрипата. Приближихме тъкмо когато разменяше нещо с двама младежи, които ни видяха и се отдалечиха с бързи крачки. Предприемаческият дух никога не спи.

— Какво ви е притрябвало сега? — възкликна той.

Забелязах, че отстъпи колкото се може по-далече от Пенкейк. Но без да побегне. Забелязах също, че погледът му пробяга по Никол. Което ме подразни. Много.

— Имаме един въпрос — казах му.

— Аз пък нямам отговор.

Пенкейк скръсти ръце на гърдите си.

— Искаш ли да повторим упражнението, отрепко?

Дрипата отстъпи няколко крачки назад.

— Ще го направя с удоволствие — продължи Пенкейк.

— По дяволите! Не можете да идвате тук и да ме блъскате!

— Можем, Джими, можем — отвърна Рей.

Използва истинското му име и това ми се стори добър ход.

Дрипата се озърна през рамо. Вероятно се чудеше дали да не побегне. Вместо това обаче попита:

— Какво искате?

— Онзи ден ни разказа за част от твоите клиенти. За онези, които не са от редовните.

— И?

— Спомена две млади дами.

— Да?

Никол извади телефона си и го поднесе към него. Показа му снимка на близначките.

— Те ли бяха?

Дрипата погледна дисплея.

— Не, нали ви казах, че онези бяха с черни коси. А тези са руси като теб — усмихна се той на Никол.

Искаше ми се да приложа на практика върху него поне няколко глави от наръчника по самоотбрана. Може би онази, посветена на увреждането на вътрешните органи.

— Не обръщай внимание на цвета — каза Никол. — Разгледай ги хубаво. Представи си ги с къси черни коси. — И тя му подаде отново телефона.

Дрипата погледна снимката. Едва-едва. Защото очите му все се извъртаха към гърдите на Никол. Накрая сви рамене.

— Възможно е. Но… може да са те, а може и да не са. Носеха големи слънчеви очила. — Дрипата ме погледна и заяви: — Но аз вече ви го казах.

— Това означава ли, че не можеш да дадеш ясен отговор? — попитах го аз.

— Означава, нали ви казах.

Да, главата, посветена на увреждането на вътрешните органи. Определено.