Д. П. Лайл
Звездна лига (31)

31

Двамата с Рей влязохме в „Карусел“. Тълпата бе многобройна и шумна, а щастливият час, когато напитките бяха по-евтини — в разгара си.

Гледката бе съвсем обичайна за Ню Орлиънс. Тук всеки час бе щастлив. Огледах заведението, но не открих Никол. Минахме покрай самата въртележка и едва тогава я видях. Седеше с лице към мен в компанията на Робърт и Кевин. Какво, по дяволите, ставаше тук?

Тръгнах към нея, но тя улови погледа ми и ми даде да разбера, че не иска да ги прекъсвам. Спрях, хванах Рей за ръката и кимнах към Никол.

— Какво става? — попита той.

— Нямам представа. Но тя иска да стоим настрана.

Никол се приведе напред, каза нещо на двамата братя, засмя се, стана и тръгна към нас. Смесихме се с тълпата, за да не могат Робърт и Кевин да ни видят, когато се обърнат да се полюбуват на великолепния й задник. И те, разбира се, го направиха. Мръсници!

— Какво е това? — попитах аз, когато Никол дойде при нас.

— Току-що си намерих нови приятели.

— Как успя? — попита Рей.

Никол ни разказа, че ги е срещнала на улицата и ги е довела тук за по едно питие. И ги е накарала да се отпуснат, особено Робърт, който явно командвал брат си.

— Как успя? — попитах и аз.

— Може би по същия начин, по който успявам да контролирам теб.

Рей се засмя. Аз поклатих глава.

— Спокойно, голямото ми момче — каза тя. — Така правят момичетата.

— Къде е Пенкейк? — поинтересувах се.

— Двамата със Софи срещнали някакви приятели и заседнали — точно така се изрази — в „Пат О’Брайънс“. Ще се присъединят към нас за вечеря.

Никол сподели, че е останала с впечатлението за известно съперничество между братята и Кристи, не кой знае колко сериозно, но все пак го имало. Причината била основно предпочитанието към нея, което Тони несъмнено демонстрирал. Чичо им не бил техен голям почитател и това чувство било взаимно.

— Можем да го използваме — отбеляза Рей.

— Защо според теб ги поканих да пийнем?

— Умница! — усмихна се Рей.

Да, умна си беше. И ужасно манипулативна. Контролирала ме? Дума да не става! Тя явно разгада мислите ми и се усмихна. Мразя, когато го прави. Не да се усмихва. Да чете мислите ми.

— Какъв е сценарият? — попита Рей.

— Казах им, че отивам до тоалетната, а те междувременно да поръчат още нещо за пиене.

— И?

— Ще се върна с вас. Ще кажа, че съм ви срещнала във фоайето.

— Може да ги уплашим — отвърнах аз.

— Не мисля. Останах с впечатлението, че искат да говорят. За Кристи. За Тони. Вече им казах за кетамина и за предположенията ни, че Кърк едва ли се е упоил сам.

— Какво ти отговориха?

— Нищо. Но смятам, че това ги накара да се замислят.

Рей кимна.

— Звучи добре.

Речено-сторено.

— Вижте кого срещнах във фоайето — каза Никол, когато се приближихме към масата.

Робърт и Кевин не скриха изненадата си. А може би това, което видях, беше притеснение? Сякаш някой ги бе спипал на местопрестъплението.

— Имате ли нещо против да се присъединим към вас? — попитах аз. Те не отговориха, затова протегнах ръка към Робърт. — Знам, че не се запознахме по най-добрия начин, но Никол ми каза, че сте готини момчета. — Робърт пое ръката ми. — А преценката й винаги се оказва правилна.

— Такива сме — отвърна Робърт, но не звучеше особено убедително.

Рей също се здрависа с тях. Настанихме се на свободните места около масата.

Сервитьорката се появи в най-подходящия момент. Това даде на братята време да подредят мислите си и — надявах се — да се почувстват по-комфортно в нашата компания. Поръчахме си питиета.

— Искрено съжалявам за сестра ви — казах аз. — Сигурно ви е много трудно.

Изражението на подозрение и неловкост не слизаше от лицето на Робърт, но въпреки това той отговори:

— Беше най-ужасният удар, който съм преживявал. — Погледна брат си и добави: — За Кевин също.

Кевин кимна.

— Тъкмо говорехме за нея — каза Никол. — Обяснявах, че всъщност не сме на различни страни.

— Ни най-малко — увери ги Рей.

— Никол ни го каза — отвърна Робърт. — Но не е права. Ние сме на различни страни… поне донякъде.

Това определено беше напредък. Прозвуча така, сякаш вече обмисляше възможността, че може и да не сме адски изчадия.

— Мисля, че вие, момчета, можете да ни помогнете — каза Рей.

— За какво?

— Никол сигурно ви е казала, че сме съгласни с вас. Всички улики сочат към Кърк Форд. Но има и неща, които ни притесняват. Като например защо му е било да упоява самия себе си.

— Да, тя ни каза, че в кръвта и на двамата имало кетамин — отвърна Робърт. — Но може просто да му харесва, нали? Да обича да се друса с такива гадости.

Рей кимна.

— Възможно е. Но от това, което научих за Кърк Форд, стигнах до извода, че подобно поведение не е типично за него. Всички, които го познават, твърдят, че не употребява силни наркотици. Само трева. И го описват като съвсем нормален човек. — Рей сви рамене. — Аз не го познавам. В интерес на истината, днес го срещнах за пръв път. Не знам дали тези твърдения са верни.

Робърт го погледна, но не каза нищо.

Рей се приведе напред с присвити рамене и се огледа, сякаш се канеше да сподели тайна. Беше много добър.

— Ние не сме оттук — каза той. — За разлика от вас. Предполагам, че познавате всички във Френския квартал. Надявах се да ни помогнете да открием откъде се е взел онзи кетамин.

— Не сме дилъри — отвърна Кевин. — Защо мислите, че знаем такива неща?

— Знам кой е чичо ви — усмихна се Рей. Робърт понечи да възрази, но Рей вдигна ръка. — Знам, че има интереси в много области. Затова разбирам нежеланието ви дори да разговаряте с нас по този въпрос. — Братята го гледаха безмълвно. — Вие сте добре известни в града. Познавате всички важни играчи. Може би имате идеи къде да търсим.

Робърт се поколеба. Мислеше напрегнато. Знаех, че Тони се отнася зле с братята. Че не дава пет пари за тях и редовно ги унижава. А Рей им предлагаше възможност да станат герои. И дори да ударят по самочувствието му.

— Може би — призна Робърт. Погледна Кевин и добави: — Познаваме двама-трима, за които се говори, че продават дрога.

— Точно това ни е необходимо — отвърна Рей.

— Но не съм сигурен, че трябва да ви кажа имената им.

— Заради Тони ли? Разбирам. — Рей сви рамене, поколеба се, после каза: — Не виждам обаче защо той трябва да узнае за нашия разговор. Нито сега, нито изобщо някога.

— Не мисля, че трябва да ви казваме каквото и да било — обади се Кевин.

Робърт го срита под масата.

— Остави на мен.

Кевин се намръщи.

Робърт се огледа, сякаш се страхуваше да не би някой да ги подслушва, след което се приведе напред.

— Искам само убиецът на Кристи да си получи заслуженото. Аз лично мисля, че е онзи актьор. — Въздъхна и добави: — Но ако не е той, не искам истинският убиец да се измъкне само защото Кърк Форд е заел мястото му.

— И ние не искаме — обадих се аз.

Робърт впери поглед в обувките си.

— Добре. Има един, на който му викат Дрипата. Той ги продава тия боклуци.

— Робърт! — възкликна Кевин. — Може би не бива да говорим за това.

— Виж, ако Дрипата е продал тази гадост на Кристи или на актьора, искам кожата му на стената!

— Той каза, че не е — отвърна Кевин. — Какво ти става?

— Говорихте вече с него, така ли? — попитах аз.

— Да — призна Робърт. — Тази сутрин. Каза, че не е продавал такива цигари, най-малкото пък на Кристи.

— Оставам с впечатлението, че не му вярвате — казах аз.

— Хем му вярвам, хем не му вярвам. С него никога не се знае.

— Къде можем да го открием?

Робърт се поколеба.

— Гарантирам ви — намеси се Рей, — казаното тук си остава между нас.

— Работи в една от преките на „Дикейтър“ — отвърна Робърт. — Продава предимно на туристи, но си има и редовни клиенти, разбира се.

— Ще го открием — кимнах аз.

— Но нито дума за мен и Кевин!

— Естествено — отвърнах аз и улових погледа му. — Целта ни не е да ви докараме неприятности. Опитваме се да разрешим тази мистрия.

— Ами чичо ви? — попита Рей.

— Какво за чичо ни? — настръхна Кевин.

— Разбрахме, че е човек, който сам решава своите проблеми. Не чака други да се намесят, така да се каже.

Робърт присви очи.

— Не обсъждаме чичо ни. Ако имате въпроси, питайте него.

Думите му не се нуждаеха от отговор. Секунда по-късно отговорът влезе в бара.

Тони Гидри.