Д. П. Лайл
Звездна лига (29)

29

Никол знаеше, че е красива. Как можеше да не го знае? Нали го чуваше през целия си живот. Най-малкото, откакто се помнеше. От родители, приятели, дори от непознати. Ала тя бе наясно, че красотата може да бъде и проклятие. Да, звучеше като клише. Почти арогантна мисъл. Но онези, които не носеха бремето — божичко, колко мразеше тази дума! — на красотата, не разбираха, че тя е нож с две остриета. Неведнъж й бе създавала проблеми. Като се започнеше от робуващото на стереотипи определение за „глупава“ — един веднъж й го каза в лицето — минеше се през завистливите съученички и колежки и се стигнеше до досадните ухажори и дори маниаци, които я бяха преследвали. Те бяха най-лошите. През живота си Никол бе попадала на трима. Повече от достатъчно.

В същото време обаче тя знаеше, че външният вид може да бъде оръжие. Да отваря врати. Да разрешава конфликтни ситуации. Да й помогне да поеме нещата в свои ръце.

Както в момента.

Когато приключи с маникюра, Никол тръгна обратно към „Монтелион“. Позвъни на Джейк и му предложи да се срещнат в бара за по едно питие. Той се съгласи моментално.

— Вече съм тръгнала натам — каза тя. — Ще те чакам в „Карусел“.

— Чудесно. Само ще взема един душ и ще звънна на Рей. Ще доведа и него.

— Какво прави досега? Спа ли?

— Четох наръчника.

— Научи ли нещо ново?

— Много неща. Не съм подозирал, че съществуват толкова много начини да причиниш болка.

— Ставаш опасен.

— Така си е.

— Бог да ми е на помощ — засмя се Никол.

— А, Пенкейк се обади. Каза, че е в „Пат О’Брайънс“ с някакво момиче на име Софи.

— Гримьорката — отвърна Никол. — Близначките ми казаха, че двамата са си допаднали.

— Допаднали?

— Да. И се забавляват заедно.

— Ето кой е опасен. Пенкейк, когато е излязъл на лов за мацки.

— От това, което чух, съдя, че Софи може да се погрижи за себе си.

— Надявам се. Ще звънна и на него и ще му кажа къде ще бъдем.

Когато Никол свърна по Роял Стрийт, едва не се блъсна в Робърт и Кевин Гидри.

— Охо, ето че пътищата ни отново се пресичат — каза Робърт.

Никол се сепна, но бързо се съвзе.

— Така изглежда.

— И този път си без охрана — подхвърли Кевин.

Тя превключи на авариен режим. Трябваше да анализира ситуацията и да прецени възможните решения. Нуждаеше ли се от помощта на Джейк, Пенкейк или Рей? Тук, на оживена улица посред бял ден? Тези двамата наистина ли бяха толкова страшни, на колкото се правеха? Част от нея й нашепваше да хукне да бяга, но друга й подсказваше, че братята не са особено опасни. Може би просто се опитваха да убедят околните, че са такива. Или дори самите себе си. Тя не беше сигурна откъде идва това усещане. Дали не бе от унилите им лица? Униние, което дори намръщените им изражения не можеха да скрият. Изглеждаха почти по същия начин, както когато чичо им Тони ги бе скастрил пред съдебната зала. Тогава приличаха на две палета, направили беля, които се страхуват от своя стопанин. Така ли бе наистина? Нима Тони ги държеше изкъсо и им четеше конско за най-малкото провинение? Откакто бе поел ролята на техен настойник? Нищо чудно. От Тони Гидри можеше да се очаква подобно нещо.

В такъв случай тя би могла да ги използва, за да получи информация за Кристи. Или за наркотика, открит в кръвта на Кърк и Кристи. А може дори за Тони и намеренията му.

Затова Никол не изпищя и не хукна, а се усмихна и каза:

— Не мисля, че имам нужда от охрана.

— Защо реши така? — попита Робърт.

— Защото имам по-добра идея. — Това като че ли ги обърка. — Искам да ви черпя по едно питие.

— Да ни черпиш?

Робърт не успя да скрие изненадата си. Определено не очакваше подобно предложение.

— Разбира се — отвърна Никол. — Не може ли едно момиче да почерпи две хубави момчета?

Това ги обърка още повече.

— Хайде — подкани ги тя, — ще бъде забавно. Робърт погледна първо Кевин, после Никол. — Добре. Къде?

— В „Монтелион“ — отвърна тя. — И бездруго съм тръгнала натам.

Тя мина между двамата, хвана ги под ръка и ги поведе към хотела. Красотата има своите предимства.

Барът с бавно движещата се въртележка бе пълен, около него се бяха наредили доста хора, които стояха прави с чаша в ръка. Тримата си проправиха път сред тълпата и откриха масичка с канапе и стол. Никол седна на стола и остави канапето за братята. Сервитьорката трябва да ги бе забелязала още при влизането им, защото се появи незабавно. Никол си поръча вино, а братята бира. Робърт посегна към портфейла си, но Никол го спря.

— Аз ви поканих — каза тя. — Първото питие е от мен. — Робърт се поколеба. — Освен това студията покрива всички наши разходи.

— Защото ви е наела да измъкнете онзи актьор от пандиза ли?

Никол сви рамене.

— Не работим по този начин.

— Да бе, да — подсмихва се Кевин.

— Да речем, че не следваме предварително написан сценарий. Или че не дължим лоялност никому.

— Не ми изглежда така — възрази Робърт. — Нали сте приятели.

— Не съвсем. Навремето излизахме заедно два-три пъти.

— Чудесно — поклати глава Робърт.

— Но само толкова. Кърк не е мой тип.

— Мислех, че всички жени го харесват — отвърна Робърт. — Нали е голяма звезда.

— Вероятно той би се съгласил с теб — засмя се Никол. — Но наистина не е мой тип. Падам си по по-мъжествените. По-мускулестите.

Тя му се усмихна. И го видя, че се изчервява.

Бинго!

Сервитьорката се върна и остави напитките им на масата.

— Нещо друго?

— За момента не — каза Никол.

Тя отпи от виното си, а братята посегнаха към бутилките бира.

— Защо да не бъдем приятели? — попита Никол.

— Не виждам как — отвърна Кевин.

— Можем да опитаме. — Тя прокара пръст по деколтето на блузата си. Обигран жест, познат на всички жени. — Разкажете ми за себе си, момчета. Откъде сте? От Ню Орлиънс?

— Тук сме прекарали целия си живот.

— Играли ли сте футбол? В гимназията, имам предвид.

— Разбира се.

— Това обяснява тези мускули.

Робърт отново започна да се изчервява.

— Бяхме доста добри — каза Кевин.

— Не се и съмнявам. На какви позиции играехте?

— В защита — отвърна Робърт, отпи от бирата си и поясни: — Обичаме да блъскаме противниците… да ги удряме.

— Ами Кристи? Какво можете да ми кажете за нея?

Робърт се облегна на възглавниците. Започваше да се отпуска.

— Красива. Мила. Умна. Страхотна сестра.

Никол кимна.

— Близки ли бяхте?

Той наклони бутилката си към нея.

— Разбира се.

— Чух, че сте останали без родители. Сигурно ви е било тежко.

Кевин се приведе напред, опря лакти на коленете си и зачовърка с нокът етикета на своята „Корона“.

— Беше трудно. Неочаквано трудно.

— И чичо ви пое грижите за вас, така ли?

— Не знам какво щяхме да правим, ако не беше той — призна Робърт. — Чичо Тони много ни помогна.

— И сега вие работите за него? С какво по-точно се занимавате?

— С това-онова. Грижим се всичко в „Рай“ да е наред.

— „Рай“?

— Един от клубовете на чичо.

— Изглежда, ви е натоварил със сериозни отговорности. Явно ви има доверие.

Никол прокара пръст по ръба на чашата си. Друг характерен жест.

Кевин се подсмихна отново.

— Понякога. — Отпи глътка бира и добави: — Чичо Тони може да бъде много взискателен шеф.

— Повечето шефове са такива. Рей е същият. Перфекционист до мозъка на костите си.

— Рей? — попита Робърт. — Онзи, възрастният?

Тя кимна.

— Той е собственикът. Всички ние работим за него.

— Изглежда ми корав тип — отбеляза Робърт.

— Така е. Но иначе е свестен. През по-голямата част от времето. А вие? Разбирате ли се с чичо ви?

Робърт сви рамене.

— Не особено? — попита Никол.

— На моменти отношенията ни са обтегнати.

Тя се засмя. Смехът й прозвуча леко, безгрижно, мелодично.

— Много добре те разбирам. И Рей има труден характер понякога.

Улови погледа на Робърт и го задържа. Той извърна глава преди нея и погледна към Кевин.

— Истината е, че чичо Тони ни е малко сърдит в момента.

— О!

— Направихме нещо, от което не остана доволен.

Никол го изчака да продължи, но той не каза нито дума повече. Тя обаче почувства, че Робърт иска да го направи. Да излее гнева си срещу своя чичо.

— Чакай да отгатна — каза тя. — Поели сте инициатива? Направили сте нещо, за което сте смятали, че ще помогне? Той обаче не е бил на същото мнение.

И двамата я зяпнаха, сякаш бе врачка или нещо подобно. Искаше й се Джейк да е тук, за да я види. Усмихна се вътрешно, но запази невъзмутимо изражение. Знаеше, че е попаднала право в целта.

— Точно така — отвърна Кевин.

За пръв път започна да омеква към нея.

— Такива са онези, които обичат да командват — каза тя. — Наречете ги както искате, алфа, мачо… Въобразяват си, че всичко започва и свършва с тях. И ако някой предложи по-добра идея, те се чувстват застрашени. Виждала съм го и преди.

— Доста си умна — отбеляза Робърт.

— Искаш да кажеш, за блондинка?

Той се усмихна.

— Изобщо.

— Благодаря — каза тя и отново задържа погледа си върху него. — Жените непрекъснато трябва да се справят с този проблем. С мъже, които се смятат за по-умни. Или за по-корави. Или за каквото и да било.

— Предполагам, че е вярно — отвърна Робърт.

— Така е. Може да бъде много неприятно. Да предизвика гняв. — Тя отпи от виното и остави чашата на масата. — Ами Кристи? Тя разбираше ли се добре с чичо Тони?

— О, да — каза той. — Кристи беше неговата радост и гордост още когато мама и татко бяха живи. Винаги му е била любимка.

Тя кимна.

— Така става с малките момиченца. Винаги успяват да въртят на пръста си и бащите, и чичовците си. Това е нормално.

— Обзалагам се, че и ти си го правила — подхвърли Кевин.

Никол се засмя отново.

— Аз съм момичето на татко. — Тя отпи от виното си. — Нямаше ли съперничество между вас и Кристи?

— Не — отвърна Робърт.

— Тя обикновено получаваше каквото иска — каза Кевин. — Но и никога не загазваше като нас. И изкарваше хубави оценки. — Той потупа брат си по крака и добави: — Докато ние не бяхме сред най-добрите ученици.

Никол кимна, помълча няколко секунди и каза:

— Знам, че ни смятате за врагове… че се опитваме да отървем Кърк. — Робърт я изгледа безмълвно. — Ние обаче се опитваме да открием истината. Не се съмнявам, че и вие искате същото.

— Знаем истината. Той я е убил.

— Уликите сочат към него — каза Никол.

Робърт не успя да скрие изненадата си.

— Наистина? И ти ли смяташ така?

— Да речем, че Кърк се намира в много трудно положение. Били са само двамата в онази стая…

— … и единият е намерил смъртта си.

— Факт — призна Никол. — Но има няколко въпроса.

— Например? — присви очи Робърт.

— Позволете да ви попитам нещо. Ако се каните да упоите момиче и да се възползвате от него — не казвам, че бихте направили подобно нещо — но ако тъкмо това е вашето намерение, бихте ли упоили и себе си?

— Какво искаш да кажеш?

— В кръвта и на двамата е открит кетамин. В количества, достатъчни да ги извадят от строя.

— Или да го накарат да превърти — каза Кевин. — И да я убие.

— Възможно е. Но ако и двамата не са знаели, че в онази цигара има кетамин?

Братята нямаха отговор на този въпрос.

Никол продължи:

— Ако някой друг го е направил? След което е проникнал в стаята им. Някой, който е искал да убие Кристи и да натопи Кърк.

Отново не последва отговор.

— Вижте, аз съм от Холивуд. Израснала съм в онзи свят. Дори пиша сценарии. Навсякъде откривам идеи и истории. Не казвам, че се е случило точно така. Но смятам, че е възможно.

— Аз пък не смятам — заяви Робърт. — Мисля, че той го е направил.

— Вероятно си прав. Но ако не е той, сещате ли се за някой, който би искал да навреди на Кристи?

— Всички я обичаха.

— От онова, което знам за нея, съдя, че е било именно така. Какво ще кажете за Оуен? Той способен ли е да извърши подобно нещо?

Кевин поклати глава.

— Не виждам как. Оуен е свястно момче. И много я обичаше.

— Любовта кара някои хора да вършат ужасни неща.

— Не и Оуен — каза Робърт.

— Съгласна съм — отвърна Никол. — Разговаряхме с него. Беше съсипан. Не изпитваше гняв или нещо подобно.

— Така е — потвърди Кевин. — Ако Оуен може да навреди на някого, това е на самия себе си. Чувства се виновен заради това че й е изневерил. Че е разбил сърцето й.

— И аз съм на същото мнение — каза Никол.