Д. П. Лайл
Звездна лига (2)

2

Душът не се оказа толкова забавен, колкото би могъл да бъде. Аз се надявах на „нещо друго“, но вместо това Никол подходи твърде делово. Дори ме плесна няколко пъти през ръцете. Но поне ми позволи да й изтрия гърба.

И така, облякохме се, качихме се в нейния мерцедес Ес Ел и потеглихме. За Никол това означаваше да профучи през квартала и да полети към магистралата за страх и ужас на останалите шофьори, които я изпращаха с натиснати клаксони и размахани средни пръсти.

Старият й мерцедес, онзи, който Зума и Бойд, горилите на Борков, премазаха с масивната броня на още по-масивния си джип, беше червен. Този, новият, купен с парите от застраховката, беше бял със светлосив интериор. Надявах се не толкова агресивната цветова комбинация да се отрази благоприятно на шофирането й. Напразни надежди. Никол не можеше да кара бавно.

Въпреки това оцеляхме.

Рей ръководи бизнеса си от своята двуетажна наколна къща, разположена на плажа на Гълф Шорс. Когато спряхме пред нея, видях черния му пикап, паркиран между подпорните колони. Качихме се по външните стълби, които водеха до първия етаж. Както обикновено Рей седеше на масата от тиково дърво, скрита под сянката на огромен плажен чадър, а пред него имаше лаптоп, телефон и кутийка „Маунтин Дю“.

— Какво ви води насам толкова рано? — попита той.

— Имам случай за нас — отвърна Никол.

— За нас? — учуди се Рей.

— Нали се сещаш… за теб, за мен и за Джейк.

— А, това ли имаш предвид? — Рей изгледа първо мен, после Никол. — Да разбирам ли, че продължавате да работите за Детективски услуги „Лонгли“?

— Да — отвърна Никол.

— Не — отвърнах аз.

Но тя не ми обърна никакво внимание.

— Иска ли питане. Дори имам служебна карта.

Извади я от задния джоб на джинсите си и я размаха във въздуха.

— Трудно е да оспоря това — отстъпи Рей.

Не, изобщо не е трудно, помислих си аз. И тъкмо да го кажа, когато Рей се облегна на стола си, погледна ме и попита:

— Ти участваш ли?

— Разбира се, че участва — отвърна Никол.

Явно нямах право на глас в тази мила семейна сценка.

— Той ще прави каквото правя аз — добави Никол.

— Предполагам, че си права — засмя се Рей.

Помъчих се да измисля някакъв остроумен отговор, но не успях.

— Е, за какво става въпрос? — попита той. — Да не си изгубила дамската си чанта?

Никол го изгледа гневно, а после и мен.

Но аз не бях казал нищо! И тъй като двамата с баща ми не се разбирахме особено добре, тя не трябваше да прехвърля неговата вина върху мен, нали?

Никол обаче не беше на същото мнение. Поклати глава и каза:

— Крушата не пада по-далече от дървото! И двамата сте големи задници!

Рей се засмя.

— Извинявай! Не можах да се сдържа. — Той отпи глътка „Маунтин Дю“ и я подкани: — Хайде, разкажи ми.

Никол седна на стола срещу него.

— Тази сутрин Кърк Форд е бил арестуван за убийство.

— Актьорът ли?

Тя кимна.

— Намира се в Ню Орлиънс, където снима новия филм от поредицата „Космически приключения“. Чичо ми Чарлс Балфур е един от изпълнителните продуценти. Той ми позвъни и ме помоли да се заемем със случая. — Никол сви рамене и уточни: — Всъщност ме помоли да попитам дали ти ще се заемеш с него.

Рей впери поглед в нея.

— Той откъде знае за мен?

— Аз му разказах — отвърна Никол. — Разказах му цялата история с Борков и как ти ни спаси в залива.

— Мислех, че аз съм те спасил — обадих се.

Тя се усмихна и ме потупа по ръката.

— Ти също.

— И защо твоят чичо… не се заеме сам със случая? — попита Рей.

— Още е в Европа. Някъде край Париж. Снима друг филм.

Рей разпери ръце.

— Какво знаем до момента?

— По всичко изглежда, че Кърк се е запознал с местно момиче. Тази сутрин то е намерено мъртво в леглото му. Според чичо Чарлс полицията смята, че е удушено.

— Това навик ли му е?

Никол зяпна Рей.

— Кое? Да удушава жени ли?

— Не. Да спи с местни момичета по време на снимки.

— Той е актьор. Всички актьори го правят.

— Мога да си представя заглавията в таблоидите. — Рей пресуши кутийката „Маунтин Дю“ и я хвърли в кошчето. — Това му е навик, така ли?

Никол кимна.

— Голям сваляч е. Оставя след себе си куп разбити сърца.

— Да разбирам ли, че го познаваш?

— От доста години.

— И?

— Симпатяга е. Вярно, спи с много жени, но не е някакъв гаден и жесток тип. Така поне смятам.

— Други подробности? — попита Рей.

Никол поклати глава.

— Само това знам.

— Да разбирам ли, че чичо ти иска да ни наеме?

Никол кимна.

— Полицията не работи ли по случая?

— Чичо Чарлс няма доверие на ченгетата. Смята, че няма да проведат бързо и обективно разследване. Ключовата дума е „бързо“. — Никол отметна косата си и продължи: — В момента се снима високобюджетен филм. Всеки ден струва милиони долари. Ако Кърк влезе в затвора, продукцията ще се замрази, докато той не излезе.

— А чичо ти знае ли нашите тарифи?

— Да. Обеща да ги утрои. И да плати дори повече, ако се налага.

— Това ми харесва — повдигна вежди Рей. — Но не мислиш ли, че се изхвърля малко?

Никол опря лакти на масата.

— Знаеш ли кой е Кърк Форд?

— Да, един актьор, който се снима в тъпи космически филми.

Тя поклати глава.

— Тъпи? Приходите от „Космически приключения“ са близо два милиарда до момента.

Рей подсвирна.

— Това са сериозни пари.

— Сега снимат шестия филм от поредицата. Очаква се той да бъде най-успешният. Но без Кърк всичко ще рухне.

Рей разтри врата си.

— Добре. Защо вие двамата не тръгнете за Ню Орлиънс? Разберете повече подробности. Аз ще повикам Пенкейк и ще започнем да събираме информация.

— Да действаме — каза Никол и скочи на крака.

Рей ме погледна.

— С кола или самолет ще отидете?

Тъкмо да кажа „със самолет“, и Никол ме изпревари.

— С кола — отвърна тя. — Така ще стигнем по-бързо.

О, господи! Видях бъдещето си, изпълнено с високи скорости и страх, много страх. Плюс сърдечен пристъп. Което ме наведе на друга мисъл. Защо все се съгласявам Никол да шофира? Погледнах я. Тесни джинси, изрязано потниче, стегнати коремни мускули… Ето отговора.

— Ще звънна и ще ви запазя стая в някой хотел — каза Рей.

— Това е уредено. Чичо Чарлс се е обадил на Марти Ебърсол, режисьора, и каза, че имаме апартамент в хотел „Монтелион“. Самият той ще пристигне там възможно най-скоро.

Рей грабна телефона си.

— Вие тръгвайте, а аз ще открия Пенкейк.

— Разбрано — отвърна Никол.

— И умната — добави Рей. — Гледах прогнозата за времето. Видях, че към Ню Орлиънс приближава буря.

Супер. Мокри пътища. Бесни скорости. Никол зад волана.