Д. П. Лайл
Звездна лига (10)

10

Робърт Гидри-младши знаеше какво го очаква. Разбира се, чичо Тони ги бе скастрил още в коридора пред съдебната зала, но не бе приключил с тях. В никакъв случай. Така действаше Тони. Като акула. Нападне, откъсне малко месо, отдръпне се и изчака, преди да нападне отново. Оставя жертвата да кърви, за да изгуби желанието си за борба, да се прости с възможностите за бягство. Образно казано… макар на моменти Тони да го възприемаше и буквално.

Робърт забеляза колко здраво е стиснал брат му ръба на седалката в лимузината и разбра, че Кевин също е наясно какво ги очаква. А и как можеше да не е, след като двамата безброй път бяха ставали жертва на гнева на чичо Тони. Добре познаваха признаците. Стегнатата челюст, леко повдигнатата брадичка, напрегнатите рамене… досущ като лъв от „Серенгети“, който всеки миг ще се нахвърли върху нищо неподозиращата газела.

Шофираше Рубен Прежан, един от роботите на Тони. Робърт и Кевин седяха на седалката, която гледаше напред. Джони Хъбърт, другият робот, седеше до добре зареденото барче, а самият Тони се бе разположил с гръб към шофьора и с лице към тях. За да държи всички под око. За да покаже, че владее положението. Винаги. Царят на скапаната нюорлиънска джунгла.

Тони поднесе телефона до ухото си и нареди да проучат някого. В същото време обаче не откъсваше очи от Робърт и Кевин. Взираше се в лицата им с онзи негов мрачен и опасен поглед, който можеше да те парализира.

Разбира се, той се бе грижил за тях след смъртта на родителите им, беше ги издържал, докато учеха, беше им осигурил работа и накрая бе поел разходите за колежа на Кристи. Чичо Тони можеше да си го позволи. В това нямаше никакво съмнение. Робърт щеше да му е благодарен за грижите, ако Тони не беше такъв гадняр. Поне спрямо него и Кевин. Но никога спрямо Кристи.

Той нямаше деца. Може би не искаше да има, но ако слуховете бяха верни, чичо им стреляше с халосни, така да се каже. Дали пък причината не беше в леля Анита? Робърт предпочиташе да вярва, че проблемът е в Тони. Ама че майтап! Големият лош чичо Тони стреля с халосни? Това правеше ситуацията по-поносима.

Отначало Робърт не разбра нищо от разговора на Тони, но после се заслуша:

— Да. Висок симпатяга и много привлекателна блондинка. Бяха днес в съда. Пристигнаха с адвоката на Форд. Може да са просто приятели или да работят в Холивуд. Но може и да не са. Във всеки случай, държа да съм наясно с всички играчи. Не искам някой да осуети плановете ми… — Заслуша се отново и нареди: — Обадѝ се веднага щом откриеш нещо. — Затвори телефона и впери поглед в Робърт. — Някакви въпроси?

Робърт поклати глава.

— Сигурен ли си? Защото не искам вие, двамата, да прецакате нещата.

— Тя ни беше сестра — обади се Кевин.

Тони присви очи.

— А на мен племенница.

Робърт едва се сдържа да не му отвърне. Нямаше съмнение, че чичо Тони едва понася него и Кевин, търпеше ги единствено поради чувството за дълг към брат си, но обичаше Кристи. И не го криеше. Каквото и да направеше тя, все беше хубаво. Каквото и да направеха те, все беше лошо. В интерес на истината, Кристи винаги постъпваше правилно. До този момент. А те двамата с Кевин все намираха начин да ядосат чичо си.

— Повтарям отново — продължи Тони. — Не искам да си отваряте устата. Нито пред медиите, нито пред когото и да било. Не се приближавайте до никого, който има нещо общо с Кърк Форд или дори най-бегла връзка с убийството на Кристи. Ясно ли е?

Робърт го погледна. Знаеше, че не бива да му отговаря, но не можа да се сдържи:

— Имаме пълното право да разберем какво се е случило с нея. Както и да притиснем нейния убиец и неговите приятели.

— И после какво? Ще вдигнете скандал? Ще привлечете вниманието на полицията? Каква полза?

Робърт нямаше отговор на този въпрос.

— Аз ще уредя нещата. — Тони се приведе напред и очите му сякаш потънаха дълбоко под веждите. — Както уреждам и всичко останало. Съдът ще се погрижи за господин Форд. И той никога няма да види слънчев лъч. Ако се измъкне по някакво чудо, ще се погрижа и затова.

Пак стигнаха до същото. Тони щеше да оправи всичко. Да манипулира съдебната система и ако не успееше, да постигне своето по друг начин. Тогава на сцената щяха да излязат Джони и Рубен. Тяхната специалност беше уличното правосъдие.

Робърт изпита съжаление към Кърк Форд. Не много, съвсем малко. Смяташе, че за него ще е по-добре да влезе в строго охраняван затвор, вместо да излезе на свобода. Дори това да означаваше живот сред глутница хищници. Кой знае, може пък съдията да го тикнеше в някоя гадна дупка като щатския затвор на Луизиана, известен с прозвищата „Ангола“ и „Южния Алкатраз“. Дори това бе за предпочитане пред срещата с вълците на чичо Тони.