Дейвид Балдачи
Жертвите (60)

60

Офисът на Уили Норис се намираше в бивша жилищна сграда, разположена на километър и половина — два от пекарната на Линда Дрюз.

Когато Декър и Джеймисън влязоха, младата жена на рецепцията мигом стана, за да ги посрещне. Беше любезна, но той забеляза известна предпазливост, дори притеснение в държанието й. Беше с джинси, бяла блуза и ожулени боти. Компютърът на металното й бюро бе отпреди десет години, ако не и повече. Около него бяха разпръснати картонени папки.

Декър и Джеймисън бяха видели две коли, паркирани на алеята пред сградата: лъскав черен лексус кабриолет, последен модел, и стар пикап форд. Човек лесно можеше да се досети кой автомобил принадлежи на Норис и кой на секретарката му.

Миг по-късно в приемната влезе Уили Норис. Оказа се нисичък, възпълен, със зализана назад побеляла коса. Брадичката му бе издадена напред, носът му бе тесен и гърбав, а очите му приличаха на два въглена върху месестото му лице. Беше облякъл сив костюм с жилетка, който не му стоеше никак добре. В едната си ръка държеше цигара.

— Заповядайте, заповядайте — подкани ги Норис и махна вяло към кабинета си.

Затвори вратата зад тях.

Декър огледа стаята, която несъмнено някога е била спалня. На мястото на гардероба бе разположена вградена библиотека, запълнена изцяло с пластмасови папки. Бюрото бе старо, с пищна дърворезба. Под него имаше захабен килим, целият покрит с петна. На стената бяха окачени всевъзможни сертификати, поставени в рамки, които удостоверяваха членството му в една или друга организация на застрахователите.

Норис се разположи зад бюрото си и покани с жест Декър и Джеймисън да седнат срещу него. Дръпна за последен път от цигарата си и я угаси в препълнения пепелник.

Усмихна се печално и заяви:

— Никога не бих сключил застраховка „Живот“ със самия себе си. Цигари, наднормено тегло, лоши бели дробове и още по-лоши бъбреци.

— Никога не е късно да започнете на чисто — отвърна любезно Джеймисън.

— Мисля, че за мен е прекалено късно. Но вие искате да сключите застраховка, нали?

— Да, за сестра ми. Тя изгуби съпруга си току-що…

— Свръхдоза? — попита Норис прекадено бързо.

— Не, защо мислите така?

— Явно не сте от тук. Млада сте, предполагам, че това се отнася и за сестра ви. Както и за съпруга й. Когато в този град умре млад човек, причината или е шофиране в нетрезво състояние, или наркотици.

— Той загина при трудова злополука.

— О! Добре.

— Можете ли да ми дадете информация за процеса на сключване на застраховка „Живот“?

— Разбира се.

Норис отвори едно чекмедже, порови в него и връчи на Джеймисън папка с няколко листа в нея.

— Това ще й помогне за набавянето на документите, но аз мога да отговоря на всички въпроси, които желаете да зададе в момента, или да уговоря лична среща със сестра ви.

— Предполагам, че ще трябва не само да попълни формуляр, но и да се подложи на различни медицински прегледи, а застрахователната компания ще провери миналото й — каза Декър.

— Това зависи от желаното покритие. Има компании, които издават полици за по-малки суми, без да изискват медицински преглед и без да проверяват миналото на клиента. Те разчитат единствено на актюерни таблици, които отчитат множество фактори, свързани със смъртността. Аз обаче не обичам да работя по този начин. Особено тук.

— Заради всички тези случаи със свръхдоза? — попита Декър.

— Точно така. Млад, стар, няма значение. Вземеш ли грешното хапче, умираш.

— На каква стойност може да бъде застрахователната полица? — продължи да пита Декър.

— Зависи от конкретния кандидат и от преценката на застрахователя. Ако поискате да сключите полица за огромна сума, която не съответства на финансовото ви състояние, това е проблем. От значение е и как си изкарвате прехраната. Едно е да работите в детска градина, съвсем друго е да сте служител на полицията и пожарната. В такъв случай застрахователят може да откаже полицата или да поиска по-високи вноски. Възможно е полицата да не покрива смърт, която е пряка последица от изпълнението на служебните ви задължения. С други думи, ако сте ченге и някой ви застреля по време на дежурство, застрахователят няма да плати.

— Сестра ми е на трийсет и три, в отлично здраве, не работи и се грижи за малката си дъщеря — каза Джеймисън, погледна препълнения пепелник и добави: — И не пуши.

— Добре, не мога да се обвържа с конкретни числа, разбира се, но за каква застрахователна сума става въпрос?

— Може би милион, може би повече. Каква е обичайната сума?

— Това, което е обичайно за един, може да не е обичайно за друг — отвърна Норис и се подсмихна. — Но има някои основни параметри, както и различни видове застраховки „Живот“. Има например универсални. Те приличат повече на спестовни сметки, защото трупате спестявания, които можете да използвате като залог при тегленето на кредит. Универсалните полици са по-гъвкави от класическите, но, доколкото разбирам, вие се интересувате от добрата стара застраховка „Живот“. Тя се изплаща само при настъпването на смъртен случай. Тези застраховки са с фиксирани вноски, а обичайният срок е десет, двайсет или трийсет години. Тъй като сестра ви има малко дете, което ще се нуждае от подкрепа за продължителен период, нормално е да поискате по-висока сума. Или ако застрахованият получава добри доходи, ще иска детето му да продължи да поддържа определен стандарт на живот и след смъртта му. Понякога влиятелни бизнесмени сключват застраховки, в които посочват за бенефициент собствената си компания, но случаят със сестра ви очевидно не е такъв.

— Какви ще са вноските за човек като сестра ми?

— Не бих искал да се обвързвам с конкретни суми, но за човек на нейната възраст и в нейното здравословно състояние обикновено става въпрос за двайсетгодишна полица на стойност един милион долара. В такъв случай говорим за суми от порядъка на четиристотин долара годишно. За трийсетгодишна полица сумата скача на малко над шестстотин долара. Тези стойности са взети направо от актюерните таблици. Нищо чудно сестра ви да живее още четирийсет или петдесет години. Когато изтече трийсетгодишният срок, тя може да продължи да плаща следващото ниво на вноски. Но тогава ще бъде вече на шейсет и няколко и те ще станат много по-високи, затова не бих се учудил, ако остави полицата да изтече. В такъв случай застрахователната компания ще прибере сумите, които сестра ви е плащала в продължение на двайсет или трийсет години, без да се охарчи и един цент.

— Хубав бизнес — отбеляза Джеймисън.

— Печалбата е основната цел на застрахователния бизнес — засмя се Норис.

— Благодаря. Ще предам тези материали на сестра ми и тя ще се свърже с вас.

— Звучи добре — каза Норис и се изправи.

Декър обаче остана седнал.

— Дойдохме при вас, защото Линда Дрюз ви препоръча — каза той.

— О, да! — Той поклати тъжно глава. — Преживя голяма трагедия. Синът й си отиде ей така. Разби ми сърцето.

— Тя спомена, че гърбът му е пострадал и е започнал да взема болкоуспокояващи.

— Да.

— Това не се ли отразява на възможността да сключи застраховка „Живот“?

Норис впери поглед в него.

— С удоволствие бих си побъбрил с вас, но ме очаква друга среща. Джени ще ви изпрати.

Когато излязоха от сградата и тръгнаха към колата, Джеймисън каза:

— Здравата го изплаши.

Декър кимна.

— Май знаеше, че сме от ФБР.

— За някаква застрахователна измама ли става въпрос? — попита тя.

— Възможно е.

— Вноските, които спомена Норис, са доста ниски. Предполагам, че повечето хора могат да ги плащат без особени усилия.

— А може би не — отвърна Декър.

— Очевидно ти е хрумнало нещо друго — каза Джеймисън и го погледна.

— Спомних си нещо, което Фред Рос ми каза.

— Какво е то?

— В Барънвил няма нищо незаконно.