Дейвид Балдачи
Жертвите (52)

52

— Много впечатляващо! — заяви Барън, след като отвори входната врата и огледа полицаите, скупчили се зад Ласитър.

Беше облечен със стар халат и бос.

Погледна към Декър и Джеймисън, които стояха встрани, но не каза нищо.

Ласитър вдигна някакъв лист.

— Заповед за обиск на къщата, прилежащите постройки и земята. Искам да седнете някъде и да не ни се пречкате по време на обиска.

— Мога ли преди това да си взема едно питие? — попита любезно Барън.

Ласитър не му обърна внимание и нареди на полицая, който стоеше зад нея:

— Доус, стой тук и не го изпускай от очи. Да не мърда. Не искам да скрие някоя улика или да се опита да избяга.

Барън се усмихна и отвърна:

— Вече не бягам толкова бързо, както някога. А без питие, което да ме ободри, нищо чудно да заспя прав.

Ласитър го удостои със смразяващ поглед и тъкмо да каже нещо, когато Декър пристъпи напред и заяви:

— Ние ще се заемем с това. Мястото е голямо, ще се нуждаете от всичките си хора, за да го претърсите.

Тя го изгледа по-дълго от необходимото, след което кимна.

— Добре, но както казах, да не мърда от тук.

— Разбрано — отвърна Декър.

Ласитър раздаде задачите на своите хора; някои я последваха в къщата, други се насочиха към околните постройки и градините.

Барън седна на предната веранда и протегна крака.

— Открият ли някакви пари, ще предявя претенции в съда. Добре знаете, че парите не са ми излишни.

Декър седна на едно от стъпалата и погледна към него.

— Излъга ме за Коста. Той държи ипотеката и ти го знаеш.

— Строго погледнато, банката държи ипотеката. Коста само е работил там.

— Изобщо няма да се вържа на подобно обяснение. Колко пъти си разговарял с него? Колко пъти сте разменяли кореспонденция? Поискал си предоговаряне на сделката, но банката ти е отказала. Коста ти е отказал.

— Банките често отказват на хора като мен. Не го приемам лично.

— Но признаваш, че си познавал Коста?

— Чисто делово.

— Което означава, че си ме излъгал.

— Хората лъжат непрекъснато.

— Но лъжите им винаги биват разобличени — отвърна Декър. — Като сега. Коста е отхвърлил молбата ти. Което ти дава идеален мотив да го убиеш.

— Само че не съм го убил. Ако убивах всеки, който се държи зле с мен, щях да се превърна в най-големия масов убиец на света, защото щеше да ми се наложи да избия почти целия град.

— Ласитър знае, че Суонсън е живял тук. Знае и за отношенията ти с Джойс. Изровила е и онова старо оплакване за незаконно проникване в частна собственост, което си подал срещу Тоби Бабът. С други думи, тя знае, че си познавал и четирите жертви. Това те поставя на първо място в списъка със заподозрени.

— Ласитър има теория как отношенията ти с тях са довели до появата на мотиви за убийството им — добави Джеймисън. — Положението не е никак розово, Джон.

Барън се замисли върху думите им, после сви рамене.

— Е, каквото е, такова. Не мога да променя нищо.

— Защо излъга за Коста? — попита Декър. — А после и за Бабът? Да не би да си мислеше, че полицията няма да разбере?

— Може да съм си мислил точно това — призна Барън. — Този град има полиция, но смятах, че това е само кухо название. Не успяха да разкрият убийството на родителите ми. Как можех да очаквам, че са достатъчно компетентни да разкрият друго убийство?

— Ласитър ти има зъб заради баща си. Когато е била малка, той е изгубил работата си в текстилната фабрика, а после е изгубил и дома си. Подпалил къщата на някакъв банкер, докато той бил вътре. Баща й влязъл в затвора и не излязъл жив. Не очакваш от нея да обича семейството ти, нали?

— Извинете, но защо тя трябва да се различава от всички останали в този град? — отвърна Барън.

— Джон, здравата си загазил — въздъхна Джеймисън. — Ласитър събира улики срещу теб, възнамерява да те обвини и за четирите убийства. Искаме да разбереш колко сериозно е положението.

— Свикнал съм да се намирам в трудно положение през по-голямата част от живота си.

— Но не чак толкова трудно — каза Декър. — Сега можеш да получиш смъртна присъда.

— Аз съм получил смъртна присъда още с раждането си тук. Това е въпрос единствено на време.

— Трябва да се отнесеш по-сериозно — ядоса се Джеймисън.

Барън се изправи.

— И как по-точно да го направя? — попита той и очите му проблеснаха гневно. — Ако хората ме мразят, както изтъкна твоят колега, какво значение има онова, което ще направя или няма да направя? Резултатът е неизбежен. Може би вече разбирате защо пия толкова много.

— Ти ли ги уби? — попита Декър.

Барън издържа погледа на Джеймисън още секунда-две, после се обърна към него.

— Ако съм ги убил, едва ли ще го призная пред федерален агент. — Той отново погледна Джеймисън и попита: — А ти смяташ ли, че съм ги убил?

— Няма значение какво смятам аз. Важното е какво може да докаже полицията.

— Ама че клиширан отговор. Честно казано, очаквах нещо по-добро, Алекс.

— Махна ли нещата на Суонсън от бараката?

Барън го погледна.

— Казахме ти, че сме открили следи от присъствието на Суонсън в градинската барака. И куп наркотици. Отърва ли се от тях?

— Не смятам, че трябва да отговоря на този въпрос.

— Ще ти се наложи рано или късно.

— Предпочитам да не е сега.

— Полицаите ще претърсят всяко кътче от това място. Шансовете да открият нещо са много големи, дори да смяташ, че си се отървал от него.

— Трябва ли ми адвокат?

Точно в този момент на верандата излезе Ласитър.

— О, да, господин Барън, мисля, че да.

В ръката си държеше пистолет, поставен в прозрачен найлонов плик за улики.