Дейвид Балдачи
Жертвите (5)

5

Задните врати на микробуса на „Съдебна медицина“ се затвориха с трясък и той отнесе двата неидентифицирани трупа.

Декър и Джеймисън наблюдаваха от улицата как микробусът се отдалечава, следван от полицейска кола.

Жълтата лента около местопрестъплението се полюшваше на лекия вятър след отминалата буря.

Грийн се запъти към тях, а Ласитър се върна в къщата.

— Ще проверим отпечатъците им — каза Грийн. — Да се надяваме, че така ще установим самоличността им.

— Доста хора не присъстват в нито една база данни — посочи Джеймисън.

— Но и доста хора присъстват — контрира Грийн.

— Разкажете ни за другите убийства — обади се Декър.

Грийн извади пакетче дъвки, взе една и я лапна, смачка станиола на топче и го прибра в джоба си.

Декър го наблюдаваше.

— В Охайо имах партньорка, която непрекъснато дъвчеше дъвка. Опитваше се да откаже цигарите.

— Спрях ги преди две години — кимна Грийн, — но тези дъвки направо ми изтриха зъбите.

— И така, другите убийства — подкани го Декър.

— Градът ни си има доста проблеми. Все повече фирми фалират. Все повече хора губят домовете си. Мнозина нямат нито работа, нито шанс да си намерят, а наркотиците са навсякъде.

— Това не се случва само тук, а в цялата страна — отвърна Джеймисън.

— Когато бях дете — продължи Грийн, — мините и заводите работеха. Хората имаха пари. Бащите работеха, майките си стояха вкъщи и се грижеха за децата. Центърът кипеше от живот. После мините и заводите затвориха и всичко отиде по дяволите. Защото целият град зависеше от тези мини и заводи. Те бяха причината да го има.

— Сестра ми ми разказа защо с бил наречен Барънвил.

Грийн кимна, докато дъвчеше.

— Много отдавна Джон Барън-старши дошъл по тези места и открил въглища. Построил града, защото се нуждаел от работници за мините. Направил състояние от въглищата, после отворил завод за кокс, тъкачни цехове, фабрика за хартия. По едно време попаднал на природен газ и направил още пари. Дядо ми казваше, че за целия си живот старият Барън допуснал една-единствена грешка. Текстилният му бизнес не вървял и той възнамерявал да го продаде. Взел решението малко преди да почине. Но като изключим това, човекът притежавал невероятен търговски нюх. Построил си имение и заживял като крал. А когато умрял, всичко тръгнало надолу. Компаниите едва кретали и семейството започнало да ги разпродава. А после дойде енергийната криза от седемдесетте и много производства се изнесоха в чужбина. Заводите на Барън затвориха врати и жителите на града ни останаха без работа. Това не се е променило и досега.

Декър започваше да губи търпение, затова попита:

— Лекция за историята на Барънвил ли ще ни изнасяте, или ще ни разкажете за другите убийства?

Грийн изплю дъвката и впери поглед в него.

— Две отделни местопрестъпления, четири жертви. Убийствата бяха извършени в разстояние на две седмици, като от последното измина едва седмица.

— Сходства? Общ модел? — поинтересува се Декър.

— Единственото общо е, че всичките са гадни — отвърна Грийн, присвил устни в израз на отвращение.

— И никакви улики? — попита Джеймисън.

— Нито една, която да даде резултат. Сами знаете, че колкото повече време минава, толкова по-малки стават шансовете да се разкрие едно убийство.

— Разкажете ми повече — каза Декър.

В този момент от къщата излезе Ласитър и махна на Грийн.

— Марти, ще дойдеш ли да видиш нещо?

Грийн я погледна и отвърна:

— Какво има?

Ласитър хвърли поглед към Декър.

— Не мога да говоря пред външни лица.

Грийн се обърна към него.

— Утре сутрин ще бъда в управлението. Намира се на булевард „Барън“. Ако решите, можете да се отбиете.

— Пак Барън — каза Декър.

— Задържите ли се в града малко по-дълго, ще ви писне от това име — отвърна Грийн.

— Останал ли е тук някой от фамилията? — попита Джеймисън.

— Един — каза Грийн и тръгна през мократа морава към Ласитър.

Джеймисън се обърна към Декър.

— Не мога да повярвам, че се забъркахме в още едно разследване. Във Вашингтон стана свидетел на самоубийство. И то на Пенсилвания авеню. Сега тук, в щата Пенсилвания, откри два трупа.

— След като и бездруго съм тук, най-малкото, което мога да направя, с да се опитам да открия убийците.

— Никога ли не се отказваш? — попита уморено Джеймисън.

— Това ми е работата. Ако не е тя, няма да ми остане нищо.

— Ех, ако можеше повече хора да открият щастието си в разследването на убийства — подхвърли тя.

— Алекс, не се прави на остроумна!

— Аз съм си остроумна. Във всеки случай, не вярвам, че ще ти позволят да работиш по случая. Чу Ласитър.

— Чух и партньора й. Той иска да им помогнем, дори тя да не иска.

— Но въпреки това може да не ни позволят да се включим — настоя Джеймисън.

— Нуждаят се от помощ, след като разследват няколко убийства.

— По-добре не звъни на Богарт и не го моли да се намесва.

Декър я погледна изпитателно.

— Ами ако ти му се обадиш?

— О, не, не ме замесвай в това.

— Алекс, става въпрос за шест неразкрити убийства, извършени неотдавна.

— Знам! — каза тя.

— Сестра ти и семейството й живеят тук. А последните убийства са извършени в непосредствена близост до тях.

Джеймисън зяпна с отворена уста.

— Декър, не мога да повярвам, че искаш да ми внушиш чувство за вина.

— Убити са шестима души, Алекс.

— Полицията може да открие извършителя.

— Не съм сигурен.

— Защо?

— Защото Грийн и Ласитър не виждат огромните несъответствия на местопрестъплението. Дадох им шанс да ги коментират, но не се възползваха от него.

— Какви несъответствия?

— Повярвай ми, не мисля, че те ще се справят.

Джеймисън понечи да му отговори, но се спря и погледна към къщата, в която бяха открили двата трупа. А после дома на сестра си. Накрая въздъхна тежко.

— Добре, добре — каза унило тя.

— Не си длъжна да правиш нищо, Алекс. Наслаждавай се на почивката си, прекарвай повече време със сестра си и семейството й и ме остави да работя по случая.

Лицето й пламна.

— Няма да те оставя да работиш сам! Не мога да повярвам, че го казваш!

— Заради… заради Зоуи — каза неуверено той.

— Какво заради нея?

— Тя ме помоли да не позволя лошите да те наранят.

— Оценявам това, Еймъс, наистина. Но аз съм голямо момиче, ако не си забелязал. Умея да боравя с оръжие и съм в отлична физическа форма. Готова съм да си свърша работата.

Декър се усмихна едва-едва.

— Какво има? — попита Джеймисън.

Ще ми се да можех да кажа, че и аз съм в отлична физическа форма.

— Ти си бил професионален футболист. Е, съмнявам се, че ще си върнеш някогашната форма, но няма за какво да се притесняваш.

— Какво искаш да кажеш?

Беше неин ред да се усмихне.

— Аз ще се погрижа за теб.