Дейвид Балдачи
Жертвите (4)

4

Зоуи се бе прибрала неохотно в стаята си и сега Амбър седеше в дневната в компанията на сестра си и Декър.

— Двама мъртви? — попита тя с треперещ глас. — Убити? Не мога да повярвам! В съседната къща? Божичко!

— Полицаите ще ви разпитат по някое време — каза сестра й.

— Но защо? — възкликна уплашено Амбър. — Ние не знаем нищо.

— Това е стандартна процедура — опита се да я успокои Декър. — Заради близостта на дома ви до местопрестъплението. Няма за какво да се притесняваш. Всичко е рутинно.

— Звънна ли на Франк? — попита Джеймисън, докато масажираше раменете на сестра си.

Франк Мичъл бе мъжът на Амбър.

— Опитах се, но не си вдига телефона. Обадих се на служебния номер и ми казаха, че е в среща. На нова работа е и остава до късно…

— С какво се занимава той? — попита Декър.

— Заместник-управител е на логистичен център. Изпълняват поръчки по интернет от името на много компании. Затова се преместихме тук… заради новата му работа. Беше в същата фирма в Кентъки, но тази позиция е повишение за него. Наеха доста персонал тук.

— Да, бизнесът с поддръжката на складове се разраства — отбеляза Джеймисън. — Прочетох някаква статия по темата. Плащат добре, доста над минималната заплата, покриват и здравните осигуровки, но все пак става въпрос за тежък физически труд.

— Аз ли не знам? — отвърна Амбър. — Франк започна като общ работник в един склад в Кентъки. Плащаха му според броя на кашоните, които е пренесъл. Слава богу, че напредна в кариерата. Вече е на трийсет и нещо и макар да е в добра форма, тежкият труд му се отрази зле… все се оплаква, че го боли нещо. — Тя погледна през прозореца към къщата, в която бяха открити два трупа. — Надявах се това да бъде ново начало за нас. Но ето че идваме в квартал, където се оказваме забъркани в разследване на убийства.

— Възможно е убийствата да нямат никаква връзка с квартала. Двамата мъже може дори да не са от този град — каза Декър.

Амбър не се успокои от думите му.

— Какво да обясня на Зоуи? Тя е толкова наблюдателна, толкова чувствителна. Ще задава безброй въпроси…

— Мога да поговоря с нея, ако искаш — каза Джеймисън. — Декър също.

Декър се почувства неловко.

— Мисля, че е по-добре ти да говориш с нея. Алекс — отвърна той.

— Но вие двамата си приказвахте на верандата.

— Тъкмо затова мисля, че е по-добре ти да говориш с нея.

Джеймисън погледна сестра си.

— Амбър, всичко ще се оправи.

— Ти не разбираш.

— Какво не разбира? — попита Декър.

— Това не са единствените убийства в Барънвил напоследък. Следя новините по телевизията.

— За какви други убийства става въпрос? — попита той.

Амбър тъкмо се канеше да отговори, когато на вратата се почука.

Тя отвори и завари на прага мъж и жена с мрачни изражения.

Мъжът бе прехвърлил петдесет и доста побелял. Беше висок, но мускулестите му гърди преминаваха в бирено коремче, увиснало над колана му. Жената бе дребничка, трийсетинагодишна, слаба и жилава, с красиво лице и руса коса до раменете. Мъжът бе облечен с измачкан костюм. На яката на бялата му риза имаше черно петно, а вратовръзката му се бе извъртяла на една страна. Неравните му зъби бяха пожълтели от никотин. Жената бе с елегантен черен костюм и бяла блуза, а обувките на токчета добавяха поне пет сантиметра към ръста й. Зъбите й бяха ослепително бели.

Двамата показаха значките си и попитаха дали може да влязат.

— Марти Грийн и Дона Ласитър, отдел „Убийства“ — каза мъжът, след което попита Амбър: — Тук ли живеете?

Тя кимна.

— Аз съм Амбър Мичъл.

Грийн погледна Декър и Джеймисън.

— Което означава, че вие двамата сте се озовали първи на местопрестъплението. Разбрахме, че работите във ФБР. Нещо против да видим служебните ви карти?

Декър и Джеймисън им ги показаха. Грийн не прояви особен интерес към тях, но Ласитър ги огледа внимателно.

— Прочетохме показанията ви — продължи Грийн, — но сега бихме искали да чуем разказа ви от първа ръка.

Всички влязоха в дневната, където Ласитър се обърна към Амбър:

— Госпожо, мога ли да ви помоля да изчакате в съседната стая, докато приключим? Благодаря ви, по-късно ще говорим и с вас, разбира се.

Амбър погледна притеснено сестра си и излезе.

Двамата инспектори от отдел „Убийства“ впериха погледи в Декър и Джеймисън.

— Ако съдя по служебните ви карти, не сте специални агенти — каза Ласитър.

— Не сме — отвърна Джеймисън. — Ние сме цивилни, които работим за един от специалните екипи на ФБР.

Грийн погледна Декър.

— Цивилни, значи? Достатъчно отдавна съм ченге, за да позная колега.

— Десет години бях полицай в Бърлингтън, Охайо, после още десет инспектор в „Убийства и тежки престъпления“, преди да започна работа в Бюрото.

Грийн се покашля и отвори бележника си.

— Добре, разкажете ни какво се случи тази вечер.

Декър започна пръв, а Джеймисън продължи след него.

Грийн методично си записваше всичко. Ласитър използваше малък електронен бележник и пръстите й танцуваха по клавиатурата.

Когато приключиха, Декър каза:

— Успяхте ли да определите причината за смъртта? И да идентифицирате жертвите?

Грийн понечи да каже нещо, но Ласитър го изпревари.

— Съжалявам, но нашата работа е да задаваме въпроси, а вашата — да отговаряте.

Декър погледна Грийн.

— Да разбирам ли, че отговорът и на двата въпроса е отрицателен?

— Още работим — отвърна ченгето. — Има много кръв, но така и не знаем откъде е дошла.

— Да, аз също мислих върху това. Не видях рани по тялото на обесения, ще трябва да го огледате хубаво и да проверите дали кръвта е негова. Възможно е да са го убили, да са изчакали кръвта му да изтече и да са го окачили на въжето.

— Звучи ми като работа на някаква секта — намръщи се Грийн. — Като жертвоприношение.

— Ами ако кръвта не е на жертвата? — попита Ласитър.

— Възможно е да е на друг човек. И нищо чудно да открият чия е в някоя ДНК база данни. — Декър помълча и добави: — А може и да не е човешка.

Ласитър и Грийн бяха изненадани от последните му думи.

— Какво ви навежда на мисълта, че кръвта не е човешка? — попита Грийн.

— Не твърдя, че не е. Просто смятам, че да убиеш животно и да събереш кръвта му е далеч по-лесно, отколкото да направиш това с човек. На път за града ви минахме покрай доста ферми с крави, кози, прасета… Просто не изключвам подобна възможност. А мъжът в мазето от вашите ли е?

Този път Ласитър се накани да отговори, но Грийн я изпревари.

— Не е. Но униформата определено е наша. Въпросът е откъде са я взели — добави той. — Издирваме и собствениците на къщата. У нито една от жертвите не открихме документи за самоличност.

Ласитър гледаше партньора си, без да крие притеснението си. Тя се наведе към него и му прошепна нещо, но Декър и Джеймисън я чуха.

— Марти, не сме изключили тези двамата от списъка на заподозрените.

Грийн погледна неуверено Декър и каза:

— Ще трябва да проверим алибито ви в момента на настъпване на смъртта.

Декър кимна.

— Пристигнахме в града към шест. Малко преди това спряхме да заредим бензин, платихме с кредитна карта и данните от трансакцията ще го докажат. Записите от камерите на бензиностанцията ще го потвърдят. След като вечеряхме, излязох на задната веранда. Вече се беше стъмнило. Племенницата на Алекс дойде при мен след няколко минути. Алекс остана вътре, за да си поговорят със сестра й. Към осем и петнайсет видях искри, хукнах към къщата и открих телата. Няколко минути по-късно Алекс позвъни на деветстотин и единайсет. Хората ви пристигнаха доста бързо. — Декър помълча и продължи: — Проверих пулса на мъжа в мазето, за да се уверя, че е мъртъв. Не ми се наложи да го правя с обесения. Тялото в мазето беше доста студено, макар долу да не беше толкова хладно. Крайниците се бяха вкочанили. Имаше месарки в ноздрите и по всичко изглеждаше, че вече са снесли яйца, но минимално количество. — Декър замълча и впери поглед в двамата полицаи в очакване на тяхната реакция.

— Ако алибито ви се потвърди — каза Грийн, — времето на смъртта на двете жертви ще ви изключи като заподозрени. — Той погледна партньорката си, преди да продължи. — Колко убийства сте разследвали, агент Декър?

— Стотици — отвърна Декър. — И в Охайо, и във ФБР. Формално погледнато, съм в отпуск, но ако решите, че имате нужда от още един чифт очи, аз съм на ваше разположение.

— Декър — смъмри го Джеймисън, — ако ще работиш по този случай, това не е никаква ваканция.

— И бездруго няма как да стане — каза Ласитър.

Декър не откъсваше поглед от Грийн.

— Предлагам помощта си, защото разбрах, че това не са единствените убийства в града напоследък.

— Кой ви го каза? — попита рязко Ласитър.

— Вярно ли е? — настоя Декър.

Грийн погледна Ласитър и кимна.

— Да, за съжаление.