Метаданни
Данни
- Серия
- Еймъс Декър (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fallen, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милко Стоименов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Балдачи
Заглавие: Жертвите
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Излязла от печат: 04.07.2019
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Вяра Николчева
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-478-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10550
История
- —Добавяне
28
— Ей, не можем да нахълтаме в дома му, и то докато той е вътре! Нямаме заповед за обиск!
Джеймисън забърза след Декър и го настигна тъкмо когато той излезе от горичката и пред него отново се показаха къщата и околните сгради.
— Искам само да огледам отвън… и евентуално да надникна в помощните постройки.
— За това също ни трябва заповед.
— Така ли?
— Много добре знаеш, че ни трябва!
Той не й обърна внимание, а продължи напред, докато стигна гаража, който не бе долепен до къщата, а отделен с малък двор, застлан с тухли. Гаражът имаше шест врати, всичките широко отворени, което позволяваше на Декър да види какво има вътре.
— Само един шевролет събърбан — отбеляза той. — И то доста стар.
Шевролетът беше паркиран леко настрани на мястото, което се намираше най-близо до къщата.
— Не виждам нищо интересно — каза Джеймисън.
Декър влезе в гаража и огледа една от стените.
— Виж това, Алекс.
Тя отиде до него и погледна дупката в стената.
— Какво толкова, най-обикновена дупка.
Декър й посочи няколко места.
— Има дупки там… там… и там. Забелязах няколко и в къщата, докато вървяхме по коридора. В кабинета също.
Джеймисън се замисли.
— Това е странно. Смяташ ли, че в къщата е имало плъхове? Или мухъл, който са изчегъртвали от стените?
— Възможно е. Предполагам, че къща като тази е пълна с гризачи и мухъл.
— Чудесно, а ние дишахме тази гадост.
— Барън я диша през целия си живот. — Декър погледна над рамото й. — Може да извадим по-голям късмет с онази барака там — заяви той и се насочи към някаква постройка на стотина метра от тях.
Джеймисън забърза след него, като хвърли поглед към къщата, за да види дали случайно Барън не ги наблюдава.
Бараката имаше каменни стени, ламаринен покрив и масивна дървена врата с чифт прозорци от двете й страни.
— Какво смяташ, че е това? — попита Джеймисън.
— Има само един начин да разберем.
Декър отвори вратата и влезе вътре.
Джеймисън го последва, като се озърташе неловко заради незаконното нахлуване.
Вътре откриха стелажи с керамични саксии, стара месингова мивка, купища дървени сандъци с избелели надписи отстрани, куки по стените, от които висяха градинарски инструменти… Рафтовете бяха отрупани със стари пакети семена и продълговати плитки сандъчета, покрити с телена мрежа, а до тях бяха оставени стари дневници с кожена подвързия.
Джеймисън отвори един от тях и видя разкривен почерк, с който бе записвана информация за засетите растения, времето, почвата, списъци е материали…
— Това е специално помещение за разсад — обяви тя. — Никога не бях виждала такова, освен по телевизията, разбира се. Някои от записките в този дневник са отпреди осемдесет години.
— Тогава вероятно са имали градинари на пълен работен ден, цветна градина, зеленчукова градина…
Декър пусна чешмата и от нея потече вода.
— Тук мирише ужасно — каза Джеймисън. — Виж, и в тази стена има дупки. Обзалагам се, че по някое време е имало пълчища гризачи.
Декър отвори няколко чекмеджета.
— А тук имаме пръст за разсад, мулч, отдавна изсъхнали растения, плюс мухъл и плесен, трупани с десетилетия. Интересна комбинация, но…
Той замълча, тъй като отвори вратата на помещение, което приличаше на килер, и надникна вътре.
— Я виж!
Вътре имаше възглавница, тънък дюшек, одеяло и малка раница.
Джеймисън надникна над рамото му.
— Смяташ, че някой се е настанил тук?
— Възможно е.
Декър вдигна раницата и я изнесе от килера. Извади отвътре две износени ризи, мръсен панталон, чифт маратонки и козметичен несесер. Когато той го отвори, Джеймисън възкликна:
— По дяволите!
В несесера имаше три спринцовки, три игли с корк на върха, няколко шишенца с течност, лъжица, лула за крек, парче дебел ластик, найлонови пликчета с бял прах, запалка „Бик“, четири цигари марихуана и джобно ножче.
— Обичайният комплект за оцеляване на средностатистическия наркоман — отбеляза Декър.
— Смяташ ли, че е на Барън?
Декър вдигна панталона.
— Барън е с четири-пет сантиметра по-нисък от мен. Този панталон е на човек е ръст под метър и осемдесет, така че едва ли е негов.
— В такъв случай някой се е самонастанил тук.
— Най-вероятно.
— А дали Барън знае?
Декър погледна през прозореца към къщата.
— Нямам представа. От тук има пряка видимост, но е възможно някой да идва и да си отива през нощта.
— Точно така би направил, ако се е настанил незаконно.
— Но защо е избрал това място, след като в Барънвил има толкова много празни домове, в които спят бездомници? Защо му е да се изкачва до върха на хълма, за да нощува в една стара барака? Пътят до тук не е лесен и ако се е настанил незаконно, не може да дойде с кола, защото ще го видят. Вярно, има чешма и вода, но не видях никаква храна. Къде яде? А и тук няма баня и тоалетна.
— В такъв случай възможно е Барън да знае — каза Джеймисън. — Може той да го храни и да му позволява да използва банята и тоалетната в къщата.
— Защо да храни наркоман и да му позволява да живее в бараката?
— Барън също се намира в трудно положение. Може да го е съжалил.
Декър поклати глава.
— Бих разбрал това, ако имаше излишни пари, а случаят не е такъв. Освен това целият град го мрази.
— Може нашият наркоман да не е местен.
— Откъде е дошъл тогава? Ако погледнеш тази къща отдалече, няма да видиш, че пустее и се руши. Откъде би могъл да знае, че тук живее само един човек? Или че има стопански сгради, където да се настани?
— Възможно е да е разговарял с някого в града и така да е разбрал.
— Къде ли е сега? — Декър погледна наркотиците и спринцовките. — И защо ги е оставил тук? Повечето наркомани, на които съм попадал като ченге, никога не биха зарязали тези неща.
Той взе едно от найлоновите пликчета.
— Кокаин. Около един грам. А в шишенцата най-вероятно има хероин. Три-четири долара е дозата в големите градове, може би малко повече на място като това. Ластикът се пристяга около ръката, за да изпъкне вената. Запалката и лъжицата са, за да превърнат кокаина в крек. С вода и щипка сода. Изхвърляш утайката, а течната кока сипваш в лулата и пушиш. — Декър насочи вниманието си към трите спринцовки. — Никога не съм виждал три спринцовки у един наркоман.
— Може би се страхува от инфекции?
— Те обикновено се получават, когато една спринцовка се ползва от няколко души.
След като обискираха старателно помещението, Декър и Джеймисън откриха още няколко неща: кутия антисептични кърпички, два мобилни телефона, списък с телефонни номера… А зад един панел, изрязан под мивката, точно там, където тръбите влизаха в стената, откриха гърнето със злато.
Или по-точно, с наркотици.
Петдесет пакетчета кокаин на прах, двайсет шишенца течен хероин, десет пакета крек, навити на руло банкноти, пристегнати с ластик, и напълно зареден деветмилиметров зиг зауер с изпилени номера.
— Декър, този тип не е наркоман, а пласьор.
Той не отговори, защото се взираше в нещо на пода.
Джеймисън проследи погледа му.
— Тънка линия в прахта — отбеляза тя. — Сякаш някой е влачил нещо по пода.
Декър коленичи, за да разгледа следите по-отблизо.
После се изправи и погледна Джеймисън.
— Искаш ли да се обзаложим, че човекът, настанил се тук, няма да се върне?
— Какво искаш да кажеш?
— Следите не са от предмет, влачен по пода, а от колела на мотоциклет. Мисля, че открихме къде е живял Майкъл Суонсън преди смъртта си.