Дейвид Балдачи
Жертвите (18)

18

— Но защо ченгета? — попита Джеймисън, докато шофираше към полицейското управление.

— Прекалено млада си, за да го знаеш, но през шейсетте и седемдесетте „свиня“ е било широко разпространено обидно прозвище за ченге. Затова споменах старите полицейски сериали по телевизията. Жертвата е облечена в полицейска униформа, а под нея е разлята свинска кръв… започвам да виждам логика в това. Нищо чудно да си имаме работа с убийци от онова поколение.

— А може би не — възрази Джеймисън. — Терминът очевидно се завръща. Използва се и от други социални групи.

— Добре, но първата ни задача е да разберем дали двамата мъже, които открихме, наистина са били полицаи. В противен случай теорията ми ще се окаже погрешна.

— Господи, това прилича на филм на ужасите!

— Никога не съм попадал на убийство, в което да има нещо положително, Алекс. — Декър погледна през прозореца. — Ако са били ченгета, ще трябва да разберем откъде са. Ако бяха местни, щяха вече да са ги идентифицирали.

— Дали не са от друг щат?

— И какво ще правят тук? Предполагам, че са дошли в Барънвил по работа. Местните ченгета почти никога не прекосяват границите на щата.

Изведнъж Декър млъкна и зарея поглед нанякъде.

— Чакай малко, Декър, да не би да си мислиш същото като мен?

— Възможно е да са били федерални агенти, Алекс.

 

 

Грийн и Ласитър ги очакваха в полицейското управление.

— Проверихме отпечатъците им в базите данни, до които имаме достъп каза Грийн. — Но възможностите ни са ограничени. Не открихме нищо.

— Мога да ги проверя в базата на ФБР. Дайте ми само комплект дигитални отпечатъци. — Той погледна Джеймисън и добави: — Май ще се наложи да говоря с Богарт в крайна сметка.

— Желая ти късмет — отвърна тя.

Декър влезе в един празен кабинет, за да разговаря насаме с Богарт. Трябваше да му отдаде дължимото и да признае, че той нито се разкрещя, нито го прекъсна, докато му излагаше събитията.

— Можеш ли да ми изпратиш отпечатъците още сега? — попита Богарт.

— Веднага щом затворя.

— Ако се окажат федерални, ситуацията ще се влоши допълнително.

— Вече е достатъчно зле.

Декър и Джеймисън изчакаха резултата, седнали на бюрата на Грийн и Ласитър, които бяха едно до друго в просторно помещение, в което работеха инспекторите от отдел „Убийства“. Освен тях в стаята имаше само още едно цивилно ченге.

Изминаха трийсет минути, преди телефонът на Декър да звънне. Двамата с Джеймисън влязоха в един празен кабинет, за да проведат разговора.

Декър включи на високоговорител.

— Проверихме отпечатъците в нашата база данни, но не открихме съвпадение. После се свързахме с останалите федерални агенции.

— Получихте ли резултат?

— Получихме отрицателен отговор от всички, освен от една, която не ни отговори.

— Коя?

— Агенцията за борба с наркотиците.

— Свързахте ли се с тях?

— Да. И открихме, че специален тактически екип на АБН е заминал за Барънвил и се очаква да пристигне до два часа.

— Следователно жертвите са били техни хора? — попита Джеймисън.

— Там е работата, че нито го потвърждават, нито го отричат.

— Но въпреки това изпращат екип?

— Това може да означава много неща. Имам един приятел, който работи във Вашингтонския офис на АБН. Обадих му се, преди да ви звънна. Според него случаят е стигнал чак до кабинета на директора на агенцията. Виж, мога да се кача на служебния самолет и да пристигна при вас след два часа.

— Недей, имаш си достатъчно работа.

— Вие пък би трябвало да сте в отпуск.

— Чудех се кога ли ще го споменеш — отвърна Декър.

— Опитах се да го разубедя — намеси се Джеймисън. — Но знаеш, че когато Декър попадне на убийство, просто не може да му устои.

— Говоря напълно сериозно, в Барънвил става нещо, което никак не ми харесва — каза Богарт.

— И на мен доста неща не ми харесват, особено шестимата мъртъвци. Да не говорим, че двамата с Алекс едва не се опекохме живи.

— Ще следя ситуацията от разстояние. Когато агентите на АБН пристигнат, ще поискат да разговарят с вас.

— Не знам какво да им кажа. Още е прекалено рано.

— Имай предвид, че те няма да бъдат особено словоохотливи.

— С други думи, ще се държат като всяка друга трибуквена агенция — отбеляза Джеймисън. — Спомняш ли си АВР? От военното разузнаване не можеше да се изкопчи и една дума.

— Ако жертвите се окажат техни служители, ще поискат да поемат разследването — продължи Богарт. — И това може да прерасне в спор за правомощия и юрисдикции.

— Аз искам само да открия истината — отвърна Декър. — Нека други да си играят на политика.

— Затова моля теб, Алекс, да отстояваш позициите ви пред АБН. Те ще връхлетят в града като танкова бригада. И ще прегазят местните, без да им мигне окото. Това ви го гарантирам. Не позволявайте да се случи и с вас. Местната полиция ви е поканила да се включите в разследването. Не могат да ви го отнемат.

— Ще направя всичко по силите си — обеща Джеймисън.

— И ако не се получи, мога да намеся Бюрото. Ние не се плашим от конфронтация с никого. Успех.

Декър затвори телефона и погледна Джеймисън.

— Спорове за правомощия, политически игри… Мразя ги тия неща!

Тя се усмихна и отвърна:

— Е, Декър, все още ли се наслаждаваш на ваканцията си?